РЕШЕНИЕ
№2196/4.12.2023г.
гр. Пловдив, 04.12. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА
ДУНКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2334 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез процесуалния представител юрисконсулт Иван Вълев, срещу
Решение № 501/22.03.2023 г., постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IX - ти наказателен състав,
с което е отменено Наказателно постановление № ВG02032022/1000/Р8-440/01.09.2022г., издадено от директор на
Национално тол управлние към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г.Ж.З. е наложена глоба в
размер на 1800 лева за
нарушение на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че районен съд е приложил неправилно закона. Поддържа
се, че съдът е бил длъжен служебно да установи, кой е действителния извършител
на административното нарушение. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление. Алтернативно се твърди нищожност на издадения
АУАН, довела до нищожност и на издаденото НП, като се иска отмяна на съдебното
решение и прогласяване на нищожността. Претендира се присъждане на съдебни
разнокси за две инстанции. Прави се възражение за недоказаност на разноските на
другата страна, както и за тяхната прекомерност.
3. Ответникът по
касационната жалба – Г.Ж.З., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, чрез процесуалния си представител адв. К.А., в отговор поддържа становище за неоснователност на оспорването и
моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане
на съдебни разноски, съгласно представен списък.
4. Подадена е също
частна жалба от Г.Ж.З., чрез процесуалния му
представител адв. Й.Л., срещу Определение № 449 от 13.06.2023г., постановено по
а.н.д. № 199 по описа на 2023г. на Районен съд – Пловдив, IX - ти наказателен състав, с което е оставено без
уважение искането на З. за изменение на Решение № 501/22.03.2023 г.,
постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023
г. на Районен съд - Пловдив, IX - ти наказателен състав, в частта за разноските. Твърди се, че след отмяната на НП с решението
на съда, административният орган е длъжен да заплати разноски в производството,
тъй като е станал причина за същите да бъдат сторени. Иска се определението на
районния съд да се отмени като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на
съдебни разноски и за производството по частната жалба.
Другата страна е подала
отговор на частната жалба, в който илзлага аргументи за недопустимост и
неоснователност на искането за допълване на постановеното от районния съд
решение, в частта за разноските.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно
и мотивирано.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба и частната жалба:
6. Касационната жалба
и частната жалба са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок
от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на
касационен контрол, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. Фактите по делото:
7. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от Г.Ж.З. срещу НП № ВG02032022/1000/Р8-440/01.09.2022г., издадено от директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № ВG02032022/1000/Р8-440 от 02.03.2022
г., съставен от С.Д.М.– на длъжност старши инспектор в МП Капитан Андреево, ТД
„Митница Бургас“ при Агенция „Митници“. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното: На 02.03.2022г. в 10:23:08 часа, в
направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, е пристигнало пътно превозно средство (ППС) с peг. № ***, вид: влекач, марка МЕРЦЕДЕС ***, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона/оси 5, управлявано от Г.Ж.З.. След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
за горепосоченото ППС е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като същото е засечено
на 18.02.2022 г. в 07:21:14
часа, по път № А-1, км. 118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Като място на нарушението е посочен път № А-1, км 118+599, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1
на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 179, ал. 3а ЗДвП наложил на водача на МПС глоба в размер на 1800 лева.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в съдържанието на АУАН и НП са
налице непълноти, водещи до съществени процесуални нарушения. Посочил, че
липсват доказателства на дата 18.02.2022 г. в 07:21:14 часа именно наказаното
лице да е било водач на процесното превозно средство, за което не са били
изпълнени изискванията по чл. 10, ал. 1.
т. 2 от ЗП, поради което е приел, че е налице основание за отмяна на процесното
НП. По отношение на разноските по съдебното производство районният съд приел,
че въпреки направеното искане от жалбоподателя за присъждането им по делото
липсват доказателства, че такива са сторени.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно чл. 139, ал.7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато
тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят
въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата
за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
На следващо място
според посочената като основание за издаване на процесното НП разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба
в размер 1800 лв.
Отделна санкция е
предвидена в хипотезата на чл.179, ал.3б от ЗДвП за собственика на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени
в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.
В случая
наказващият орган е изразил воля да ангажира отговорността на водача на пътното превозно средство, но по преписката
липсват каквито и да е доказателства, че именно Г.Ж.З. на 18.02.2022 г., в 07:21:14
часа е управлявал процесното превозно средство, за да е възникнало за него като
водач задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. В
съставения АУАН е отразено, че нарушението е установено чрез справка в
електронната система, както и че в хода на образуваното
административнонаказателно произовдство, като доказателство е създаден и
приложен доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и са приложени
статични изображения/снимков материал, удостоверяващ изображението на
процесното превозно средство върху посочения пътен участък на 18.02.2022г.
Доказателствата по делото на районния съд установяват обективните съставомерни
елементи от състава на чл.179, ал. 3а от ЗДвП, но не и авторството на
деянието на датата 18.02.2022г. В АУАН не се съдържа признание на З. за управлявано
от него на така посочената дата ППС. В този смисъл и липсата на оспорването на
съставения АУАН не би могло да се приеме за признание, че именно З. е
извършител на нарушението.
Съдът
намира за неоснователни твърденията на оспорващия, че за процесното
административен нарушение е налице издаден електронен фиш. В случая е съставен доклад
от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Според тази разпоредба, електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства
за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата.
Разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП прави ясно разграничение между докладите
по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал.
3 – 3в.
От
наличното в административната преписка
статично изображение създаденото на 18.02.2022г. по никакъв начин не се
установява самоличността на водача на
процесното ППС, което потвърждава извода на районния съд, че не са налице доказателства,
че именно наказаното лице е извършител на установеното деяние.
Допуснатият от контролните органи порок има отношение към
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, а не
към валидността му.
Противно на разбиранията на касатора, съдът не дължи издирване и
установяване на нарушителя в съдебната фаза на производството. Това задължение
е поставено в тежест на административния орган като императивна предпоставка за
законосъобразност на наложеното административно наказание.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. По молба с вх. № 47689/23.05.2023г.
от Г.Ж.З., с искане по чл. 248 от ГПК, Районен съд - Пловдив е постановил Определение
№ 449 от 13.06.2023г. по адм.д. 199/2023г., с което е оставил без уважение
искането за изменение на разноските по чл. 248 от ГПК, като неоснователно. За
да постанови този резултат, съдът е приел, че З. не е сторил разноски за
воденото от него АНД 199/2023г. и не е заплащал такива, а разноски са сторени
от трето лице, което е различен правен субект от лицето на което се следват
разноските. Формираният от съда извод се явява в противоречие с представените
по делото доказателства. На 20.02.2023г. в производството пред въззивната
инстанция е представена проформа фактура № ********** от 11.11.2022г., издадена на Г.Ж.З.
от Адвокатско дружество „Л. и партньори“ с предмет - изготвяне и подаване на жалба срещу НП №
ВG02032022/1000/Р8-440/01.09.2022г., на стойност 780 лв. с ДДС, които да бъдат
платени по банков път. На 15.11.2022г. от същото адвокатско дружество е
издадена фактура № 667 с получател „ТРАНС-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище: гр.Хасково, бул. „Съединение“ № 53, ет. 1, офис 3 с предмет „Плащане
по Проформа фактура № ********** от 11.11.2022г., издадена на Г.Ж.З. във връзка с изготвяне и
подаване на жалба срещу НП №
ВG02032022/1000/Р8-440/01.09.2022г. издадено от директора на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, както и осъществяване на
процесуално представителство по образуваното производство“ на стойност 780 лв.
с ДДС, платени по банков път. Извършването на разхода се удостоверява с преводно
нареждане от 15.11.2022г. по проформа фактура № 550 от името на Г.Ж.З.. Тези разходооправдателни
документи кореспондират с подадената от адв. К.А., като представител на
Адвокатско дружество „Л. и партньори“, молба,
регистрирана в съда на 27.01.2023 г. и
представеното към нея адвокатско пълномощно, както и представения по делото
договор за правна помощ и анекс към него от 11.11.2022г.
При тази
фактическа установеност като е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК
районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен,
и вместо него да се постанови друг по спорния въпрос като на жалбоподателя пред
въззивната инстанция се присъдят сторените съдебни
разноски, които са доказани в размер на
780 (седемстотин и осемдесет) лева.
Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на
ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция се явява
основателна. Същите се доказват в размера на 600 лева за адвокатска защита и 30
лева такса за частна жалба. Възраженията на жалбоподателя за необоснованост на
разноските се явява неоснователно. Видно от представения по делото договор за
правна помощ, сключен между Г.Ж.З. и
адв. К.А., доверителят е заплатил в брой 600 лева за изготвяне на отговор по
подадената касационна жалба и за процесуално представителство в касационното
съдебно производство.
Оспорващият е отправил и възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес от 1000 лв. до 10000 – минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Тоест в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение се установява от 480 лева. След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза не е налице, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото обосновава заплащане на адвокатско възнаграждение в удостоверения размер, поради което разноските следва да се присъдят в доказания размер.
Неоснователна е претенцията на Г.Ж.З. за присъждане на разноски за производството по чл. 248 от ГПК. За това производство страните нямат право на разноски, тъй като то има за предмет претенцията за допълване в частта на разноските на съдебния акт, с който е приключило главното производство. Тази претенция има субсидиарен характер и законодателят не предвижда при решаването на въпроса за разноските страните да претендират още веднъж присъждането на нови такива /в този смисъл Определение № 12648 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2016 г., III о./.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 501/22.03.2023 г.,
постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IХ - ти
наказателен състав.
ОТМЕНЯ Определение № 449 от
13.06.2023г. постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IХ - ти
наказателен състав по чл. 248, ал. 1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 501/22.03.2023 г.,
постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IХ -
ти наказателен състав, в частта с разноските, като ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на Г.Ж.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева съдебни разноски по а.н.д № 199 по описа за
2023 г. на Районен съд - Пловдив, IХ - ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г.Ж.З., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 630 (шестстотин
и тридесет) лева съдебни разноски за касационната
инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Ж.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за присъждане на съдебни разноски в
производството по чл. 248 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.