Р Е Ш Е Н И Е №
09.08.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Ю.Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 3813 по описа
за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 20278827 от 17.12.2020 г. по гр.д. № 44064/2019 г. Софийски
районен съд, 50 състав признал за установено на основание чл. 108 ЗС по
отношение на Й.А.Д., ЕГН **********, че И.Й.А., ЕГН **********, и С.А.А., ЕГН **********,
са собственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.2820.1203 по КК и КР на
гр. София, находящ се в гр. София, ул. „******№ 40 – за 1/2 ид. част от правото
на собственост по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 108 от 30.09.2011 г., том I, рег. № 10074,
дело № 81/2011 на нотариус с рег. № 358 на НК, и за 1/2 ид. част от правото на
собственост - на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, и отхвърлил
иска в частта му за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху
същия имот. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищците сумата 663.53 лева – съдебни разноски; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 300 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Й.А.Д., който
съгласно уточнение с молба от 16.08.2021 г. обжалва решението в частта, с която
е признато за установено, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от
процесния имот на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. В жалбата
са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като постановено при
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Неправилно районният съд приел, че
продажбата на чужд имот не е нищожна правна сделка, а само не прехвърля вещни
права. Майката на предишния собственик М.П.– М.М.(П.), умишлено представила
документ с невярно съдържание - препис извлечение само с една част от
диспозитива на решението за делба, без задължението й да плати за уравнение на
дела на другия съсобственик – Р.П.. Това водело до заобикаляне на закона, дори
до престъпление, както и до нищожност на сделката. Правилно съдът приел, че въз
основа на нотариален акт № 63, д. № 31786/2009 г. М.П. и Б.П.не са придобили по
давност 32/532 идеални части от процесния имот, но районният съд не се
мотивирал и не приел нищожност и на този нотариален акт. Нищожен бил и
нотариален акт № 32 по д. № 39589/22.12.2009 г., чрез койтоМ.Б.П.придобил целия
имот с пл. № 1203, тъй като неговите родители не можели да продадат нещо, което
не притежават в собственост. Това водело до нищожност и на нотариалния акт, с
който ищецът придобил процесния имот. Като основание за нищожност следвало да
се приеме и че при нотариалните актове през 2009 и 2011 г. не бил приложен чл.
33 ЗС. Това доказвало още веднъж по безспорен начин умисъл от страна на
праводателите на ищците относно собствеността на имота и ищците не можели да се
позовават на добросъвестност. От друга страна, завещанието на праводателката на
ответника – В.Н., било вписано в АВ на 08.11.2007 г., и то по имотната партида,
което доказвало по безспорен начин, че новият собственик на 1/2 идеална част от
имота вече бил публично известен и при проверка може да бъде установен.
Неправилно и в противоречие със събраните доказателства районният съд приел, че
ищците са владели добросъвестно, спокойно и несмущавано имота в продължение на
пет години от 30.09.2011 г. Неправилно приел, че договорът от 30.09.2011 г.,
макар да не прави купувача собственик на 1/2 ид. част от имота, е годно
основание да го направи собственик, и като се позовал неправилно на чл. 70, ал.
1 ЗС приел владелеца за добросъвестен, тъй като не е знаел, че праводателят му
не е собственик. За да има добросъвестно владение лицето трябвало да владее
имота непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. То обаче било
недобросъвестно. Още през 2014 г. ищецът А. бил уведомен с писмо от АГКК, че
започва процедура по изменение на КР за регистриране като собственик на Й.Д. и за
документа, удостоверяващ правото му на собственост. Ищецът имал право да изрази
становище, но не направил това и не можело да се приеме, че той е добросъвестен
владелец. Неправилно съдът приел и че ищците са станали известни в квартала още
през 2011 г., както и че тогава са сложили ограда. От свидетелските показания
се доказало, че ищците не са сложили ограда на целия имот, а само на неговата
предна част откъм уличното платно, кога са я сложили (съдът дал вяра на св. А.),
както и не се доказало по категоричен начин кога са узнали съседите на имота,
че ищците са собственици. През 2013 г. с подписването на протокол от 23.11.2013
г. на собственици в квартала за ЧИРП И.А. заявил, че той е собственик на целия
имот. От показанията на св. В. се установило, че е вписан като собственик И.А.,
тъй като тогава се явил и заявил, че е собственик, но не представил документ за
собственост. Ответникът не бил уведомен за това събрание. Св. В. доказвала, че
преди това е знаела, че собственик на половината от мястото е Д., т.е. Й.Д..
Преди тази дата – 23.11.2013 г., ищецът искал изменение на РП пред общинските
власти, но съседите на имота възразили. От друга страна СРС приел, че
ответникът, макар да е узнал още през 2014 г. за ищците, едва през лятото на
2015 г. е смутил фактическата им власт, като поставил ограда. Това не
отговаряло на действителността. След трасиране на имота ответникът пристъпил
към изграждане на ограда с цел да предотврати изхвърляне на строителни и битови
отпадъци. Собственикът не бил длъжен да владее имота постоянно, а да полага
грижи за него като такъв и да го ползва. А това се доказало от свидетелските показания
– че същият е чистил имота и е брал плодовете от посадените в него дървета. С
уведомителното писмо от 2014 г., трасирането на имота и изграждането на ограда
владението на ищците било смутено, т.е. владението им не било спокойно, необезпокоявано,
непрекъснато и самостоятелно. Налице било недобросъвестно владение, независимо
от нотариалния акт за покупка на имота. От друга страна съдът не приел, че със
завеждане на жалбата през 2015 г. в СРП е налице прекъсване на срока на
владение. Но видно от прокурорско разпореждане от 2018 г. разпитани били не
само праводателите на ищеца, но и самият той Още тогава той също знаел, че
ответникът Й.Д. е собственик по завещание, което е вписано в АВ за 1/2 ид.
част. Съгласно чл. 80, ал. 2 ЗС, който придобие владението чрез престъпление,
не можел да придобие собствеността по давност. Неправилно съдът приел, че
спрямо ответника следва да се приложи чл. 81 ЗС и да се тълкува, че не е владял
имота и давността на ищците не е прекъсната. Но той бил собственик на 1/2 ид.
част и не бил преставал да се грижи за имота и да го владее и ползва, както и
да плаща данъци за него. Неправилни били и изводите на СРС, че всички свидетели
установяват, че ищецът е инициирал изменение на РП по отношение на процесния
имот преди събранието на собствениците на имоти в квартала през 2013 г. Св. В.
твърдял, че познава мястото и е ходил с ответника да го почиства и орязва
израстващите в него дървета в периода 2008 – 2009 г. Св. А. нямала наблюдение
относно собствеността и владението на имота. Неверен бил и изводът, че оградата
е трасирана на 31.08.2015 г., като невъзможно било за един ден да се трасира
имота и изгради ограда, както и не се установявала датата на премахване на
оградата. Последната била изградена за близо седмица през м. 09.2015 г. Поради
това моли съда да отмени решението в атакуваната част и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли иска в частта му за признаване за установено, че
ищците са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот по силата на
придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Претендира разноски, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните от
насрещните страни адвокатски възнаграждения.
Въззиваемите страни И.Й.А. и С.А.А. не са депозирали отговори по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 25.05.2022 г. чрез процесуални
представители оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението в обжалваната
част като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. С оглед
оплакванията в жалбата въззивният съд намира решението за правилно в същата
част по следните съображения:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно
активно и обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
процесния имот с идентификатор № 68134.2820.1203 по ККР на гр. София, одобрени
със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
по скица от 509 кв. м, с административен адрес: гр. София, район „Връбница“, ул.
„******№ 40, по силата на договор за покупко-продажба от 30.09.2011 г., сключен
с нотариален акт № 108 от 30.09.2011 г., том I,
рег. № 10074, дело № 81/2011 на нотариус с рег. № 358 на НК, евентуално
– по силата на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, начиная от
30.09.2011 г. В исковата молба няма твърдения към завеждане на исковата молба в
съда имотът да се владее от ответника. Районният съд не се е произнесъл по
главния иск относно на ½ ид. част от имота, но допълване по реда на чл.
250 ГПК не е искано от страните.
С оглед уточнението на въззивната жалба, предмет на въззивна проверка е
първоинстанционното решение само в установителната му част по евентуалния иск,
с която е признато за установено между страните, че ищците са собственици на 1/2
ид. част от процесния имот по силата на придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове с
възражения, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот по силата на
саморъчно завещание от леля му В.Д.Н., вписано в АВ – СВ София на 08.11.2007 г.
Праводателят на ищците не бил собственик на 1/2 ид. част от имота, поради което
сделката за покупко-продажба била нищожна. Ищците не били придобили
собствеността върху тази част и по силата на давностно владение, тъй като били
недобросъвестни владелци. С молба от 22.05.2020 г. е уточнил, че не предявява
насрещен установителен иск. Искал е от съда да отхвърли исковете.
От фактическа страна: Пред настоящата инстанция не е спорно, а и по делото
се установява от представените нотариални актове и съдебни решения (л. 35 – 42
от делото на СРС), че праводателят на ищцитеМ.Б.П.не е бил собственик на 1/2
идеална част от процесния имот.
Приети по делото са виза за проектиране към преписка № ГР-94-И-22/2013 г.
на главния архитект на СО от 03.07.2013 г., както и доказателства, че страните
са плащали местен данък и такси за имота.
От изисканите материали,
съдържащи се в пр.пр. № 28972/2015 г. на СРП (л. 109 – 123 от делото на СРС) се
установява, че същата е образувана по жалба на Й.Д. от 15.07.2015 г., с която е
поискал извършване на проверка във връзка с твърдени документни престъпления,
извършени от М.М.(П.) и праводателя на ищците –М.Б.П.. В жалбата твърди, че
узнал за продажбата на имота на И.Й.А. по повод снабдяване със скица на имота
от АГКК. В хода на проверката са разпитани като свидетели Ю.В., Г.В.и Й.Д..
Приет по делото е протокол от 23.11.2013 г. относно проведена среща на
съсособствениците на УПИ Х-11, 1201, 1203, 1205 от кв. 5, НПЗ „Орион съседни жилищни територии“ по неприложен ЗРП.
В него като съсобственик на УПИ е посочен и И.А.. Обсъждани са въпроси във
връзка с 2 бр. визи, предмет на съдебен спор в АССГ, и във връзка с ЧЗРП.
Ответникът е представил протокол
за трасиране на процесния имот от 31.08.2015 г., съгласно който по искане на Й.Д.
е извършено трасиране, означаване и координиране на границите на имота по ККР
на гр. София в присъствието на заинтересовани лица – собственици на съседни
имоти.
Представено е и писмо от 22.08.2014 г. от АГКК до ищеца И.А., с копие до
ответника Й.Д., относно изменение на КР със записване на данни за собственик на
Й.А.Д. съгласно завещание, вписано в СВ на 08.11.2007 г.
Свидетелката И. А. познавала ищците от около 10 години, запознали се във
връзка с изменение на регулацията в квартала. Свидетелката живеела на „Парижка
комуна“, а ищците били на ул. „Ръжана“, били съседи. Никога не била виждала Й.Д..
От 15 години живеела на „Парижка комуна“ и не била напускала дома си. Целият
квартал бил без регулация и статутът на имотите първоначално бил ниви. Ищците
участвали в качеството си на собственици. Запознала се с тях, когато започнали
да събират подписи за съгласие за изменение на регулацията. Свидетелката и съпругът
й събирали подписите. И. и С. идвали там. И. докарал строителни материали,
заградил си мястото, защото няколко години преди това било безстопанствено.
През 2013 г. започнали да предприемат действия за изменение на РП. Наложило се,
тъй като разбрали, че И. е започнал процедура по изменение на плана и целта
била да се проведе една процедура, не можело две успоредни да се провеждат.
Освен С. и И. други не били виждали на това място, последните 5-6 години те го
чистели. Преди 2001 г. мястото се обработвало от баба Л.. Прокарвали
канализация, водопровод, и освен И. и С. никой друг не се интересувал от
комуникационните съоръжения, които правили и прокарвали, дори финансово. Август
– септември 2015 г. И. ограждал имота, но съседът му Ж. му бутал оградата.
Когато започнали да ползват имота, И. и С. трасирали имота и сложили ограда, но
тя била съборена, мрежата била открадната. Било лятото, свидетелката не е
сигурна за точната година. Тази ограда няколко пъти била бутана, свидетелката
виждала това сутрин, не виждала кой я бута, но след това виждала мрежата у
съседите. Съседите вдясно на И. не желаели изменение на регулацията, защото не
били клиенти на „Софийска вода“, но ползвали вода. Оградата на И. била мрежа с
колове, била стабилна. Свидетелката го видяла когато я правел, имало хора,
които му помагали, и И. работел. Преди 1990 в имота имало круша, петровка, може
би две дървета, под едното бил направен заслонът, но определено било
зеленчукова градина. Дървета сега нямало, циганите ги изнесли и изгорили. Живеели
на „Бакърена фабрика“, в центъра на циганската махала. И. стоварил в имота
бетонни тухли, но те също били разграбени постепенно за около две години, част
от тях били там и сега. И. идвал с камион, чистел, оправял, 1-2 дни го няма и
съседа започвал да взема от строителните материали, оставени в двора на И..
Съседите там си изхвърлили старите мебели, И. дошъл с камион и изчистил
мястото. Различни боклуци се изхвърляли. От кухнята на свидетелката директно се
виждало мястото на ищците.
Свидетелката Ю.В. живеела на ул. „*******, от едната страна на имота й били
И. и Й.. Имота имала от 1988 г., но живеела там от 2013 г. Мястото на
свидетелката първоначално било празно, сега имали постройки. В спорния имот
нямало постройка. Преди 1991 г. мястото било празно, обрасло с много дървета,
идвали две жени да го обработват – баба Л. и баба В.. Виждала Й. с баба В. да
обработват имота. След смъртта на баба В. Й. минавал, не работел нищо сериозно
на двора, само обирал плодовете от дърветата. Свидетелката сега косяла тревата
в имота, Й. й казал „Щом ти пречи, коси я“. Онзи ден косила, нямало ограда.
Преди време имало една ограда, но после като спрели да идват, защото и баба Л.
била много възрастна, тази ограда я развалили циганите. Развалили я сред 2011 –
2012 г. Нямало трасиране за оградата. Не можела да каже кой е изградил
оградата, може би баба Л. го била направила, но не е сигурна. Свидетелката
организирала изменението на плана, вече около 10 години се занимавала с това.
Получило се, защото И. дошъл и казал, че е купил имота. Обяснила му, че няма
достъп до имота, защото по действащия план са само 5 УПИ в едно, улицата
свършва малко преди имота на свидетелката и не можел да влезе. И. като дошъл не
поставил ограда. Те му казали, че трябва да направят този план, за да може да
си строи и т.н. Планът не бил завършен. И. не бил поставял ограда до момента.
Свидетелката се била подписала на протокол на Д. за трасиране, дошъл геодезист,
замерил, който казал, че оградата е точно на границата. След трасирането бай Д.
сложил ограда с дървени колци и бодлива тел. Това било преди 2015 г., около
2013 – 2014 г. В момента нямало ограда, може би няколко дни след нейното
поставяне била бутната, свидетелката не знае от кого. Й. периодически минавал,
свидетелката когато е на работа не го виждала, той можело да е минавал всеки
ден. Водила разговори с Й., той й бил казвал, че е собственик. 2013 или 2014 г.
той направил оградата, не може да каже със сигурност. Седмица след като била
сложена оградата била бутната. През последните 4-5 години не била виждала И.,
можело и да е идвал, но свидетелката не го е виждала. Бай Д. минавал, може би в
месеца един път го виждала. Малка част от оградата до имота на свидетелката
останала – около 2-3 метра, това била телена ограда, махали единия колец и
косели, и пак го слагали. Не минавала по-нагоре където няма ограда, защото
ромите ходели там по нужда. Бай Д. заградил имота без порта, порта нямало
никъде, дървени колове с бодлива тел. Циганите изнесли коловете. Свидетелката
присъствала на срещата на 23.11.2013 г. Не търсили Й., защото И. дошъл и казал,
че е купил имота. Когато излязла първата виза на И., пуснали жалба срещу нея,
обжалвали и втората. Недоразуменията започнали, защото проектантката искала да
вземе 1.5 метра от имота на свидетелката. Мислела, че И. купил имота от внука
на баба Л.,М.. Преди 2011 г. никой не стопанисвал имота, иМ., и Д. идвали,
особени грижи не полагали.
Свидетелят С. В. ходил на мястото на Й.Д. два пъти, за да му помага да
чисти двора. Това било 2007 – 2008 г. Ходил пролетно време, когато се орязват
дърветата и се вадят саморасляците, а след това дали е садил не знаел. След
2010 г. не е ходил в имота. Не знаел какви дървета имало в мястото.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК: Кредитира като цяло
показанията на св. А. като достоверни, преки и логически последователни;
Показанията на св. В. не установяват относими за спора факти, същият е ходил в
имота само 2 пъти през 2007 – 2008 г.; Показанията на св. В. не кредитира като
цяло, вкл. в частите, с които установява, че в периода до 2015 г. Й.Д. идвал
един път месечно в имота и поставял ограда 2013 – 2014 г. В тази част
показанията й противоречат на дадените от нея показания на 18.07.2016 г. по ДП
№ 5038/2016 на СДВР, където е твърдяла, че преди около 5 години (т.е. около
2011 г.) в имота дошъл един мъж с мустаци, който казал, че е наследник на една
от жените, които преди това обработвали мястото, обикалял там и при другите
съседи и после изчезнал. Не бил идвал повече, не го били виждали, В. и съпругът
й го засекли веднъж да идва в имота. Едва при трасирането на имота (през 2015
г.) този мъж се появил отново.
От правна страна: По предявения евентуален иск ищците твърдят, че са
собственици на спорната 1/2 идеална част от процесния имот на оригинерно основание
- придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта и държането й
като своя да нямат случаен характер, а да изразяват воля трайно да се държи
вещта), непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с насилие), явно
(не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец), несъмнително. Владението
е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително владелецът
упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да държи вещта като
своя. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два
признака – упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Съгласно
чл. 69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г.
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, в случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална
част на основание, изключващо владението на останалите (било защото въобще не
знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме
владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно
идеалните си части), намерението му за своене се предполага. Тогава е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
сроковете по чл. 79 ЗС.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Правната теория приема, че един правен акт може да бъде юридическо
основание за добросъвестно владение само ако по своя вид спада
към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна сделка.
Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според
която владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил
имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена;
че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание; че добросъвестността се предполага до доказване
на противното; че тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че
праводателят не е бил собственик; че знанието на владелеца, че е договарял с
несобственик, не се предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин (така решение
№ 60117 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 3680/2020 г., І ГО на ВКС и цитираната в
него многобройна друга практика). Добросъвестността се свежда само до незнание
на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или
неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при
това незнание, поради което възможността за узнаване на определено
обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с правата от
страна на продавача, не води до опровергаване презумпцията по чл. 70 ЗС, а за
целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин (така решение
№ 86/30.10.2020 г. по гр.д. № 3076/2019 г. на ВКС, ІІ ГО, в този смисъл решение
№ 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г. на ВКС, ІІ ГО).
В случая ищците са придобили процесния имот по силата на транслативна
сделка – договор за покупко-продажба, който е валидна сделка, независимо че
праводателят им не могъл да прехвърли собствеността върху 1/2 идеална част от
имота, тъй като не е бил собственик на същата идеална част. Неоснователни в
тази връзка са доводите в жалбата, че сделката била нищожна, тъй като
праводателят не бил собственик на 1/2 идеална част от имота – констанна и
непротиворечива е съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна,
а само не поражда вещнотранслативен ефект. Дали сделката между праводателя на
ищците и неговите праводатели е била действителна, дали М.М.(П.) е извършила
престъпление е ирелевантно за спора, поради което доводите в жалбата в тази
връзка не следва да се обсъждат.
От кредитираните свидетелски показания се установи, че от края на 2011 г.
процесният имот е бил във фактическата власт на ищците, които са го ограждали,
чистили, предприели са действия за снабдяване с виза за строителство в имота,
участвали в изграждането на водопровод и канализация.
Презумпцията за добросъвестност, установена в чл. 70, ал. 2 ЗС, не е
оборена от ответника – същият не е доказал пълно и главно, че към
правнорелевантния момент на сключване на договора за покупко-продажба ищците са
знаели, че праводателят им не е собственик на 1/2 идеална част от имота. Сама
по себе си възможността на ищците да узнаят за вписаното от ответника на
08.11.2007 г. завещание не води до опровергаване презумпцията. Последващото
узнаване от приобретателите, че ответникът претендира права върху закупения от
тях имот, респ. че праводателят им не е бил собственик на 1/2 идеална част от
имота, не води до отпадане на добросъвестността на владението и превръщането му
в недобросъвестно.
Установява се по делото, че през м. юли 2015 г. ответникът е подал жалба до
СРП, а през август 2015 г. по негово искане е направено трасиране на имота и
ограда, която е била премахната около седмица по-късно. Тези действия обаче не
съставляват основание за прекъсване на придобивната давност. Основанията за пркъсване
на давността са посочени в чл. 81 ЗС и чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД – изгубване на
владението за повече от 6 месеца, признаване на правото на собственост от
владелеца, предявяване на петиторен иск – ревандикационен или установителен иск
за собственост. Ако в имота са извършени еднократни действия, посредством които
обаче фактическата власт на владелеца не е била отблъсната, нито е бил
отстранен от имота за повече от шест месеца, не може да се приеме, че
придобивната давност е била прекъсната. След като едно лице веднъж е установило
фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното, че
упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се
установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и
категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата
власт върху имота, или бъде осъществено такова действие, което има за последица
отстраняване на владелеца от имота.
В случая нито една от тези хипотези не е налице, поради което с изтичане на
5-годишния давностен срок ищците са придобили собствеността върху спорната 1/2
идеална част от процесния имот.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че предявеният евентуален иск с правно основание чл. 108 ЗС в
установителната му част и относно 1/2 идеална част от процесния имот е
основателен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част. Във връзка с довода в
жалбата, че не били присъдени съответните разноски за адвокатски хонорар следва
да се посочи само, че ответникът е разполагал с възможността да иска изменение
на решението по реда на чл. 248 ГПК.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемите страни. Доказано направените такива са в размер на
1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено от въззиваемия А., и
1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено от въззиваемата А.. Съобразно
обжалваемия интерес (1/2 от данъчната оценка на имота, или 5 755.45 лв.),
минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 5 вр. ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 617.77 лв. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от
фактическа и/или правна страна, и предвид извършените от адвокатите процесуални
действия в тази инстанция, възражението на въззивника за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Възнагражденията следва да бъдат
намалени на по 618 лв.
Въззивният съд констатира, че в атакуваното решение е допусната очевидна
фактическа грешка относно единния граждански номер на ответника – в решението е
посочен ЕГН ********** вместо правилния **********. Макар това да се дължи на
допусната грешка още в исковата молба, видно от всички останали документи, вкл.
официални, ЕГН на Й.А.Д., срещу когото са предявени исковете, е **********.
Поради това въззивният съд следва да потвърди решението в обжалваната част при
посочване на тази грешка, а след връщане
на делото на СРС същата следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20278827 от 17.12.2020 г., постановено по гр.д. № 44064/2019 г. на
Софийски районен съд, 50 състав в
обжалваната част, с която е признато за установено на основание чл. 108 ЗС
по отношение на Й.А.Д., ЕГН ********** (при допусната очевидна фактическа
грешка в ЕГН – посочен ******** вместо правилния ЕГН **********), че И.Й.А.,
ЕГН **********, и С.А.А., ЕГН **********, са собственици на 1/2 идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.2820.1203 по ККР на гр. София, одобрени
със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ
по скица от 509 кв. м, с административен адрес: гр. София, ул. „******№ 40, на
основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Й.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати
на И.Й.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78 ГПК сумата 618 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Й.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати
на С.А.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78 ГПК сумата 618 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.