Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2864
Гр. Пловдив, 17.07.2018 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2600 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове
предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Т.С.Т..
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството
на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответникът като с.на имот, находящ се в гр.П., ******, имал
качеството на к.на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед
сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
дружеството, в качеството си на п. доставило на ответника, топлинна
енергия на стойност 256.20 лева през
периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г., която същият не заплатил. В исковата
молба подробно е описано как е формирана претендираната сума, посочени са
всички издадени фактури за процесния период, както и каква сума е начислена за
топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
и за услуга дялово разпределение. Предвид забавата в плащането, се дължала и
сумата от 61.57 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.03.2015 г. – 14.02.2018 г. Моли се осъдителните исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 15.02.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските по производството.
В срока по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника. Твърди се недопустимост на производството, Счита, че липсва
пасивна процесуална легитимация на ответника, излага че чл. 153, ал. 1 ЗЕ
противоречи на директива 2011/82/ЕС и ЗЗП. Не бил посочен в исковата молба
правопораждащият договорното правоотношение юридически факт, следвало да се
посочи дата на сключване на писмен договор. Не ставало ясно и за каква услуга е
доставяна топлинната енергия. По същество оспорва иска. Сумите били недължими и
не отговаряли на реалната им потребност.
Липсвал писмен договор или документ ответникът да е приел общите условия
на ищеца.Не следвало да се прилага чл. 153 ЗЕ, който нарушавал основни принципи
на правото. Начислената енергия за сградна инсталация била недължима. Смята, че
е приложим чл. 149б ЗЕ. Не бил спазен законът и методиката за отчитане на
реално потребена топлинна енергия. Не бил отчетен принципът на действие на
двутръбната система. Възразява за начина на определяне на лицата, които ще
поемат тежестта от загубите на сградната инсталация. Ищецът не разполагал с
оборудване в абонатната станция, с което да докаже, че продава енергия според
потребностите на к.а. Моли за отхвърляне на претенциите. Възразява срещу
разноските на ищеца. Моли за присъждането на разноски по производството.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
В
исковата молба са изложени твърдения за процесуалната легитимация на ответника
/твърди се, че е с.на топлоснабдения имот – л. 2/, както и е посочено по какъв
начин е формирана главницата и каква част от нея по всяка отделна фактура е
начислена за топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение. Ето защо съдът намира
претенциите за допустими.
По иска с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Възникването
на спорното материално право е обусловено от кумулативното проявление в
обективната действителност на следните юридически факти: 1. наличието на
действително облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлоенергия между топлопреносното дружество, в качеството на п. /д./ на топлинна енергия и п., в
качеството му на к. и 2. п.ът реално да е доставил топлинна енергия на к.а в
посочения в исковата молба обем. В тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
По
делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ битов к.на топлинна енергия през процесния период е физическо лице
– ползвател или с.на имот, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Между страните е
безспорно обстоятелството, че ответникът е с.на процесния имот, находящ се в
гр. П., ********. Следователно, ответникът се явява потребител, респ. к.на
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на п. на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от п.те (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая
несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според разпоредбата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия п.те, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него
и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, за периода м.10.2015 г. – м.04.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142,
ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на „Бруната“ ООД.
Съгласно
чл. 33, ал.1
от Общите условия месечната
дължима от к.а сума за топлинна енергия се състои от две
компоненти – сума,
формирана по
цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за услугата
дялово разпределение, като съгласно ал. 2 месечната дължима сума за енергия на к.а
се формира въз основа на определения за него прогнозен месечен дял от
изчислената топлинна енергия за разпределение в СЕС и обявените за периода цени, като след изготвяне на изравнителните
сметки от т., п.ът издава за отчетния период данъчни дебитни и
кредитни известия, съгласно Приложение № 1, за разликите между прогнозното и действително потребено количество
топлинна енергия (ал.3).
Установено
е въз основа на заключението на в.л. по съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, че през процесния
период в имота на ответника няма монтирани ИРУ и нейната консумирана енергия се
начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. За имота не е
начислявана топлинна енергия за БГВ. Начислявано е количество топлоенергия за
отопление на 1 бр. щранглира по максимална мощност, както и сградна инсталация
разпределена за отопляем обем от 126 кв. м., който съвпадал с отопляемия обем
на имота. За имота се начислява топлинна енергия за сградна инсталация
пропорционално на разпределената за отопляемите обекти от етажната собственост,
съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Методиката към
нея. Дяловото разпределение е извършено
коректно с оглед изискванията на Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Посочено е в заключението, че
няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна
енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Количествата
потребена топлинна енергия по компоненти и периоди са посочени в приложението
към експертизата, като съвпадат с тези, начислени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД.
Без
значение е наличието само на 1 бр. щранглира в процесния имот. Съгласно нормата
на чл. 153, ал. 6 ЗЕ п.те в сграда в режим на етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават п. на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация е
обща част по своето предназначение съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3
от ЗЕ, изградена по предварителен проект, от която никой не може да се откаже,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен
отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в
хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която в случая не е налице /виж и в. гр. д. № 3027/2017 г. на ОС Пловдив/.
В случая не се касае за непоискана услуга, чиято стойност не се дължи съгласно
чл. 62, ал. 2 от ЗЗП, тъй като при придобиване правото на собственост по
отношение на жилище в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, т. на
това право е длъжен да понесе разноските за общите части, каквато е и сградната
инсталация, доколкото не е упражнен отказ от услугите на ищеца при спазване на
законовоопределената процедура /виж и в.
гр. д. № 700/2018 г. на ОС Пловдив/. Не са основателни и възраженията, че
цената за услугата е едностранна определена от д.а, тъй като горната пределна
цена на топлинната енергия се определя от ДКЕВР.
Следователно предявеният иск се явява доказан по
своето основание. За установяване на размера на исковата претенция по делото е
приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. в.л. е посочило,
че за процесния период от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г.
стойността на разпределената топлинна енергия, включваща услуга дялово
разпределение, възлиза общо на 256,20
лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за п. в гр. П. к.ите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна
енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От текста
на посочената разпоредба следва да се направи извод, че задълженията на
ответника стават изискуеми на 31-вия ден след изтичане на съответния период и
от този ден той е изпаднал в забава – арг. чл.84, ал.1 ЗЗД. Доколкото падежът
на процесните вземания е настъпил и плащане не е направено, то кредиторът има
право на обезщетение за забавено плащане. От приетото и неоспорено заключение
на ССчЕ се установява, че размерът на дължимото обезщетение за забава върху
главницата възлиза на 61,57 лв. за
периода 02.03.2015 г. – 14.02.2018 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сума в общ размер на 480 лв., от които държавна такса – 100
лв.; юрисконсултско възнаграждение – 100 лв.; депозити за в.л. – 280 лв. Следва
да се посочи, че съдът определя размера на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение на 100 лв. съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 23, т. 2 НЗПП, като съобрази вида и количеството на извършената дейност от
юрисконсулта на ищеца и липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 256,20
лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия и цена за услуга дялово
разпределение за обект на потребление, находящ се в гр. П., ****, за периода от
01.01.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 15.02.2018 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 61,57
лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 02.03.2015 г. до
14.02.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 480 лв. – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
КИРИЛ ПЕТРОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.