№ 51281
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110151560 по описа за 2024 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
разполага с издадена в негова полза срещу ответницата заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 25610/2024 г. по описа на СРС, 125 с-в, която не е влязла в
законна сила. Сочи, че по силата на издадената заповед по чл. 410 ГПК ответницата
следвало да заплати на дружеството вземанията, както следва: 602,56 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден
имот с адрес: **************, дължима за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.,
заедно със законна лихва за периода от 29.04.2024 г. до изплащане на вземането, 86,92
лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г., 24,05 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 29.04.2024 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 23.04.2024 г., в размер на 5,23 лв. Ищецът твърди, че
ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот с адрес:
**************, е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Твърди наличието на облигационно отношение с ответницата, възникнало въз основа
на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия /ОУ/, чийто
клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Сочи, че в периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. е
доставил в топлоснабдения имот топлинна енергия на обща стойност от 602,56 лв.,
която не била заплатена от купувача. Излага доводи, че в рамките на процесния период
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
1
София” АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016
г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Твърди, че потребителите са длъжни да заплащат
месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като лихва за забава
се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата
фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответницата му
дължи заплащането на мораторна лихва в размер на 86,92 лв., начислена върху
стойността на главницата за периода от 15.09.2022 г. до 23.04.2024 г. Твърди, че на
основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в
сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово
разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. В тази връзка сочи, че в сградата, в която се намира процесното жилище
услугата за дялово разпределение се извършвала от „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Претендира заплащане на цената на услугата за дялово
разпределение, тъй като по силата на приложимите ОУ, главниците се дължат на него.
С оглед изложеното, моли съда да признае за установено, че ответницата дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД процесните вземания, предмет на издадената в полза
на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25610/2024 г. по
описа на СРС, 125 с-в. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба,
като в подаденото възражение по бланка в заповедното производство, не са изложени
нарочни доводи по основателността на вземането.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства:
Липсват права и обстоятелства, които да бъдат отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно наличието на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия между него и ответницата, по силата на който е доставил топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените количества и стойност,
фактурирана по приетите от КЕВР цени, поради което за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, изправността на
средствата за техническо измерване, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е извършвана услугата дялово разпределение,
съответно основанието, обуславящо задължението на ответницата за плащане на
цената на услугата за дялово разпределение в полза на дружеството.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от
ответницата покана за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, за което
2
ищецът не сочи доказателства.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже,
че е погасила процесните вземания.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, като трето лице-помагач на
ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 25610/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 125 състав.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“
ЕООД, на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок, считано от връчване на
настоящото определение, да представи всички относими документи, касаещи
отчитането и разпределянето на топлината енергия в топлоснабдения имот в
процесния период, в това число и не само за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, съставяни за имота през процесния период; документи,
удостоверяващи дата на връчване на иизравнителните сметки за процесния период на
представител на етажната собственост; протоколи за неосигурен достъп на
представител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са
съставяни/; документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССЕ, предвид
неподаването на отговор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.2.2025 г.
от 10,30ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3