Р Е
Ш Е Н
И Е № 33
гр. Пловдив, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Красимира Кутрянска и
прокурор Албена Георгиева, след като разгледа докладваното от
съдия Даниела Събчева ВНОХД № 2344/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия Д.А., депозирана чрез защитника му адв.Г.К.
срещу присъда №306 от 26.11.2019г, постановена от Районен съд Пловдив по НОХД
5376 от 2019г. С присъдата подс. Д. А. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК относно неизпълнение на задължение да
издържа свой низходящ – Т.И.А. в размер на
46 месечни вноски по 200лв на обща стойност 9200лв. Със същият съдебен
акт подс.А. е признат за невинен на основание чл.304 от НК по възведеното му
обвинение за неизпълнение на задължения за месечни парични вноски над 46, а
именно 50, на обща стойност над 9200лв, а именно 10 000лв. На основание чл.58а, ал.5, вр. чл.54 от НК
подс.Д.А. е осъден за извършване на посоченото престъпление по чл.183, ал.1 от НК като му е наложено наказание „Пробация“, включващо задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и шест месеца. Съдът е постановил на основание чл.183, ал.3 от НПК
подсъдимият да заплати на Т.И. А. направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
В жалбата се изразява несъгласие с вида на наложеното на подсъдимия
наказание. Сочи се, че според разпоредбите на НК наказанието „Пробация“ е по-
леко от наказанието „Лишаване от свобода“, но се излагат твърдения, че в
конкретния случай спрямо подсъдимият по-тежко се явява именно наложеното
наказание „Пробация“. Изтъква се, че подсъдимият се е установил и живее
постоянно в Г., заедно със семейството си и изпълнението на наказанието
„Пробация“ ще му причини допълнителни затруднения в личния и семейния живот.
Прави се искане наложеното наказание „Пробация“ да бъде изменено в наказание
„Лишаване от свобода“, в размер на 3 месеца, изпълнението на което да бъде
отложено с 3 години изпитателен срок. Алтернативно се прави искане срокът на
наказанието „Пробация“ да бъде намален до размера на минималния такъв,
предвиден в НК. Към жалбата са приложени документи във връзка с твърденията, които се иска да
бъдат приети.
В съдебно заседание жалбоподателя и защитника му поддържат исканията си. Представя се сключен трудов договор между
жалбоподателя и работодател в чужбина.
В последната си дума жалбоподателят А. заявява, че иска условна присъда.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери
изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от
правоимащо лице в законоустановения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическа обстановка по делото е безспорно установена и по същата не се
спори от страните. Установява се, че жалбоподателят А. и свидетелката А.А. са съжителствали на семейни начала за
времето от 2001 г. до 2007 г. като от съвместното им съжителство се родило общо
дете- Т.И.А., частен обвинител по делото. Когато детето Т.А. достигнало възраст
около три години и половина подсъдимият А. напуснал семейството си и престанал
да се грижи за сина си. През 2007 г. А.А. и подсъдимият се разделили
окончателно. С решение № 320 от 03.02.2015 г. по гр.д. № 16176/2014 г. по описа
на Районен съд Пловдив, II бр.с., влязло в сила на
03.02.2015 г. подсъдимият Д. А. бил осъден по иск на А.А. да заплаща издръжка
на свой низходящ – детето си Т.И.А. с ЕГН **********. Издръжката била
определена от съда в размер на 200 лева месечно до навършване на пълнолетие на
детето или до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване. Постановеният съдебен акт станал известен на подсъдимия, но той
не изпълнил задълженията си за ежемесечното заплащане на дължимите суми от
200лв за издръжка на детето си в гр.П., и това негово бездействие било
реализирано през периода от м. юни 2015г до август 2016г включително и от м.
януари 2017г до м. юли 2019г.
Според обвинителният акт периода на престъпното бездействие на подсъдимия е
бил от м. юни 2015г до м. юли 2019г.
По реда на
чл.371, т.2 от НПК подсъдимият е признал всички факти от обвинителният акт. По
делото са били събрани доказателства, оценени
от първостепенния съд, които сочат извършено частично плащане от страна на
подсъдимия през инкриминирания период, поради което той е бил признат за
невинен по отношение твърдяното от прокурора неплащане на дължимата месечна
издръжка за четири поредни месеца- септември –декември 2016г. Доказан по несъмнен
начин е останал единствено периода на престъпно бездействия по чл.183, ал.1 от НПК от м. юни 2015г до август 2016г
включително и от м. януари 2017г до м. юли 2019г.
Правилна е преценката на първостепенния съд по отношение на събраните по
делото доказателства. Въз основа на същите първостепенният съд е изградил и
правилни правни изводи.
За да определи наказанието първостепенният съд се е съобразил със
задължителната съдебна практика за определяне на наказание при алтерантивни
санкции, като е отчел отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства са били отчетени чистото съдебно минало на
подсъдимия, изразеното съжаление и критично отношение към стореното от него,
както и подаръците и дребните парични суми, които давал на сина си през
инкриминирания период, сочещи, че детето не е било напълно неглижирано от него.
Първостепенният съд е посочил, че тези обстоятелства определят подсъдимият като
лице с ниска степен на обществена опасност. С тези констатации настоящият
съдебен състав се солидализира.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът е приел дългият период, през
който подсъдимият не е изпълнявал задълженията си- три години и седем месеца.
Този извод също е правилен.
Не следва да се третира като отегчаващо вината обстоятелство фактът, че
през инкриминираният период подсъдимият е живял известно време в чужбина. Това
обстоятелство не предпоставя нито пряко, нито косвено среда или обстоятелства, утежняващи
осъществяването на престъплението или такива повишаващи укоримостта му. Дали
подсъдимият е живял през инкриминирания период в чужбина или не, е
обстоятелство, което не може да аргументира по-висока обществена опасност на
деянието или дееца, която да налага и по-сериозна наказателна репресия спрямо
него. Още повече, че правото на свободно
предвижване, включващо и правото на свободен избор на местоживеене, е основно
човешко право, регламентирано в чл. 2 на Протокол №4 към ЕКЗПЧОС и е
недопустимо упражняването му да аргументира извод утежняващ правното положение
на правоимащия. По тези съображения настоящият въззивен съд намира за неправилно
отчитането на това обстоятелство от страна на първостепенния съд като
отегчаващо вината на подсъдимия.
Независимо, че първостепенният съд е отчел
наличието не на едно, а на две отегчаващи вината обстоятелства, наказанието
спрямо подсъдимият все пак е било правилно определено по вид и размер.
Възраженията отправени във въззивната жалба срещу вида на така определеното
наказание са били изложени и в хода на съдебните прения пред първостепенният
съд и на същите този съд е отговорил изчерпателно. Становището на
първостепенният съд по този въпрос е правилно и законосъобразно, поради което
напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Нямат юридически основания
доводите на защитата, че наказанието „Пробация“ е по-тежко за подсъдимият от
наказанието “Лишаване от свобода“, съобразно системата на наказанията по чл.37 НК. Съобразно превеса на смекчаващите вината обстоятелства, изброени по-горе
сочещи ниска обществена опасност на дееца адекватното наказание, съобразено с
целите на чл.36 от НК се явява наказанието „Пробация“. Наказанието “Лишаване от
свобода“ би било несъразмерно тежко, съобразно извършеното и личността на
дееца. Възраженията, подкрепени с
доказателства, за това че подсъдимият живее и работи в друга държава от ЕС, не
могат да обосноват определяне на вида на наказанието. Тези обстоятелства нямат
общо с характеристиките на деянието и дееца, които съдът съобразява по реда на
чл.54 от НК.
Така определеното наказание „Пробация“ също така не
би довело и до фактическото ограничение на подсъдимия да живее и работи в
чужбина. В тази насока следва да се има предвид, че пробационните мерки се
изпълняват по настоящия адрес на осъдения /чл.205 от ЗИНЗС/. Когато
местоживеенето или обичайното пребиваване на осъденото лице са в друга държава
членка на ЕС, в която то се е върнало или желае да се върне, влязлото в сила
съдебно решение на български съд по
наказателно дело, с което е било наложено наказание „Пробация“ се изпраща за
признаване и изпълнение на компетентен орган на тази държава по реда на Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация
с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции.
Що се отнася до размера на наказанието „Пробация“,
то същият е определен под средата на възможната продължителност на определените
мерки на въздействие, което сочи, че е бил отчетен превесът на смекчаващите
вината обстоятелства. Този превес не е съществен, тъй като не става въпрос за
математическа съпоставка на броя на отделните по вид обстоятелства, а е важно и
значението на същите. Наказанието в този размер
а именно година и шест месеца за двете задължителни пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НПК и 160 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок от три години, е съответно на обществената опасност на
деянието, създало трайно престъпно състояние в един продължителен период от
време, по който начин охраняваните обществените отношения са били засегнати в
по-висока степен. В този смисъл за продължителността на определеното по вид
наказание е от съществено значение отчетеното отегчаващо вината обстоятелство –
дългият период, през който не е била заплащана месечната издръжка на детето. Настоящият съдебен състав счита, че определеният
от страна на първостепенният съд размер на наложеното наказание е съответен на целите
на индивидуалната и генерална превенция и би допринесъл за постигането им. По
изложените съображения, искането на защитата да се определи наказание в минимален
размер е неоснователно.
С оглед изложеното, настоящият въззивен съдът намира,
че проверявания първостепенен съдебен акт е правилен, поради което на основание
чл.334, т.6, вр. чл.
338 от НПК същият следва да бъде потвърден, а жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
По тези
съображения Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №306 на Районен съд - Пловдив от 26.11.2019г, постановена по НОХД
5376/2019г по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.