Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на десети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 2279 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Д.Д.
срещу наказателно постановление № 18 – 0819 – 007370 от 10.01.2019 г., издадено
от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
- на
основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал.
2 ЗДвП;
- на
основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Жалбоподателят С.Д.Д. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Оспорва
обстоятелството пътно-траспортното произшествие да е
настъпило при удар с описаната в наказателното постановление мантинела. Оспорва обстоятелството да е установен след един
час, както е описано в наказателното постановление, като заявява, че сам се е
явил на местопроизшествието, без да е търсен от служители на МВР. Отправя
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното на 10.09.2019 г. открито съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, не се представлява.
В
проведеното на 10.09.2019 г. открито
съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР –
Варна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното към
преписката писмо е отправено искане за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 01.12.2018 г. около 20,05 часа в гр. Варна на бул.
„Трети март“ в посока бул. „Ян Хуняди“ жалбоподателят
С.Д.Д. управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № В
0617 РВ, като в автомобила имало още двама пътници.
Поради движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътя – хлъзгав асфалт, срещу бл. 15 в
ж.к. „Възраждане“ се отклонил вляво и блъснал управлявания от него автомобил в
метална разделителна мантинела.
След настъпилия удар
жалбоподателят Д. не спрял, а паркирал автомобила на друго място – в пресечка
над булеварда, в близост до произшествието.
По това време св. С.Р.С.
(мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) бил изпратен да
посети произшествието. Пристигайки на място установил, че мантинелите
са увредени (деформирани), като същите в резултат на удара били неизползваеми.
Св. С. установил на място
свидетел, който посочил регистрационния номер на автомобила и заявил, че същият
се е оттеглил в пресечката над булеварда. Отивайки на място св. С. установил,
че в автомобила няма никой. Направил необходимите справки и установил
собственичката на автомобила, която заявила, че автомобилът се управлява от
сина й. На място дошли три момчета, едното от които - С.Д.Д., заявил,
че е управлявал автомобила, загубил е контрол над него, блъснал го в мантинелата, след което го изтеглил, за да не пречи на
движението.
На същата дата в присъствието
на жалбоподателя бил съставен
протокол за ПТП, в който било описано, че водачът на лек автомобил „Пежо
206“ с рег. № В 0617 РВ – С.Д.Д., при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, завива наляво и се блъска в разделителната ограда.
В тази връзка
св. С.С. съставил на същата
дата акт за установяване на административно
нарушение, с който вменил на жалбоподателя
С.Д. нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
срок писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на
10.01.2019 г. Д.Г.Г. - началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна (определен от министъра на
вътрешните работи като компетентен да издава наказателни постановления), издал
наказателно постановление, с което на жалбоподателя С.Д. на основание
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на св. С.Р.С. и писмени доказателства и доказателствено
средство – заповед на министъра на вътрешните работи; справка за
нарушител/водач, протокол за ПТП и АУАН.
Настъпването
на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на автомобила и
нанесените имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на св. С.Р.С.,
които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични. От показанията на
св. С. се установява, че на процесната дата и място
жалбоподателят е предизвикал пътно-транспортно произшествие, при което е
причинил материални щети. Св. С. изяснява, че когато е пристигнал на място
участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието, като на друго място е
установен автомобилът, без в него или около него да се намира водачът. Установи
се още от разпитания свидетел, че от пътно-транспортното произшествие са
причинени материални щети, изразяващи се в деформация на ударената мантинела.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи
факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото
не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. С.Р.С. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях, АУАН и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
По отношение
нарушението на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.
От събраните
по делото доказателства се установява, че пътят в процесния участък е бил
хлъзгав (с оглед презумптивната доказателствена сила на АУАН), като водачът не
е съобразил скоростта на автомобила с това състояние на пътя, поради което е
настъпило процесното ПТП, при което е била деформирана разделителна мантинела.
Следователно
правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на С.Д.Д. по пункт 1 от НП.
По отношение
нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП:
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП водачът на ППС, който е
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“. Предвид наличието на повреда на разделителната мантинела, представляваща пътно съоръжение, съдът намира,
че жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени
вреди.
След
произшествието С.Д.Д. е изтеглил автомобила си и
го паркирал в пресечка над булеварда, като не е предприел никакви други
действия. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП при подобна ситуация водачът е
длъжен да спре и да установи последиците от произшествието. След като са били
причинени материални щети по разделителната мантинела
за жалбоподателя е възникнало задължението да окаже съдействие за тяхното
установяване съгласно изискването на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Оказването
на съдействие може да се изразява в
сигнализиране на тел. 112 за настъпилото ПТП, изчакване на служителите
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна за съставяне на протокол за ПТП,
предоставяне на данни за самоличността си и за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", предоставяне на автомобила за оглед от
страна на полицейските органи и др. Като не е извършил никакви действия, които
биха допринесли за установяване на причинените от ПТП вреди, жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, поради което и
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по пункт
2 от обжалваното наказателно постановление.
По приложението чл. 28 ЗАНН:
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН за нито едно от двете деяния, тъй като не са
налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават някое
от тях като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типични
нарушения.
По отношение на наказанията:
Съгласно
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Поради това,
че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
В
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са предвидени административни наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие.
При индивидуализацията на административното
наказание съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, че в
административно-наказателната преписка не се съдържат данни жалбоподателят да е
санкциониран за други нарушения по ЗДвП, което мотивира съда да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на същия към законоустановения
ред в страната. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете
и доброволното явяване на жалбоподателя на мястото на произшествието, след като
полицейските служители са се свързали с неговата майка.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчита, че жалбоподателят е осъществил две нарушения.
При наличието на превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказващият орган е наложил
административно наказание глоба малко над минималния и под средния размер, а
именно в размер от 100,00 лв.
По
гореизложените съображения срокът на наказанието лишаване от право да управлява
МПС също е трябвало да бъде определен над минималния и под средния размер,
предвиден в закона, но доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният
съд няма право да влошава положението на жалбоподателя, то наказателното
постановление не може да бъде изменено в тази част.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18 – 0819 – 007370 от 10.01.2019 г., издадено от началник група
към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на С.Д.Д.
са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на
основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, както и глоба в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: