Р
Е Ш Е Н И Е
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 14.04.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл. Съдия Андрей Георгиев
при
участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 6656 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.269 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.М.Г.
срещу решението на СРС, 33 състав
под
№ 335058 от 09.02.2018г. по гр. дело № 50100/2017г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
срещу „С.в.“ АД частичен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК и предмет- признаване
за установено, че ищецът В.М.Г. не дължи на ответника „С.в.“ АД сумата от 5
000,00лв.- частично от общата сума от 20 827,55лв., начислена по фактура №
65258336/ 13.05.2016г. като цена на ВиК услуги, доставени за недвижим имот,
находящ се в гр.София, ж.к.*********с аб.№ **********. Решението се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът, В. М. Г. поддържа доводи
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Възразява, че
неправилен е изводът на първата инстанция, с който е прието за доказано по
делото наличие на облигационно правоотношение между него и ответника. В тази
връзка, моли настоящата инстанция да вземе предвид наличието на влязло в сила
решение по друго дело, водено между него и ответника за същия период, но за
различна сума, с което е признато за установено, че той не дължи на ответника
суми, поради недоказан реален размер на потреблението. Твърди, че от първата
инстанция не е взето предвид заявеното от него оспорване на
Контролния лист № ЕНВ0098164/21.03.2016г., като ирелевантен, както и изричното
оспорване на обстоятелството, че отчетното с него количество вода, преминало
през водомера е в размер на 13 215 куб.м. Възразява, че начислената по
процесната фактура сума е в нарушение на Общите условия, приложими в
правоотношението между него и ответника.
Твърди, че в процесния имот са извършвани реални отчети и самоотчети,
като са налице доказателства за монтирани индивидуални водомери, за които по
делото не са налице доказателства да не са били годно средство за измерване и количеството
на доставените ВиК услуги е следвало да бъде установено по данните на тези
уреди. Позовава се на нарушения, извършени от ответника, на чл.30 и чл.32,ал.3 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, както и на чл.21,ал.1 от Общите условия /ОУ/. С
изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявеният частичен
отрицателен установителен иск да бъде
уважен с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „С.в.“ АД – не заявява становище по жалбата. Не
претендира разноски за въззивното производство.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК. Съдът намира за
неоснователен заявения от ищеца отвод за
сила на пресъдено нещо по чл.299,ал.1 от ГПК, основан на твърдението, че спорът
между него и ответника за доставени ВиК услуги за процесния имот за същия исков
период от време е разрешен с влязло в сила решение. По делото не е представено съдебното решение,
на което се позовава ищецът, нито се сочи конкретно дело, по което е
постановено твърдяното решение.
Настоящият съдебен състав споделя
правните изводи на първоинстанционния
съд, с които е обоснована неоснователността на предявения отрицателен
установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК, изведени при правилно установена по делото
фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
въззивника-ищец, че по делото не е доказано
качеството му на потребител на ВиК услуги. Ищецът не оспорва факта, че е
собственик на процесния недвижим имот и именно като такъв признава, че е
допускал служителите на ответника за извършване на отчет на монтирания в имота
водомер, респ.- извършвал е самоотчет през исковия период от време. Като
собственик на процесния имот ищецът се явява потребител на ВиК услуги по
смисъла на легалната дефиниция на чл.3,ал.1,т.1 и пар.1,т.2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВиКУ/, като предоставянето
на ВиК услугите от страна на ответника се извършва при публично известни Общи
условия, съгласно чл.8,ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на ищеца за недоказано реално доставено количество
ВиК услуги, в размера и на стойност- посочени в процесната фактура. От
представения по делото констативен протокол за оглед на място под № 0015694 от 17.02.2016г. , подписан от член на домакинството на ищеца- Григорова, се
установява, че от служителите на ответника са снети показания по индивидуалния
водомер, монтиран в имота на ищеца и тези показания са 13 098 куб.м. В последващ
момент , видно от контролен лист № ЕНВ0098164/ 21.03.2016г., съставен в
присъствието на ищеца В.Г. и подписан от него, показанията по водомера са
отчетени в размер на 13 215 куб.м.,
като на база на последните е извършено определянето на доставеното количество
ВиК услуги и е начислена и дължимата сума от 20 827,55лв. по процесната
фактура. Т.е., от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
в момент, предхождащ издаването на процесната фактура, е достигната
консумацията на горепосоченото количество ВиК услуги. Показанията, отразени както в констативния
протокол от 17.02.2016г., подписан от член на домакинството на ищеца, както и
тези по контролния лист от 21.03.2016г., подписани от самия ищец, не са
оспорени. Единственото заявено от ищеца оспорване на контролния лист е основано
на твърдението, че той е ирелевантен, тъй като касае момент, предхождащ
исковия. След като в предходния момент – м.февруари и м.март 2016г. показанията
на водомера са в горепосочения размер, на база на който е извършено
изчисляването на дължимата сума за реално установена консумация, то тази сума
безспорно е дължима и към последващия
момент – м.май 2016г., към който момент консумацията ще бъде в по-голям размер,
предвид факта, че ищецът не твърди и по делото не се установява след м.март
2016г да е преустановено предоставянето
на ВиК услугите за имота. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че
последният реален отчет на водомера на ищеца /преди 17.02.2016г./ , е извършен на дата 27.03.2014г. и той е бил - 00831 куб.м. От заключението се установява, че след този
момент, поради неосигурен достъп от ищеца, за периода 27.03.2014г. – до 22.02.2016г. /когато е извършен следващия
реален отчет/ от ответника е начисляван служебен разход на питейна вода ;за отвеждане
на отпадните води и пречистване на водите – общо от 577 куб.м., а количеството ВиК услуги по процесната
фактура е определено като разлика между количеството ВиК услуги, установеното съгласно
показанията на водомера при реалния отчет по контролния лист от 21.03.2016г. и
начисленото служебно количество ВиК услуги за предходния период /27.03.2014г. -
22.02.2016г./. Следва да се посочи, че самият ищец във въззивната жалба
признава , че водомерът, по който е извършено отчитането през месеците февруари
и март 2016г. е годно измервателно средство /стр.3, абзац 4 от въззивната
жалба/, като по делото липсват и доказателства същият да не е отчитал коректно
и в частност- в количество по-голямо от действителното. Възражението на ответника, че отчетът на
водомера в имота му е извършван в период от време, по-голям от
законоустановения срок по чл.21,ал.1 от ОУ- по-дълъг от 1 месец, дори и да е
основателно, няма отношение към стойността на количеството ВиК услуги по
процесната фактура, тъй като тя касае реално доставено количество ВиК услуги,
установено и отчетено в
присъствието на ищеца по водомера в имота. От неоспореното заключение на ССЕ се
установява, че стойността на това количество ВиК услуги по процесната фактура е определена в
съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени, валидни към релевантния момент.
На последно място, законосъобразно от
първата инстанция не са обсъждани , като ирелевантни, доводите на
въззивника-ищец, поддържани и с въззивната жалба, свързани с приложението на
чл.30 и чл.32 от Наредба № 4/2004г., които регламентират отчитането на ВиК
услугите в
сгради-
етажна собственост, доколкото в конкретния случай имотът на ищеца не се намира
в сграда-етажна собственост, за да са приложими посочените норми.
С
оглед изложените мотиви, съдът приема, че предявения частичен отрицателен иск
се явява неоснователен и като такъв- правилно е отхвърлен с обжалваното
решение, което следва да бъде потвърдено, а жалбата на ищеца срещу него-
оставена без уважение.
При
този изход на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на въззивника-ищец са направените от въззиваемата страна – ответник
разноски за въззивното производство. Доколкото обаче, от последната искане за
присъждане на такива не е заявено, съдът
приема, че не й се следват.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 33 състав под
№ 335058 от 09.02.2018г., постановено по гр. дело № 50100/2017г.,
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.