Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Свиленград, 02.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 46 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 2582/2017
от 17.04.2018 година на Заместник-Началника на Митница Бургас
(сега Териториална дирекция Южна морска), с което на С.Д. (Slobodan Dencic), роден на *** ***,
Република Сърбия от село **********, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.З., за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1
от Валутния закон (ВЗ), вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри
по чл. 10а от ВЗ (Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (пункт
ІІ), на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 17 645
евро (пункт І) и е задържана сумата в размер на 1 000 лв. за обезпечаване
на административното наказание „Глоба” от общата задържана сума в
размер на 530 евро, заприходена по сметка на
Митница Бургас (сега Териториална дирекция Южна морска) в „Банка ДСК” ЕАД
(пункт ІІІ).
С Решение № 157 от 02.10.2018 година, постановено по АНД
№ 234/2018 година, състав на Районен съд – Свиленград потвърждава НП в цялост.
Решението е обжалвано в срок пред Административен съд – Хасково. Касационната
инстанция с Решение № 1068 от 15.01.2020 година по КАНД № 1047/2018 година
отменя Решението на Районен съд – Свиленград и го връща за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Свиленград, поради нарушение на
съдопроизводствените правила.
След връщане на
делото е образувано настоящото административнонаказателно производство.
Жалбоподателят
С.Д. чрез процесуалния си представител – адвокат Д.З., моли за отмяна на
процесния акт,
тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – при издаването на
процесното НП били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на
процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че жалбоподателят не бил
извършил инкриминираното нарушение.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.Д., не
се явява.
За него се явява адвокат Д.З., която пледира
за отмяна на обжалвания акт. Сочи се, че отнетият предмет на нарушението
следвало да бъде върнат, тъй като отнемането му водило до несъразмерност на
санкцията и било в противоречие с правото на Европейския съюз (ЕС). Претендират
се разноски по делото – представен е Договор за правна защита и съдействие. Не
е представен Списък на разноските. В представени Писмени бележки, приложени по
АНД № 234/2018 година по описа на Районен съд – Свиленград, подробно обосновава
тезата си за отмяна на обжалваното НП – сочи, че жалбоподателят не бил извършил
нарушението, тъй като процесните парични средства към момента на проверката не
са били в него, в НП бил добавен израза „за трета страна”, който липсвал в АУАН,
предметът на нарушението бил индивидуализиран едва в НП.
В
съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Териториална дирекция Южна морска (като
правоприемник на закритата Митница Бургас), редовно призовани на посочения
съдебен адрес, изпращат представител – Главен юрисконсулт Велина Стамова, която
сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални
нарушения при издаването му, които да доведат до отмяната му. Пледира същото да
бъде потвърдено изцяло. В този смисъл са и представените Писмени бележки на
Ст.юрк. Галина Попова, приложени по АНД № 234/2018
година по описа на Районен съд - Свиленград. Претендират се разноски по
делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на
разноските. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
На 01.11.2017 година около 00.30 часа на Митнически
пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили
и автобуси” пристига за излизане от страната ни (Република България) към
Република Турция на път от Република Сърбия, автобус на фирма „Delontrans” марка „Сетра” със сръбски регистрационен номер NP039TA, управляван
от сръбския гражданин Safet
Gegic. В автобуса пътуват 6 пътника, между които и
жалбоподателя С.Д..
Според създадената инфраструктура и организация на МП
„Капитан Андреево” има действащи - поставени указателни табели, с разяснени на
различни езици, включително английски, френски, немски, турски, руски и
български език, задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират
носените от тях стоки и валута над определени размери. Това обстоятелство е
ноторно известно, като сведения за същото дават в показанията си и свидетелите К.Н.Д.
и И.Е.Ч..
Автобусът подминава линията за митническа проверка и
се насочва към паспортния контрол. Автобусът е селектиран за митническа
проверка и върнат за такава. Действията във връзка с митнически контрол спрямо автобуса,
в който пътуват 6-мата пътници, включително жалбоподателя С.Д. и персонала, са осъществени
именно от свидетелите К.Д. и И.Ч. (, които работят на посоченото трасе видно от
извадката от Наряда на митническия дневник), като свидетелят Д. устно на
сръбски език, който владее говоримо, приканва
лицата, намиращи се в автобуса, да декларират носените от тях стоки, вещи,
парични средства и валутни ценности, поставяйки им конкретен въпрос в този
смисъл. На тази покана и въпрос от страна на свидетеля Д., митническите
служители получават отрицателен отговор, като всички пътуващи в автобуса, включително
и жалбоподателят С.Д. заявяват, че имат пари, но са под законоустановения праг
и не обявяват каквито и да е парични средства, подлежащи на деклариране (в този
смисъл е и изявлението на жалбоподателя, направено в Личното му обяснение).
Изключение прави само един от водачите (шофьорите) на автобуса – К.Б., който
декларира 9 000 евро, които са в чантата му. Свидетелите Д. и Ч. са
категорични, че жалбоподателят Д. е разбрал въпросът, който му е зададен, тъй
като му е бил зададен на сръбски език.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от Закона за
митниците (ЗМ) е извършен личен преглед на К.Б. от свидетеля К.Д. и в
присъствието на свидетеля Ч.Ч.. При проверката откриват в чантата му
декларираната валута, както и недекларирани златни изделия под формата на
слитъци и кюлче, като за извършения преглед е съставен и съответния Протокол.
Пътуващите в автобуса са насочени към
паспортния граничен контрол. Жалбоподателят преминава такъв.
Междувременно е подадено Искане с № 4824
от същата дата от служител на Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР –
Мл.експерт В.за извършване на съвместна проверка на жалбоподателя за евентуално
пренасяне на парични средства.
В този момент жалбоподателят се намира на
около 50 м. след паспортния граничен контрол.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен
преглед на жалбоподателя от свидетеля К.Д. и в присъствието на свидетеля Ч.Ч..
При проверката в предните два джоба на панталона на жалбоподателя са открити 17 645
евро, които не са декларирани по установения ред. За извършения личен преглед е
съставен Протокол № 167 от дата 01.11.2017 година.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол
с № 2107 от същата дата. Документът изготвят свидетелите Д. и Ч. и в него са отразени резултатите от проверката, включително
с вписан установеният факт за откриването на недекларираната валута в
жалбоподателя.
В хода на митническата проверка, след констатиране
наличието на носени и недекларирани парични средства, за изясняване произходът
и притежанието на същите контролните органи изискват от жалбоподателя С.Д. на
основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира такива в
писмена форма, изготвени саморъчно от него на сръбски език. Последните са
приложени към Административнонаказателната преписка (АНП), ведно с превод на
български език и видно от тяхното съдържание, обективираното изявление по своя
смисъл е с характер на предпроцесуално признание от жалбоподателя относно
собствеността им.
При тези фактически обстоятелства, митническите органи
приемат, че е извършено нарушение и за констатирането му, на дата – 01.11.2017 година,
свидетелят К.Н.Д. – служител в Агенция „Митници”, съставя Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) против жалбоподателя С.Д.. Според
съдържанието на този Акт, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано
правно с административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ - цифрово
вписан, наред с което посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на Министерството на финансите (МФ); а от фактическа страна изразило се
в недеклариране на парични средства, подробно описани в Акта, пред митническите
органи, с което С.Д. е осъществил състава на нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ.
Актосъставителят излага и фактическо описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, описва - подробно и намерените укрити и недекларирани парични
средства, посочвайки конкретно техния брой, вид валута и номинална стойност. Процесните
парични средства, предмет на нарушението, се задържани със съставения АУАН от
контролните – митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка
№ 0113271/01.11.2017 година и впоследствие те са предадени за пазене в „Банка
ДСК” по сметка на Митница Бургас (сега Териториална дирекция Южна морска), видно
от Вносна бележка от дата 01.11.2017 година.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на
жалбоподателя С.Д., както и на свидетел – И.Е.Ч., също митнически служител към
АНО, след което преводачът А.К.Б. извършва превод от сръбски на български език и обратно. АУАН е надлежно и
редовно предявен и връчен на нарушителя С.Д. – лично, на дата 01.11.2017
година, когато е изготвен констатиращият акт. Връчването е удостоверено в Разписка,
инкорпорирана в самия документ – надлежно датирана и подписана от нарушителя,
като нарушителят С.Д. не вписва в графата, касаеща възражения такива проти
констатациите в Акта.
За обезпечаване на евентуалното вземане по така
съставения АУАН е задържана сумата от 530 евро, като в Разписката изрично е
посочено основанието за задържане на сумата.
К.Б. е задържан на същата дата в 05.25 часа за 24 часа
със Заповед от 01.11.2017 година. В последствие е осъден за престъпление по чл.
242, ал. 1, б. „д”, вр.чл. 18, ал. 2, вр.ал. 1 от НК – опит да пренесе през
границата на страната ни за Република Турция, без знанието и разрешението на
митническите органи, стоки за търговски цели в големи размери, а именно: злато
с общо нето тегло 2 176.50 кг. на обща стойност 110 206.60 лв.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
от С.Д. Възражение.
Въз основа на
посочения АУАН, на 17.04.2018 година Заместник-Директорът
на Митница Бургас,
издава обжалваното НП № 2582/2017. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган, като допълва че
процесните парични средства, подлежащи на деклариране са за трета страна. С
процесното НП АНО
налага на жалбоподателя С.Д., административно наказание „Глоба” в
размер 1 000 лв. на основание чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ за
извършеното нарушение на чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ. Също така, на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ с НП е постановено и отнемане
в полза на Държавата на предмета на нарушението - недекларираните парични средства,
подробно индивидуализирани по брой, вид валута и номинална стойност в обстоятелствената
част на НП. Обжалваното НП е редовно връчено
на 04.05.2018 година по
пощата на посочения с Молба с вх.№ 32-312355/08.11.2017 година съдебен
адрес на жалбоподателя. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в кориците на делото. Възражения относно начина
и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 495/21.04.2010
година на Министър на финансите доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на Заместник-Директора на Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Министърът на финансите делегира правомощията да
издават НП за валутни нарушения по ВЗ на Заместник-Началниците на Митниците. От Заповед № 4139 от 04.06.2016
година е видно и персоналното заемане на тази длъжност от издателя на
процесното НП. Т.е. Заместник-Началникът на Митница Бургас се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 18, ал. 10 от ВЗ – Министъра на
финансите по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
Представената и приета като доказателство по делото Заповед
№ ЗМФ – 495/21.04.2010 година на Министъра на финансите доказва материалната
компетентност на актосъставителя по отношение на митническите органи.
Съгласно приложената и приета по делото като доказателство Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година, считано
от 00.00 часа на 07.01.2019 година са закрити точно
посочени митнически учреждения, включително МП „Капитан Андреево” и са
създадени митнически учреждения в структурата на Териториална
дирекция Южна морска, включително МП „Капитан Андреево”, като дейността,
компетентността, правата и задълженията на закритите митнически учреждения
преминават към създадените такива.
По делото
бе представена и приета като доказателство Декларация за семейното и
материално положение и имотно състояние на
жалбоподателя, ведно с превод, видно от която семейството му се състои от двама
члена и не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от
АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на
доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Съдът
кредитира като достоверни писмените и гласните доказателства, приложени в кориците
на делото и относими към релевантните по делото факти. Свидетелските показания
на разпитаните по делото митнически служители – свидетелите К.Н.Д. и И.Е.Ч., както
и на свидетеля А.К.Б., са напълно безпротиворечиви,
с еднопосочна насоченост и взаимно допълващи се. Също така са логични,
последователни и изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата,
за които свидетелстват. Не се установява първите двама от свидетелите – митнически служители, да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Поради това Съдът възприема
свидетелските показания на тримата свидетели изцяло за обективно верни и ги
кредитира с доверие, считайки ги за добросъвестно дадени и непредубени.
Основания за критика на показанията на свидетелите Д. и Ч. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество - митнически инспектори (към датата на
съставяне на Акта), т.е. служители на Агенция „Митници”, в този смисъл и тяхната
служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната митническа
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото
е видно, че свидетелят по Акта – Ч., е и свидетел, присъствал при
извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са
в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда
показанията на всички свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване
на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето
и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя С.Д.,
с оглед установените факти на пристигането му на МП „Капитан Андреево”,
извършването на митническа проверка и намирането в С.Д. на конкретното
количество парични средства, поставени в предните два джоба на панталона му,
както и за бездействието от страна на жалбоподателя С.Д., изразено с дадения
отрицателен отговор във връзка с декларирането. От тук и изводим като доказан
отрицателният факт на недекларирането на тези носени парични средства от С.Д..
С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха в съдебно заседание
от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
НПК се прилага субсидиарно в административнонаказателното
производство. Казаното се отнася и до доказателствения способ – обиск, уреден в
раздел V, чл. 164 от НПК. Достатъчно е реално фактически да е извършен обиска, необходим
за изясняване на фактите и обстоятелствата, установяването на които да се
изисква във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя,
относима към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата
обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или
нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая,
всички тези минимум изисквания досежно обиска са спазени според Съда в
контекста на изложеното. Обискът е извършен от лице от същия пол – свидетеля К.Д.
в присъствие на лице също от мъжки пол – Ч.Ч.. Казано по друг начин - разпоредбата на чл. 16, ал. 1,
т. 10 от ЗМ дава право на митническите служители да извършват личен
преглед и изземвания на стоки и валутни ценности, които са били или е трябвало
да бъдат обект на митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК. В случая обаче е
приложен специалният ред за личен преглед и задържане на паричните средства -
предмет на валутното нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не
изисква предварително разрешение на Съд за извършване на тези действия, нито
последващо одобрение по отношение на съставения Протокол, нито присъствие на
поемни лица при извършването на такива действия и който специален ред дерогира
общият такъв, предвиден в НПК. Предаването на паричните средства от
санкционираното лице с Разписка и внасянето им в „Банка ДСК” ЕАД с Платежно
нареждане са годни и допустими процесуални способи за приобщаване към
доказателствения материал на паричните средства - предмет на нарушението.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна
проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият състав
на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно упълномощен процесуален представител с
Пълномощно, приложено в кориците на делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН)
и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1
от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Извършвайки
проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП,
включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено,
съобразно правомощията си и релевираните
от защитата възражения, Съдът не констатира наличие на съществени процесуални
нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.
Административнонаказателната отговорност на С.Д. е ангажирана в напълно редовно
учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на
НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни
жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в
частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на
основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване
на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето
на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно
с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и
да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)
и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП,
действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част
е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния
Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и
Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна
проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. В
конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил извършен
надлежен превод. Дори и да не се възприеме
изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач
при съставяне на АУАН, то от АУАН се установява, че жалбоподателят С.Д. се е
запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си, както и му е връчено
обжалваното НП на посочения от него съдебен адрес. В съдебно заседание жалбоподателят
С.Д. е представляван от адвокат. Т.е. лицето е
организирало адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са
само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
За
пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за
назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава
административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано,
включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е
бил осигурен преводач от сръбски език на жалбоподателя и такъв реално е
участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът
приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по
смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и
съдържанието на приложения в АНП акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид
наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено
правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този
смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.
НП, както и АУАН са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 10 от ВЗ, вр.§ 1,
т. 9 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 10 от ВЗ. Актовете,
с които се установяват нарушенията по този закон (ВЗ), се
съставят от оправомощени от Министъра на
финансите длъжностни лица. Видно от Заповед № ЗМФ
- 495 от дата 21.04.2010 година това са митническите органи. В процесниия казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 01.11.2017 година актосъставителят К.Н.Д.
е заемал длъжността „Митнически инспектор на МП „Капитан Андреево”,
Митница - Бургас, Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля Д.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 17.02.2020 година. Лицето,
подписало НП – Красимир Николов Фучеджиев, е заемал към момента на издаването
му длъжността „Заместник-Началник на Митница Бургас” и деянието е извършено в
зоната на отговорност на Митница Бургас (сега Териториална дирекция Южна морска).
АУАН и НП са издадени в надлежната форма, по
съответния ред и имат необходимото съдържание и реквизити, съгласно
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словно материализираното описание на
деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и
изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като
валутно нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 18, ал. 1,
вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
Н-1 от 01.02.2012 година на МФ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно
указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на
задължението за писмено деклариране на парични средства, над допустимите
количества, пренесени през границата на Република България, явяваща се и
граница на ЕС. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират и
съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на
правните норми от цитираните нормативни актове, които очертават правната уредба
на действащия валутен режим и контрол, а цитираните конкретни разпоредби,
установяват пряко задължението за деклариране на носени през границата парични
средства. Ето защо, според Съда, органите - контролният, респ. и АНО са
дали фактическо описание на нарушението,
което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42,
т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно дадена е правилната - вярна правна квалификация,
съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно са
посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ, приложими
към неизпълнение задължението за писмено деклариране на парични средства, които
се пренасят през границата.
Фактът, че при изписване на нарушението в
НП, наказващият орган е добавил израза „за трета страна”, не води до различни
правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на
наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде,
кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на
МФ. Т.е. Съдът счита, че посоченото не може на самостоятелно
основание да доведе до отмяна на обжалвания акт, тъй като в случая нарушението
е недеклариране на пренасяни парични
средства през границата на страната независимо дали е за или от трета страна. Отделно
от това в АУАН е посочено, че деянието е извършено на трасе „Изходящи лека
автомобили и автобуси”, т.е. „за трета страна”.
Не е налице
нарушение, свързано с липса на индивидуализация на инкриминирания предмет, тъй
като такава има в АУАН и в НП, но дори и да не се възприеме изложеното от
настоящия Съдебен състав за липса на визираното нарушение, то посоченото не би
съставлявало съществено процесуално
нарушение, тъй като общият размер на процесната валута е идентично посочен във
всички документи, приложени в АНП.
Дори и да не се възприеме изложеното в предходните два
абзаца, то Съдът би посочил, че като цяло и по отделно, посочените от страна на
жалбоподателя две нарушения не представляват съществени процесуални такива, тъй
като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Спазени са и
процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна
страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя С.Д., приемайки че същият е осъществил съставът на
валутно нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ.
Събраните
в хода на производството гласни доказателства (показанията на свидетелите К.Д.,
И.Ч. и А.Б.), както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин,
извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия валутен
режим, в частност дефиниран с предписанието на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от
ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. По делото
безспорно се доказа, че на МП „Капитан Андреево”, на 01.11.2017 година, С.Д. преминавайки
държавната граница на страната е пренесъл парични средства в общ размер на 17
645 евро, което е над допустимото, без да е изпълнил задължението си за писмено
деклариране по установения ред пред митническите органи, представяйки Валутна
митническа декларация по образец.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1
от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ изрично е установено задължението
за лицата – местни и чуждестранни, да попълват и представят пред митническите органи
Декларация по образец (съгласно чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра на
финансите - Валутна митническа декларация, когато внасят или изнасят, от или за
трета страна, парични средства, над определени количества, а именно – 10 000 евро
или тяхната равностойност в левове или друга
валута. Посочените минимални норми/прагове на разрешени количества, освободени
от митнически контрол, т.е. допустимо свободно пренасяни, са указани в чл. 2,
т. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изрично. Конкретното правно
предписание, респ. правило за поведение, дефинирано в диспозицията на чл. 2, ал.
1 от Наредбата, е следното: „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000
евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи по реда на чл. 9.”.
Аналогично е изискването на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, съгласно който пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи. По аргумент за обратното от чл. 11б от ВЗ, трета страна е
всяка Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано
задължение за попълване и представяне пред митническите органи на Писмена
декларация – Валутна митническа декларация от лицата, които пренасят през
границата на страната парични средства, в частност 17 645 евро. Неизпълнението
на задължението за деклариране на носени парични средства над указаните размери
- освободени от митнически контрол, съставлява административнонаказателен
състав по чл. 18, ал. 1 от ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и
АНО. За съставомерността на деянието достатъчно е неизпълнението на
задължението за деклариране, в надлежната форма – писмена, с Декларация по
утвърдения образец - Валутна митническа декларация. В конкретния случай
жалбоподателят С.Д. фактически пренасяйки през границата на страната парични
средства в размер на 17 645 евро, безспорно надвишаващи освободените от
митнически контрол размери на паричните средства, той е била длъжен да попълни Митническа
валутна декларация. Това му задължение произтича от чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изпълнимо е по реда и
начина, установени в последната и за жалбоподателя С.Д., то е възникнало с
обективния факт, че е пристигнал на МП „Капитан Андреево”. Именно това свое
задължение той не е изпълнил и доколкото не е направено деклариране в дължимата
и изискуема форма - писмено, налице е липса на деклариране, следователно и
неизпълнение на задължението. С бездействието си С.Д. е нарушил посочените
разпоредби и изводите на АНО в тази насока са правилни. Осъществяването от
обективна страна на деянието се установява от еднопосочните показания на
свидетелите – К.Д. и И.Ч., които са преки по доказателствения си ефект и
потвърждават отрицателния факт за недекларирането от негова страна при
митническата проверка на тези носени от него парични средства и последващото им
откриване при извършена въз основа на Искане на служител на Главна дирекция
„Гранична полиция” при МВР митническа проверка, в резултат на която е
констатирано наличието на укрита в предните му два джоба на панталона валута. В
тази връзка цени се съдържанието на Разписка № 0113271/01.11.2017 година, така
и свидетелските показания на митническите служители относно факта, че жалбоподателят
С.Д. не е декларирал паричните средства при първоначалната проверка и относно
местооткриването на валутата. Свидетелите К.Д. и Ивайлон Ч. – митнически
служители, при разпита са категорични относно обстоятелството, че след
отправената изрична покана при първоначалната митническа проверка да декларират
стоки, вещи, парични средства и валутни ценности към пътуващите в автобуса,
един от които е именно жалбоподателят С.Д., той не е съобщил за носените парични
средства като е разбрал същността на въпроса, който му е бил зададен. Тези
показания са еднозначни и безпротиворечиви относно отрицателния отговор от
нарушителя във връзка с декларирането на валутата. След като по делото
безспорно се доказа, че жалбоподателят С.Д. е имал и носил 17 645 евро, които
пренася през българската граница, явяваща се граница и на ЕС, той е бил
обвързан от задължението да декларира същите писмено със съответната Митническа
декларация съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ и по реда, указан в Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ. Това задължение, на което е бил безспорен субект, обаче С.Д. не е
изпълнил и самият факт на укриването на тези парични средства при първоначалната
митническа проверка, която е преминала и последващото им откриване, са
категорична индиция за бездействието му - липсата на дължимото деклариране за
нуждите и съобразно установения ред и начин на валутния и митнически контрол.
Предвид тези обективни обстоятелства, доказани по несъмнен начин в хода на
процеса, Съдът формира безспорен правен извод за доказано извършването на
деяние от страна на жалбоподателя С.Д., което се явява обективно и субективно
съставомерно като нарушение на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото
поведението му е в пряк разрез и отклонение от нормативното предписание на тази
законова разпоредба, както и на чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012 година – като подзаконов нормативен акт по приложението на
ВЗ. С това си бездействие, С.Д. е и консумирал административнонаказателния
състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ, в хипотезата на предложение 3-то.
Подлежи на обсъждане
обстоятелството дали С.Д. е бил приканен от митническите служители
преди пристъпване към първата митническа проверка да декларира носените от него
парични средства. Това обстоятелство се явява и от значение за правилното
решаване на делото, доколкото съгласно чл. 11а, ал. 5 от ВЗ, задължението за
деклариране по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В
разглеждания случай, няма съмнение, че С.Д.
не е подал Декларация, в която да посочи неверни
или непълни данни, т.е. изпълнителното деяние, с което е нарушено правилото на
чл. 11а, ал. 1 от ВЗ би могло да бъде осъществено само чрез отказ от
деклариране. В тази насока са събрани гласни данни от свидетелите К.Д. и И.Ч. –
актосъставител, респ. свидетел по АУАН и служители на Агенция „Митници”. Те са
лицата, който освен участвали при съставянето на АУАН, са и служителите, върнали
от паспортната проверка автобуса, с който е пътувал жалбоподателя С.Д. при пристигането му на МП „Капитан Андреево”,
което несъмнено е част от територията на Република България, за митническа
проверка. Същите изрично сочат, че преди извършването на първоначалната
митническата проверка, намиращите се в автобуса лица и по-специално
жалбоподателят, изрично са били приканени да декларират носените от тях стоки,
вещи, парични средства и валутни ценности на разбираемия за тях език – сръбски.
Т.е. преди започване на проверката свидетелят Ненко Д. в присъствието на
свидетеля Ч.Ч., е запитал жалбоподателя и другите пътуващи в автобуса лица дали
имат за деклариране валутни ценности, в които несъмнено се включват и банкноти,
които са в обръщение като средство за обмяна, в които съгласно § 1, т. 6, б.
„а” от ДР на ВЗ се включва и такива в
евро, а Декларациите се предоставят на лицата при деклариране на парични
средства и при поискване от тяхна страна като и двете хипотези не са налице в
настоящия случай. От показанията на свидетелите Д. и Ч. – митнически служители,
става ясно, че всички пътуващи в автобуса, включително жалбоподателят, са били
наясно със съдържанието на поставения им въпрос, касаещ деклариране включително
на парични средства; но пътуващите в автобуса не декларирали нищо
(изключая шофьорът К.Б.), като в последствие е било пристъпено към осъществяване на последваща
митническа проверка. Противоположни данни, не се съдържат в нито едно останало
по делото доказателство, което Съдът кредитира, поради което показанията на
митническите служители Д. и Ч. следва да бъдат изцяло кредитирани.
Казано по друг начин направените правни
изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с
преминаването на митнически контрол като действащо е задължението за
деклариране на парични средства, както въвежданите (внос), така и изнасяни от
лицата (износ), произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на България към ЕС. Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всички
парични средства, надвишаващи освободените от митнически контрол размери на такива
които са в обръщението като средство за обмяна, подлежат на писмено деклариране.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят С.Д.,
възникнало за него още преди започването на формалностите по митнически
контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от
свидетелските показания. Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят С.Д., не
е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол
и не е декларирал носените от него парични средства – банкноти в евро, каквито
реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно
с това си бездействие той е консумирал от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. Задължението за
обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято
фактическа власт се намират паричните средства, подлежащи на деклариране.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че Съдът намира за неоснователно изложеното от адвокат Д.З. в Писмените
й бележки, приложени към АНД № 234/2018 година на Районен съд – Свиленград, тъй
като в Протокола за извършена митническа проверка е отразено, че сумата от
9 000 евро, която Б.е декларирал пред митническите служители, е била
намерена при личния преглед у него. Няма логична причина след всичко това да
отива да дава тази парична сума на жалбоподателя, тъй като след задържането му
тази сума е щяла да бъде подробно описана по вид, копюри и брой срещу негов
подпис и след освобождаването отново срещу негов подпис, потвърждаващ
идентичността на описаната с върнатата сума, е щяла да му бъде върната.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 251 от НК съобразно стойността на своя предмет.
Налице е и субективният признак от
състава на нарушението - деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят С.Д. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е противоправния характер на извършваното от него
деяние, като от волева страна е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване - укриване,
непредоставяне на вярна информация, с оглед неизбежността от настъпването на
този резултат. Интелектуалният
и волевия елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и
поведение в хода митническата проверка. При
съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и митническия режим,
включително и задължението за писмено деклариране на носените парични средства,
като част от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на парични
средства в конкретния значителен размер, му е било известно, най-малко с оглед
структурата на МП и наличието на указателни табели с указани допустимите
прагове на валутните ценности, освободени от деклариране. Посочените указателни
табели са с надписи на международно признатите езици – френски, английски,
немски, руски и т.н. В случая релевантно е
обстоятелството - ноторно известно, за поставени указателни табели на МП „Капитан
Андреево”, в които на посочените езици, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери, като тяхното местоположение е изключващо пропускането им от
преминаващите лица. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание
за друг различен правен извод освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С тези правни
съображения Съдът прие НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Доколкото се
явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът дължи правно обсъждане и относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. По убеждение на решаващия Съдебен състав,
процесното административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като
такъв. Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно
приложение на закона. За конкретния случай, се установяват фактически
обстоятелства с ефект на смекчаващи – първо ред нарушение, не е правил опит да
осуети или възпрепятства проверката и фактът, че за укриването на паричните
средства не са използвани специални начин или средства, който да обуславят
значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като формално
– настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед мястото на
извършването му и другите фактически обстоятелства – на МП на българската държавна
граница, явяваща се и външна граница на ЕС, включително и натовареността на
трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като отегчаващи обстоятелства,
т.е. завишаващи тежестта на деянието и съответно обществената му опасност. Действително
в случая са налице и смекчаващи обстоятелства, но същите дори и в съвкупна
преценка нито изключват съставомерността на нарушението по смисъла на ВЗ, нито
компенсират тежестта на отегчаващите обстоятелства. В
тази връзка не би могло да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство
възрастта на нарушителя С.Д. към датата на
деянието, доколкото възрастта от 52 години предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да
бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо
вината обстоятелство. Ето защо, указаните облекчаващи (т.е. смекчаващи)
за отговорността обстоятелства, не обосновават преценка за занижена обществена
опасност на конкретното деяние спрямо типичната за този род нарушения.
Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, свързани с действащия
валутен и митнически режим и контрол, които поради важността си са обект на
засилена правна защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е Република
България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ,
респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би
могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и
случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните охранени
от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието - в минималния
размер, АНО е отчел всички смекчаващи обстоятелства, които обаче не са
достатъчни да обосноват квалификацията „маловажен случай”. Ето защо не е налице
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на
НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на
санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН като
предпоставка за незаконосъобразност на НП в санкционната част (пункт ІІ) и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 18,
ал. 1 от ВЗ за пренасяне на парични средства за и от трета страна
без да се декларират по установения ред на виновните физически лица се налага
„Глоба” в размер от 1 000 лв. до 3 000 лв., а
съгласно чл. 20, ал. 1 от същия закон
недекларираните парични средства се отнемат в полза на Държавата.
Наложеното
на жалбоподателя С.Д. наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. е определено
при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба - чл. 18, ал. 1 от
ВЗ, съставът на която е осъществил. Същото АНО е индивидуализирал в минималния размер,
отчитайки всички смекчаващи (първо по ред нарушение; не е правил опит да
възпрепятства или осуети проверката и укриване на паричните средства без
използване на специални начин или средства за това) и отегчаващи (изключително
големия размер на пренасяната валута, деянието е извършено на МП на държавната
граница с Държава, трета за ЕС и натовареността на трафика на преминаването й) отговорността
обстоятелства. Както вече бе посочено, не може да се отчете
като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя С.Д. към датата на деянието. Констатира се, че в случая
степента на обществената опасност на дееца е завишена, тъй като изложените
отегчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. Що се отнася до
обществената опасност на деянието - тя също е висока, предвид факта, че районът
на Районен съд - Свиленград е особено чувствителен към подобен вид нарушения предвид
зачестяването. С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че в случая е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което така
наложеното с обжалваното НП наказание в минималния размер намира за необходимо
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. Горните изводи на Съда не се променят и предвид данните, съдържащи се
в представената Декларация за семейното и материално
положение и имотно състояние на жалбоподателя.
В
този ред на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в частта,
касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание,
извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ (пункт ІІІ). Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане
на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по
съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в
предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни
разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно
посочения законов текст митническият орган има правомощието да изземва и
задържа суми за обезпечаването на евентуални вземания по
съставения АУАН, без да спазва формалната процедура по НПК –
чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият
орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал сумата в размер на 530 евро,
тъй като размерът на предвидената „Глоба” е от 1 000 лв. до 3 000 лв.
Също така правилно АНО е задържал от посочените 530 евро сумата от 1 000
лв. съобразявайки се с постоянния/фиксирания курс на БНБ на лева спрямо еврото (1.95583
лв./евро).
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на
постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушението, а именно недекларираната парична сума в размер 17 645 евро,
визирана в пункт І, по следните съображения:
Това
разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ (както
вече бе посочено), в случаите на осъществено нарушение по чл. 18 от същия закон.
Съдът вземайки предвид Определение № 1086412 от
12.06.2018 година на Съда на ЕС по Дело С-707/17, както и Решение от 16.06.2015
година, Chmielewski, C 255/14, EU:C:2015:475, приема следното: както се посочи
по-горе към датата на извършване на настоящото нарушение ВЗ предвижда административно наказание „Глоба”
от 1 000 лв. до 3 000 лв., като в разпоредбата на чл. 20 от същия
нормативен акт е предвидено че „предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на Държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен.”. Българският
наказателен Съд е изправен пред съществени затруднения как да приложи
санкционния закон така, че неговото решение да е законосъобразно както според
националното, така и според европейското право. Затрудненията, произтичащи от
приложението на европейското право намират своето разрешение в самото
европейско право. То има предимство пред националното право, прилагането на
което не може да доведе до осуетяване на неговата ефективност, включително и
относно изискването за налагане на „съразмерно” наказание. В случая Регламент №
1889/2005, макар да има пряко действие, не посочва конкретния вид и размер на
наказание, а още по-малко и допълнителна санкция, каквато се явява тази по чл. 20,
поради което санкцията за административното нарушение по чл. 18 от ВЗ не може
да се заимства от него. Националният Съд обаче е обвързан от Преюдициалното
заключение по дело С-255/14 и по дело С-707/17. В тези два съдебни акта Съдът
на ЕС се приема, че в съответствие с съображения 2, 5 и 6 от Регламент №
1889/2005 целта на Регламента е да възпира и да предотврати въвеждането на
приходи от незаконни дейности във финансовата система и тяхното инвестиране
след изпирането от предприятието, наред с другото, на принципа за задължително
деклариране на такива движения, позволяващ събирането на информация относно тях
(т. 18 по дело С-255/14). В т. 20, т. 21 и т. 22 от последното, Съдът е
посочил, че съгласно чл. 9, § 1 от този Регламент всяка Държава-членка въвежда
санкции, които да се прилагат в случай на неспазване на задължението за
деклариране. Съгласно тази разпоредба санкциите трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. В това отношение напомня, че съгласно постоянната
съдебна практика на Съда, при липсата на хармонизиране на законодателството на
ЕС в областта на санкциите, приложими в случаите, когато не са спазени
условията, установени от договореностите по това законодателство, Държавите-членки
са оправомощени да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче
трябва да упражняват това правомощие в съответствие с правото на ЕС и неговите
общи принципи и следователно в съответствие с принципа на пропорционалност (вж.
Решения по дело Ntionik и Pikoulas, C-430/05, ЕС: C: 2007: 410, § 53 и Urban,
C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, § 23). По-специално, административните или
наказателните мерки, разрешени от националното законодателство, не трябва да
надхвърлят необходимото за постигането на законно преследваните от това правни
цели (вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas, C-430/05, ЕС: C: 2007 : 410, § 54
и Urban, C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, § 24 и § 53). В Решение от 16.06.2015 година,
Chmielewski (C 255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и т. 31), Съдът приема, че Глоба,
която е в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума
е по-голяма от 50 000 евро, и която Глоба е наложена за неизпълнение на
задължението за деклариране по чл. 3 от Регламент № 1889/2005 не изглежда
съразмерна предвид естеството на съответното нарушение. Всъщност Съдът приема,
че подобна Глоба надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира
изпълнението на посоченото задължение и да се осигури осъществяването на
преследваните с този Регламент цели, тъй като санкцията по чл. 9 от споменатия Регламент
има за цел да се санкционират не евентуални измамни или противозаконни
действия, а само неизпълнението на това задължение (като Съдът говори
единствено за предвидената в унгарския закон Глоба, която не е съчетана с
отнемане на процесната валута). По наказателно производство във връзка с
отправеното преюдициално запитване (НОХД № 641/2017 година по описа на Районен
съд – Свиленград, по което е образувано дело С-707/17 на Съда на ЕС), Съдът
препраща към мотивите на дело С-255/14 и отделно констатира, че макар предвидените
от националното право санкции да са приложими само в случаите, когато
недекларираната сума е на стойност „в особено големи размери”, фактът, че
разглежданата в главното производство национална разпоредба предвижда отнемане
в полза на Държавата на недекларираната сума в съчетание или с Лишаване от
свобода до 6 години, или с Глоба в размер на двойната сума на недекларираната
сума пари в брой, надхвърля границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на задължението за деклариране. В това отношение припомня, че
видно от съображения 3 и 15 от Регламент № 1889/2005, същият този Регламент има
за цел осигуряването на по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой,
които влизат в или излизат от Съюза, за да се попречи на въвеждането на печалбите
от незаконни действия във финансовата система, като при това се спазват принципите,
признати в Хартата (Решение от 16.06.2015 година, Chmielewski, C 255/14,
EU:C:2015:475, т. 32), поради което е решил, че чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 година относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се
тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА национална правна уредба като разглежданата в
главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за
деклариране по чл. 3 от този Регламент предвижда, от една страна, отнемане на
недекларираната сума в полза на Държавата, и от друга страна, наказание Лишаване
от свобода до 6 години или Глоба в размер на двойната сума на предмета на
престъплението. При това положение и съобразно европейската практика по сходни
дела, настоящият Съдебен състав счита, че предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ВЗ административно
наказание „Глоба”, в съчетание с предвидената санкция в чл. 20 от ВЗ се явяват
несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент №
1889/2005 цели в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението, респ.
престъплението и наказанието, то Съдът намира че не следва да приложи чл. 20 от
ВЗ спрямо жалбоподателя като норма, противоречаща на правото на ЕС. Аргумент за
което е и че не се установи по делото сумата да е печалба от незаконни действия
във финансовата система. Именно по тези съображения Съдът намира, че в тази
част по пункт І обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.
В изложения смисъл е и практиката на Административен съд – Хасково,
обективирана в Решение № 1070 от 16.01.2020 година, постановено по КАНД №
441/2019 година, докладчик Съдията Василка Желева, Решение № 1047 от 15.01.2020
година, постановено по КАНД № 539/2018 година, докладчик Съдията Ива Байнова,
Решение № 1048 от 15.01.2020 година, постановено по КАНД № 1047/2018 година,
докладчик Съдията Ива Байнова, Решение № 1012 от 07.01.2020 година, постановено
по КАНД № 758/2019 година, докладчик Съдията Хайгухи Бодикян и др., в което е
посочено, че с Определение от 10.10.2018 година по КАНД № 539/2018 година по
описа на Административен съд – Хасково, касаещо идентичен на настоящия случай,
е отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването чл. 9, § 1
от цитирания по-горе Регламент № 1889/2005
година на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 година относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността и на чл. 49, § 3
от Хартата на основните права на ЕС, а именно: Дали тези общностни норми следва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като тази на
чл. 20, ал. 1 от ВЗ, която за нарушение на задължението за деклариране по чл. 3
от същия Регламент, респ. по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, наред с налагането на Глоба
по чл. 18, ал. 1 от ВЗ, допълнително предвижда и отнемане в полза на Държавата
на недекларираната валута, независимо от произхода и предназначението й. С
Определение от 03.10.2019 година по дело С-652/18 Съдът на ЕС постановява, че
чл. 9, § 1 от Регламент № 1889/2005 година трябва да се тълкува в смисъл, че
НЕ ДОПУСКА национална права уредба като разглежданата в главното
производство – чл. 20, ал. 1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на
предвиденото в чл. 3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на
административно наказание „Глоба”, предвижда и отнемане на недекларираната сума
в полза на Държавата. По аргумент от посоченото в т. 32 и т. 33 от Акта на Съда
на ЕС следва, че сама по себе си правната уредба, предвиждаща кумулативно
прилагане и на Глоба, и на отнемане в полза на Държавата, се възприема като
надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на
задължението за деклариране. Последното води на извод, че налагането на санкция
„отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Глоба” не следва да се
прилага. Съгласно чл. 633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е
задължителен за всички съдилища и учреждения в Република България. Т.е. постановеното
в случая на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ отнемане в полза на Държавата на
предмета на нарушението по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, едновременно с
налагане на Глоба, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен,
прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно този
на пропорционалността.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор
за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно
от които е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на
АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на Жалба и
представяне на писмени доказателства и Писмени бележки, т.е. налице е несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 300 лв.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
120 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства и Писмени бележки, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП
следва да бъде потвърдено в частта му по пункт ІІ и по пункт ІІІ и отменено в
частта му по пункт І, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от
направените по делото разноски в размер на 100 лв., изчислени след съответното
намаляне на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а в полза на АНО – 54 лв., или по компенсация
следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 46
лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че
следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят
и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци
на разноските от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно НП № 2582/2017
от 17.04.2018 година на Заместник-Началника на Митница Бургас
(сега Териториална дирекция Южна морска), в частта, с която на С.Д. (Slobodan Dencic), роден на *** ***,
Република Сърбия от село **********, за
нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (пункт
ІІ) и е задържана сумата в размер на 1 000 лв. за обезпечаване на
административното наказание „Глоба” от общата задържана сума в
размер на 530 евро, заприходена по сметка на
Митница Бургас (сега Териториална дирекция Южна морска) в „Банка ДСК” ЕАД
(пункт ІІІ).
ОТМЕНЯ НП № 2582/2017
от 17.04.2018 година на Заместник-Началника на Митница Бургас
(сега Териториална дирекция Южна морска), в частта, с която на С.Д. (Slobodan Dencic), роден на *** ***,
Република Сърбия от село **********, за
нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година и на
основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 17 645 евро (пункт
І).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Д. (Slobodan Dencic),
роден на *** ***, Република Сърбия от село **********,
сумата от 46 лв., представляваща разноски по настоящото производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)