Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно
заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7353 по описа на СГС за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното
Предявеният
иск е с правно основание чл.4 парг.3 ДЕС
във вр.с чл. 267 ал.3 ДФЕС във вр. с чл.167
и чл. 168 б“а“ от Д-ва 2006/112 ЕО.
Ищецът твърди в ИМ, че е претърпял
имуществени вреди в размер на претендираната сума, причинени от ответника в
качеството му на съдебен орган действащ като последна инстанция, който му
отказва право на приспадане на данъчен кредит в нарушение правото на Европейския съюз и практиката на Съда на ЕС. Хронологически е
посочил развитието на съдебен спор пред АССГ и ВАС във връзка с обжалване решението
на Директора на Дирекция „ОУИ” –София с което е бил потвърден РА **********/3.11.11 г. на ТД на НАП София, с
който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 308 845.90 лв. и
начислени лихви в размер на 65 202.94
лв., с подробни анализи на изводите на съдилищата за липса реално осъществени доставки.
Поддържа, че във връзка с правото на освобождаване от ДДС при вътреобщноста
доставка на стоки, ответникът е изследвал проблем в областта на косвеното
данъчно облагане, уреден от нормите на Директива 2006/112 ЕО на Съвета от
28.11.2006 г. но в нарушение на чл.167 и 168 от същата, съгласно цитираните
решения на СЕС. Твърди още, че постановеното решение на ответника като последна
съдебна инстанция е в явно противоречие с нормата на чл.267 ал.3 ДФЕС, тъй като
не е изпълнил задължението си да отправи преюдициално запитване относно
тълкуването на общностни разпоредби. Сочи, че е налице причинна връзка между
допуснатите нарушения, претърпените вреди и претърпените загуби поради
непризпаднатия данъчен кредит и начислените поради това лихви от нарушение
правото на ЕС и практиката на СЕС. Претендира заплащане исковата сума ведно със
законната лихва от датата на подаване ИМ и разноските по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага съображения:, че решението по адм.д. 9130/2013 г. на
тричл.състав на ВАС е мотивиран и влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде
оспорено и пререшено в настоящия процес, при постановяването му не са допуснати
нарушения на правото на ЕС и практиката на СЕС (С-273/11), за да се упражни
правото на приспадане данъчен кредит следва доставката на стоки и услуги да е реално
осъществена и данъчно задълженото лице да разполага с фактури и документи. По
отношение на твърдяната причинно следствена връзка между нарушението на норми
на правото на ЕС и вредите,липсва такава,тъй като ако съдебния акт представлява
нарушение, последицата е нарушеното
право на страната за достъп до справедлив съд и получаване на законосъобразно
решение. Соченото нарушение изразено като неотправяне преюдициално запитване е
неоснователно, тъй като не е налице неясна правна норма, нуждаеща се от
допълнително тълкуване. Моли съда да отхвърли иска каато носнователен и
недоказан. Претендира за разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че на
ищцовото дружество е била извършена ревизия от НАП за определяне задълженията му по ЗДДС за периода 01.01.2009г. – 31.01.2010
г. приключила с с РА **********/3.11.11 г. на ТД на НАП София с който е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит
общо в размер на 308 845.90 лв. и начислени лихви в размер на 65 202.94 лв. Органите по приходите са
приели,че не са налице реални доставки на стоки и услуги по конкретни фактури
издадени от ”Г.” ЕООД, ”А.И.Д 09” ЕООД, ”В.” ЕООД, ”С.Г.” ЕООД, ”А.-1” ЕООД, ”Б.Е.”
ЕООД, ”Г.П.”ЕООД и ”И.К.Г.1” ЕООД. По доставките от „Г.” ЕООД
е отказано право на данъчен кредит
по 5 фактури с предмет
транспортни услуги.
С решение по адм.д. 6025/2012
г. АССГ е приел, че не е доказано реалното осъществяване на фактурираните
доставки на транспортни услуги и доставки на царевица и пшеница, мотивирайки се
с липса на кадрова и техническа
обезпеченост на доставчиците и недоказано предаване и получаване стоките и транспортните
услуги и извършването на транспортните
услуги по спорните фактури.
ВАС е приел с решение №
9585/7.08.2014 г. по адм.д. 9130/2013 г. на тричленен състав, че ревизираното
лице не е представило необходимите доказателства за наличност на предпоставките на закона за признаване на
правото му на данъчен кредит по процесните фактури, както и че не е доказана
реално осъществена доставка, като самостоятелно правно основание за отказ от
освобождаване на ДДС. Този извод съдът е
направил въз основа на глобалната преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото в съотвествие с чл. 154 ал.1 ГПК във вр. с парг.2 от ДР
на ДОПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 4 парг. 3 във
вр.с чл. 267 ал.3 ДЕС във вр. с чл.167 и
чл. 168 б“а“ от Д-ва 2006/112 ЕО.
за реализиране извъндоговорната отговорност на
държавата за вреди причинени от нарушаване правото на ЕС. Съгласно принципа за лоялно
сътрудничество установен в тази норма ДЧ са длъжни да вземат необходимите мерки – общи и специали за
гарантиране изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от
актовете на институциите на Съюза. В
случаите на неизпълнение тези си задължения ДЧ следва да предприемат мерки,
необходими за преустановяване на неизпълнението и да поправят последиците
от това неизпълнение. Същото се извежда
и от практиката на СЕС (С-6/90 и С-9/90, С-46/93 и С-48-93), която по тези съединени
дела приема, че извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени
на частноправни субекти е принцип присъщ
на системата на УД, очертаващ и пораждащ задължения за ДЧ и предоставящ възможност на лицата да претендират
обезщетения за претърпени вреди. С решението по
С-224/01 СЕС допуска такова обезщетение да се претендира и от национален
съд действащ като последна инстанция. Според принципа за ефективна защита
установен в нормата на чл.4 парг.3 ЗЕС
всяка ДЧ свободно определя вътрешноправовия ред за реализиране на своята
отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС и той следва да не е по
неблагоприятен от реда, уреждащ подобни
съдебни производства, основани на вътрешното право –принцип на равностойност и
доколкото не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването
на правата, предоставени от правовия ред на Съюза – принцип на ефективност.
В редица свои актове наред
с горецитираните СЕС е приел, че увредените частноправни субекти имат право на
обезщетение при кумулативното наличие на три
материалноправни предпоставки: 1
- предмет на нарушената правна норма на съюза да е предоставянето на права на
частноправните субекти, 2 – нарушението
на тази норма да е достатъчно съществено и 3
– да съществува пряка причинно следствена връзка между нарушението и
претърпяната от частноправните субекти вреда (С-118/08).
С ИМ ищецът твърди, че
тези предпоставки са налице,тъй като ВАС е постановил решението си в
противоречие с разпоредбите на чл.167 и
чл.168 б”а”от Директива 2006/112 ЕО
уреждаща спорните правоотношения в случая по месеци в релевирания период. Твърди нарушение на правото му на
приспадане данъчен кредит при определени условия - настъпване изискуемостта на
ДДС. Налице е приложимост на първата предпоставка за ангажиране отговорноста на
държавата по която няма спор между страните.
На следващо място по отношение
нарушените съюзни правни норми твърднието в ИМ е, че при постановяване на
решението ВАС е извършил едновременно две нарушения: първото свързано с явно несъобразяване
с постоянната практика на СЕС и второто –неотправяне на преюдициално запитване,
задължително според ищеца съгласно чл.267 ал.3 ДФЕС.
Спорното по делото е,
налице ли е достатъчно съществено и очевидно нарушение на общностните норми.За
да има достатъчно съществено, респективно явно и сериозно нарушение на посочените
разпоредби на Директива 2006/112 ЕО съдът следва да установи дали са нарушени
принципите залегнали в тях. Правото на приспадане, признато в чл.167 от
Директивата възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем в
данъчния период. Съгласно чл. 168 б”а” от Директивата правото за приспадане се
упражнява по отношение на данъчния
период, само когато стоките са били доставени, съответно услугите да са били
извършени и данъчно задълженото лице да има документи удостоверяващи доставените стоки
и извършените услуги. В конкретния случай по делото във ВАС, на ищцовото
дружество не е признато правото на данъчен кредит. След конкретната преценка за
всяка една от спорните фактури, въз основа на обсъдените доказателства
причината за отказа от ВАС е, че не са установени реално осъществени доставки
на стоки и извършени услуги. За една част от фактурираните стоки са изложени
мотиви за недоказаното им
индивидуализиране между страните по пряката доставка, за друга част –
наличето на противоречиви доказателства (приемо предавателни протоколи и
кантарни бележки), за трета част – липсват доказателства, че вложените в
публичните складове стоки са доставени от издателите на фактурите, за четвърта
част - вписването други дружества в
нотисите на приемането в склада на дружеството издало фактурата, и пр. Отчетени
са и противоречивите данни относно конкретно обсъден превозен договор, за да се
приеме липса реална облагаема доставка и за фактурираните транспортните услуги.
Наред с изложеното ВАС е приел,
че при липсата на доказателства за реалното осъществяване на транспортните
услуги доводите във връзка с кадровата и техническа обезпеченост на доставчика
съобразно практиката на СЕС по С-80/11 г.и С-142/11 дори по принцип основателни
не променят крайните изводи на съдебния акт на АССГ по приложението на закона –
т.с.че не е установено прехвърляне правото на собственост поради липса на
доказателства за реално осъществени услуги.
Неоснователно е твърдението в ИМ за неизвършен анализ от ВАС за дължим
юридикционен контрол по отношение на данъчната администрация относно липса или наличие на данъчна измама, което е причинило вреди на
ищеца. Съдът приема, че след като в нито един етап на административното
производство нито е твърдяна нито е установена данъчна измама ВАС не е допуснал
нарушение, още повече че в касационното производство не е бил наведен въпрос
има или няма данъчна измама.
Поради изложеното съдът приема, че при
постановяване на решението ВАС не е извършил очевидно нарушение на правото на
ЕС.Това така, защото не е настъпило съответното условие на изискуемост на правото да се приспадне данъчния кредит, тъй
като безпорни са изводите за липса доказателства за осъществяването на услугите и доставянето
на стоките и недоказани предпоставките
за признаване правото на приспадане.Относно необходимостта за
установяване реалното и физическо предаване на стоките СЕС се е произнесъл в редица свои решения като по: С-84/09,
С-409/04, С-273/11.Преценката дали доставките са реално осъществени и предметът
използван ли е впоследствие в извършената от данъчно задълженото лице облагаема
дейност се извършва от националната юрисдикция в съответствие с правилата за
доказване съгласно националното право въз основа на анализ на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото( арг. от т.31 и т.32 от решението по С-285/11 г.). Директива
2006/112 допуска органа на националната
юрисдикция да провери принципа на данъчен неутралитет въз основа на цялостна
преценка на всички обстоятелства дали
издателят на фактурата е извършил въпросната сделка (С-324/11) В аналогичен смисъл се е произнесъл СЕС и по
С-78/12 като е посочил че по смисъла на
Директива 2006/112 понятието доставка
на стоки и доказването на действителното
им осъществяване не са свързани с формата на придобиване правото на собственост
като следва да се извърши обща преценка
на всички доказателства и фактически обстоятелства за да се определи дали
действително са извършени доставки на стоки
и дали съответно за същите може да се упражни право на приспадане. Данъчно
задълженото лице, претендирайки право на приспадане данъчен кредит по реда на
чл.154 ГПК във вр. с парг.2 от ДР на ДОПК следва да установи реалното
осъществяване на доставките и
използването на техния предмет за целите на облагаемата дейност. В своята
практика СЕС ясно е разпределил данъчната тежест указвайки,че не следва да се вменява в тежест
на данъчната администрация да установява обстоятелства, които следва да докаже
данъчния обект –именно наличието на реално извършени финансови операции, както
и в правомощията на ДЧ е да определят съгласно чл. 131 от Директивата условията
при които освобождават вътреобщностните доставки от ДДС ( арг. от т.42 от решението по съед.дела С-439/04 и
С-440/04).
Съдът приема, че е налице влязъл в сила
съдебен акт –Решение № 9585/07.08.2014 г. по адм.д. 9130/2013 г. 3 чл.състав на
ВАС, който се ползва със СПН и представлява конституционен принцип на
националната юрисдикция на ДЧ на ЕС и
основен принцип на общностното право. В настоящето производство не може да се
пререшава законосъобразността на решението на ВАС, по спора пред ВАС, който
вече е решен с влязъл в сила съдебен акт. Зачитането на придадената от
националния правов ред СПН на влязлото в сила решение е признато и от СЕС,който
приема че общностното право не налага на националните юрисдикции да го нарушават дори ако това би
позволило да се избегне нарушение на
съюзното право,допуснато с национално съдебно решение( С-234/04)
С
оглед изложеното по горе съдът приема, че към м.август 2014 г. когато ВАС се е
произнесъл СЕС има вече установена съдебна практика, според която принципът на
данъчния неутралитет налага да се
предостави приспадане на ДДС по получените доставки, единствено когато са
изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са
спазили някои формални задължения ( съед.дела С-95/07 и С-96/07, С-392/09).
Съдът
приема, че не е налице и второто твърдяно
нарушение в ИМ – неотправяне на преюдициално запитване от ВАС, който е бил задължен да го направи,
според ищеца Съгласно чл. 267 ал.2 ДФЕС националната юрисдикция, чийто решения
не подлежат на обжалване е длъжна да отправи преюдициално запитване до СЕС
винаги когато пред нея възникне въпрос по тълкуване или преценка на валидността
на норма от общностното право.
Изключения от това задължение се допуща при следните предпоставки: когато
правна норма, която следва да се приложи е ясна и недвусмислена и няма съмнение относно начина по който да се
реши поставения въпрос, когато СЕС вече е отговорил на идентичен въпрос на този
който следва да се постави и когато отговорът на поставения въпрос е сходен с
подобни поставени и вече има по същите установена съдебната практика (С-283/81
г.). В т.14 от решението по С-283/81 г. е посочено,че нацоналния съд действащ
като последна инстанция има право, но не е задължен да отправи преюдициално
запитване до СЕС, когато същият правен въпрос е бил вече разглеждан и решен от
Съда, независимо от характера на производството по което е постановено предходното решение и независимо, че вече
поставените въпроси в предходното производство не са били съвсем идентични. В
решението по С-224/01 СЕС е посочил, че при преценка за отправяне преюдициално запитване следва да се
вземат предвид специфичния характер на съдебната функция и законовите
изисквания за правна стабилност. Съдът приема, че в конкретния случай ВАС не е
бил длъжен да отправи запитване относно
въпроса –представлява ли липсата на реално осъществена доставка основание за
отказ от правото на приспадане данъчен кредит,тъй като този въпрос е бил
тълкуван от СЕС и отговора му
произтича по очевиден начин от съдебната
практика на Съда ( С-152/02 г, С-587/10 г.).Налице са и други решения на СЕС, свързани
с данъчната практика в които е посочено, че за да възникне правото на
приспадане данъчен кредит, следва да са налице материално правните
предпоставки: наличие на реална доставка
и на фактура или друг документ, който да я удостоверява.
След извършения анализ съдът счита за неоснователни
твърдените в ИМ нарушения на ответника по конкретно цитираните дела на СЕС от ответника. Предвид изложеното за
липса нарушение от страна на ВАС което да обосновава отговорността на Държавата
за причинени на ищеца щети съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските по производството:
Ответникът
е претендирал присъждане разноски и юриск. възнаграждение с Отговора на ИМ и писмения
отговор-допълнение. В производството ответникът е представляван от негов
служител с юридическо образование по реда на чл. 32 т.3 във вр. с чл. 34 ГПК. По
аналогия на чл. 78 ал.8 ГПК, който дава право на разноски на ЮЛ, представлявано
от юрисконсулт негов служител, следва да се присъдят разноски и в настоящия
случай, тъй като ВАС като ЮЛ се
представлява от служител с юридическо образование без значение дали по трудово
или служебно правоотношение. Съгласно НЗПП с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът определя юриск.възнаграждение в размер на сумата 300 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.“ АД ЕИК *********със седалище
и адрес *** иск с правно основание чл.4, парг.3 ДЕС, във вр.с чл. 267, ал.3 ДФЕС,
във вр. с чл.167 и чл. 168 б“а“ от Д-ва
2006/112 ЕО срещу В.А.С.на
РБългария за сумата 381 978.84 лв.-
обезщетение за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС поради отказ от
приспадане ДДС и начисляване лихви върху тази сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.“ АД ЕИК *********със
седалище и адрес *** да заплати на В.А.С.на РБългария сумата 300 лв. юриск.
възнаграждение на осн.
чл. 78 ал. 8 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: