РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Велико Търново, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в съдебно
заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора Донка Мачева
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10301/2019 г. по описа на съда и за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационен контрол е подложено Решение
№ 378/15.10.2019 г. по АНД № 575/2019 г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 2165908, издаден
от ОД на МВР – Велико Търново, с който на И.Г.К. с ЕГН **********, в качеството
му на законен представител на „Заложна къща доверие“ ЕООД, за извършено административно нарушение
на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189,
ал.4, във вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100,00 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба, подадена чрез упълномощения адвокат. Според
касатора решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно. Пред
настоящата инстанция касаторът поддържа възраженията си, изложени и пред РС.
Излагат се доводи, че в ЕФ липсва посочване на дата на издаване на фиша, като макар
да не е от задължителните реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП,
посочването на дата е съществена с оглед давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От друга страна поддържа, че не е спазено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., а именно да е направена снимка на разположението на
АТСС. Посочва също, че от съдържанието на ЕФ не става ясно дали наказанието е
наложено на законен представител на ЮЛ или на самото ФЛ в това му качество. По
тези съображения, подробно развити в касационната жалба, моли настоящата
инстанция да отмени оспореното решение и да постанови друго по същество, с
което да отмени електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – Велико Търново, уведомен за оспорването, не представя отговор и не взема
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните
правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във
връзка с чл. 348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна инстанция
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на
страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на въззивното производство са
установени следните факти:
На 15.06.2018г., в 16:05 часа на път І-4
(Варна-София), км 161+900, посока гр.София, при ограничение на скоростта извън
населено място от 60км/ч, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано
техническо средство мобилна система TFR1-M с идентификационен
номер 604, била засечена скоростта на движение на МПС „Кадилак Ескалейд ЕСВ“ с
рег. № ***. След приспадане на толеранс от 3 км/ч била отчетена скорост на
движение 88 км/ч, т.е. установено е превишение от 28 км/ч. За нарушението бил
изготвен клип № ***. След справка за собствеността на автомобила и въз основа
на данните от мобилната видео-радарна система е издаден Електронен фиш серия К
2165908 от ОД на МВР Велико Търново на И.Г.К., в качеството му на управител на
юридическото лице, чиято собственост е МПС. След връчване на ЕФ същият не е
представил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с което законовата презумпция
за авторството на деянието не е оборена.
Въззивният съд извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност, като установил, че при издаване на ЕФ
не са допуснати процесуални нарушения и същият е законосъобразен и по същество.
Приел, че съдържанието на електронния фиш е съобразено с изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. В тази връзка е посочил, че в ЕФ не са посочени конкретен издател, подпис на издателя, информация за реда
на обжалване, дата на издаване, но доколкото такива реквизити не са предвидени
в чл.189, ал.4 от ЗДвП, то това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в
случая нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл.57, ал.1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление. Намерил е, че в случая е спазен предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок. От приетите писмени доказателства по делото е
установил извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както и самоличността
на субекта по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Процедурата по установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство
и съставяне на електронен фиш е съобразена с нормативните изисквания на ЗДвП,
действащо право при извършване на нарушението, а постановките в цитираното ТР
№1/26.02.2014г. на ВАС са неприложими, поради настъпила законодателна промяна. Събрани са достатъчно
доказателства, че системата е одобрен тип, преминала през периодичен
метрологичен контрол и е годна и технически изправна към момента на
нарушението. Съдът служебно е събрал писмени доказателства за изясняване на
част от спорните факти, в т.ч. за хоризонталната маркировка и вертикалната
сигнализация в посочения пътен участък. Формиран е извод за правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразност на дейността му по индивидуализиране на наказанието, определено
от закона в абсолютен размер. Тези
мотиви са обосновали крайния извод за законосъобразност на оспорения електронен
фиш.
При касационния контрол се установи, че
решението на РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на
задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства и след мотивирано
обсъждане на всички заявени възражения. Констатациите съответстват на събраните
по предвидения процесуален ред веществени и писмени доказателства, а изводите
на въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен състав
възприема за вярна установената от районния съд фактическа обстановка и споделя
решаващия правен извод на състава на Районен съд Горна Оряховица. Не са
допуснати съдопроизводствени нарушения и законът е приложен правилно. Поради
изложеното и доколкото с касационната жалба се преповтарят оплакванията срещу
електронния фиш, заявени пред районния съд, изводите по фактите и правото не
следва да се преповтарят по аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК. За яснота ще
бъде посочено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронния фиш съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й плащане. В случая оспореният електронен фиш съдържа
предвидените в нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. Действително, в същия не е посочена датата на издаване, но доколкото
такъв реквизит не е предвиден в чл.189, ал.4 от ЗДвП, то това не може да бъде
прието за пропуск. Обстоятелството какво счита наказаното лице за
необходимостта на този реквизит в издадения електронен фиш е без правно
значение.
Неоснователно се поддържа , че в случая не
е спазено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., а
именно да е направена снимка на разположението на АТСС. В тази връзка следва да
се отбележи, че в конкретния казус изобщо не е било необходимо изготвянето на
снимка на разположението на уреда. Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда,
но това изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно
разположени на участък от пътя. По делото не се спори, а и се установява от
приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство рег. № 350р-5036/18.06.2018г. /л.11 и л.71 от въззивното дело/, че
процесното нарушение е установено с техническо средство мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M № 604, която е била прикрепена към превозно средство
(служебен автомобил с рег. № ***), а не е било временно разположено на пътя.
Неоснователно е и възражението, че от съдържанието на електронния фиш не
става ясно дали е ангажирана отговорността на касатора, като законен
представител на ЮЛ или отговорността на дружеството. От текста, изписан в електронния фиш е ясно,
че е ангажирана отговорността на И.Г.К., в качеството му на законен
представител на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ“ ЕООД. Съгласно разпоредбите на чл. 188,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато МПС е собственост или се ползва от юридическо
лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен
представител. В случая няма спор, че К. е законен представител на „ЗАЛОЖНА КЪЩА
ДОВЕРИЕ“ ЕООД, поради което именно той е субектът, който подлежи на наказание
по арг. от чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
В заключение, по изложените мотиви, настоящата инстанция не намери
основания за касиране на решението. Съответен на доказателствата и закона е
изводът на РС за законосъобразност на електронния фиш. Касационните оплаквания
не са подкрепени с доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че
същото е валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378/15.10.2019 г.,
постановено по АНД № 575/2019 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: