Мотиви
към присъда от 23.01.2017 г. по НОХД № 128/2015 г.
на Пещерски районен съд, НО
Районна прокуратура – гр. Пещера е внесла обвинителен акт по следствено
дело № 97/2014 г. по описа на ОСлОтдел при ОП-Пазарджик и пр. вх. № 1378/2014 г. на РП – Пещера срещу С.П.Х., за
това, че по:
Пункт I - На 19.10.2014 г., в с. Бяга, обл. Пазарджишка е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – полицай С.Г.К. и полицай Ц.К.Р. /неизпълнение
на полицейско разпореждане да излезе от лекия автомобил и да представи документ
за проверка, удрял с ръце и крака полицейските служители/, като то по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост /викал, обиждал,
заплашвал и псувал полицейските служители с думите: „Нищо няма да ви дам мърши
такива. Да ви еба майката”, „сега ще видите какво ще ви се случи; това да не ви
е през комунизма”/, като деянието е извършено при условията на повторност –
осъден по НОХД № 151/2007г., в сила от 16.04.2007г. за престъпление по
чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 2 и във вр. с ал. 1 НК и чл. 28, ал. 1;
Пункт II –
На 19.10.2014г. в с. Бяга, обл. Пазарджишка, е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, причинена чрез удари
с ръце и крака на Ц.К.Р. – полицейски орган – служител
в РУ на МВР – гр. Пещера, при и по повод изпълнение на службата му по охрана на
обществения ред – престъпление по чл. 131, ал. 2, пред. 4, т. 4 във вр. с чл.
130, ал. 2 от НК;
Пункт III –
На 19.10.2014г. в с. Бяга, обл Пазарджишка, е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, причинена чрез удари с ръце и крака на С.Г.К. – полицейски орган – служител в РУ на МВР-гр. Пещера,
при и по повод изпълнение на службата му по охрана на обществения ред –
престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т.4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт и в трите му пункта.
Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие и в досъдебното
производство доказателства по категоричен начин се установява фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт и авторството на деянието. Предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание при балансиращи
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като по пункт І-ви на обвинението
предлага да се наложи наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода“ , което да се изтърпи при първоначален „строг“
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, по пункт ІІ-ри и
пункт ІІІ-ти на обвинението предлага да се наложи наказание шест месеца
„Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим, което да се изтърпи в
затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 23 от НК да се
определи едно общо най-тежко наказание.
На основание чл. 76 от НПК
св. Ц.К.Р. е конституиран, като
частен обвинител в наказателното производство. В хода на съдебните
прения се придържа към изложеното от повереника му- адв.
Р..
На основание чл. 76 от НПК
св. С.Г.К. е конституиран, като
частен обвинител в наказателното производство. В хода на съдебните
прения се придържа към изложеното от повереника му- адв.
Р..
Повереникът на частните обвинители в
наказателното производство адв. Р. поддържа, че обвинението е доказано. Твърди,
че от всички събрани по делото доказателства се е установило, че деянията са
извършени умишлено със съзнанието за противоправност, като не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а за сметка на това са налице отегчаващите такива. Сочи, че от
обективна и субективна страна подсъдимия е осъществила изпълнителното деяние по
чл. 131, във вр. с чл. 130 от НК на инкриминираната дата и моли да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ ефективно и по двата пункта.
Претендира присъждане на сторените в производство разноски.
Защитникът на подс.
Х. - адв. К., пледира за оправдателна присъда. Намира, че обвинението е несъдържателно,
необосновано и недоказано по несъмнен начин. Посочва, че подсъдимият е бил
провокиран от неправомерните действия на полицейските служители. Поддържа, че
събраните доказателства са противоречиви и не установяват фактите и
обстоятелствата обосноваващи инкриминираното деяние. Твърди, че безспорно се е
установило, че на мястото на инцидента са наблюдавали множество свидетели, но
те не са имали видимост към мястото, към което подсъдимият е бил, което дало
отражение и на противоречивите им показания. Навежда, че двамата пострадали са
превишили правомощията си и съвсем логично от гледна точна на нормалната
психика, подсъдимият е отреагирал по начин по – груб
от обичайно приетия, с оглед да бъдат преустановени неправомерните действия
спрямо него. Сочи, че свидетелите Р. и К. не са
възприели изреченото от подсъдимия като обидни думи и изрази, тъй като твърдели,
че това е обичайно и са свикнали в своята професия да им бъдат отправяни обиди,
като дори са подстрекавали подсъдимия да ги обижда. Поради всички изложени
съображения, моли съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият С.Х.
се възползва от правото си да даде обяснения. Относно
инкриминираните обиди, заявява, че не ги е използвал, но признава, че може и да
е изрекъл обидни думи по адрес на полицейските служители, за което и съжалява.
Твърди, че свидетелите обслужващи обвинението са били под натиск и им е казвано
какво да твърдят в показанията си. Отрича да е удрял по какъвто и да е начин свидетелите
Р. и К..
Не
се признава за виновен. В личната си защита подсъдимият заявява, че поддържа
казаното от защитника си. В последната си дума С.Х. моли
да бъде оправдан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.П.Х.,
с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Пещера,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работник
във фирма „Атанасов АКЗ”, гр. С., с настоящ адрес ***, с негативни характеристични данни.
Към 19.10.2014 г. подсъдимият С.П.Х. бил осъждан както следва:
По НОХД № 333/ 2003 г., по описа на РС
Пещера, за престъпление чл. 215, ал.1 от НК, с определение от 17.11.2003 г., в
сила от 17.11.2003 г.
По НОХД № 188/2006 г., по описа на РС
Пещера, с присъда № 45/03.07.2006 г., за престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл. 1,
т.2 и чл. 20, ал. 2 НК, в сила от 09.02.2007 г.
По НОХД № 151/ 2007г. по описа на РС
Пещера, с определение № 12 от 16.04.2007 г., за престъпление по чл. 325, ал. 2
вр. ал.1 от НК, в сила от 16.04.2007 г.
На 18.10.2014г., св. Ц.Р.
и св. С.К. ***, били на работа, изпълнявайки по график
задължения по опазване на обществения ред. Около 23:00 часа те спрели патрулния
им автомобил пред дискотека „Вавилон” в село Бяга.
След полунощ – вече на 19.10.2014г., свидетелите
Р. и К. се намирали в патрулния им автомобил, когато
забелязали подс. Х. във видимо нетрезво състояние да
излиза от дискотеката и да се насочва към автомобил. След което той отключил
автомобила, седнал на шофьорското място и го привел в движение, като потеглил
посока главния път за гр. Пловдив. Веднага свидетелите Р. и
К. пресекли пътя на подс. Х. със служебния автомобил, като той успял да измине само няколко метра, след което
върнал назад и спрял в близост до мястото, откъдето потеглил.
Полицейските служители слезли от служебния
автомобил, като св. К. отишъл при подс.
Х. и му поискал документи за проверка. Последният категорично отказал да
представи такива, дори след няколко покани за това, от страна на св. К., като
подсъдимият започнал да се държи арогантно, обърнал се към полицейските
служители с псувни и обиди: „Нищо няма да ви дам, мърши такива. Да ви еба
майката”.
С оглед видимо нетрезвото състояние на подс. Х., свидетелите Р. и К. поискали
съдействие от дежурния ОДЧ при РУ на МВР-гр. Пещера, като на
място да бъде изпратен дежурния на КАТ, за изпробване на подс.
Х. за употреба на алкохол с техническо средство – дрегер. През това време подс. Х. набрал от собствения си мобилен телефон, телефон 112, за да се оплаче за случващото се и като казал
на свидетелите Р. и К.: „сега ще видите какво ще ви се
случи, това да не ви е през комунизма”. След като затворил телефона и след още
няколко покани да представи документите си подсъдимият ги предал на
полицейските служители, те установили самоличността му, а подс.
Х. продължил да ги псува и обижда с думите „Да ви еба майката“, „Няма да сляза
от автомобила мърши такива“ и започнал да посяга с ръце, като ударил на няколко
пъти по тялото свидетелите Р. и К..
Последните разпоредили на подс. Х. да слезе от автомобила, като го
подканили на няколко пъти, но той отказал да изпълни и това тяхно разпореждане,
като продължил да псува и буйства. След като отказал многократно да изпълни
това разпореждане, св. Р. опитал да му сложи белезници за да ограничи
движенията му, като затова му помагал и св. К., тъй
като подсъдимия буйствал с ръце, като накрая св. Р. успял.
Въпреки това подс. Х. се съпротивлявал, отказвайки
доброволно да слезе от автомобила, което наложило св. К. да го избута от него
отвътре и да помогне по този начин на св. Р. да го извади от автомобила. При
излизането от него, подс. Х. се оттласнал силно и
повалил св. Р. на земята, а след това започнал да рита с крака полицейските
служители.
Междувременно на място се събрало голяма
тълпа, пред която подсъдимият продължил да псува и буйства, като сред нея били
и свидетелите- Н.И.И., Б.И.И., В.Д. Райков, П.М.М. и Д.А.. Пристигнал
и дежурния по КАТ – св. Я., като подс. Х. отказал
проба с техническо средство дрегер за употреба на алкохол, както и кръвна проба
и бил качен в патрулния автомобил и закаран в гр. Пещера, като във ФСМП-Пещера
бил освидетелстван, а в сградата на РУ на МВР-гр.Пещера бил задържан за срок от
24 часа със Заповед за задържане на лице № 145/19.10.2014г. на осн. чл. 72 от ЗМВР.
На
19.10.2014г., в с. Бяга бил съставен Акт за констатиране на дребно хулиганство
от св. К., като на същата дата акта бил внесен в
РС-гр. Пещера и било образувано НАХД № 278/2014г. С протоколно определение №
149/20.10.2014г., НАХД № 278/2014г. оп описа на РС –
гр. Пещера, производството било прекратено, като материалите
по преписката били изпратени в РП Пещера, за извършване на действия по разследване
на престъпление от общ характер по чл. 325 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на събраните
писмени, веществени, гласни доказателства и изслушани експертизи, както следва:
гласни доказателства, посредством показанията на свидетелите, разпитани в хода
на съдебното дирене, а именно от показанията на свидетелите Ц.К.Р., С.Г.К., Д.Р.А., Н.И.И., Б.И.И., В.Д. Райков, С.Я.Я., П.М.М.
и В.Т.Т., Д.Г.Д., включително и дадените показания от свидетеля Д.А.
в досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, показанията на свидетеля С.Я.Я., приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2- ро
НПК, показанията
на свидетеля Н.И., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т.1 и т. 2 НПК, показанията на В. Райков, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2, предл. 2- ро
НПК, показанията на В.Т.Т.,
дадени в досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК, на Д.Г.Д.,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 6. НПК, отчасти
от обясненията на подсъдимия С.Х., на св. Р.С., св. Г.Л. и св. Е.Х., последните приобщени по реда на чл. 281, ал. 7, вр.
ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК; от извършените очни
ставки, от заключенията на съдебно-медицинските експертизи по отношение на Ц.К.Р., С.Г.К. и С.П.Х., от заключението по изслушаната съдебно-техническа
експертиза; от веществените доказателства – компакт диск, тип „CD-R”, марка
MAXELL”, с надпис „ОСлО към ОП-Пазарджик, по дп № 97/2014г.; писмените доказателства по делото -
свидетелство за съдимост на подсъдимия Х., медицински документи за подсъдимия;
заповед за задържане на лице, копие на фиш за спешна медицинска помощ, НП №
14-0315-000592/2014г., НП № 28/2014г., АУАН № 676/2014г., АУАН №28/2014г.,
копие седмичен график на служителите от ППД и ПЛ при РУ на МВР-гр. Пещера, характеристика на подсъдимия.
Съдът постави в основата на фактическите
си изводи показанията на очевидците на деянието – свидетелите Ц.Р., С.К.Д.А., Н.И., Б.И. и В. Райков, показанията
на които в основните си части са непротиворечиви и взаимно си
кореспондират. Тези свидетели потвърждават присъствието на подсъдимия Х. на инкриминираното
място и неговото поведение, свързано с непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и съпроводено със
съпротива на орган на властта. Съдът намери показанията на посочените свидетели
за обективни, логични и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен
материал. Те не са познавали подсъдимия, а са го видели същата вечер. Техните
показания съдът прие, че не са дадени с цел да увредят положението на
подсъдимото лице, а са правдиви. Свидетелите-очевидци подробно описват
случилото се.
Показанията на св. Д.А. в основните си части
са обективни и достоверни. Той е категоричен, че именно подс.
Х. се е държал възмутително и е оказвал съпротива срещу свидетелите Р. и К.. Непълнотите в показанията на св. А. са преодолени,
чрез прочитането на дадените от него показания в досъдебното производство, на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В разпитите си пред
разследващите органи, св. А. по-подробно разказва за случая, непосредствено
след събитието, като посочва и конкретните реплики на подсъдимия към двамата
полицаи, а именно: „Пуснете ме. Ще ви еба майката”, както и разказва за последващото поведение на подсъдимия, който се съпротивлявал
и ритал с крака на земята. Съдът отчита, че колебанията в показанията на свидетеля
пред съда по отношение на поведението на подсъдимия спрямо полицейските
служители, се дължи главно на изминалия период от време. В разпита си пред съда, св. А. заявява, че подс.
Х. е бил закопчан с белезници отзад и лежал на земята по лице. През цялото
време буйствал на земята като ритал, псувал, викал. Описва начина, по който е
бил разположен автомобила на подсъдимия като посочва и
други свидетели, които е успял да види на мястото и които са успели да
възприемат поведението на подс. Х..
Воден от изложените съображения, съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани показанията на св. А. от досъдебната фаза, доколкото те са били
депозирани в период близък до събитията и споменът за тях е бил по-добре
съхранен.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н.И., св. Б.И. и св. В. Райков, които
се явяват изцяло безпристрастни свидетели-очевидци на случилото се и чиито
показания са подробни и логични. Единствената непълнота на показанията на св. Н.И. и В. Райков, относно точния времеви диапазон на
случилото се, използваните реплики и разположението на подсъдимия, съдът прие
за незначително и дължащо се на изминалия период от време, като
същото бе преодоляно, чрез прочитане на показанията им от досъдебната
фаза и извършените очни ставки. И тримата свидетели са наблюдавали събитията и са възприели
поведението на подсъдимия, който е псувал и удрял полицаите, като се е
съпротивлявал през цялото време. Свидетелите са категорични, че поведението на подс. Х. е възмутително и неадекватно, без да бъде
провокиран от полицейските служители. Като и тримата конкретизират обидните
думи и изрази, използвани от подсъдимия, които се явяват и инкриминирани.
В подкрепа на показанията на
свидетелите-очевидци са и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания от ДП на св. С.Я. – младши
автоконтрольор към КАТ-Пещера. Показанията на този свидетел са последователни и
обстойни, като същият се е намирал в непосредствена
близост до подсъдимия и е възприел и запаметил точно неговите действия и думи.
Св. Я. е категоричен, че подсъдимият е бил във видимо нетрезво състояние и че
отказал да бъде изпробван с дрегер за алкохол. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. Я., описващи поведението на подсъдимия и в точност обидите,
които е отправял към полицейските служители, които от друга страна хармонизират
и със свидетелските показания на останалите свидетели очевидци- св. Н.И., св. Б.И. и св. В. Райков, св.
Р. и св. К..
От друга страна за тези обстоятелства са
събрани други гласни доказателства, съдържащи се в разпита на св. П.М.. Той, както останалите свидетели, допринася за
изясняване на фактическата обстановка, като в неговите показания се съдържат
данни за възмутителното поведение на подсъдимия. Свидетелят описва момента, в
който подсъдимият е бил с поставени белезници до отвеждането му от полицейските
служители. В този период подс. Х. е отправял заплахи
и обидни думи към св. Р. и К., буйствал и оказвал
съпротива. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които си
кореспондират с останалите събрани гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. В.Т., дадени в съдебната фаза на производството и тези на
досъдебна, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК. В
тях се съдържат данни за състоянието на подсъдимия, в което се е намирал към
момента на извършеното от него деяние. Той е бил в нетрезво състояние, превъзбуден, без наличие на травматични наранявания както
твърди в съдебна фаза на производството. Свидетелят също дава данни за
отношението на подсъдимия към полицаите, изразяващо се в караници и отправяне
на заплахи към тях.
По отношение на съществените
обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на
делото, съдът съобрази и показанията на свидетелите Ц.Р.
и С.К.. От разпита на същите безпротиворечиво и категорично се
установяват повода за неправомерните действия на подсъдимия, мястото, времето и
начина на нанасяне на ударите и изречените обидни думи и изрази, както и автора
на деянието, като следва да се има предвид, че тези свидетели са възприели
лично, от непосредствена близост както ударите на подсъдимия, така и неговото
съпътстващо поведение и обидните думи, които е изричал към тях. Техните
показанията са подробни и логични, вътрешно непротиворечиви и в пълнота
изясняват най-съществените въпроси от предмета на доказване по делото. Освен това
те са подкрепят и от целия друг събран доказателствен материал – както от изслушаните
експертизи – СМЕ на пострадалите- полицейски служители,
СТЕ, така и от всички останали свидетелски показания посочени по- горе, което
дава основание настоящия състав да ги кредитира изцяло при съобразяване
възможната заинтересованост на пострадалите от изхода на делото.
Всички обсъдени по-
горе гласни доказателствени средства безпротиворечиво установяват
времето и мястото на деянието, действията на подсъдимия Х. и отправените от
него обидни думи към полицейските служители Р. и К..
От друга страна, показанията на св. Р.С., Г.Л. и Е.Х., съдът счита, че следва да бъдат
кредитирани частично относно установяване на фактите
по време, място, участници, които кореспондират с тези на останалите свидетели.
Съдът кредитира частично показанията на св. Х., приобщени от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал. 6, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 НПК. Съдът отчете,
че е налице роднинска връзка между свидетелката и подсъдимия и взе предвид
нейната пристрастност в показанията ѝ, а от друга страна наличието на
съществени противоречия между изложеното от нея в разпита на досъдебна фаза и
изложеното в разговора, проведен с телефон 112, приобщен чрез изслушаната съдебно- техническа експертиза. Поради което не се възприе,
че полицейските служители са удряли и обиждали подс. Х.. В тази част свидетелските показания не кореспондират и с
останалия доказателствен материал, включително и с показанията на свидетелите С. и Л.,
които съдът намира, че обслужват защитната теза. Свидетелите С. и Л. не
потвърждават да са видели или чули действия на свидетелите Р. и К., които да бъдат извън рамките на закона и морала. Свидетелят Л. твърди, че е видял как
полицейските служители се опитвали да извадят подсъдимия от колата, като съдът кредитира показанията му в тази част, като в
тази им част те кореспондират и с показанията на свидетелите Р. и К..
На следващо място, съдът подложи на
внимателен анализ и дадените от подсъдимия С.Х.
обяснения, като отчете двойнствената им природа –
освен на доказателствено средство и на основно средство за защита. Х. признава,
че е възможно да е псувал или изрекъл обиди срещу пострадалите, но заявява, че това
се е случило поради агресивните действия на полицейските служители спрямо него.
Съдът обаче намира, че обясненията на подсъдимия в тази им част са опит за
изграждане на защитна версия и позоваване на правото му да не се уличава в
извършването на престъпление. Всички останали свидетели посочват, че именно
подсъдимият е изрекъл нецензурни думи по адрес на свидетелите Р. и К., чието съдържание също се възпроизвежда от очевидците
на деянието.
Съдът кредитира и заключенията на
приетите експертизи – СМЕ на св. Ц.Р. и С.К., както и
на подсъдимия Х.. Вещото
лице е категорично, че кръвонасяданията и охлузванията, които са получили св. Р.
и К. могат бъдат вследствие на въздействие с юмруци и
ритници върху крайниците им. Описанието на причинените травми напълно
кореспондира с останалите доказателства по делото. Вещото лице обстойно изследва
механизма на причиняването им, времевия период на възстановяване, характера и
последиците им върху пострадалите. Подробен анализ прави и за състоянието на
подсъдимия Х.. Той е категоричен, че причинените му
травми в областта на гърба и врата е възможно да бъдат получени при падане.
Това съответства с показанията на свидетелите, които са видели, че при изваждането
на подсъдимия от колата му, той се съпротивлявал и паднал заедно със св. Р. на
земята. Останалите охлузвания по двете мишници и предмишници и тези на двете
подбедрици е възможно да са получени при самото задържане на подсъдимия. Както
се установи от събраните гласни доказателствени средства подс.
Х. се е съпротивлявал и буйствал през цялото време.
Заключението
на вещото лице по изготвената СТЕ съответства на фактическата обстановка и
следва да бъде кредитирано изцяло като пълно и компетентно изготвено.
Съдът
кредитира и представените по делото писмени доказателства, основно по отношение
на здравословното състояние на подсъдимия и неговото съдебно минало. Като
способстващи да допринесат за изясняване на обективната истина, съдът прецени и
приобщи приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
сред които следва да бъдат посочени: свидетелство за съдимост на подсъдимия Х.,
медицински документи за подсъдимия; заповед за задържане на лице, копие на фиш
за спешна медицинска помощ, НП № 14-0315-000592/2014г., НП № 28/2014г., АУАН №
676/2014г., АУАН №28/2014г., копие седмичен график на служителите от ППД и ПЛ
при РУ на МВР-гр. Пещера, характеристика на подсъдимия.
Констатация за обремененото съдебното минало на
подсъдимия Х., съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като
писмено доказателство справки съдимост.
Така цитирания по-горе немногоброен писмен материал е безпротиворечив по отношение на фактите, подлежащи на
доказване, поради което съдът счете за безпредметно обсъждането му в детайли.
Извън изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства и
доказателствени средства, съдът изключи от доказателствените си изводи
приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи
извън предмета на доказване по чл. 102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Съдът намира, че по отношение на
съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното
решаване на делото гласните доказателствени средства, писмените доказателства и
изслушаните експертизи по делото са непротиворечиви и категорични, и в пълнота
изясняват фактическата обстановка по делото, по начина, възприет от настоящия
състав.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият С.П.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
325, ал. 3 във вр. с ал. 2 и във вр. с ал. 1 НК и чл. 26, ал. 1 НК, както и
този на чл. 131, ал. 2, пред. 4, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК по
отношение на двамата пострадали. Съдът при гореизложения анализ от фактическа
страна направи правния извод, че трите деяния са осъществени от подсъдимия С.П.Х. при условията на идеална съвкупност.
Въз основа на
възприетата по- горе фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи по отношение на обвинението по Пунк I – чл. 325, ал. 3 вр. с ал.
2 и вр. с ал. 1 НК и чл. 28, ал. 1 НК :
От обективна
страна на 19.10.2014г. в центъра на с. Бяга, обл. Пазарджишка, след полунощ подсъдимият
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото: неизпълнение на полицейско разпореждане да
излезе от лекия автомобил и да представи документ за проверка, удрял с ръце и
крака полицейските служители, обиждал полицаите Р. и К.
с думите: „Нищо няма да ви дам мърши такива.“, "Да ви еба майката”, „Сега
ще видите какво ще ви се случи; това да не ви е през комунизма”, като деянието
е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задълженията си по
опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост, като деянието е извършено повторно - след като подсъдимият е
бил осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. 1 от НК с присъда по Н.О.Х.Д.№
151/2007 г. на СРС, влязла в сила на 16.04.2007 г.
Съдът намира за несъмнено установено, че в случая са
налице всички съставомерни признаци от основния състав на престъплението, както
и квалифициращите признаци, като подсъдимият е
осъществил хулигански действия на публично място, при грубо нарушаване на
обществения ред и демонстриращи явно неуважение към установените правила, които
се отличават с изключителна дързост.
От обективна
страна състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК - "хулиганство", изисква извършване на непристойни действия, с
които да се нарушава грубо обществения ред и да се демонстрира явно неуважение
към обществото. Касае се за конкретно деяние, при
което деецът демонстративно нарушава обществения ред, чрез определено свое
активно поведение, изразено в конкретни действия (най-често публично), като
цели или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към
обществото. На второ място е необходимо съответните действия сами по себе си
грубо да нарушават обществения ред, т.е престъплението е резултатно такова, а съставомерния резултат се изразява в нарушаване на
обществения ред и спокойствие.
Изпълнителното
деяние е обозначено чрез оценъчния израз "извърши непристойни
действия", като тук множественото число сочи само възможно разнообразие, а
не необходимост извършените действия да са поне две на брой. В действителност
хулиганството може да бъде извършено и само с едно действие, стига то да е по
своя характер непристойно.
В задължителната за съдилищата тъкувателна
практика (ППл на ВС № 2 от 29.11.1974 г. по н.д.№
4/74 г.) се приема, че "непристойни действия" са онези действия,
които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, които скандализиран обществото. "Грубо
нарушение на обществения ред" ще е налице, когато деецът, чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения в обществото ред и морални
норми. "Явно неуважение към обществото" е налице, когато деецът, чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността, като противообществения
характер на действията се съзнава и от други лица, на които те са станали
достояние. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията
на дееца характеризира същите като посегателство срещу установения обществен
ред.
От своя страна в разпоредбата на чл. 325, ал.2, предл.1, НК е уреден квалифициран състав на
престъплението "хулиганство", при квалифициращи признаци -
"съпротива срещу орган на властта", изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред, а по предл. 3- то „когато
се отличава с изключителен цинизъм или дързост“ . От съществено значение по
делото е установяване на точното съдържание на признаците от обективна страна
на състава на престъплението "хулиганство", както и на квалифициращите
признаци по ал.2, предл.1 и 3- то НК.
Съпротивата
представлява редом със самото хулиганство едно друго противоправно поведение по
смисъла на чл. 12 от НК, насочено обаче единствено срещу орган на властта,
който се стреми да обуздае (пресече) хулиганските действия. В конкретния случай
безспорно е установено, че свидетелите Р. и К. са
полицейски служители, което обстоятелство във връзка с чл. 58 във вр. с чл. 6,
т.2 от ЗМВР ги подвежда под хипотезата на "орган на власт... изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред".
Видно от конкретиката на
настоящия казус, безспорно бе доказана и съпротивата на подсъдимия, изразяваща
се в неизпълнение на полицейски разпореждания, прерастнала
и в блъскане и ритане на свидетелите Р. и К.,
съпроводено с употребата на нецензурни думи. По правните си характеристики
поведението на подсъдимия Х. се вписва в непристойната проява по смисъла на чл.
325, ал.1 от НК и субсумира
в себе си признаците на това престъпление. От така
установената, въз основа на събрания по делото доказателствен материал
фактическа обстановка, категорично се установи, че подсъдимият се е държал с
полицейските органи грубо и безсрамно, започнал да ги обижда с думите: „Нищо
няма да ви дам мърши такива“, „Сега ще видите какво ще ви се случи; това да не
ви е през комунизма”, а също така е използвал и цинични реплики като: "Да
ви еба майката!" Използваните от подсъдимия Х. изрази накърняват
честта и достойнството на адресатите си, но едновременно с това грубо нарушават
обществения ред, тъй като изразяват открито висока степен на неуважение към
личността и засягат приетите в обществото норми на нормално човешко общуване.
Тук е
мястото да бъде анализирано и обстоятелството, че престъплението е било
реализирано на обществено място, а именно в центъра на село Бяга. Въпросното
обстоятелство от своя страна е създало не само възможността, но и същата е била
реализирана, като непристойните действия на подсъдимия
са били възприети от неограничен кръг хора, като по този начин са били засегнати
в по-голяма степен обществените отношения, охраняващи реда и общественото
спокойствие, обект на престъплението по чл. 325 от НК. Конкретното поведение
показва единствено и само явното желание на подсъдимия Х. да демонстрира
чувство за безнаказаност и желание да се изтъкне пред обществеността като
индивид, за когото не важат правните и морални норми на обществото, че същият е
над тези социални корективи. Фактът, че непристойните действия на Х. са били
насочени към униформени полицейски служители по повод изпълнение на техните
служебни задължения, доказват изключителна наглост и безсрамност в неговото
поведение и начин на възприемане и реакция към обективната реалност около него.
В конкретния
случай подсъдимият Х. е обективирал поведение,
изразяващо явно неуважение към обществото. Преценявайки цялостното поведение на
подсъдимия, съдът го намира за непристойно, грубо нарушаващо обществения ред
като предвид събраните по делото доказателства, беше безспорно установено, че
действията на подсъдимият се отличават с характерната за този вид престъпления
груба бруталност, засягат нравствените норми на обществото за благоприличие и междучовешки отношения на публични места. Констатираните
действия могат да бъдат квалифицирани като изразяващи явно неуважение към
обществото и висока степен на неуважение към личността на св. Р. и К.- полицейски служители.
В случая хулиганските действия са осъществени, чрез
две проявни форми - едната, свързана с посегателство
върху личността - върху телесната неприкосновеност на свидетелите Р. и К. и друга - изказване на обиди срещу органите на реда,
като това поведение е проява не само на незачитане на неприкосновеността на
личността, а и незачитане на нормите в обществото, като наред с това следва да
се посочи и нежеланието на подсъдимия да изпълни полицейски разпореждания,
представляващо отново форма на проявление на незачитане на нормите в обществото.
Съдът
прецени, че е налице и квалифициращият признак по чл. 325, ал.2,
предл.1 НК, тъй като свидетелите Р. и К. към момента
на извършване на инкриминираното деяние са били на работа и са изпълнявали
служебните си задължения като служители към
РУ на МВР Пещера по опазване на обществения ред. Съпротива съществува,
тъй като въпреки намесата на органите на реда, подсъдимият Х. не е преустановил
буйството и невъздържаността си като включително е и удрял свидетелите Р. и К.. Относно наличието на публичност на всичките му
действия, следва да се отчита и факта, че въпреки късния час в момента на
извършването им в действителност е имало множество други хора, освен
служителите на реда, като деянието е било възприето от тях.
Съображенията
за извода на съда за наличието на хулигански действия са свързани и с
обстоятелството, че отсъстват доказателства за лична вражда между дееца и
полицейските служители, за предшестващо провокативно поведение на последните,
насочено пряко и непосредствено към подсъдимия. Изречените от подсъдимия обидни думи и изрази към св. Р. и К. „Ще ви еба майката!”, „Няма да слезна от автомобила
мърши такива” и „Да ви еба майката” са цинични и изразяват явно неуважение към
обществото. По същия начин ударите с ритници и неспиращата съпротива на
органите на властта са груби и недопустими от морална гледна точка действия,
които нарушават обществения ред. От доказателствата несъмнено се установи, че
именно подсъдимият се е обърнал с неприлични реплики към св. Р. и К., което впоследствие е прераснало в неизпълнение на
полицейско разпореждане и оказване на съпротива на органите на реда. Подсъдимият
не е преустановил неуместното си поведение въпреки сложените му белезници, като
дори и след поставянето им буйствал, ритал, псувал и се съпротивлявал на опитите на полицаите
да го вкарат в патрулния автомобил. Цялостното поведение на подсъдимия Х. по
време и след инкриминираното деяние – грубото му отношение към свидетелите Р. и К., в качеството им на полицейски служители и оказаната
съпротива при задържането му, като чрез тези си действия подсъдимият е погазил
грубо установените в обществото стандарти на нормално човешко общуване,
демонстрирал е, че игнорира правните норми и задължението за оказване на
съдействие на полицейски служители. По този начин подсъдимият е показал и явно
неуважение към личността
на св. Р. и К. и към обществото като
цяло, чиито установен законов ред бива нарушен по груб начин.
Поведението на подсъдимия следва да бъде
квалифицирано като такова с „изключителна дързост”, като следва да бъде
отчетено, че различието между първата и втората алинея на чл. 325 НК се определя именно от
съдържанието на проявеното поведение. Изключителна дързост е налице, когато в
много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито
не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или
към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. Съдът намира, че действията на
подсъдимия Х. надхвърлят обикновеното хулиганско поведение, квалифицирано като
престъпление по основния състав. Х. е демонстрирал изключителна дързост при
извършване на престъплението, тъй като той с действията си е показал пренебрежително отношение
първоначално към св. Р. и К., като освен отказа да
изпълни полицейско разпореждане, е изрекъл и обидни и цинични думи, а
впоследствие е продължил непристойното си поведение спрямо св. Р. и К., като ги е обиждал и псувал, удрял пред събралата се
тълпа. В този момент за подсъдимия е било очевидно служебното положение на
двамата свидетели, думите са изречени в присъствието на други лица –
свидетелите – очевидци Д.А., Н.И., Б.И. и В. Райков. Тези обстоятелства
разкриват особена наглост и изразяват грубо нахалство и пренебрежение към
нормите на поведение в обществото, като обективират нежеланието на подсъдимия
да прекрати непристойните си действия, които са насочени преди всичко срещу
орган на властта. От друга страна,
констатираните действия могат да бъдат квалифицирани като такива на явно
неуважение към обществото.
Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че с поведението си подсъдимия
Х. е нарушил обществения ред и благопристойното поведение, което изискват
обществените нрави и привички. Явното му неуважение се състои не само в изричането
на псувни и закани, отправени към полицейските служители при задържането му, а
и в последвалите след него. Поради това се налага извод, че в действията на
подсъдимия има изразен хулигански мотив.
Видно от справката на съдимост на
подсъдимия С.П.Х. настоящото деяние е извършено в
условията на повторност, след като е бил осъждан за същото деяние с влязъл в
сила съдебен акт- определение № 12 от 16.04.2007 г., по
описа на РС Пещера, за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 от НК, в сила от
16.04.2007 г.. От своя страна
разпоредбата на чл. 28, ал.1 от НК посочва, че предвиденото в
особената част на НК наказание за престъпление, извършено повторно, се налага,
ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление.
Не са налице и пречките, визирани в чл. 30, ал.1
от НК за приложението на чл. 325, ал.3,
вр. ал.2, предл.1
и 3 вр. ал.1,
вр. чл. 28, ал.1 от НК, доколкото към деня на
извършване на инкриминираното деяние, не са били изминали пет години от
изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия по предходното му осъждане
/по НОХД № 151/ 2007г., по описа на РС Пещера /.
Съдът намери, че извършеното от
подсъдимия С.П.Х. покрива признаците на престъпния
състав на хулиганство и от субективна страна. Подсъдимият е действал с ясното
съзнание, че неизпълнявайки полицейски разпореждания, псувайки св. Р. и св. К., както и оказвайки им съпротива при опита да го задържат и
обиждайки ги, извършва непристойни действия на обществено място, които са
несъвместими с обществените порядки и морал. Х. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Конкретно проявеното
субективно отношение може да се изведе от времето на извършване на деянието,
служебното положение на свидетелите, настойчивостта на подсъдимия и не на
последно място продължителното време, през което той се е държал неприлично.
Доказателствата по настоящото дело позволяват да се приеме, че в желанието си
да се разправи с полицейските служители и да осуети последващите им правомерни
действия по задържането му, подсъдимият е съзнавал, че действията му са
непристойни, искал е с обидите си по техен адрес да ги унизи,
като освен това е обективирал и неуважението
си към тях като личности и е показал, че се поставя над обществото като цяло. Причините за извършване на престъплението се коренят
в незачитане на правни норми, гарантиращи установения в страната ред и
спокойствие на гражданите.
Въз основа на
възприетата по- горе фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи по отношение на обвинението по: Пункт II и Пункт
III- чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК :
За
постановяването на осъдителна присъда по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК е необходимо съдът несъмнено да
установи, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда, с която е причинил
болка или страдание без разтройство на здравето, на
полицейски орган. В случая са налице всички съставомерни признаци от квалифицирания
и основния състав на престъплението.
Пострадалите
Ц.Р. и С.К. ***, като на
инкриминираната дата са изпълнявали служебните си задължения съгласно седмичен
график на служителите от ППД и ПК при РУП – гр. Пещера. От съдебно медицинската
експертиза и издадените медицински удостоверения безспорно се установяват
причинените на пострадалите Р. и К. телесни
увреждания, които са в резултат на нанесени удари с юмруци и ритници върху
крайниците им. Те са следствие на оказаната съпротива от страна на подсъдимия,
който през цялото време буйствал и ритал с крака полицейските служители. Налице
е причинно-следствена връзка между нанесените удари и причинените на пострадалите
телесни повреди, както и за медико-биологичната характеристика на уврежданията,
която съответства на визирания в чл. 130, ал. 2 НК признак „болка и страдание”.
От
субективна страна подс. Х. е действал при форма на
вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от деянието и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че
действията му са противоправни и наказуеми от закона,
както и че нанесените от него удари по тялото на пострадалите, ще им причинят
физически болки и разстройство на здравето, като се е
стремял към това. Х. е осъзнавал също и особеното качество на пострадалите –
полицейски органи, които в момента на извършване на деянието изпълняват
служебните си задължения по охрана на обществения ред. Причините за извършване на престъплението
се коренят в незачитане на правни норми, гарантиращи установения в страната ред
и телесната неприкосновеност на гражданите.
По наказанието:
Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Х. по отношение
на обвинението по пункт I- чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2,
вр. ал. 1 и чл. 28, ал. 1 НК, съдът намира следното:
В чл. 325, ал. 3 НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” до пет години и лишаване от право по чл. 37,
ал. 1, т. 7.
При определяне на наказанието на подсъдимия,
съдът прие, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, а
като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства намери предходните му осъждания,
различни от обосноваващи настоящата квалификация за повторност, завишената
степен на тежест и укоримост на деянието, реализирано
на обществено място и алкохолното опиянение, в което същия се е намирал. При това съотношение съдът отчете, че
посочените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, не се явяват
многобройни по смисъла на материалния закон и следва да бъде наложено на подсъдимия наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК. Така съдът прие за правилно
наказанието от две години „лишаване от свобода“, като кумулативно го лишава и
от право да управлява МПС за срок от две години.
Предвид императивния характер на
разпоредбата на чл. 61, т.2
във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови
първоначален "строг" режим на изтърпяване наказанието "Лишаване
от свобода" от подсъдимия Х., в затворническо заведение от закрит тип,
заради категоричните данни относно предходни осъждания на лицето, обосноваващи
и по-тежката квалификация. От друга страна съдът съобрази, че настоящото
престъпление е провокирано от чувство на безнаказаност и дръзко афиширане на
неуважение към обществото и обществения ред, в комбинация с употребен алкохол и
демонстрира едни трайно изградени престъпни навици у Х..
Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Х. по отношение
на обвиненията по пунк II- чл.
131, ал. 2, предл. 4, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, съдът намира
следното:
В чл. 131, ал. 2, т. 4 НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” до три години.
Съдът приема, че смекчаващи
отговорността обстоятелства не са налице, а за отегчаващи отговорността му
обстоятелства счита обремененото му съдебно минало, негативната му
характеристика, алкохолното му опиянение. Съдът намери, че наказанието на Х. по Пункт II от
обвинението следва да бъде индивидуализирано съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНС и го осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от две
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, при съобразяване на изложените по- горе
мотиви досежно приложението на разпоредбата на чл. чл. 61, т.2
във вр. с чл. 60, ал.1
от ЗИНЗС.
Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Х. по отношение
на обвиненията по пунк III - чл. 131, ал. 2, предл.
4, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, съдът намира
следното:
В чл. 131, ал. 2, т. 4 НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” до три години.
Съдът приема, че смекчаващи
отговорността обстоятелства не са налице, а за отегчаващи отговорността му
обстоятелства счита посочените- обременено съдебно
минало, негативната му характеристика, алкохолното му опиянение. Съдът намери, че
наказанието на Х. по Пункт III от
обвинението следва да бъде индивидуализирано съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНС и го осъжда на „лишаване
от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при
съобразяване на изложените по- горе мотиви досежно приложението на разпоредбата
на чл. чл. 61, т.2 във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
определя едно общо, най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по пункт
I-ви, пункт II-ри, и пункт III-ти – „лишаване от свобода” за срок от две
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
При наличието на идеална съвкупност, ако
с деянието, сочещо престъплението хулиганство, са осъществени признаците на
едно или повече други престъпления, се прилагат разпоредбите на чл. 23 от НК
/решение № 146/84 на НО на ВС/. Поради изложеното и като взе предвид, че са
налице предпоставките на чл. 23, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия С.П.Х. едно общо най-тежко наказание измежду наложените
наказания, а именно – две години лишаване от свобода, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип,
съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл. 23, ал. 2 НК съдът присъедини към така определеното общо най- тежко наказание и наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Така определеното общо най-тежко
наказание настоящия съдебен състав счита, че не отговаря на степента на
обществена опасност на деянието и най - вече на
степента на обществена опасност на дееца, поради което за да има
превъзпитателно поправително въздействие върху подсъдимия и превантивно -
възпиращо въздействие върху обществото намери, че са налице предпоставките на
чл. 24 НК, като наложените наказания са от един и същ вид, поради което
увеличава така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години, с една втора, на „лишаване от свобода” за срок от три
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед признаване на подсъдимия за
виновен в извършване на престъпленията по пункт I, пункт II и пункт III, за
което му е повдигнато обвинение, подсъдимият С.Х. е
осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените в хода на
производството разноски в досъдебното производство в размер на 150.00 лева по
сметка на ОДМВР - Пазарджик, разноски в съдебната фаза в размер на 270.00 лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Пещера. На основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати на С.Г.К. и на Ц.К.Р. сумата от
по 500.00 лева разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си по НОХД
№ 128/20145 г. по описа на РС-ПЕЩЕРА, НО
РАЙОНЕН СЪДИЯ :