РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. К., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500200 по описа за 2021 година
С Решение № 96/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 872/2020 г. К.йският районен
съд е осъдил ЗД „Е. Р.“ АД , гр.С. да заплати на М. М. СТ. от с.Ш., общ. К. следните суми:
10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
нанесените му телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.07.2015г. на главен
път гр.К. – А. /път II-58/ между л.а. „Ф. П.“ с ДК № ****, управляван от М. В. Т. и л.а. „Т. Л.
К.“ с ДК № *****, управляван от К. Г. К., 260 лева – обезщетение за имуществени вреди,
съгласно фактура № 00000***/02.09.2015г. на МБАЛ „Д-р А. Д.“, гр.К. за извършена
магнитно резонансна томография, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
22.07.2015г. до окончателното им изплащане, като съдът е отхвърлил иска за
неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от
25 000 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ответното застрахователно
дружество да заплати на ищеца и направените по делото разноски за внесени държавни
такси и възнаграждения на вещи лица, съобразно уважената част на исковете, в размер на
904.07 лева, както и да заплати на процесуалния му представител адв.Ф.С. сумата от 1 008
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. С допълнително Решение № 153/08.10.2021 г.
първоинстанционният съд е допълнил решението, като е постановил присъдените по делото
суми да бъдат изплатени по сметка с IBAN : BG 92 STSA **************, BIC:
STSAB*** с титулят ответникът М.С.. С определение № 524/ 08.10.2021 г. решаващият съд
в производство по чл.248 от ГПК е допълнил постановеното си Решение № 96/13.08.2021 г.
в частта му за разноските, като е постановил ищецът М.С. да заплати на ответното
застрахователно дружество разноски по компенсация в размер на 237.53 лв.
Настоящото производство е образувано по депозирана от ответника в
първоинстанционното производство „ЗД Е. Р.“ ЕАД , гр.С., въззивна жалба, насочена срещу
Решение № 96/13.08.2021г., постановено по гр.д. № 872/2020г. по описа на К.йския районен
съд, с искане обжалваното решение в частта му, с която в полза на ищеца са присъдени
законни лихви за периода 22.07.2015 г. до 13.09.2017г., да бъде обезсилено като
1
недопустимо – постановено при допуснато от решаващия съд произнасяне свръхпетитум, а в
останалата му част обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, като
неправилно. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, както поради
допуснато от решаващия съд съществено процесуално нарушение – непроизнасяне по
своевременно направено в производството възражение за изтекла давност и по отношение
на първоначално предявената исковата претенция, и по отношение на увеличения размер на
същата, така и поради допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон, с
изложени доводи за силно завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, за неотчитане на своевременно направено възражение за съпричиняване в размер на
10 % поради непредприета рехабилитация, така и за недължимост на законна лихва върху
присъдените главници и за неимуществени, и за имуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от ответника по въззивната жалба М. М. СТ. е
постъпил отговор на същата, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.
С отговора си претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция под формата на
адвокатско възнаграждение по реда и при условията на чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание, жалбодателят „ЗД Е. Р.“ ЕАД, чрез представено от
процесуалния му представител писмено становище, поддържа въззивната жалба и оспорва
подадения отговор. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание, ответникът по жалбата М. М. СТ., чрез процесуален
представител, оспорва въззивната жалба по подробно изложените в отговора съображения.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е
процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният К.йски районен съд е бил сезиран с предявена от ищеца М. М.
СТ. искова претенция с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./, с която цели ответникът
„ЗД Е. Р.“ ЕАД да му заплати за причинените в резултат на настъпило на 22.07.2015 г. ПТП
вреди, обезщетение в размер на 10 260 лева, от които 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017г. до окончателното
изплащане и 260 лева – обезщетение за имуществени вреди, за извършване на магнитно
резонансна томография, съгласно фактура №00000****/02.09.2015г., издадена от МБАЛ „Д-
р А. Д.“ АД, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017г. до окончателното
изплащане. В процеса на производството, в проведеното на 15.07.2021 г. открито съдебно
заседание, по направено от ищцовата страна искане с правно основание 214, ал.1 от ГПК,
съдът е допуснал изменение на предявения иск за неимуществени вреди, като го е увеличил
от предявения размер от 10 000 лв. на 25 000 лв.
От фактическа страна в производството е безспорно установено, че на 22.07.2015г.
ищецът М. С. пътувал в л.а. „Ф. П.“ с ДК № ****, управляван от М. В. Т. в посока от с.В.,
общ.М. б., обл.Х. за гр.К.. При достигане на кръстовището с главен път гр.К. – А. /път II-58/,
водачът на автомобила, в който се возил, предприел маневра завой на ляво в посока гр.К.. В
момента, в който навлезли на главния път били ударени от движещия се по главния път в
посока гр.К. л.а. „Т. Л. К.“ с ДК № ***, управляван от К. Г. К.. Вследствие на настъпилото
ПТП М. Т. починал на място, а на ищеца били причинени телесни увреждания, поради което
същият бил транспортиран до ЦСМП при МБАЛ „Д-р Ат. Д.“ АД. За настъпилото ПТП бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2015/45 на ОДМВР.С влязла в
сила на 06.11.2019 г. Присъда №2/22.04.2019г. , постановена по НОХД № 662/2019г. по
описа на АС - Пловдив, била отменена постановената от ОС-К. присъда по НОХД
№61/2017г., като водачът К. Г. К. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Така постановената от АС-Пловдив присъда била потвърдена с Решение №142/06.11.2019г.
по н.д. № 640/2019г. на ВКС, III н.о., с мотиви, че причина за вредоносния резултат било
единствено неправомерното поведение на пострадалия водач М. Т., който се движил в
2
нарушение на правилата за движение - отнел предимството на водача К. К. в опасната му
зона.
От фактическа страна не се оспорва по делото факта, че по отношение на л.а. „Ф. П.“
с ДК № *** е била налице валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите при ответното „ЗД Е. Р.“ ЕАД /с предходно фирмено наименование „ХДИ
Застраховане“ АД/, полица № **************, действаща към датата на застрахователното
събитие – 22.07.2015г.
Така от анализа на приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2015/45г. от 22.07.2015 г. на ОДМВР, от приетото по делото НОХД № 61/2017 г. на
КОС, и от заключението на в.л., изготвено по назначената по настоящото дело САТЕ, в
първоинстанционното производство е установено, както виновното поведение на водача л.а.
„Ф. П.“ с ДК № ****, така и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените на ищеца увреждания, в качеството му на пътник в този л.а. „Ф. П.“ с
ДК № ****. А от заключението на вещото лице д-р М. се установява и че вследствие на
ПТП-то на ищеца било причинено счупване на трето, четвърто, шесто и седмо ребра;
счупване в областта на ставната повърхност на лявата лопатка, непълно изкълчване на
лявата акромиоклавикуларна става /ставно съчленение между ключицата и външния край на
гребена на лопатката/, частично разкъсване на м.инфраспинатус /мускул от раменния пояс,
извършващ външна ротация на мишницата/. Както и че констатираните счупвания на
ребрата довели до трайно затрудняване на движението на снагата за около два месеца при
обичаен ход на оздравителния процес, но и че след този срок пострадалият също чувствал
болки при движение и дишане с по-нисък интезитет за около още един-два месеца.
Счупването на лявата лопатка, непълното изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става,
частичното разкъсване на м.инфраспинатус пък довели до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка за около три месеца при обичаен ход на оздравителния процес,
като и след този срок още няколко месеца ищецът също чувствал болки с постепенно
намаляващ интензитет в областта на раменната става, като не е имал и пълен обем на
движение в нея. В.л. е установило също, че към настоящия момент М.С. е в добро общо
здравословно състояние, нямал оплаквания от болки в областта на гръдния кош и лявото
рамо, извършвал в пълен обем движенията в лявата раменна става.
Анализът на снетите в производството свидетелски показания установява, че
непосредствено след инцидента ищецът търпял много силни болки и страдания, и се
налагало да приема болкоуспокояващи. Месец и половина бил на легло. Движенията му
били затруднени, изпитвал силни болки от нараняванията, налагало се да го обгрижват / бил
с памперси/. След това започнал нагревки и рехабилитация постепенно започнал да се
възстановява. Въпреки това, след преживяното станал друг човек. Нямал желание за нищо,
бил нервен, все едно се отказал от живота. Преди ПТП работел в строителството, а сега него
като охрана, тъй като получената в рамото травма не му позволявала да работи като
строител.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В смисъла
на изложеното, въззивният съд съобрази, че атакуваното решение е валидно.
Относно преценката за допустимост на атакуваното решение въззивният съд
съобрази следното: С така предявената искова претенция ищецът търси обезщетение за
причинени му вследствие на преживяното от него на 22.07.2015 г. ПТП вреди -
неимуществени и имуществени, ведно със законна лихва върху присъденото, считано от
14.09.2017 г. Решаващият съд, като е уважил частично претенцията за неимуществени вреди
и изцяло претенцията за имуществени вреди, е присъдил и законна лихва върху
определените размери, считано обаче от датата на ПТП, а именно от 22 .07.2015 г. Или,
казаното води до извод, че в тази му част съдът се е произнесъл свръхпетитум. Като
3
постановено над поисканото от ищцовата страна атакуваното решение в тези му части в
частите му, с които е присъдена законна лихва върху дължимите обезщетения и за
неимуществени и за имуществени вреди, за периода от 22.07.2015г. до 13.09.2017г., вкл.,
следва да бъде обезсилено.
А относно преценката за правилността на атакуваното решение, въззивният съд
съобрази следното:
Във въззивната си жалба „ЗД Е. Р.“ ЕАД излага изрични доводи, че и по отношение
на първоначално предявената исковата претенция, и по отношение на увеличения размер на
същата, в производството е настъпила погасителна давност, като обаче своевременно
направеното възражение за това решаващият съд пропуснал да разгледа. Погасителната
давност определено е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и
представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното
субективно право на ищеца да иска съдебна защита. Съобразявайки изложеното, при
извършената проверката на постановения първоинстанционен акт, въззивният съд установи,
че първоинстанционният съд не е обсъдил в акта си така направеното възражение за
изтекла давност. Изтичане на погасителна давност обаче, при извършената от настоящия съд
преценка, категорично в производството не се установява. Определено в този смисъл не е
изтекла в полза на застрахователното дружество давност, която да води до погасяване на
субективно право на ищеца да иска съдебна защита на предявената си с исковата молба
първоначална своя претенция за присъждане на обезщетение за причинени от ПТП вреди. А
това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.197 от относимия в казуса КЗ /отм./,
правата при застраховки "Гражданска отговорност", каквито са и процесните, се погасяват с
петгодишна давност, а тя в казуса считано от датата на настъпване на процесното ПТП-
22.07.2015 г. и до датата на депозиране на ИМ -14.09.2020 г., де юре не е настъпила, защото
на основание чл.3, ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
г./ДВ.бр.28/24.03.20г., изм. и доп.бр.34/09.04.20г., доп.бр.38/24.04.20г./, Решение на НС от
03.04.2020г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение /ДВ
бр.33/07.04.20г./ и §13 от ЗИД на Закона за здравето /ДВ бр. 44/13.05.20г./, процесуалните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, са спрели да текат за периода от 13 март 2020 г. и до 20 май 2020 г., вкл. В този
аспект е правилен изложения от ищеца довод, че петгодишният срок за предявяване на
исковете му се явява удължен със срок от два месеца и седем дни, и той определено изтича
след датата на депозирана на процесната искова молба -14.09.2020 г.
Неоснователно е направеното от жалбодателя във въззивната жалба и изрично
оплакване за невземане предвид от решаващия съд на възражението му за изтекла
погасителна давност и по отношение на увеличения размер на предявения иск.
Жалбодателят мотивира своето възражение с постулатите на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г.,
постановено по тълк.д. №3/2016г. на ОСГТК на BКC. Цитираното решение касае обаче само
и единствено хипотезата на първоначално предявен частичен иск, какъвто в настоящия казус
не е предявен. Процесният първоначален иск е предявен за цялото субективно материално
право, оценено от ищеца на 10 000 лв., а съгласно мотивите на посоченото тълкувателно
решение, давността за вземането не се прекъсва с подаването на исковата молба само по
отношение на първоначално частично предявените искове. В аспекта на изложеното ВКС
изрично приема, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно
за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че
предявява иска като частичен. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че
спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това
обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен. Разпоредбата на
чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 от ГПК предоставя право на ищеца до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, да измени размера на предявения иск. В тази
хипотеза след изменение на размера на иска, както е в настоящия казус, спорното право
продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като
4
промяната е само по отношение на размера. Давността за вземането, включително и за
увеличената част, е прекъсната с факта на подаване на исковата молба и е спряла да тече
докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е
посочено, че се предявява частичен иск.
Правилността на обжалвания съдебен акт подлежи на преценка и с оглед изрично
изложените във въззивната жалба доводи за прекомерност на определеното обезщетение за
неимуществени вреди от 10 000 лв., със съображенията, че в производството не се
установило ищецът да е търпял значителни болки и страдания вследствие на ПТП, защото за
излекуването си същият приемал само обезболяващи средства, като не се наложило
прилагане на тежко медикаментозно и оперативно лечение, и със съображенията, че този
размер не отчитал и факта на допуснатото от ищеца съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 10%, с оглед обстоятелството, че същият не се е подложил на
рехабилитация.
Така изложеният довод за прекомерност, с оглед изложените във въззивната жалба
съображения, настоящата инстанция намира за неоснователен. От прочита на така
изготвеното заключение, а и от снетите в производството свидетелските показания се
установява, че предписаното в Спешно отделение на МБАЛ „ Д-р Ат. Д.“ АД на 22.07.2015
г. лечение, ищецът е приемал. А дали то по своя характер е било само обезболяващо,
преценката е принадлежала на спешните медици. Независимо от вида на предприетото
лечение, обстоятелство което както беше казано не подлежи на контрол от съда, доказаните
в производството като търпени от ищеца болки и страданията, са били особено силни
/същият е бил обгрижван на легло за около месец и половина, поради невъзможност от
изпитваната болка да става сам/. При извършената преценка на приетото по делото
съдебномедицинско заключение, в производството се установи и, че търпените от ищеца
болки и страдания са били и за период по-дълъг от обичайно предвидения ход на
оздравителния процес. В този аспект вещото лице установява, че констатираните счупвания
на ребрата са довели до трайно затрудняване на движението на снагата не само за около два
месеца при обичаен ход на оздравителния процес, но и че след този срок пострадалият е
продължил да чувствал болки при движение и дишане макар и с по-нисък интезитет за
около още месец-два. Счупването на лявата лопатка, непълното изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна става, частичното разкъсване на м.инфраспинатус, пък довели до
трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около три месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, като и след този срок още няколко месеца ищецът продължил да
чувства болки с постепенно намаляващ интензитет в областта на раменната става, както и че
и в този период той не е имал пълен обем на движение в лявата ръка. Лошо стечение на
обстоятелствата в казуса е и фактът, че по причини, независещи от ищеца, според в.л.
включително и поради несъвършенство на методите на изследване, при първоначалното
ренгеново изследване, не е било констатирано счупването в областта на ставната
повърхност на лопатката, а това е извършено едва на 31.08.2015 г. В този аспект безспорно
установено е и обстоятелството, че в резултат на ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания, съставляващи по своя характер и независимо едно от друго, няколко средни
телесни повреди по смисъла на законовата норма. Настоящият съд приема за доказано в
производството, и установеното от свидетелските показания обстоятелството, че за
лечението на причинените на ищеца повреди, същият се е подложил на рехабилитация и
нагревки.
По изложените съображения настоящият състав намира първоинстанционното
решение, извън частта му, с която решаващият съд се е произнесъл свръхпетитум, за
правилно, с оглед на което същото в тази му част следва да бъде потвърдено. За
изчерпателност, въззивният съд следва да посочи и че констатира в първоинстанционното
производство неточност в изписването на правната форма на ответното застрахователно
дружество, като вместо ЕАД, същото е изписано като АД, но намира, че тази неточност
следва да бъде поправена в нарочно производство пред решаващия съд, а не във възззивното
такова.
5
При този изход на делото във фазата на въззивното производство, се следват и на
двете страни поисканите и доказани от тях разноски, съобразно уважената, респ. оставената
без уважение част на въззивната жалба, а именно : на жалбодателя се следват 262.50 лв.
разноски/ равняващи се на ½ от платена ДТ и юрисконсултското възнаграждение за тази
инстанция/, а на ответника по жалба, в частност по реда на чл.38 от ЗА на процесуалния му
представител - 502.68 лв. с ДДС /равняващи се на ½ от дължимото се на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение за тази инстанция/.
Ето защо, въззивният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 96/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 872/2020 г. по
описа на К.йския районен съд, в частта му, с която е присъдена законна лихва върху
сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищеца
болки и страдания от нанесените му телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на
22.07.2015г., и върху сумата от 260 лева – обезщетение за имуществени вреди, съгласно
фактура № 00000****/02.09.2015г. на МБАЛ „Д-р А. Д.“, гр.К. за извършена магнитно
резонансна томография, за периода, считано от 22.07.2015 г. до 13.09.2017 г.,вкл.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96/13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 872/2020 г. по
описа на К.йския районен съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА „ЗД Е. Р.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
п.к.1592, р-н „И.“, бул.„Х. К.“№*, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от
ЗА, на адвокат Ф.С. С. от Адвокатска колегия - С., с ЕГН **********, сумата в размер на
502.68 лв. с ДДС, съставляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. М. СТ., с ЕГН **********,с постоянен адрес с. Ш.,общ.К., да заплати
на „ЗД Е. Р.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.1592, р-н „И.“,
бул.„Х. К.“№*, сумата в размер на 262.50 лв., съставляваща разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на основание чл.280,
ал.3, т.1,предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6