№ 19886
гр. София, 02.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110168171 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Н. срещу Л. Й., с която е предявен иск за
признаване на установено по отношение на ответника, че по повод начина на ползване
на незастроената част от поземлен имот с идентификатор ****************, стар
планоснимачен № 214 от кв. 36, местност „***********“, район „***********“,
Столична община, адрес: гр. *****, район „***********“, ул. „**************, целият
с площ от 424 кв. м, е в сила споразумение за разпределение на ползване, сключено на
19.01.2007 г. между П.И. Н. и Л. Г. Й. относно площите, незаети от посочените в
исковата молба жилищни сгради и техните очертания и сервитути.
В исковата молба се сочи, че са събобственици на по 33,62 % ид.ч. от процесния
поземлен имот, в който ответникът притежава едноетажна къща със застроена площ от
52 кв. м, а ищецът – три жилищнти сгради, съответно посочени в исковата молба.
Ищецът твърди, че преди да придобие по силата на дарение две от посочените
жилищни сгради със съответни идентификатори ****************.6 и
****************.7, неговият баща и наследодател П.И. Н. сключил с ответника
споразумение рег. № 1512/19.01.2007 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно
което ответникът приел да ползва 25,84 кв. м от незастроеното дворно място,
находящи се в северозападната част на мястото, а наследодателят на ищеца приел да
ползва останалата част от незастроената площ на поземления имот. До неговата
кончина всички собственици спазвали горепосоченото споразумение, след което
ищецът с нотариална покана, получена от ответника, уведомил последният, че
потвърждава процесното споразумение за разпределение на ползването на
незастроената част от дворното място. Ответникът Л. Й. подала искова молба срещу
ищеца В. Н., по която било образувано гр.д.№ ********* г. на СРС, но В. Н. направил
отказ от иска и делото било прекратено. През м. 03.2024 г. ответникът заедно с още
няколко лица започнала да демонтира изградената от наследодателя на ищеца трайно
прикрепена ограда и да настанява лични вещи в частта, запазена за ползване за ищеца,
преграждайки достъпа до входа на жилищна сграда с идентификатор
****************.6, собствена на ищеца. С гореизложеното ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на установителния иск.
С Разпореждане от 15.11.2024 г. на ищеца са дадени указания да отстрани
несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба, където излага
съображения, че ответникът не спазва постигнато между праводателя на ищеца и
ответника споразумение за разпределение на ползването на съсобствения имот от 2007
г., и петитума на исковата молба, където се иска установяване със сила на пресъдено
нещо на факта, че е в сила процесното споразумение.
1
В съответния срок ищецът не е изпълнил дадените указания.
Съдът, като обсъди данните по делото, намира следното:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове, за
които това е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК in fine, за която
съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран.
Решението на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на
съдебна администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане
на възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения
имот. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството /липсващо
такова или вредно за общата вещ/, чрез постановено от съда разпределяне на
ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на
страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-
целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи
изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в
съсобствеността.
Когато съдът, който е сезиран с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, установи, че
съсобствениците на недвижим имот - страни по делото са обвързани от договор за
разпределение на ползването, е допустимо да постанови ново разпределение на
ползването по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС /извън хипотезата на споразумение за
разпределение на ползването, което е вредно за съсобствения имот/ при промяна на
обстоятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на
ползването. Такава промяна на обстоятелствата представляват например промяна на
границите и площта на съсобствения имот или промяна на дяловете в съсобствеността,
които пречат на уговореното реално ползване. Не са такива обстоятелства действия на
някои от съсобствениците, които нарушават постигнатото между съсобствениците
споразумение. Защитата срещу действия нарушаващи постигнатото споразумение без
оспорване на вещните права следва да се извърши чрез иск по чл. 109 от ЗС за
прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на съсобственик да
упражнява своето право, а при оспорване на вещните права следва да се извърши чрез
предявяване на искове за собственост.
В настоящия случай следва да се приеме, че между страните по делото е било
постигнато съгласие за ползването на дворното място. В исковата молба не се твърди и
по делото не се установява промяна на обстоятелствата, при които е постигнато
съгласие за реалното разпределение на ползването на дворното място. Завземането на
част от дворното място от ответника и лишаването от ползването на частта,
притежавана от ищеца, представляват твърдения за нарушаване на постигнатото
между тях съгласие за реалното разпределение на ползването с оспорване на вещното
право. Защитата срещу тези действия следва да се извърши с предявяване на иск за
собственост, а иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, основан на твърдения за такива нови
обстоятелства, е недопустим (Решение № 171/12.10.2015 г. по гр.д. № 1231/2015 г.,
ВКС, I г.о.).
Предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК ограничава допустимостта на
установителните искове за факти само до случаите, когато изрична законова
разпоредба признава процесуална възможност да се установява със самостоятелен иск
определен факт с правно значение, релевантен за съществуването на едно право или
правоотношение. В настоящия случай се касае за установяване на факт, който законът
не е въздигнал изрично в предмет на установителен иск, поради което предявения от
ищеца установителен иск за факт е недопустим. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК
ограничава допустимостта на установителните искове за факти само до случаите, в
които изрична законова разпоредба признава процесуална възможност да се
установява със самостоятелен иск определен факт с правно значение, релевантен за
съществуването на едно право или правоотношение. По приложението на чл. 97, ал. 3
2
ГПК (отм.) и на аналогичния чл. 124, ал. 4 ГПК съществува константна и
непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която последователно се
придържа към становището за ограниченото приложно поле на установителните
искове за факти и за допустимостта им само в изрично визираните в закон случаи
(Определение № 610 от 20.07.2011 г. по ч.т.д. № 532/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
265485 от 19.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 12814/2018 г.).
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
винаги изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения (Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. на ВКС, І г. о.;
Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г. на ВКС, ІV г. о., които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6, ал. 2 ГПК) съдът е задължен да разреши правния спор относно предявената
искова претенция съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и
коректна интерпретация за фактите.
В настоящия случай липсва законово предвиден иск за установяване на факта,
че между страните е налице споразумение за разпределение на ползването на
незастроените площи в съсобствено дворно място.
На следващо място, в исковата молба изрично е посочено, че ищецът предявява
иска поради това, че ответникът не спазва процесното споразумение, в който случай
ищецът има на разположение иска по чл. 109 ЗС, какъвто иск не е предявен в
настоящото производство, но не и иск за повторно разпределение на ползването на
дворното място, въпреки че такъв иск не е предявен по делото.
Ищецът не сочи и промяна на обстоятелствата, при които е сключено
процесното споразумение, тъй като иск по чл. 32, ал. 2 ЗС е допустим само при
изменение на граници, площ или на квотите в съсобствения имот, каквото в случая не
се твърди в исковата молба, въпреки че както бе посочено по-горе, такъв иск не е
предявен в настоящото производство.
Процесното споразумение обвързва страните по него, съответно ищецът като
наследник по закон на неговия баща съгласно служебно изискано удостоверение за
наследници на Петър Н., страна по процесното споразумение, доколкото със смъртта
на надарения неговите наследници придобиват всички негови права и правни
задължения.
Предвид изложеното, следва връщане на исковата молба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба на В. Н. срещу Л. Й., с която е
предявен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че по повод
начина на ползване на незастроената част от поземлен имот с идентификатор
****************, стар планоснимачен № 214 от кв. 36, местност „***********“,
район „***********“, Столична община, адрес: гр. *****, район „***********“, ул.
„**************, целият с площ от 424 кв. м, е в сила споразумение за разпределение
на ползване, сключено на 19.01.2007 г. между П.И. Н. и Л. Г. Й. относно площите,
незаети от посочените в исковата молба жилищни сгради и техните очертания и
сервитути.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 68171/2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4