Определение по дело №3074/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2932
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20201100603074
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, …………….2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 4-ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

ИВАН КИРИМОВ

 

при секретаря като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНЧД № 3074/2020 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 22 НПК.

 

С разпореждане от 15.01.2020 година, постановено по НЧХД № 16508/2019 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, производството по делото е прекратено на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 НПК.

 

Срещу разпореждането е постъпила жалба от частния тъжител Е.Д.М., като същата е изпратена на СГС по компетентност.

 

СГС е преценил, че въззивната жалба е нередовна, поради което два пъти е прекратявал съдебното производство пред него, като е връщал жалбата на първоинстанционния съд за администриране.

 

След второто изпращане на жалбата за администриране, СРС я е оставил без движение и е задължил частния тъжител да внесе дължимата държавна такса. Препис от разпореждането е връчен на тъжителя М. на 07.05.2020 година.

 

С разпореждане от 08.07.2020 година, след като е констатирал, че ДТ не е внесена в дадения срок, съдът е приел че жалбата на частния тъжител следва да бъде върната. Така мотивиран е разпоредил връщане на жалбата на частния тъжител срещу постановеното разпореждане от 15.01.2020 година по горепосоченото НЧХД.

 

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от Е.М.. Моли за отмяна на разпореждането и делото да се гледа по същество. Излага съображения, че са му нарушени редица права, поради отказ от правосъдие от страна на СРС. Сочи, че първоинстанционният съд го е дискриминирал, като не го е освободил от държавна такса, тъй като по редица други дела е освободен от заплащането на такава. Сочи, че живее под прага на бедността, безработен е и се намира в затвора, поради което не може да заплаща държавни такси. Поради изложеното моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и подадената въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно прекратително разпореждане да бъде разгледана.

 

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, изложените доводи в жалбата и становището на страните, и приобщените писмени доказателства пред въззивният съд, намира следното:

 

Атакуваният съдебен акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава 22 НПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество – основателна.

 

Пред първоинстанционния съд, още с депозирането на тъжбата, са били формулирани искания от частния тъжител за освобождаване от държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ, по които искания СРС не е взел отношение и не се е произнесъл. По този начин първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правата на частния тъжител, които са се отразили съществено на правото му на защита. Нещо повече, единият от въпросите, касаещ дължимата държавна такса, на практика е станал повод за връщането на въззивната жалба насочена срещу разпореждането за прекратяване на наказателното производство.

 

Настоящият въззивен състав намира, че без произнасяне по цитираните по-горе два въпроса, свързани с необходимостта от внасяне на държавна такса и осигуряване на правна помощ, няма как законосъобразно да се върне процесната въззивна жалба, подадена срещу акта за прекратяване на наказателното производство, тъй като най-малкото няма яснота относно тава дали частният тъжител дължи или не държавна такса. Това от своя страна налага отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалбата на Е.М., с указания за произнасяне първо по същество на дължимостта на държавна такса както в първоинстанционното производство, така и във въззивното такова, на следващо място по въпроса за предоставяне на правна помощ. Едва след това, при наличието на произнасяне по тези два въпроса и при неизпълнение на дадените от съда указания, може да се приеме, че е налице пропуск по смисъла на чл.323 ал.1 т.1 НПК, който налага връщане на жалбата.

 

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане на съдията – докладчик за връщане на въззивната жалба следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Водим от горното, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 08.07.2020 година на съдия-докладчик при СРС, НО, 7 състав, с което е върната въззивната жалба на частния тъжител Е.Д.М. срещу разпореждане от 15.01.2020 година, постановено по НЧХД № 16508/2019 г. по описа на СРС.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.