РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Варна , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Орлин Р. Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Л. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Р. Чаракчиев Гражданско дело №
20203110110430 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Министерство на
правосъдието с адрес: гр. С., *, ул. „Сл.“ № 1, срещу К. П. Д., ЕГН **********, с адрес: З. -
В., иск с правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
10740,00 лв., представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на
наследниците на Св. А. Щ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
изплащане на обезщетенията до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът поддържа, че с Присъда № * г., по НОХД № * г. на
Окръжен съд - Ш., потвърдена с Решение № * г. по ВНДОХ № 4* г. на Апелативен съд - В.,
изменено с решение № 12* г. по НД № * г. на ВКС, влязло в законна сила на 17.07.2018 г.,
ответникът К. П. Д. е признат за виновен в това, че на 25.06.2017 г. умишлено е умъртвил
Светослав Антонов Щерев - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 4 и 5 вр. чл. 115 от НК.
Твърди се, че през 2018 г. в Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления (НСПКПП) е постъпила молба с peг. № * г. от Б. Св. А. чрез
неговата майка и законен представител С. В. Щ. и молба с peг. №* г. от С. . Щ. - наследник
на починалия Св. А. Щ., с искане да им бъде предоставена финансова компенсация на
основание ЗПФКПП. С Решение № *година, НСПКПП на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл.
12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗПФКПП, разрешаил предоставянето на
финансова компенсация от 10000,00 лв. на Б.Св.А,. Сочи, че със същото решение, на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 5 от
ЗПФКПП, НСПКПП разрешил предоставянето на финансова компенсация в размер на
740,00 лв. на С. В.Щ. Сочи, че Министерство на правосъдието изплатило сумата на Б.Св.А.с
платежно нареждане от 07.05.2019 г., а на С. В.Щ. с нареждане от 18.04.2019 г. По
изложените съображения на основание чл. 16 от ЗПФКПП моли за уважаване на иска и
присъждане на законна лихва от датата на плащанията. Моли за присъждане на разноски,
1
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. П. Д. не е депозирал отговор на
исковата молба.
В проведеното открито ищецът чрез юрк. Сн. Т. поддържа изразената позиция по
спора.
Ответникът не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
В правната норма на чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпление /ЗПФКПП/ е уредена суброгацията на държавата в правата на
удовлетворения пострадал от престъпление. Съгласно тази разпоредба, Министърът на
правосъдието/МП/ незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск
срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на
изплатената парична сума. За да се породи правото на МП на този регресен иск следва да са
налице следните предпоставки - влязъл в сила съдебен или прокурорски акт с последици
идентични на последиците на влязла в сила присъда, с който ответникът е признат за
виновен в извършването на престъпление /хипотезите на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП/, молба от
пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от
специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления /чл. 24, ал. 3 от закона/, както и доказателства, че на пострадалия е изплатена
съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление. Пораждането на
право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления е предмет на
производство, развито в специален закон - ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол
/чл. 24, ал. 5/. Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация
на пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия са уредени
в Глава V от закона и който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или
отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали
молби затова. В негова компетентност е да извърши проверка на данните, предоставени от
молителите налице ли са предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за
предоставяне на финансова компенсация и законосъобразността на тази проверка не
подлежи на съдебен контрол. На още по-малко основание такъв контрол би следвало да бъде
упражнен спрямо иска на държавата по чл. 16 ЗПФКПП, в който тя се суброгира в правата
на удовлетворения пострадал от престъпление.
От представените и приети като доказателство по делото Присъда № *г. по НОХД №
*г. по описа на ОС – Ш. и мотиви към нея, Решение № *г. по ВНДОХ № *г. по описа на
Апелативен съд – Варна и Решение № *г. по н.д. № *г. по описа на ВКС се установява, че
ответникът е признат за виновен за това, че на 25.06.2017 г. в гр. Ш. умишлено умъртвил С.
А.Щ., ЕГН *от гр. Ш.и деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с
особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4 от НК, вр. чл. 115,
вр. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК е осъден на 18 години лишаване от свобода при първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
Видно от Решение № * г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления, постановено във връзка с молба за финансова компенсация от
Б. С.А. и С.В.Щ., съответно непълнолетен син и съпруга на починалия вследствие на
2
престъпление, на основание чл. 3, ал. 2 и ал.3, чл.12, т.1, чл.13, ал. 1 и ал.2 и чл.14, ал.1, т.3,
т. 4 и т.5 от ЗПФКПП, Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадали oт
престъпления, е разрешил предоставянето на финансова компенсация в размер на общо
10740,00 лв.
От приетите като доказателство по делото два броя бюджетни платежни нареждания,
се установява, че на * г. и от 18.04.2019 г. на наследниците на С. А. Щ. са изплатени
предоставената им като финансова компенсация по ЗПФКПП суми.
От събраните доказателства по делото следва да се направи извода, че са налице
всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки за уважаването на предявения
регресен иск по чл. 16 от ЗПФКПП – налице е влязла в сила присъда, с която ответниците са
признати за виновни в извършването на престъпление, молба от пострадалите от
престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган
- Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и
доказателства, че на пострадалите са изплатени съответните суми за финансова
компенсация от извършеното престъпление.
Предвид така обсъдените доказателства, съдът намира, че така предявения иск се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава.
Изплатената от Министерство на правосъдието финансова компенсация представлява
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от
деликвента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84, ал. 3 от
ЗЗД/. В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, Министерство на
правосъдието е встъпило в правата на пострадалите против деликвентите, в това число и в
правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението, изплатено
от Министерство на правосъдието, на последния се дължи и обезщетение за забава върху
главницата на за периода от изплащането на компенсацията – 07.05.2019 до окончателното
изплащане.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на
ищеца сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно член 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за залащане на правната помощ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК предвид уважаването на иска и с оглед
обстоятелството, че ищецът не заплаща държавна такса, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 4 % върху цената на исковете, или сумата от 429,60 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, с адрес: З. – В. да заплати на Министерство
на правосъдието, с адрес: гр. С., 1040, ул. „Сл.“ № * сумата от 10740,00 лв.,
представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на наследниците на С. А.
Щ., ведно със законната лихва върху главницата , считано от деня на изплащане на
обезщетението – 07.05.2019, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 16 от
ЗПФКПП.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, с адрес: З.– В. да заплати на Министерство
3
на правосъдието, с адрес: гр. С., 1040, ул. „С.“ № * сумата от 100,00 лв., представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, с адрес: З. – В. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 429,60 лв. съставляваща
дължима по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4