Р Е Ш Е Н И Е
№ 35/6.3.2023 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На десети февруари 2023 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 332 по описа на 2022 година.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и
следващите от АПК
във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.П. И.,***-чрез пълномощника си адв.М.Х.-ЯАК против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-
0813-000657 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от 03.12.2022г. на К.А.- мл.автоконтрольор към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция Ямбол,
с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.
1 б“б“ от ЗДвП
- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна на
цитираната заповед.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е необоснована, незаконосъобразна поради
нарушение на материалния закон, и издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения, немотивирана, издадена и от некомпетентен орган.
Сочи се,
че за прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.
"б" от ЗДвП, управление на моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, следва да е безспорно установена
концентрацията на алкохол . В случаят резултатът от теста с техническо средство
Дрегер 7510+ с фабр. номер
ARNJ -0092 се явява оспорен, предвид направеното отбелязване от И.П. в талон за
изследване. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата
от направения му тест с техническо средство и в случая водача се е възползвал
от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото
обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ. В този
смисъл се позовава на Решение № 7457 от 05.06.2018г. по адм.
дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС. Счита, че резултата от направения с
техническо средство Дрегер 7510+ с фабр. номер ARNJ - 0092 тест, е и необоснован и не отразява
реалната концентрация на водача, тъй като е в рамките на допустимата грешка на
техническото средство.
Намира,
че установеното количество алкохол 0.53 промила е в рамките на отклонението от
0.05 промила /съгласно техническата документация на уреда за отчитане на
технически грешки/, т.е възможно е показанието
да е 0.48 промила. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващият, своевременно и редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. С писмена молба упълномощения процесуален представител поддържа
депозираната жалба.
Ответната страна мл. автоконтрольор
към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна полиция“К.А., редовно призован, не се явява, представлява се
от юрисконсулт А., която намира заповедта за правилна и законосъобразна, а
жалбата за неоснователна. Иска присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На 03.12.2022 г. около 09:20 часа
в гр.Ямбол на ул. „***“ като водач на МПС - ** с peг.
№ ******, Държава България, при следните обстоятелства: Срещу номер 102, в посока към
ул. „Граф Игнатиев“, управлява лек автомобил **, с регистрационен номер ******,
собственост на М.Д.И., с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 промила на хиляда, а именно 0.53 промила на хиляда,
установено с техническо средство Дрегер 7510+ с фабр. номер ARNJ-0092, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, с проба номер 02185, в
09.21ч.Водачът бил сам в автомобила. На същия е издаден талон за изследване с
номер 0012249.
Съставен
е АУАН подписан без възражения от оспорващия. Посочено е, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда до 0.8 на хиляда включително, с
което виновно е нарушил: чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП.
На 03.12.2022г. мл.
автоконтрольор, към ОД на МВР, Ямбол, сектор „Пътна
полиция, упълномощен със Заповед № 326з-99/01.02.2022г. на Директора на ОД на
МВР, град Ямбол, въз основа на така съставения АУАН е издал атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22- 0813-000657 по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.
1 б“б“ от ЗДвП
- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е
връчена лично на И.П.И. на 03.12.2022г., видно от отбелязването върху екземпляр
от същата, а жалбата му е изпратена до Адм. съд – Ямбол на 19.12.2022г., в законоустановения срок, изтичащ на 19.12.2022г. – работен ден.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от заповед № 326з-99/01.02.2022г.
на Директора на ОД на МВР – Ямбол, с т.1.5 от която, същият е оправомощил мл. автоконтрольоли в сектор ПП при ОДМВР-Ямбол да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, букви
„а“, б, в, г, е ,ж, т.2, букви а, б, в, д, е, л,м, т. 2а, букви а и б, т. 4 и
т. 5, буква а и т. 6 от ЗДвП.
Към административната преписка са приложени освен
заверено копие на оспорената заповед и АУАН, въз основа на който е издадена
ПАМ, талон за изследване № 0012249, видно от който И. не приема резултата.
Протоколът е подписан от проверявания и извършилия проверката. В протокола е
посочено времето до което е следвало, но не се е явил за кръвна проба.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22- 0813-000657 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от
03.12.2022г. на К.А. мл.автоконтрольор към ОДМВР
Ямбол, сектор Пътна полиция Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл.
171 т. 1 б“б“
от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като
може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и
да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган
– мл. Автоконтрольор
към ОД на МВР, Ямбол, сектор „ПП“, оправомощена за
това, съгласно приложената по делото заповед
№ 326з-99/01.02.2022г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол,
с т.1.5.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, като в нея са
посочени фактическите и правни основания за издаването й, т.е. съдържа
необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Спазени са
разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
Като правно основание за издаване на оспорената заповед е
посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 б“б“ от ЗДвП.
Съгласно същата в редакцията към момента на издаване на заповедта гласи: За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Посочената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване, на която и да е
от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия,
административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Поради
изложеното, недоказани са твърденията в
жалбата за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа, на който
се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на властническото произнасяне.
След
като оспорващия не е приел резултата от
техническото средство, му е връчен талон за медицинско изследване № 00012249,
но оспорващия не се е явил в определеното време да даде кръвна проба. Според чл.6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа
на показанията на техническото средство за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта при неявяване в срок на посоченото място за даване на проба за
изследване. В този случай,
административният орган не само е имал право, но за същия е съществувало и
задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т.1 б “б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени
от законодателя при създаване на самата правна норма. В случай на
несъгласие на жалбоподателя с резултата от техническото средство, същият е
можел да се възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване
точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил.
Следва да се посочи, че адм. орган не е имал
задължение да съпровожда оспорващия до ЦСМП, такова би имал според чл. 7 ал. 1
от цитираната наредба, при резултат от техническото средство над 1,2 на хиляда.
По своята правна същност принудителните административни
мерки са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Заповедите, с които се прилагат принудителните административни мерки, са
индивидуални административни актове, налагат се въз основа на предвидените в
закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. В конкретния случай,
фактически основания се съдържат, както в оспорената заповед за прилагане на ПАМ,
така и в АУАН № GA488498/03.12.2022г.,
който изрично е посочен като основание за издаване на обжалвания
административен акт. Именно АУАН е поставил и началото на административното
производство по издаване на процесната заповед.
Съгласно чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния
акт, е нормата на чл.
171, т. 1 б“б“
от ЗДвП, като нарушението на чл.
5, ал. 3, т. 1 пр.1 от ЗДвП, посочено в ЗПАМ. Нарушението на водача е констатирано със съставен
акт за установяване на административно нарушение, като съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното.
Позоваването в жалбата на решение на ВАС по адм. дело № 6432/17г. е неотносимо
в случая, тъй като касае случай в който е дадена кръвна проба, след оспорване
на резултата от техническото средство. Следва да се има предвид, че изисканата
и представена техническа характеристика на техническото средство по никакъв
начин не променя установената от адм. орган
фактическа обстановка.
В заключение, нито
административният орган, нито съдът дължи приспадане на допустимите грешки и
отклонения по Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Допусканите отклонения, които при това са и с отрицателен,
но и с положителен знак, имат значение за метрологичния контрол и за резултата
от него, т.е., при решаване на въпроса дали анализаторът за алкохол е преминал
проверката успешно и годен ли е за използване за установяване употребата на
алкохол. В този смисъл, ако отчетеното при проверка показание на
техническото средство не бъде оспорено или ако е оспорено, но не е упражнена възможността концентрацията на
алкохол в кръвта да се установи чрез някой от алтернативните начини – с доказателствен анализатор или химическо изследване, то
меродавно е отчетеното показание от техническото средство, тъй като именно
такъв ред е предвиден в цитираната Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози,
С
оглед изложеното се налага извода, че обжалваната заповед отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата
е законосъобразна.
При така изложеното, настоящият състав
намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против
нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода
на делото, и своевременно направеното
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде присъдено
на ответната страна в минимален размер от 100 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П. И.,***-чрез пълномощника си адв.М.Х.-ЯАК
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22- 0813-000657 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП от 03.12.2022г. на К.А.- мл.автоконтрольор към
ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т.
1 б“б“ от ЗДвП
- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА И.П. И.,*** да заплати на ОД на МВР, Ямбол
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете СЪДИЯ: