Р Е Ш Е Н И
Е
№ 677, 28.12.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На четвърти декември две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско дело №798 по описа за две хиляди и седемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно съединени преки искове за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по чл.432,ал.1 от КЗ и за законна лихва
по чл.429,ал.2,т.2 вр. с ал.3 от КЗ.
Предварителна бележка: Търговско
дело № 798/2017г. е образувано въз основа Определение №11081/28.11.17г., с
което производството по гр.д. №18834/17г. на ПРС е било прекратено на основание
чл.104,т.6 във вр. с т.4 от ГПК и делото е изпратено за разглеждане на ПОС,
надлежен да го разгледа като първа инстанция, с оглед цената на един от
съединените за разглеждане искове, надхвърляща 25000лв.
Ищецът С.Т.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, адв Г., адв.Т., моли съда да осъди
ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, като застраховател за риска
гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. „Фолксваген пасат 4“ с рег.№
РВ 2815 КН, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие ***,
да му заплати сумите от: 28000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от ***; 58лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразили
се в заплатена потребителска такса за болничен престой, ведно със законната лихва от ***; 1350лв.- обезщетение
за имуществени вреди, изразили се в заплатена цена на заключваща метална плака,
ведно със законната лихва от ***, които вреди претърпял вследствие на телесните
увреждания от птп, състояло се на ***, в ***, причинено от застрахованото лице Д.С.И.,
ЕГН **********, за което било образувано нохд № 135/2017г. на ПРС, приключило с
подписаното споразумение, влязло в сила на 20.06.2017г., с което Д.И.се признал
за виновен, тъй като по образуваната по негова претенция преписка по щета №***-ПТП,
с писмо изх.№НЩ-6491/28.09.17г. ответникът му определил обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди в размер на общо 2000лв., с което той не е
съгласен.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба с вх.№3474/02.02.18г. /л.10-л.11/, с който е
оспорил предявения иск и по основание и по размер, по съображенията, че : търсеното
обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителната вреда, изведено от
коментара на конкретната приложена към исковата молба медицинска документация и
като акцентира на липсата на такава за времето от ***, на която се е състояло
птп, до 11.04.16г., поставящо под съмнение наличието на причинна връзка;
повдига възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който, макар да е пресичал
на пешеходна пътека, не направил необходимото да се предпази и избегне удара, а
се поставил сам в превишен спрямо нормалния риск; лихва от датата на птп не се
дължи, на основание чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ.
С подадена в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба с вх.№5467/20.02.18г. /л.17-л.19/, ищецът: излага
твърдения във връзка с болничен престой от ***, съдържащи обяснение на
повдигнатите от ответника с отговора му в тази връзка съмнения, и развива
допълнителни съображения, черпени от сключеното по наказателното дело
споразумение; по възражението на ответника, свързано с искането за присъждане
на законна лихва заявява, че е неоснователно, доколкото неговата претенция за
обезщетяване е била заведена при ответника на ***, което му дава право да търси
лихва от посочената дата; оспорва възражението за съпричиняване, като лишено от
конкретност; счита, че с отговора на ответника е налице признание по отношение
размера на претенцията му за присъждане на сумата от 28000лв.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК,
изтекъл за ответника на 22.03.18г., допълнителен отговор на искова молба не е
подаден /виж съобщение на л.25/.
Ищецът пледира по същество за
уважаване на всички предявени от него искове, с присъждане на лихва и на
разноски по списъка, представен в с.з. от 04.12.18г. /л.74/, като развива
съображения с писмена защита вх.№36872/13.12.18г.
Ответникът не е изпратил свой
представител в последното проведено с.з., не пледира по същество и не е
представил писмена защита в дадения от съда в с.з. от 04.12.18г. петдневен
срок, но с молба вх.№12969/30.04.18г. е поискал присъждане на разноските,
внесени от него за допуснатата АТЕ, като същата молба да се счита и за списък
на направените от него разноски /виж л.31/, а с молба вх.№16732/04.06.18г. е
повдигнал евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна /виж л.40/.
Съдът, като взе предвид твърденията,
оспорванията и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства намери, че предявените
искове са допустими, разгледани по същество, исковете за имуществени вреди са
основателни и доказани по размер, поради което следва да се уважат изцяло,
искът за неимуществени вреди е основателен, но следва да се уважи частично- до
размер от 20 000лв., а за разликата до претендираните 28 000лв. да се
отхвърли, тъй като възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение с оглед принципа на справедливост е основателно, и като не се
установи съпричиняване на вредите от пострадалия, тъй че да се налага намаление
по чл.51,ал.2 от ЗЗД, каквото ответникът иска, воден от следните
съображения:
І. По допустимостта на исковете.
Предявените от ищеца искове са
допустими, тъй като обстоятелствата, на които ги е основал, попадат в хипотезата
на чл.432,ал.1, във вр. с чл.493,ал.1,т.1 и т.5, във вр. с чл.498,ал.3,предл.посл. от КЗ,
даваща право на увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, когато не е съгласно с размера на
определеното му от застрахователя по неговата претенция обезщетение, да иска по
съдебен ред, пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", обезщетение за имуществените и неимуществени вреди,
претърпени вследствие на телесно увреждане, както и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице,
считано от по-ранната от двете дати- датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Допустимостта
на исковете не е била оспорвана от ответника в процеса.
ІІ. По основателността.
1.В с.з. от 12.06.18г. съдът е приел
като окончателен проекта за доклад, съобщен на страните с Определение
№598/02.04.18г., като е разпределил между страните тежестта за подлежащите на
доказване в производството твърдения и възражения /виж определението на
л.26-л.28 и протокола от с.з. на л.43-л.44/.
2.Установи
се в производството, във връзка с подлежащите на доказване релевантни факти и
възраженията на ответника, както следва:
2.1.С Протокол №519/20.06.17г. по
нохд №135/17г., ПРС е одобрил сключеното на 20.06.17г. между РП- Пловдив и
подсъдимия Д.С.И. споразумение, съгласно което на ***, в ***, при управление на л.а. „Фолксваген пасат 4“ с рег.№ РВ
2815 КН, Д.И., като е нарушил правилата за движение по
чл.5,ал.2,т.1, чл.20,ал.2, чл.116 и чл.119,ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е
причинил на С.Т.М. средни телесни повреди, а именно: множествено счупване на
лявата подбедрица, наложило оперативно лечение, което счупване е причинило
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник по смисъла на чл.129
от НК за повече от 30дни; счупване на три последователни ребра вляво, което е
причинило трайно затрудняване на движенията на снагата на св.М. по смисъла на
чл.129 от НК за повече от 30дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека-
с което е извършил виновно престъпление по чл.343,ал.3,предл.последно, б. „А“,
предл.2 вр. ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр.чл.342,ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода / виж споразумението протокола от с.з.
на л.6-л.9, ПРС/.
2.2. Към ***, рискът гражданска
отговорност за л.а. с рег.№ РВ 2815 КН е бил застрахован по полица *** при ЗД Бул инс АД /виж
данните на л.11, ПРС/.
2.3. На ***, С.М. ***“ АД претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с имуществените и
неимуществени вреди, претърпени при птп, причинено при управление на
застрахования при дружеството за риска гражданска отговорност лек автомобил с
рег. № РВ 2815 КН, която е получена в ответното дружество на 08.09.17г. и по
нея е образувана преписка по щета №***,
но не е вярно, че тази преписка е образувана на ***, както ищецът твърди с
допълнителната искова молба, тъй като от
писмото на застрахователя, на което ищецът се позовава и прилага-
изх.№НЩ-6491/28.09.17г. ясно личи, че се касае до заведена щета №*** за птп от
дата ***, а не до преписка по щета №***/*** /виж: заявлението за плащане на М.
на л.12-л.14, ПРС; разписката за доставка с куриерска поща спийди на л.22,ПОС; писмото
на застрахователя с посочения изходящ номер на л.15, ПРС и на л.21,ПОС/.
2.4. На ***, в 20.47ч.,
докаран от екип на спешна медицинска помощ като пострадал при птп пешеходец, С.М.
е приет по спешност в първа клиника по хирургия на ***- *** в увредено общо
състояние, макар и адекватен. При престоя му в тази клиника, продължил до ***.,
са извършени множество изследвания и консултации за уточняване на състоянието
му, при които,
с компютърна томография на глава и шия е установено, че няма видими травматични
промени на мозъчния паренхим и на костите на черепа, както и няма видими
травматични прекъсвания на прешлените на шията, чрез рентгенографии на бял
дроб, корем, тазобедренни стави, подбедрици, глезени и таз, както и чрез
ултразмуково изследване на корем е установено, че няма данни за контузионни
промени на паренхимните коремни органи и на белите дробове, както и че няма
видими перитонеални течни колекции извънорганно, че двете тазобедренни става са
с данни за двустранна алопластика /смяна с изкуствени стави-виж обяснения на
в.л. Д. в с.з. от 04.12.18г.-л.73гръб/ и няма настоящи травматични лезии в
областта на таза и на тези стави, че няма видими травматични лезии на костите
на лявата глезенна става, а изменения са намерени в гръден кош и в лява
подбедрица, като вляво в гръден кош, поради прекъсвания в контура, със съмнения
за фрактури са 6-то и 7-мо ребро по скапуларната линия и 8-мо ребро аксиларно,
а лявата колянна става е намерена с фрагментирани фрактури на проксималните
части ни тибията и фибулата. При пролежаването в тази клиника е поставена
окончателна диагноза „травма на други инраабдоминални органи“ и придружаващи
заболявания „множествени счупвания на ребра, закрито“ и „счупване на горния
край на тибията /големия пищял/, закрито“, и след стабилизиране и без
усложнения от страна на гръдни и коремни органи, С.М. е приведен на ***от първа
клиника по хирургия в клиниката по ортопедия и травматология на ** /виж
епикриза по ИЗ №22179/941 2016 на л.20, ПОС и болничен лист за престоя в *** на
л.17,ПРС/.
2.5. При постъпването му в Клиниката по ортопедия
и травматология /наричана по-долу КОТ / на ***, С.М. е бил с туторна шина на
ляв долен крайник, с оточен ляв глезен, оточно ляво коляно и хипестези на ляво
стъпало, както и десен долен крайник в сътояние на външна ротация, със симптом
на „закованата пета“ . Съобщил е за загуба за съзнание при птп, но обективни
данни за това няма, като при приема му по спешност в първа клиника е бил
адекватен и след извършени консултации с неврохирург не са описани обективни
констатации в тази насока. Потвърдени са първоначалните рентгенографски данни
за липса на видими травматични лезии на костите, образуващи лявата глезенна
става и е предприето лечение за множествените закрити счупвания на
подбедрицата, включително чрез оперативна намеса от ***, с открито наместване с
вътрешна фиксация със заключваща плака и комплект винтове. На ***, С.М. е
изписан от КОТ в добро общо състояние, със запазена инервацияи циркулация на
крайниците, със спокойна оперативна рана, със стерилна превръзка, с дадени
насоки за проследяване при общо практикуващия лекар, превръзки през 3-4 дни,
носене на шината до сваляне на конците, насрочено за 14-я следоперативен ден, с
поставяне на гипсов крачол до 45-я ден от операцията, а след това- ортеза за
коляното, и да не натоварва крака в продължение на 4месеца /виж епикриза по ИЗ
№22791/2016 на л.16, ПРС/.
2.6. На ***, С.М. е заплатил сумата от 1350лв.,
съставляваща стойност на доставена му от УМБАЛ „Св.Георги“ заключваща плака за
проксимална тибия и заключващи винтове /виж фактура и фискален бон на л.26, ПРС/.
На ***, С.М. е заплатил на ***потребителска такса
за болничен престой в размер на 58лв. /виж фактура и фискален бон на л.28,
ПРС/.
2.7. За времето на болничен престой в КОТ, както и
за домашно лечение след изписването му от тази клиника, на С.М. е издаден
болничен лист до***, а впоследствие, от ЛКК са му издадени болнични листове за
временна неработоспособност, поради множествени счупвания на подбедрицата и
състояние след оперативна намеса, за срок до *** /виж болничните листове на
л.18-л.24,ПРС/.
С ЕР от ***, при освидетелстване на
работоспособността му, при водеща диагноза множествени счупвания на
подбедрицата, на С.М. е определена пожизнено 75% намалена работоспособност, но
не по повод на множествените счупвания на подбедрицата, а по повод на състоянието
след алопластика на двете тазобедрени стави, налично при него отпреди датата на
птп /виж ЕР на л.25,ПРС и обясненията на в.л.Д. в с.з. от 04.12.18г./.
2.8. Съгласно приетото в с.з. от 04.12.18г.
заключение на допуснатата по делото комплексна съдебно медицинска и
авто-техническа експертиза /виж заключението на л.55-л.71 и отговорите на в.л. Д.
в с-з. от 04.12.18г./, при птп от *** С.М. е претърпял множествено счупване на
лявата подбедрица и счупване на три ребра вляво, които травматични увреждания
са в пряка причинно-следствена връзка с
птп, в каквато връзка са и използваните при извършената му операция за
наместване на костните фрагменти и фиксирането им метални остеосинтезиращи
материали.
Счупването на ребрата обичайно оздравява за около
2 месеца, а счупването на подбедрицата- за около 5-6 месеца, в близък до който
срок, видно от издадените болнични листове - от ***-***, малко под 7месеца, е
протекъл оздравителният процес по отношение счупената подбедрица и при С.М..
Претърпените от М. травматични увреждания са
обичайно свързани с претърпяване на болки и неудобства, променливи във времето
– значителни по сила и интензивност в началните, остри периоди на травматичното
увреждане, намаляващи с напредване на оздравителния процес и отзвучаващи
напълно с настъпване на оздравяването. Всяка следваща инвазивна процедура-
оперативна интервенция, рехабилитация и лечебна физкултура, води до засилване
на болката. И след описания в предходния абзац срок на обичайния за
претърпените телесни увреждания оздравителен процес, е напълно възможно
пострадалият да изпитва така наречената фантомна болка, дължаща се на това, че
оздравяването на локалните нервни окончания в засегнатия телесен участък
настъпва много по-бавно от възстановяването на неговата анатомична цялост и се
влияе от промяната на времето, тъй че при тежки счупвания, особено множествени,
засягащи две съседни стави, тези болки са също обичайни и понякога може да
продължат и до 2-3 години, с обостряне в сезоните есен-зима.
В медицинската документация, представена по
делото, липсват данни за усложнено протичане и за двете понесени от М. при птп
телесни увреждания, и прогнозата за множественото счупване на подбедрицата е за
пълно оздравяване, при правилно и своревременно провеждане на рехабилитационни
процедури- лечебна физкултура и санаториално лечение.
2.9.Дадени са в с.з. от 09.10.18г. от св. С.М., съпруга на ищеца, показания относно състоянието му за времето от датата на
инцидента до датата на съдебното заседание, които показания съдът цени и при съобразяване чл.172 от ГПК, доколкото изцяло кореспондират с данните от събраната по делото медицинска
документация и прието заключение на СМЕ, като с тези гласни доказателства се установи, че непосредствено след птп, М.
изпитвал силна болка- охкал силно, лицето му било изкривено от болката, викал
от болка при всяко едно движение, боляло го всичко- главата, краката и като
болките му били вляво, не можел да се движи краката. След изписването му от
болница, М. бил първо с шина, а после около 40 дни с гипс на коляното, тъй че
не можел да става и да се обслужва сам, а го карали с инвалидна количко до
тоалетната. След сваляне на гипса, започнал раздвижване с патерици и
рехабилитатор, а когато се почувствал по-добре, започнал да ходи без патерица,
но имал постоянно, и до момента, болка в счупения крак, който при промяна във
времето го боли, и не може да се движи нормално, а накуцва.
Накуцването при ходене, което се осъществява без
помощни средства, както и оплакванията от болка, са описани обаче и като снети
от С.М. амнестични данни при освидетелстването му от ТЕЛК, вследствие на
понесената от него преди птп алопластика на двете тазобедрени стави /виж ЕР на
л.25,ПРС/, като понесеното множествено счупвание на подбедрицата е само един
нов повод за освидетелстването, който несъмнено е също свързан с временното
затрудняване на функцията на долния ляв крайник /виж в.л. Д. в с.з. от
04.12.16г.-л.73гръб./.
2.10. С приетото по делото в с.з. от 04.12.18г.
заключение на допуснатата по делото комплексна съдебно медицинска и
авто-техническа експертиза /виж заключението на л.55-л.71/ е установено, че
пешеходецът М. е имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил,
управляван от Д.И., преди водачът на автомобила да има възможност да започне да
възприема пешеходеца, както и че само тези данни не са достатъчни, за да се
заключи, че пешеходецът е могъл да предотврати настъпването на птп, тъй като са
неизвестни конкретните действия, които той е предприел, за да може да се каже
дали някое от тях би довело до излизането му от „коридора“, в който
траекторията на неговото движение се е пресекла с тази на движението на
автомобила.
3.При
тези установени в производството факти, съдът направи следните изводи по
същество на спора:
Увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" /чл.432,ал.1 от КЗ/.
Увредено е лицето, включително пострадалото
лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно
средство /478,ал.2 от КЗ/, а Пострадало е лице, което е претърпяло телесно
увреждане от моторно превозно средство /чл.478,ал.1 от КЗ/.
По
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание, без да е необходимо
водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство /чл.477,ал.2 от КЗ/.
С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие /чл.
429,ал.1,т.1 от КЗ/, като в застрахователното обезщетение се включват и лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице /чл.429,ал.2,т.2 от КЗ/, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна
/чл.429,ал.3 от КЗ/.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство /ч
л. 477,ал.1 КЗ/. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на Република България, съгласно българския закон /ч
Застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, в това число пешеходци, вреди,
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение, и конкретно- неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане и лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2. /чл. 493,ал.1,т.1
и т.5 КЗ/.
Съгласно българското законодателство, онзи,
който виновно причини другиму вреда, следва да я поправи, като заплати
обезщетение /чл.45,ал.1, във вр. с чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗЗД/, като вината се
предполага до доказване на противото /чл.45,ал.2 от ЗЗД/.
При
горната законодателна рамка, приложима в отношенията между страните, съдът
намери, че предявените от ищеца искове са основателни, тъй като в
производството са доказани всички релевантни за основателността им факти, а
именно:
Като
пешеходец, ищецът е претърпял телесно увреждане - счупване на ребра и
множествено закрито счупване на подбедрица, от моторно превозно средство- лек
автомобил рег.№РВ 2815 КН, във връзка с използването му от Д.И., по време на
движение, към момент-***, в който рискът по задължителна застраховка гражданска
отговорност за същия автомобил е бил застрахован при ответника.
В
пряка причинна връзка с телесните увреждания, причинени му при птп, състояло се
на територията на страната, предизвикано от водача на лекия автомобил И.,
ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, за които има право да
получи от деликвента обезщетение по българското законодателство.
Горните
установени факти правят ищеца увредено по смисъла на чл.432,ал.1 от КЗ лице, а
доколкото ответникът е застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на
застрахования Д.И., той следва да покрие отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение, и конкретно-
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане и лихвите
по чл.
429, ал. 2, т. 2.
Съмненията
относно наличие на причинна връзка между телесните увреждания на ищеца и
претърпяното от него птп, изразени от ответника с отговора му, са напълно несъстоятелни
и опровергани от събраните по делото две епикризи- от първа клиника по хирургия
и от КОТ, както и от приетото по делото заключение, от които личи, че ищецът е
бил приведен със спешна помощ от мястото на птп и в същия ден в първата
клиника, а оттам, след извършените рентгенографски изследвания, при които
счупването на подбедрицата е ясно описано, и след констатиране, че липсва
засягане на вътрешни органи, е приведен в КОТ, от приетото по делото
заключение, което е категорично за наличието и, както и от сключеното по
наказателното дело споразумение, в което и двете средни телесни повреди,
съставляващи част от съставомерните признаци на деянието, са ясно описани.
Затова
съдът счете за доказана както надлежната активна материално правна легитимация
на ищеца по предявените от него искове, така и надлежната пасивна материално
правна легитимация на ответника по тях, и че те следва да се признаят за
основателни.
По
отношение размера на исковете, съдът намери, че размерите на двата иска за
имуществени вреди са изцяло установени с приетите писмени доказателства, тъй че
те следва да бъдат уважени тъй, както се претендира от ищеца- съответно за
сумите от 58лв. и от 1350лв.
По
спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед
повдигнатото от ответника възражение за прекомерност на търсеното такова от
ищеца в размер на 28000лв., съдът намери, че възражението на ответника е
основателно и че справедливо да овъзмезди ищеца за тези претърпени вреди е
обезщетение в размер от 20000лв., воден от следните конкретните съображения,
част от които черпени от професионалния му опит при решаване на сходни дела:
Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано със съвкупната преценка на редица конкретни обстоятелства, имащи за цел да се определи размер, който най- пълно да компенсира увредените лица за претърпените от тях неимуществени вреди, но също тъй да е адекватен на обществено-икономическите условия и стандарта на живот към датата на определянето му, тъй че да не се стигне до противоречие с другия основен принцип на правото- за недопускане на неоснователно обогатяване, и като общо установени от съдебната практика при приложение на чл.52 от ЗЗД критерии за тази преценка са силата, интензивността и продължителността на негативните преживявания на увреденото лице.
В този конкретен
случай, за да намери сумата от 20 000лв. адекватна за възмездяване
неимуществените вреди, претърпени от ищеца, съдът взе предвид, че:
Макар ищецът да е
претърпял при птп повече от едно телесно увреждане- счупени ребра и множествено
счупване на подбедрицата, тези две увреждания са много по-леки от случаи, в
които пострадалите лица са с политравми, които често съставляват и реална,
макар и временна заплаха за живота им, тъй че това обстоятелство е оценено като
водещо до намаляване на размера на обезщетението.
Никое от двете
претърпени от ищеца телесни увреждания не е довело до трайно и невъзвратимо
увреждане на засегнатите части от тялото и на изпълняваните от крайника
двигателни функции- и ребрата и счупванията на крайника са заздравели напълно
за разлика от случаи, в които счупванията на крайника са довели до негово
скъсяване, а оттам- и до неспособност за нормално осъществяване на движение,
като за накуцващата походка на ищеца се установи, че се дължи на предхождащата
птп подмяна на двете тазобедрени стави с изкуствени такива, заради които е и
определеното му от ТЕЛК 75% пожизнено намаление на трудоспособността, тъй че
това обстоятелство е също оценено като водещо до намаляване на обезщетението.
Оздравителният
процес и за двете телесни увреждания, понесени от ищеца при птп, е протекъл без
усложнения, и като множественото счупване на крайника е било закрито, за
разлика от случаи, в които оздравителният процес, включително поради факта, че
се касае до открити счупвания,
съставляващи входни врати за инфекции, протича с усложнения, като
тромбофлебити и/или гангрени, следвани от ампутация на крайника, тъй че това
обстоятелство е също оценено като водещо до намаляване на обезщетението.
Оздравителният
процес е приключил напълно в обичайния за подобен род телесни увреждания срок -
6-7 месеца по отношение на множественото счупване, което се оценява като факт,
неналагащ нито увеличение, нито намаление на обезщетението.
Множественото
счупване на крайника е наложило оперативна намеса за открито наместване и
вътрешна фиксация на тибията и фибулата, за разлика от случаи, в които
оперативна намеса не се налага, за да се намести счупването, тъй че това
обстоятелство е оценено от съда, като водещо до увеличение на обезщетението.
Макар
оздравителният процес за по-тежкото телесно увреждане да е продължил 6-7месеца,
търпените от ищеца болки и неудобства са били за този период с променлива сила
и интензивност в посока намаление, като с най- голяма сила са търпени в първите
два месеца, в които е траяло както заздравянето на счупените ребра,
затрудняващо дишането и движението на тялото, така и пълното обездвижване,
заради счупения и гипсиран крайник, и обслужване на инвалидна количка, преди
ищецът да започне раздвижване с патерица. В следващите месеци болките са били с
по-ниска интензивност, и само временно са търпели засилване- при започване на
раздвижването и при сезонна промяна, като последното е свързано с изявата на
т.нар. „фантомна болка“ , касаеща оздравяване на нервните окончания на
засегнатите части от тялото, но и тя, както вещото лице лекар е посочило, трае
около 2-3 години- т.е. очаква се най-късно до средата на следващата 2019г. да
отзвучи напълно- тези негативни преживявания са според съда също в рамките на
стандартните по сила, интензивност и продължителност случаи, тъй че не се
налага завишаване или намаляване на обезщетението при съобразяването им.
И
накрая, извън описаните неблагоприятни отражения върху психо- емоционалната
сфера на ищеца- болка, страдание, неудобство от временното обездвижване, не се
събраха данни претърпените от ищеца при птп телесни увреждания да са довели до
някакви други значителни отрицателни промени в живота му.
Що
се отнася до икономическата обстановка в страната, за времето от около две
години и половина, изтекли от датата на птп на ***, до приключване насъдебното
дирене на 04.12.18г., значими промени, както например кризата на банковите и
валутни пазари от 2008г., не са настъпили, тъй че да се налага да бъдат
съобразени, при определяне размера на обезщетението, което се следва на ищеца.
При
тези именно мотиви съдът счете, че сумата от 20000лв., която възлиза към датата
на това решение на около 40 минимални работни заплати за страната, е достатъчна
да овъзмезди неимуществените вреди, претърпени от ищеца във връзка с птп и
понесените при него телесни увреждания и неудобства и страдания, произтичащи от
тях, тъй че искът му за неимуществени вреди следва да се уважи до този размер,
а за разликата до претендираните 28000лв. да се отхвърли, поради прекомерност
на претенцията му, с оглед принципа за справедливост.
Така
определеното като справедливо обезщетение за неимуществени вреди, както и двете
обезщетения за имуществени вреди, не следва да бъдат намалени на основание
чл.51,ал.1 от ЗЗД, тъй като приетото по делото заключение на комплексна експертиза
не установи ищецът да е съпричинил птп, каквото е било твърдението на
ответника, и така възражението му за съпричиняване е останало недоказано.
По
отношение на претенциите за присъждане на законна лихва съдът намери, че такава
следва да се присъди на ищеца и върху трите обезщетения, предмет на спора,
считано от ***, а не от датите, от които се претендира присъждането и от него.
Ищецът
иска присъждане на законна лихва върху обезщетението от 58лв., считано от ***
върху обезщетението от 1350лв., считано от ***и върху обезщетението от
28000лв., считано от ***
Ответникът
е изразил с отговора си по повод това искане само едно най-общо възражение,
състоящо се в отпращане към законовите разпоредби, цитирани вече по-горе и от
съда, като приложими по отношение на лихвата, като попадаща в покрития от
застрахователя риск и следваща се при присъждане на обезщетение за вреди,
съгласно чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ.
За
никоя от описаните в исковата молба от ищеца по-горе дати, при поставена върху него
тежест за доказването, не се установи да е по-ранната от двете релевантни за
случая дати- на която застрахованото лице е подало до застрахователя
уведомлението си за настъпилото застрахователно събитие или на която ищецът е
предявил пред застрахователя претенцията си за плащане на обезщетение.
Същевременно
в процеса се установи, че датата, на която претенцията на ищеца за плащане на
обезщетения е постъпила пред застрахователя, е ***, поради което най- рано от
нея може да му се присъди законна лихва.
В
частта за разноските.
И
ищецът, и ответникът претендират присъждане на разноски в производството, като
и двете страни представят списък за направените разноски /виж л.72,ПОС за ищеца
и л.31,ПОС за ответника/.
Ищецът е установил направата на
посочените в списъка си разноски- 1800лв., заплатен в брой адвокатски хонорар
по сключения договор за правна защита и съдействие /виж л.31,ПРС/.
Ответникът също е установил
направата на посочените в списъка си разноски- 200лв.- заплатен хонорар за вещо
лице по въпросите, свързани със съпричиняването /л.32/.
Ответникът е повдигнал възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца хонорар за адвокат, без да изложи за него
съображения, поради което съдът го разглежда през призмата на критериите на
чл.78,ал.5 от ГПК.
Спорът не бележи нито правна, нито
фактическа сложност, като макар да са съединени за общо разглеждане три иска-
два за имуществени и един за неимуществени вреди, голяма част от релевантните
за основателността им факти са общи за всички искове, и спорът е разгледан при
наличие на приключено наказателно производство, в което, със сключеното
споразумение са решени въпросите за извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца- застраховано лице. Макар по делото да са
проведени 4 с.з., това е станало не поради многобройните процесуални действия и
доказателства, които е следвало да се съберат, а доколкото в първото с.з. не са
изготвени допуснатите експертизи, в следващото с.з.- поради невъзможността да
се приеме изготвеното заключение, заради невнасянето му в съда в законния
едноседмичен срок преди датата на заседанието, в третото с.з.- поради
невъзможността да се приеме изготвеното заключение, заради неявяване на едно от
двете вещи лица.
С оглед горното, заплатеният от
ищеца адвокатски хонорар може да се счете за прекомерен с оглед действителната
правна и фактическа сложност на спора.
Въпреки това, той не може да бъде
намален, тъй като е под предвидения в Нар.№1/04г. минимум, доколкото:
Съгласно чл.2,ал.5 от Нар.№1/04г., за
процесуално представителство и защита по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая е осъществено процесуално представителство и защита по три обективно
кумулативно съединени оценяеми иска, за което, съгласно цената им, на основание
чл.7,ал.2,т.1, т.2 и и т.4 от Нар.№1/04г. се следват минимални възнаграждения
съответно от 300лв., 324.50лв. и от 1370лв.- или общо 1994.50лв., а ако се
съобрази и чл.7,ал.8 от Нар.№1/04г., че за всяко следващо на две проведени с.з.
се следват и по 100лв.- общо от 2194.50лв.
При пълно уважаване на двата
предявени иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, разноски за производството по същите искове се следват само
на ищеца.
При частично уважаване на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.78,ал.1 и
ал.3 от ГПК, на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената, а на
ответника- съразмерно с отхвърлената част за производството по този иск.
И двете страни обаче са направили
разноските си общо за производството, а не за всеки един от исковете поотделно,
поради което съдът не намери друг начин за тяхното присъждане, освен да ги
разпредели по съразмерност, с оглед общата сума на предявените, респективно
уважените и частично уважени и отхвърлени искове.
По този начин съдът намери, че
съразмерно с уважената част от общо 21 408лв. на исковете му, на ищеца
следва да се присъдят разноски от 1310.34лв., а на ответника- съразмерно с
отхвърлената част от 8000лв. следва да се присъдят разноски от 54.41лв.
Ищецът е бил освободен в
производството от внос на такси и разноски, на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК,
поради което, и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт следващите
са за производството по трите разгледани иска държавни такси, както и
разноските, направени от бюджета на съда
за заплащане на възнаграждение на вещо лице по въпросите към допуснатата
медицинска експертиза, впоследствие обединена в комплексна с АТЕ, и конкретно:
50лв.- минималната държавна такса,
предвидена от чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, за иска за
имуществени вреди с цена 58лв.;
54лв.- 4% върху цената на иска за
имуществени вреди от 1350лв., съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК;
800лв.- 4% върху размера на
уважената част от 20000лв. на иска за неимуществени вреди, съгласно чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
150лв.- заплатени на в.л. Д. за
изготвената по делото експертиза, по задачите на ищеца
Или общо за държавни такси -904лв. и
за разноски- 150лв.
Воден от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, като застраховател за риска гражданска
отговорност на автомобилистите за л.а. „Фолксваген пасат 4“ с рег.№ РВ 2815 КН
по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие ***, да заплати
на С.Т.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, адв Г., адв.Т., като
увредено лице при птп, състояло се на ***, в ***, причинено от застрахованото
при ответника мпс, при управлението му от Д.С.И., ЕГН **********, за което птп
И. се е признал за виновен с подписано споразумение по нохд № 135/2017г. на
ПРС, заплати сумите от:
20000- двадесет хиляди лева, като обезщетение
за неимуществени вреди-болки, страдания и неудобства, претърпени във връзка с
понесените при птп счупвания на три ребра и закрито множествено счупване на
подбедрицата, ведно със законната лихва от ***, като за разликата до
претендираните 28000лв. и за искането да се присъди законна лихва върху това
обезщетение за периода от *** -*** -отхвърля иска и искането;
58- петдесет и осем лева, като
обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разход за плащане на потребителска
такса за болничен престой, ведно със
законната лихва от ***, като отхвърля
искането за присъждане на законна лихва върху това обезщетение за периода ***-***;
1350- хиляда триста и петдесет лева,
като обезщетение за имуществени вреди, изразили се в заплатена цена на
заключваща метална плака, ведно със законната лихва ***, като отхвърля искането за присъждане на
законна лихва върху това обезщетение за периода от ***- ***;
1310.34- хиляда триста и десет лева
и тридесет и четири стотинки- разноски по съразмерност, като оставя без
уважение искането на ответника за намаление поради прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар от 1800лв.
Осъжда ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по съответните сметки на Пловдивски окръжен съд, сумите от :
904- деветстотин и четири лева,
съставляващи следващи се общо за производството по трите обективно кумулативно
съединени оценяеми искове държавна такса;
150-сто и петдесет лева- заплатен от
бюджета на съда хонорар за вещо лице,
от внос на които такси и разноски
ищецът е бил освободен в процеса на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда
С.Т.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, адв Г., адв.Т.,***“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
бул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата от 54.41-петдесет и четири лева и четиридесет и
една стотинки- разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: