Р Е Ш Е
Н И
Е № 2330
гр. Пловдив, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIХ състав, в публичното заседание на 05.06.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Марияна Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3057 по описа за
2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на 124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
от Л.Х.К.,
ЕГН **********
срещу Д.П.К., ЕГН ********** с която се иска да
бъде осъден ответникът
да му заплати сума в размер на 1300
лева, претендирана частично по
неформален договор за заем от общо дължимата сума в размер на 5000 лева, както
и сумата в размер на 568.35 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.11.2014 г. до 20.02.2019, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2019
г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че в началото на м. 05.2014 г. предоставил
на ответника в собственост 5000 лева, които последният обещал да му върне не
по-късно от края на м. 10.2014 г. като във връзка с предаването на тази сума
бил подписан и ордер. Тъй като ответникът не изпълнил на падежа това свое
задължение, с настоящата искова молба ищецът моли съда да го осъди да му
заплати част от заемната сума в размер на 1300 лева, а също и обезщетение за
забава в размер на 568.35 лева за периода 31.10.2014 г. – 21.02.2019г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Твърди, че не е сключвал договор за заем, по който през
м. 05.2014 г. ищецът да му е предал в собственост 5000 лева, които да се е
задължил да му върне до края на м. 10.2014 г. Ответникът заявява, че е имал
други заемни отношения с ищеца, като е погасил задълженията си по тях, а ако се
окаже, че у ищеца се намира оригинала на процесния ордер и той е подписан от
ответника, то същият заявява, че този ордер касае други заемни отношения между
страните, по които както вече същият е заявил в отговора е погасил задълженията
си по тях. В отговора е направено и правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.240,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да
бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване наличие
валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, размер и падеж
на вземанията, размер на обезщетението за забава.
По делото е
представен разходен касов ордер /л.4/, в който е отразено „Да се брои на Д.К.
заем 5000 лева“ и под получил сумата има подпис. От приетата и неоспорена от
страните Съдебно-почеркова експертиза /л.61/, а и сам ответникът признава
/протокол от о.с.з от 05.06.2020 г.л.75/, че саморъчно изписания текст в
разходния касов ордер и подписа под него е положен от Д.К..
По делото по
искане на ищеца е разпитан като свидетел – Л. Л. К. /протокол от о.с.з. от
21.01.2020 г. л.46/ - син на ищеца, който установя, че е присъствал през месец
май 2014 г. на даване на пари от страна на ищец Л.К. на ответника Д.К. в размер
на 5000 лева, които му били необходими да покрие задълженията си като ***, като
ответникът се ангажирал да върне парите в края на месец октомври същата година
след като продаде продукцията си.
Преценени по
реда на чл.173 ГПК с оглед тяхната заинтересованост, съдът кредитира
показанията на така разпитания свидетел като обективни. Свидетелят дава
показания за обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.
С оглед така
обсъдените доказателства съдът приема, че между страните е сключен договор за
заем за сумата от 5000 лева, като заемодател е ищеца, а заемополучател е
ответника. Това се установява както от представения разходен касов ордер, в
който по своята същност представлява разписка за получена сума пари от
ответника в размер на 5000 лева, както същият установява основанието за
получаването на сумата - заем. Свидетелят К. установява, че тази сума е
предоставена от ищеца на ответника, като последния се е задължил да я върне
най-късно до края на месец октомври. Още повече оригиналът на касовия ордер се
намира при ищеца. Самият ответник признава, че ако се окаже, че касовият ордер
е подписан от него то се касае за заемно правоотношение между ищеца и ответника
по други договори за заем, които били платени. Тоест не се оспорва, при
автентичен касов ордер, какъвто се установи, че е процесния, че сумата в размер
на 5000 лева е предоставена от ищеца на ответника като заем. В смисъл, че РКО в
който е посочено, че сумата, предмет на същия е заем, представлява
доказателство за сключен договор за заем, който удостоверява получаване на сумата
и основанието за получаването е Решение №
219 от 18.06.2014 г. по гр.д. № № 1319/2014 г., IV
ГО на ВКС.
По делото е
разпитан като свидетел, доведен от ответника – М. С. К. /протокол от о.с.з. от
05.06.2020 г. л.74/ - с. на ответника, която в показанията си заявява, че
процесния касов ордер е платена нафта от нея и с. й през 2012 г., че с такива РКО си плащали нафтата
на ищеца. Наред с това заявява, че процесния РКО никога не го е виждала, а по
делото се запознала с него.
Същото
заявява и ответникът при обясненията му по реда на чл.176 ГПК, че процесния РКО
е във връзка с изплащане на гориво на ищеца. Ответникът признава, че няколко
пъти ищецът е съставял РКО и то всеки път когато ответникът е заплащал
задълженията си.
Съдът не
може да кредитира показанията нито на свидетелката К., нито обясненията, дадени
от ответника. Свидетелката не е виждала процесния РКО, а твърди, че същият е
издаден във връзка с плащане на гориво. Няма логика процесния РКО да е издаван
за плащане на гориво, а в него да е записано като основание „заем“ и то
изписано от ответника. От своя страна обясненията на ответника, противоречат с изложеното
от него в отговора на исковата молба. В отговора се заявява, че процесния РКО е
издаден във връзка с договор за заем, а в обяснението си, че е бил издаден за
плащане на гориво. Няма логика и в твърденията на ответника, че ищецът издавал
такива РКО след като ответникът си погасявал задълженията, доколкото в РКО е
записано основание заем и ответникът се е подписал под получил сумата, а не е
подписал документ, че е върнал сумата.
С оглед
изложеното съдът приема за установено по делото, че между страните е сключен
неформален договор за заем от месец май 2014 г. по който ответникът е получил
от ищеца сума в размер на 5000 лева, със задължение да я върне до края на месец
октомври 2014 г. В тежест на ответникът е да докаже плащане на предадената в
заем сума, каквито доказателства от последния не са ангажирани.
По молба на
ищеца по реда на чл.214 ГПК е допуснато увеличение на претенцията му за
главница от 1300 лева на сумата от 5000 лева /протокол от о.с.з. от 05.06.2020
г. л.75/.
Предвид
което съдът намира, че искът за главница се доказа по основани и размер и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 5000 лева.
По заявеното
от ответника с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност за вземането за главница съдът
намира, че същото е неоснователно. В случая е приложима разпоредбата на чл.110 ГПК и конкретното вземане се погасява с изтичане на 5-годишна давност.
Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането – чл.114,
ал.1 ГПК. В случая се установи, че вземането е изискуемо считано от 01.11.2014
г., от която датата започва да тече погасителната давност. Петгодишния
давностен срок не е изтекъл до датата на подаване на исковата молба –
21.02.2019 г.
Ответникът
не доказа заемното правоотношение да е възникнало по-рано от установеното от
ищеца.
Като законна
последица от уважаване на иска ще се уважи и претенцията за законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2019 г.
до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава:
По делото се доказа главно вземане и настъпил падеж.
Крайният срок за изпълнение на договора, съобразно свидетелските показания на
свидетеля К. е края на месец октомври 2014 г., което означава последната дата
от този месец, а именно 30.10.2014 г. Считано от следващата дата – 01.11.2014
г. ответникът изпада в забава. За периода 01.11.2014 г. до 20.02.2019 г. обезщетението
за забава възлиза в размер на 569.35 лева, изчислено на база 1300 лева –
главница, както е претендирано от ищеца, като съдът го изчисли на основание чл.162 ГПК,
с помощта на онлайн калкулатор.
И тази
претенция е доказана по основание и размер, по отношение на нея не е искано по
реда на чл.214 ГПК увеличаване на размер.
Ответникът е
направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност и за това
вземане. По отношение на него е приложима разпоредбата на чл.111 ГПК – кратка 3
– годишна давност. От образуване на делото 21.02.2019 г. три години назад до
21.02.2016 г. вземанията не са погасени по давност. За периода от 01.11.2014 г.
до 20.02.2016 г. вземанията за обезщетение за забава в размер на 172.54 лева са
погасени по давност.
Искът за
обезщетение за забава ще се уважи за сумата в размер на 395.81 лева за периода 21.02.2016 г. до 20.02.2019г., за горницата
над уважени размер до пълния предявен размер от 568.35 лева за периода
01.11.2014 г. до 20.02.2016 г. претенцията ще се отхвърли като погасена по
давност.
По отговорността за
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни, които са
направили своевременно искане в тази насока. Представени са списъци за разноски
по чл.80 ГПК. Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 200 лева
и 360 лева платено адвокатско възнаграждение, по делото са представени
доказателства за направата на същите. Общо разноски за ищеца в размер на 560
лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част от исковете
ще се присъди сума в размер 542.65 лева.
Ответникът доказа разноски в размер на 500
лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което се
съдържа разписка в самия договор за правна защита /л.21/ и 120 лева – депозит
за СПЕ /л.35/. Общо направени разноски от ответника в размер на 420 лева, от
които на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
претенцията, ще се присъди сума в размер 13.01
лева.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Х.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 5000 лева по договор за заем от месец 05.2014 г., както и сумата в
размер на 395.81 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 21.02.2016 г. до 20.02.2019г, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2019
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 568.35 лева за
периода 01.11.2014 г. до 20.02.2016 г., като погасен по давност
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
на 542.65 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Л.Х.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 13.01 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ