Р Е Ш Е Н И Е
№ 686
град Пловдив, 23 март
2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – Пловдив,IХ с-в, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:
Велизар Русинов
при секретаря Д. Й. , като разгледа докладваното от председателя административно дело №94 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на С.Х.П. с ЕГН*********** в качеството му
на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“, ЕИК ***адрес: гр. ***против Ревизионен акт №
Р-21-1402336-091-01 от 18.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 177 от5.03.2015г. на директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на
НАП относно начислен ДДС в размер
на 69777,58лв. и лихви 35610,92лв.,
данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г.- 981,92лв. и лихви- 578,02лв., за 2009г.-
1012,84лв. и лихва- 481,69лв., за 2010г.- 934,56лв. и лихва- 348лв., за 2011г.-
492,05лв. и лихва- 132,24лв., и за 2012г.- 187,55лв. и лихва- 31,17лв., както и
вноски за здравно осигуряване за 2008г. в размер на 385,91лв. и лихви 227,17лв.
за 2009г.- 387,81лв. и лихва- 184,44лв. и за 2010г.- 153,26лв. и лихва-
57,07лева . Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ПАС, тъй като с Решение № 236/2017 г. по ахд №
151/2016 г., ВАС отменя Решение № 2202/2015 г., постановено по ахд № 894/2015 г.
по описа на ПАС, в частта му, в която е отменен РА № Р-21
-1402336-091-01/18.12.2014 г. на ТД на НАП Пловдив относно установените с него задължения
за ДДС и данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2012 г .Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се
претендира неговата отмяна , поради допуснати според жалбапудатиля съществени нарушения на процесуалните правила
необоснованост и противоречие с материалния закон.В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба. Претендира се и
присъждане на направените разноски по производството. Ответникът- Директор
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна по доводи в о.с.з.
и писмена защита и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Съдът в този нов състав след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:Жалбата е подадена в срок и
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е
обжалван пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от директор на Дирекция "ОДОП" - гр.
Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156,
ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната
допустимост.Разгледана по същество жалбата в частта с предмет, определен в решението на ВАС относно
установените с задължения за ДДС и данък
по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2012 г . е неоснователна.Настоящото
производство е в изпълнение на решение № 488/26.05.2014г. на ДД“ОДОП“-Пловдив и
е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1402336/28.05.2014г.,
издадена от – Началник сектор “Ревизии”
в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив. Определеният краен срок за приключване на
ревизионното производство е надлежно продължен със ЗВР № 1403790 от 15.08.2014г
.В хода на ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад №
Р-21-1402336-092-01 от 20.11.2014г., срещу който е депозирано възражение вх. №
70-00-17736/13.12.2014г. Въз основа на така съставения ревизионен доклад е
издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт №
Р-21-1402336-091-01 от 18.12.2014г., с който е начислен ДДС в размер на 69777,58лв. и лихви 35610,92лв., данък по чл.
48 от ЗДДФЛ за 2008г.- 981,92лв. и лихви- 578,02лв., за 2009г.- 1012,84лв. и
лихва- 481,69лв., за 2010г.- 934,56лв. и лихва- 348лв., за 2011г.- 492,05лв. и
лихва- 132,24лв., и за 2012г.- 187,55лв. и лихва- 31,17лв.,който
задължения са предмет на настоящия спор
. Относно делегирането на правомощия за възлагане на ревизии и определяне на
компетентен орган по реда на чл. 112 и съответно чл. 119 от ДОПК, по делото е
приложена Заповед № РД-09-518/30.04.2014г .
От фактическа страна съдът намира за
установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: Ревизията
по ЗДДС обхваща периодите от 01.01.2008г. до 31.12.2012г. При ревизията са
установени несъответствия между данните от счетоводните регистри на
жалбоподателя и данните за извършени продажби от доставчици на същия,
установени в ПП VAT. През ревизирания период П. е извършвал търговия на дребно в магазин в гр. Девин.Във
връзка с установените факти и обстоятелства, на задълженото лице е връчено
уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, че данъчната му основа за облагане
ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.На доставчиците са били извършени
насрещни проверки и връчени искания за
представяне на доказателства за осъществените доставки към жалбоподателя.
Установено е, че всички фактури са осчетоводени при доставчиците както по
материалните сметки, така и по сметка Каса и приходните сметки. Проверените
доставчици са редовни доставчици на ревизираното лице. Ревизиращият орган е
определил данъчна основа на извършените и неосчетоводени от лицето облагаеми
доставки, като е приложил фиксирана цена за цигарите и процент надценка за
хранителните стоки, декларирана от ревизираното лице – 15 %. Ревизиращият орган
е приел, че неосчетоводените стоки са продавани към края на всеки календарен
месец, с оглед количествата и стойността им. Въпросните доставки, които не са
осчетоводени от ревизираното лице, са приети за обичайни за дейността му и не
са в големи количества, като от същите
доставчици ревизираното лице има
и осчетоводени фактури за покупка на стоки .
Ревизията е направила проверка и по ЗДДФЛ . Прието е, че С.П. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за
доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи
в обхвата на ревизията. След извършена проверка на представената от
ревизираното лице търговска и счетоводна
документация и проверка в информационната система на НАП са били констатирани несъответствия за
2008г., 2009 г., 2010г., 2011г. и 2012г. между данните от счетоводните регистри
на ЗЛ и данните за извършените покупки от изброените доставчици/в раздела по
ЗДДС/, които са регистрирани по ЗДДС. Направено е заключение, че след като
стоките , закупени по процесните фактури, не са намерили отражение в
счетоводните регистри на едноличния търговец за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г.
и 2012 г. количествено и стойностно, то тяхната отчетна стойност, не е отчетена
в ОПР на фирмата като разход през отчетните периоди, както и приходите от
тяхната продажба . Данъчната основа за облагане с пряк данък е формирана като
към декларираните продажби е прибавен размерът на установените от ревизията
неотчетени приходи от продажби на стоки през съответната година. С оглед на така установеното органът по
приходите констатира, че сумите, получени като разлика между неотчетените
приходи и разходи за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. по покупките от
гореописаните доставчици на едноличния търговец следва да участват при
формиране на облагаемия доход и основата за облагане с преки данъци по реда на
чл.122 от ДОПК. Във връзка с горните
обстоятелства при ревизията е определена
данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК и ЗДДФЛ от дейността на лицето в
качеството му на ЕТ, като са взети предвид гореописаните недекларирани приходи
и съответстващите им разходи. В резултат на извършената корекция при ревизията
е определен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за проверяваните години. В хода на
настоящото съдебното производство,за оборване на фактическите констатации в
ревизионния акт е бяха допуснати :съдебно-счетоводна експертиза и
сад.гра.ексепртиза. Заключенията бяха приети в съдебно заседание . При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив,
намира следното от правна страна: С
оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите по
приходите са приели, че в случая е намерил проявление съставът, предвиден
в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК, като са налице данни за укрити приходи, и този извод е обоснован с
констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че
жалбоподателят не е отразил всички покупки на стоки, като част от фактурите за
покупка не са осчетоводени, стоките по тях не са заприходени по cметка 304
”Стоки” и съответно не е отчетен приход от последващата им продажбата.При това
положение, спорът между страните по делото се концентрира във въпроса за
реалното получаване на стоките по процесните фактури.За разрешаването на спора
между страните по делото следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 122 -
124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни
ревизии, т.е. ревизии при особени случаи. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато
е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 07 от посочената
разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова
обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или
доходи. Така направените изводи досежно наличие на данни за укрити приходи от
страна на търговеца, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът намира за
обосновани.За да определи облагаемата основа на жалбоподателя по ЗДДФЛ
по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК приходната администрация е приела, че са налице данни за укрити
приходи формирани от продажби на неосчетоводени стоки. Този извод е
обоснован с обстоятелството, че
ревизираното лице е получател по данъчни фактури, подробно описани в РД, които
не са намерили отражение в счетоводството му за съответните данъчни
периоди.Настоящото производство е срещу ревизионен акт №
Р-21-1402336-091-01/18.12.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии” –
възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,в
частта му относно установените с него задължения за ДДС и данък по чл. 48, ал.2
от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2012 г ..С оспорения Ревизионният акт е начислен
допълнително ДДС в размер на 69 777,58 лв. с прилежащи лихви 35 610,92 лв.,
както и определен допълнително данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на
981.92 лв. и лихви 578.02 лв.; данък по чл.48 по ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 1 012.84 лв. и лихви 481.69 лв.; данък по
чл.48 от ЗДДФЛ от 2010г. в размер на 934.56 лв. и лихви 348.00 лв.; данък по
чл.48 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 492.05 лв. и лихви 132.24 лв.; данък по
чл.48 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 187.55 лв. и лихви 31.17 лв.; Към жалбата
няма приложени нови доказателства. Жалбата е процесуално допустима, но,
разгледана по същество, е неоснователна.Извършената ревизия е повторна и е
възложена във връзка с решение № 488/2014г. на директора на дирекция ОДОП
Пловдив. С това решение е отменен РА № *********/10.02.2014г. и на основание
чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт.
През ревизирания период /жалбоподателят/задълженото лице е извършвало основна
дейност - търговия на дребно в магазин в гр. Девин.Ревизията е извършена по
реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на
обстоятелство по ал.1, т.2 от същия - налице са данни за укрити приходи и
доходи. В хода на ревизията са извършени множество процесуални действия, подробно
описани в РД, при които са установени несъответствия между данните от
счетоводните регистри на ревизираното лице и данните за извършени продажби от
доставчици на лицето, установени в ПП VAT. Във връзка с установените факти и
обстоятелства, на задълженото лице е връчено уведомление по реда на чл.124,
ал.1 от ДОПК, че данъчната му основа за облагане ще бъде определена по реда на
чл.122 от ДОПК.При определяне основата за облагане е извършен анализ по чл.122,
ал.2 от ДОПК, като в констативната част на ревизионния доклад са описани
относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.На
доставчиците са извършени насрещни проверки и са връчени искания, с които са
изискани доказателства за осъществените доставки към ревизираното лице. Установено
е, че всички доставчици са фирми, които разполагат с необходимия кадрови и
материален ресурс да извършват разносна търговия или притежават складове за
продажба на месни продукти. Всички
фактури са осчетоводени при доставчиците както по материалните сметки, така и
по сметка Каса и приходните сметки на дружествата. Проверените доставчици са
редовни доставчици на ревизираното лице. Някои от фактурите съдържат подпис на
получател под името С. П.. Останалите фактури, представени от доставчиците, не
съдържат подпис на получател, но това не може да е основание за отпадане на
доказателствената им сила относно осъществяването на доставките. Разпоредбата
на чл.114 от ЗДДС, както и разпоредбата на чл.07, ал.1 от ЗСч. не изискват като
задължителен реквизит полагането на подпис от получател.Ревизиращият орган е
определил данъчна основа на извършените и неосчетоводени от лицето облагаеми
доставки, като е приложил фиксирана цена за цигарите и процент надценка за
хранителните стоки, декларирана от РЛ – 15 %. Ревизиращият орган е приел, че
неосчетоводените стоки са продавани към края на всеки календарен месец, с оглед
количествата и стойността им. Предвид стойностите и датите на фактурите, се
касае за регулярни доставки на неголеми количества стоки от постоянни доставчици,
част от които действащи чрез изградени дистрибуторски мрежи. За част от доставчиците е установена търговия на принципа на „разноса” - стоките
основно са доставяни до обекта на ревизираното лице. Проверяваните доставчици
посочват, че организацията на работа е такава, че не предполага съставяне на
приемо-предавателни протоколи. Съставят се само фактури. Предметът на
доставките са основно тютюневи изделия, захарни изделия и други хранителни
стоки в неголеми количества и на ниски стойности. Стоките се разнасят на място
до обекта на клиента, продавани са регулярно - ежедневно. При този вид
продажби, стоките се транспортират на
малки разстояния и до много и различни клиенти - магазини, в рамките на едно
населено място. Предвид това не може да се изисква за този род сделки наличие
на обичайните съпътстващи документи - отделен пътен лист за всяка една
доставка, товарителница (която не е необходима, защото превозът е за собствена
сметка). Поради различния механизъм на осъществяване на този род доставки –
множество на брой, на малък интервал от време, извършване на място на обекта на
клиента - единственият документ за прехвърляне на собствеността се явява
издадената фактура, а самото плащане се извършва на място. Доставките, които не
са осчетоводени от ревизираното лице, са обичайни за дейността му и не са в
големи количества, като от същите
доставчици ревизираното лице има
и осчетоводени фактури за покупка на стоки. С оглед на изложените факти и
обстоятелства, ревизиращите органи приемат правилно, че ЕТ „Н.-ХГ-С.П.” е
получател на стоки по облагаеми доставки, които не са осчетоводени. Ревизията по ЗДДС обхваща периодите от
01.01.2008г. до 31.12.2012г. При проверка в информационната система на НАП –
дневници за продажби, е установено кои регистрирани по ЗДДС лица са отразили
фактури, издадени на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“. При сравняването с дневниците за покупки
на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“ е установено, че част от фактурите, посочени в дневниците за
продажби на 11 броя доставчици, не са отразени в дневниците за покупки на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“.
В РА е посочено точно кои фактури не са отразени в дневниците за покупки и в
счетоводните регистри на ревизираното лице.
Обобщената информация е следната:
Доставчик |
Брой неосч. фактури |
ДО на покупки без ДДС |
ДО на продажби без ДДС |
ДДС |
"К.О." ООД |
49 |
14 792,12 |
15 679,66 |
3 135,93 |
"Т.Т.П." ООД |
77 |
15 921,85 |
16 877,26 |
3 375,45 |
"С.Ф.Б." ЕООД |
49 |
2 098,69 |
2 896,20 |
579,24 |
ЕТ "В Б." |
6 |
551,48 |
644,12 |
128,82 |
"М.2" ЕООД |
1 |
1 971,35 |
2 089,63 |
417,93 |
"Д.С." АД |
225 |
210 869,91 |
223 522,16 |
44 704,43 |
"АХГ" ЕООД |
1 |
318,00 |
438,84 |
87,77 |
ЕТ "А.А." |
1 |
713,79 |
984,98 |
197,00 |
"Т.Л.Г." ООД |
33 |
9 724,08 |
10 307,53 |
2 061,51 |
"А.93" ЕООД |
1 |
268,57 |
354,52 |
70,90 |
"С.Т." ООД |
126 |
70 842,39 |
75 092,99 |
15 018,60 |
Общо |
569 |
328 072,23 |
348 887,89 |
69 777,58 |
На ЕТ „В Б.“, „М.2“ ЕООД, „Д.С.“ АД, „АХГ“ ЕООД, ЕТ „А.А.“, „Т.Л.Г.“ ООД, „А.93“
ЕООД и „С.Т.“ ООД са извършени насрещни проверки, при които са представени
документи. На „К.О.“ ООД, „Т.Т.П.“ ООД и „С.Ф.Б.“ ЕООД не са извършени насрещни
проверки, а само са изискани документи и обяснения. Дружествата са представили
документи.В хода на ревизията от
ответника са събрани доказателства
относно:„Т.Л.Г.“ ООД гр. Пловдив – представени са фактури, придружени с
приемо-предавателен протокол, подписан от С.Х.П.. Предмет на доставките са
цигари. Представени са извлечения от счетоводна сметка 411 Клиенти и 501 Каса в
лева. Според обясненията стоките са доставяни до магазина на ревизираното лице,
като транспортът е със собствени транспортни средства и е за сметка на
доставчика. Разплащането по сделките се извършва в брой от служител на „Т.Л.Г.”
ЕООД и представител на клиента, в обекта на клиента при предаване на стоката,
фактурата и фискалния бон. Фактурите са отразени в дневниците за продажби за
съответния данъчен период, плащанията са извършвани в брой. Представено е
писмено обяснение и извлечение на сч. сметка 601 за 2012г. за осчетоводяване
разходите за гориво. Няма неразплатени фактури. В обяснението е посочено, че на
пътните листове, издавани от „Т.Л.Г.“ ЕООД, не са описани конкретните фирми,
които дружеството е посещавало. Заверени копия на пътни листи не са
представени, като е посочено че те се намират на адрес гр.С., ул. „Трандевица“
1 /склад на дружеството в гр. С./. Ревизиращият орган е посетил търговската база на дружеството в гр.С. и е
извършил преглед на пътните листове. Изготвени са заверени копия от тях за дните на доставките в гр.Девин, за
които има издадени фактури към ЕТ „Н. – ХГ –С.П.“. От извършената проверка е
установено, че са налице пътни листове до град Девин за дните на доставки към
ЕТ „Н. – ХГ –С.П.“.„С.Ф.Б.“ ЕООД – представени са фактури, свидетелства за
регистрация на МПС, трудови договори. Предмет на доставките са ядки. Според
обясненията са представени стокови разписка към фактурите, но такива липсват по
преписката. Отново според обясненията ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“ е бил обслужван от офиса
в гр. Пловдив. Стоките са карани на място от „С.Ф.Б.“ ЕООД с транспортни
средства на дружеството. Плащането е в брой на място, като са издавани касови Б.ежки
от служителите на „С.Ф.Б.“ ЕООД. Изпратено е искане за представяне на
информация от трети лица до К.Г.Р.– Пловдив, служител на „С.Ф.Б.“ ЕООД.
Съгласно получения отговор лицето е било в трудови правоотношения със „С.Ф.Б.“
ЕООД за периода 2008г. - 2012г. „Стоката се е натоварвала от склад на „С.Ф.Б.“
ЕООД в Полиграфия – П.. Зареждал съм търговския обект на ЕТ „Н.” с бус П.. Разплащането
е в брой. Ежедневно съм издавал касов отчет и съм отчитал реализирания оборот
за деня в офиса на фирмата.”Изпратено е искане за представяне на информация от
трети лица до Димитър А. ***, служител на „С.Ф.Б.“ ЕООД. Съгласно получения
отговор лицето е било в трудови правоотношения със „С.Ф.Б.“ ЕООД за периода
2008г. - 2009г. „Посещавал съм обекта на клиента ЕТ „Н.-ХГ-С.П.” ежеседмично и
съм му продавал стока на „E.V.”. При разтоварване на стоката и плащане в брой
съм издавал касова Б.ежка, която клиентът е длъжен да пази до издаване на
фактурата (една седмица по-късно). Ежедневно съм издавал касов отчет чрез
мобилен касов апарат и съм отчитал реализирания оборот за деня в офиса на
фирмата.”„Т.Т.П.“ ООД гр. С. – представени са фактури, договор за търговско
представителство с „Д.С.“ АД, главна книга, счетоводни сметки и обяснения,
според които плащанията са извършвани в брой. Според обясненията продажбата се
извършва след предварителна заявка от клиента на база приета поръчка.
Доставката е извършена от „Д.С.” АД с транспорт, собственост на „Д.С.” АД.
Стоките са получавани в магазина на РЛ. Фирма „Т.Т.П.”Оод е сключила договор за
търговско представителство с „Д.С.” АД, като търговският представител продава
от името и за сметка на „Т.Т.П.”Оод продуктовата гама на „Ф.М.Б.” ЕООД.
Превозът на стоката се осъществява с транспорт на търговския представител-микробус
„Ф.Т.” *** шофьор Б.В.Б.с ЕГН ********** и с бус „И.100Е 15” ***с шофьор М.М.**********.
Изпратено е искане за представяне на информация от трети лица до М.М.М.– С.,
служител на „Д.С.“ АД. Съгласно получения отговор лицето е било в трудови
правоотношения с ЕТ „А.А.“ за периода 2008г. - 2012г. „Стоката се е натоварвала
от склад на „Д.С.“ АД с адрес гр.***по предварителна заявка от клиента. Стоката
се приготвяше от мен и се заприхождаваше в повереното ми мобилно устройство и
се фактурираше на място. Клиентът приема стоката по фактура, като се подписва
на съответния документ. Плащането се извършва в брой. Стоката е получавана
лично от С.П.. Когато цигарите са български, съм издавал фактури от „Д.С.“ АД,
когато цигарите са вносни, съм издавал фактури от „Т.Т.П.“ ООД. Ежедневно съм
издавал касов отчет и съм отчитал реализирания оборот за деня в офиса на
фирмата.“ Изпратено е искане за представяне на информация от трети лица до Б.В.Б.–
С., служител на „Д.С.“ АД. Съгласно получения отговор лицето е било в трудови
правоотношения с „Д.С.“ АД за периода 2008г. - 2012г. „Стоката се е натоварвала
от склад на „Д.С.“ АД с адрес гр.***по предварителна заявка от клиента, стоката
се приготвяше от мен и се заприхождаваше в повереното ми мобилно устройство и
се фактурираше на място. Клиентът приема стоката по фактура, като се подписва
на съответния документ. Плащането се извършва в брой. Стоката е получавана
лично от С.П.. Когато цигарите са български, съм издавал фактури от „Д.С.“ АД,
когато цигарите са вносни, съм издавал фактури от „Т.Т.П.“ ООД. Ежедневно съм
издавал касов отчет и съм отчитал реализирания оборот за деня в офиса на
фирмата. За доставките е използван автомобил Ф.Т. ***, предоставен ми от „Д.С.“
АД.”Изпратено е искане за представяне на информация от трети лица до „Т.Т.П.“
ООД – С.. Получен е отговор, към който са приложени писмени обяснения от
управителя на „Т.Т.П.“ ООД, договор за търговско представителство с „Д.С.“ АД,
справки за продажбите и извлечения от главна книга за периода 2010г. - 2012г.
От извършената проверка не са установени неразплатени фактури от клиента ЕТ „Н.-ХГ-С.П.”.
В обяснението е пояснен начинът на взаимодействие с търговския представител „Д.С.“
АД - данните се изпращат по електронен път еднократно 1 път в месеца, които се
приемат в обща база данни на „Т.Т.П.“
ООД. Извършена е насрещна проверка на „Д.С.“ АД, при която е представено
писмено обяснение относно начина на транспортиране на стоките, към което
са приложени заверени копия на пътни листове за дните на доставките.
Извършен е преглед на счетоводната документация, заведена от дружеството,
отразяваща начина на взаимоотношение по договор за търговско
представителство от 01.04.2010г., а именно: От склада в гр.С. до склада на
търговския представител в гр.С. стоката се прехвърля с „Нареждане за
прехвърляне на стока“ - това е и документът, придружаващ транспортирането на
стоката. Така получената стока се завежда в складова програма на „Д.С.“ АД,
предоставена им от „Табак партнърс трейдинг“ ООД, като с тези количества се
задължават и дистрибуторите. Прехвърляне на собствеността на стока на този етап
не се извършва. При продажбата дистрибуторите издават касови Б.ежки и фактури
от името на „Т.Т.П.с“ ООД в самите
търговски обекти. Получените пари се отчитат в деня в склада на „Д.С.“ АД.
Преводите на парични средства по договора се извършват по банков път, обичайно
един, два пъти месечно /с кръгли суми/, като се правят годишни
изравнявания и се превеждат разликите. Относно обезпечеността на
дружеството за извършване на разносна търговия е представен договор за
търговска помощ между „Д.С.“ АД и ЕТ „А.А.” за предоставени склад и лекотоварен
автомобил.„К.О.“ ООД – представени са фактури, подписани за получател от С.П.
или от Н. П.. На някои от фактурите има и печат на ЕТ. Предмет на доставките са
цигари. Представена е сметка 702, справка с данни за МПС и МОЛ, с които е
извършена всяка от доставките. Според обяснението стоката се доставя до обекта
на клиента в гр. Девин, други документи не се съставят. Приложена счетоводна
справка на сметка 510 (пари в транзит). От приложеното обяснение е разяснено,
че по тази сметка се отразяват всички събрани суми от клиенти по фактури в брой
за съответната дата, които са разплатени в деня на посещението на служител на
дружеството в търговските обекти. Няма неразплатени фактури от клиента ЕТ „Н.-ХГ-С.П.”.Изпратено
е искане за представяне на информация от трети лица до А.М.М.– С., служител на
„К.О.“ ЕООД. Съгласно получения отговор лицето е било в трудови правоотношения
с „К.О.“ ЕООД за периода 2008г. - 2012г., на длъжност търговски представител.
„Стоката се е натоварвала от склад на дружеството с адрес гр.***, по
предварителна заявка от клиента. Стоката се приготвяше от мен и се фактурираше
на място. Клиентът приема стоката по фактура, като се подписва на съответния
документ. Плащането се извършва в брой. Относно фирма ЕТ „Н.-ХГ-С.П.” нямам
спомен кой е приемал стоката.”Изпратено е искане за представяне на информация
от трети лица до Стоян Йорданов Тошев – Б.ащица, служител на „К.О.“ ЕООД.
Съгласно получения отговор лицето е било в трудови правоотношения с „К.О.“ ЕООД
за периода 2008г. - 2012г. „Стоката се е натоварвала от склад на дружеството с
адрес гр.***, по предварителна заявка от клиента. Стоката се приготвяше от мен
и се заприхождаваше в повереното ми мобилно устройство и се фактурираше на
място. Клиентът приема стоката по фактура, като се подписва на съответния
документ. Плащането се извършва в брой. Относно кой е получавал стоката в
обекта не мога да потвърдя със сигурност, че само г-н П. е получавал стоката,
защото не си спомням.”ЕТ „В Б.“ гр. С. – представени са фактурите. Предмет на
доставките са цигари. Представени са извлечения от счетоводни сметки и фактури
от предходен доставчик. Според обясненията стоките са получени в склада и са
транспортирани от клиента. ЕТ „А.А.“ гр. С. – представена е фактура №
13363/20.10.08г. Предмет на доставката са захарни изделия. Представени са
обяснения, че е извършвана разносна търговия, посочени са номера на МПС, имена
на шофьор, на фактурист. Посочен е начинът на осчетоводяване на фактурата.
„АХГ“ ЕООД – представена е фактура № 12620/12.12.2008г. Предмет на доставките
са кафе и захар. Представен е хронологичен регистър на сметка 4532 и сметка
501, договор за наемане на склад за кафе в гр. П., фактура от предходен
доставчик, справка за движение на наличности на стоки. Според обясненията
стоката е получена в склада в гр. Пловдив, платена е в брой и е транспортирана
от купувача. „Д.С.“ АД – представени са фактури и обяснения, според които
поръчките са получавани на място, при посещението на обекта в гр.Д.. Доставките
са извършвани от „Д.С.” АД с транспорт, собственост на „Д.С.” АД. Стоките са
получавани в магазина на РЛ. Превозът на стоката се осъществява с транспорт на
доставчика микробус „Ф.Т.” ***шофьор Б.В.Б.с ЕГН **********, с бус „И.100Е 15” ***с
шофьор М.М.********** и микробус „Ф.Т.” ***шофьор Т.А.В.с ЕГН **********.
Фактурите са отразени в дневниците за продажби за съответния данъчен период.
Част от цитираните фактури са за закупена стока от склада на дружеството в гр.С.,
***. В тези случаи транспортът е за сметка на купувача ЕТ „Н.-ХГ-С.П.”.
Изпратени са искания за представяне на информация от трети лица до М.М.М.и
Борислав Веселинов Башов, както и е извършена допълнителна проверка на „Д.С.“
АД, резултатите от които са описани по-горе в решението, касаещо „Т.Т.П.“ ООД.
„А.93“ ЕООД – представена е фактура № 5021/13.01.09г. Предмет на доставката са
алкохолни напитки. Представени са фактури от предходен доставчик, счетоводна
сметка за движение на стоки и картон за продадени стоки от склад за месеца.
Според обясненията стоката е получена в склада в гр. П., платена е в брой и е
транспортирана от купувача. Аналогични са документите и обясненията относно
друга фактура - № 8885/15.07.10г., която е осчетоводена от ревизираното лице.„С.Т.“
ООД гр. П. - представени са фактури, извлечения от счетоводни сметки, договор
за наем на обект в гр. П., трудови договори, свидетелства за регистрация на
МПС, пътни листове и обяснения, според които транспортът е за сметка на
доставчика, извършван с посочените МПС и лица. Фактурите са платени в брой при
предаването им в обекта на клиента. Представени са пътни листове с маршрут С. –
Д. – С.. Изпратено е искане за представяне на информация от трети лица до К.С.А.
– С., служител на „С.Т.“. Съгласно получения отговор лицето е било в трудови
правоотношения със „С.Т.“ ООД за периода 2008г. -2012г. „Стоката се е
натоварвала от склад на „С.Т.“ ООД с адрес гр.П., ул. „***, по предварителна
заявка от клиента. Стоката се приготвяше от мен и се заприхождаваше в
повереното ми мобилно устройство и се фактурираше на място от мен. Стоката е
транспортирана със служебен автомобил Р.***, собственост на „С.Т.“ ООД.
Клиентът приема стоката по фактура, като се подписва на съответния документ.
Плащането се извършва в брой. Ежедневно съм издавал касов отчет и съм отчитал
реализирания оборот за деня в основния склад на „С.Т.“ в гр.П..”. Изпратено е
искане за представяне на информация от трети лица до Д.И.Р.– П., служител на „С.Т.“
ООД. Получен отговор с обяснения, съвпадащи с обясненията на К.С.А..При
настоящата ревизия допълнително е извършена насрещна проверка на „С.Т.“ ООД.
Представени са счетоводна справка за транспортни разходи (сметка 601) за
периода 01.05.2010г. – 31.12.2012г., по която е отразен разходът за гориво на
превозните средства, извършвали дистрибуцията; счетоводна справка за
осчетоводените плащания от клиента ЕТ „Н. – ХГ –С.П.“ - хронология на сметки
501, 702 и 453/2 по съответните фактури. Относно начина на заявяване на стоките
е представено обяснение, че заявките за стока се правят в магазина на ЕТ „Н. ХГ
- С.П.“ или по телефон. Фактурите се издават от фискално мобилно устройство в
обекта на клиента в момента на плащането. Няма неразплатени фактури.„М.2“ ЕООД
– представена е фактура № 7667/13.01.09г. и контролна лента за плащане в брой.
Предмет на доставката са цигари. Фактурата е подписана от получателя С.П.. Представени
са фактури от предходен доставчик, счетоводни сметки, договор за наем на склад
в гр. Пловдив. Според обяснението стоката е получена в склада в гр. П., платена
е в брой и е транспортирана от купувача.Приложените фактури, осчетоводени от
ревизираното лице, издадени от доставчиците „Д.” АД, „Т.Л.Г. П.в” ООД, „Д.”
ЕООД, „С.Т.” ООД и ЕТ „А.А.”, са с изписано име С.П. като „получил”, но не е
положен подпис от лицето. Приложените фактури, издадени от доставчиците „К.О.”
ООД и ЕТ „В-Б.-В.Б.ов”, са с изписано име С.П. като „получил” и положен подпис. Жалбоподателят оспорва
констатациите с мотив, че освен фактури, не са събрани други доказателства за
реалността на доставките. Оспорва основанието за прилагане на чл.122 от ДОПК.
Жалбата е неоснователна. При преглед на събраните доказателства се установи, че
при извършване на ревизията са спазени всички разпоредби както на чл. 122, така
и на чл. 3, 5 и 6 на ДОПК. Съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК органът
по приходите е длъжен в пределите на своята компетентност служебно и
добросъвестно да установява обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се
до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти. ДОПК предвижда
изключение от общия принцип - в определени случаи данъчното задължение се
определя чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него основа. Следва да бъде
посочено и това, че доказателства за установяване на настъпване на данъчно
събитие и в частност получаване на стоката са относими при приложението на
материалния закон – ЗДДС. Същите обаче са неотносими, когато данъчната основа
се определя по особения ред на чл. 122 от ДОПК, до който ред се е стигнало в
резултат на поведението на ревизираното лице, и при който ред при липса на
осчетоводени фактури няма как да бъде установено наличието на предаването на
стоки, които впоследствие са били продадени, без да бъдат съставени съответните
счетоводни документи. В тази насока подробни съображения са изложени
нееднократно в решения на ВАС /Решение № 16416/10.12.2013г., по адм. дело №
10841/2013г. , І отд. на ВАС/.Основната задача на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите
данни за установяване на данъчните задължения, съобразно приложимите норми на
материалния закон не са налице. Целта на особения начин на определяне на
данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите се по материалния
закон данни - декларации, отчети и други, с други такива, посочени в чл. 122 от ДОПК, е да се получи цялостна, макар и косвена представа за дейността на
задълженото лице.Ревизиращите органи обективно, в условията на максимално пълно
доказване са изложили своите мотиви, с оглед на които са преминали към
извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като основанието по т. 2 от
ал. 1, е доказано с допустими от ДОПК доказателствени средства. В ДОПК не е
дадена легална дефиниция на понятието „доказателства” и като такива следва да
бъдат приемани данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за
определяне на задълженията на субектите за данъци и задължителни осигурителни
вноски, които допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда,
предвиден в ДОПК. Следователно доказателствата са данни, имащи значение за
законосъобразността на акта, който предстои да бъде издаден, изяснявани чрез
допустимите по ДОПК доказателствени средства. Доказателствата се установяват
чрез различните видове доказателствени средства - ревизии и проверки, писмени
обяснения, справки и декларации на задължените лица или техни представители,
свидетелски показания, протоколи за действията на приходните органи, експертизи
и други средства, предвидени в ДОПК. Следва да се посочи, че жалбоподателят не
е оборил констатациите в РД и РА относно установения в хода на ревизията факт,
че през ревизираните периоди лицето не е отразило в счетоводните си регистри
доставки от контрагенти на фирмата, които са издавали първични счетоводни
документи - фактури. В резултат на получената информация от доставчиците при
извършените насрещни проверки и по връчените ИПДПОЗЛ, както и при извършени
проверки в информационните масиви на НАП, е установено, че същите са издавали фактури
с получател РЛ, които фактури са включени в дневниците за продажби,
справките-декларации за съответните периоди и счетоводните им регистри. За
получените приходи от продажбите по спорните фактури за доставчиците възникват
определени данъчни задължения, които те са изпълнили. Тезата на ревизиращия
орган, че неосчетоводените фактури удостоверяват реално доставени стоки с
получател жалбоподателя, се подкрепя от установения потенциал у доставчиците,
установения механизъм на извършване на самите доставки и организацията на
работа, която е такава, че не предполага съставяне на др. съпътстващи
документи. Предвид установените факти и обстоятелства следва да се приеме, че
процесните доставки са реални. При положение, че те не са отразени в
счетоводството на търговеца, то съвсем логично е да се приеме, че стоките по
фактурите са били реализирани на вътрешния пазар, а полученият приход от тях –
не е отчетен. Относно доводите в жалбата, че по процесните фактури доставчиците
не са представили доказателства за предаване на стоката и съответно приемане от
РЛ, следва да се посочи, че същото може да се твърди и по отношение на
осчетоводените от РЛ фактури. Предвид факта, че неосчетоводените фактури имат
за предмет стоки, които съвпадат с търговската дейност на жалбоподателя -
продаваните стоки са такива, които лицето е продавало в търговския си обект,
броят на доставчиците и категоричните доказателства по тяхното отразяване в
отчетните регистри на тези търговци, в хода на административното обжалване се
установи, че защитната теза на жалбоподателя за неполучени стоки, недоказана
реална доставка, респ. липсата на укрити приходи от продажбата им, не се
подкрепя от доказателствата по преписката.В случая е налице регламентираният от
кодекса анализ, който е необходимата предпоставка за определяне на основата за
облагане с преки и косвени данъци, като резултатите от същия са взети предвид
от ревизиращия орган при определяне на основата за облагане със същите. В
резултат на гореизложеното и предвид констатираното обстоятелство по чл.122,
ал.1 от ДОПК органът по приходите определя основата за облагане с косвен данък.
С оглед на описаните факти и обстоятелства, ревизиращият екип законосъобразно е
установил наличието на предпоставките по чл. 122 от ДОПК за облагане с ДДС за
ревизирания период, като е процедирал по принцип правилно, поради което
обжалваният ревизионен акт е обоснован, съобразен с разпоредбите на
процесуалния закон в тази си част.Относно ЗДДФЛ ревизията обхваща периода от
01.01.2008г. до 31.12.2012г.
Ревизираното лице С.П. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е
данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за
доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи
в обхвата на ревизията. Лицето осъществява стопанска дейност в качеството си на
едноличен търговец ЕТ „Н.-ХГ-С.П.”. Предметът на дейност на лицето за
ревизираните периоди е търговия на дребно в неспециализиран магазин. Дейността
се упражнява в обект - магазин находящ
се в гр. ***. Органите по приходите са установили, че за ревизираните отчетни
периоди лицето е подавало годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирало доходи от дейност
като ЕТ.В ревизията, с цел изясняване на
факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на С.П., са извършени
процесуални действия, подробно описани в частта по ЗДДС от настоящото решение.
На основание чл. 37, чл.47, чл. 53, чл. 56 и чл. 57 от ДОПК са отправени
запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до
задълженото лице (ЗЛ), външни институции и контролни органи, и трети лица, като
събраните доказателства са приложени към РД. След извършена проверка на
представената от ревизираното лице
търговска и счетоводна документация и проверка в информационната
система на НАП са констатирани
несъответствия за 2008г., 2009 г., 2010г., 2011г. и 2012г. между данните от
счетоводните регистри на ЗЛ и данните за извършените покупки от изброените
доставчици/в раздела по ЗДДС/, които са регистрирани по ЗДДС. Ответникът е
достигнал до извод ,който съставът споделя, че след като стоките, закупени по
процесните фактури, не са намерили отражение в счетоводните регистри на
едноличния търговец за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. количествено и
стойностно, то тяхната отчетна стойност, не е отчетена в ОПР на фирмата като
разход през отчетните периоди, както и приходите от тяхната продажба.По повод
установените данни за укрити приходи и направения анализ, данъчната основа за облагане
с пряк данък е формирана като към декларираните продажби е прибавен размерът на
установените от ревизията неотчетени приходи от продажби на стоки през
годината, тъй като към края на годината процесните стоки не са заведени в
счетоводството и нямат последваща продажба. С оглед на така установеното
органът по приходите констатира, че сумите, получени като разлика между
неотчетените приходи и разходи за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. по покупките
от гореописаните доставчици на едноличния търговец следва да участват при
формиране на облагаемия доход и основата за облагане с преки данъци по реда на
чл.122 от ДОПК. Във връзка с горните
обстоятелства при ревизията е определена
данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК и ЗДДФЛ от дейността на лицето в
качеството му на ЕТ, като са взети предвид гореописаните недекларирани приходи
и съответстващите им разходи. В резултат на извършената корекция при ревизията
е определен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, предмет на жалба. Твърди с е в жалбата, че липсвало
основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, тъй като изводите за неотчетени
продажби са неоснователни според жалбоподателя. Жалбоподателят твърди, че в
хода на ревизията органът по приходи не бил
доказал, че стоките по подробно изброените фактури в издадения РД, са
действително получени, по надлежния ред.По отношение на определената данъчна
основа на жалбоподателя от дейността му
като едноличен търговец, във връзка с наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК, видно от мотивите и
фактите, описани в частта по ЗДДС на процесното решение, органите по
приходите са процедирали правилно и
законосъобразно. Жалбоподателят не е оборил констатациите в РД и РА относно
установения в хода на ревизията факт, че през ревизираните периоди не е отразил
в счетоводните си регистри по сметката за отчитане на стоките, доставки от
контрагенти на фирмата, които са издавали първични счетоводни документи -
фактури. В резултат на получената информация от доставчиците при извършените
насрещни проверки и при връчените ИПДПОТЛ, както и при извършени служебни
проверки в информационните масиви на НАП, е установено, че същите са издавали
фактури с получател жалбоподателя, които фактури са включени в дневниците за
продажби, справките-декларации за съответните периоди и счетоводните им регистри.
За получените приходи от продажбите по спорните фактури за доставчиците
възникват данъчни задължения, които те са изпълнили. Установеният механизъм на
извършване на самите доставки и установеният потенциал у доставчиците подкрепят
тезата на органите по приходите, че доставките са реално осъществени. Предвид
установените факти и обстоятелства е прието правилно от ответника , че
процесните доставки са осъществени. При положение, че процесните доставки не са
отразени в счетоводството на жалбоподателя, а през тези периоди не са
установени липси или излишъци, то е прието, че стоките по фактурите са били
реализирани на вътрешния пазар, а полученият приход от тях – не е отчетен,като
настоящия състав споделя и този извод на ответника. По този начин реализираният
приход от тях се явява укрит, а прекият данък - неотчетен като задължение към
бюджета. Поради това направените констатации по ЗДДФЛ и допълнително
определените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, следва да бъдат потвърдени
заедно с прилежащите лихви ,както правилно е прието от ответника. Ревизията е извършена по реда
на чл. 122 от ДОПК, тъй като налице са данни за укрити приходи - ал. 1, т.2 и
т.07 от чл. 122 от ДОПК . Този извод е
обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство,
че жалбоподателят не е отразил всички покупки на стоки, като част от фактурите
за покупка не са осчетоводени, стоките по тях не са заприходени по съответните
синтетични сметки и съответно не е отчетен приход от последващата им продажба
.Тезата на ревизиращия орган, че неосчетоводените фактури удостоверяват реално
доставени стоки с получател С.П. се подкрепя от установения механизъм на
извършване на самите доставки. Проверяваните доставчици посочват, че
организацията на работа е такава, че не предполага съставяне на
приемо-предавателни протоколи. Съставят се само фактури. Предмет на доставките
са тютюневи изделия, захарни изделия и други хранителни стоки в неголеми
количества и на ниски стойности. Стоките се разнасят на място до обекта на
клиента, продавани са регулярно - ежедневно. При този вид продажби, стоките се
транспортират от доставчиците на малки разстояния и до много и различни клиенти
- магазини, в рамките на едно населено място. Предвид това не може да се
изисква за този род сделки наличие на обичайните съпътстващи документи -
отделен пътен лист за всяка една доставка, товарителница (която не е
необходима, защото превозът е за собствена сметка). Поради различния механизъм
на осъществяване на този род доставки - множество на брой, на малък интервал от
време, извършване на място, в обекта на клиента - единственият документ за
прехвърляне на собствеността се явява издадената фактура, а самото плащане се
извършва на място.Въпросните доставки, които не са осчетоводени от ревизираното
лице, са обичайни за дейността му и не са в големи количества, като от същите
доставчици ревизираното лице има и осчетоводени неподписани фактури за
покупка на стоки, които също не са придружени с други документи.В хода на ревизията са събрани
доказателства за извършени доставки на стоки към ЕТ „Н.-ХГ-С.П.”, които
жалбоподателя не е завел в
счетоводството си, съответно не е отразил прихода от продажбата им.За
доставката на процесиите стоки от доставчиците са представени счетоводни
справки с издадените фактури, както и направените плащания са отразени в
счетоводната система на доставчиците. Реализицията и начисленият ДДС по
фактурите са видни от заверени копия от разпечатки Дебит сметка 411 по месеци
за проверяваните периоди. Стоките, предмет на спорните фактури, са обичайни за
дейността на едноличния търговец, извършвана в търговския обект през
ревизирания период, а посочените в акта търговци са редовни доставчици на
жалбоподателя.При така установения механизъм на доставката, при наличие на обстоятелството,
че въпросните фактури са включени в дневниците за продажби,
справките-декларации по ЗДДС и счетоводните регистри на доставчиците (т.е. за
получените приходи от продажбите по спорните фактури за доставчиците възникват
определени данъчни задължения - по ЗДДС и ЗКПО) то съвсем логично е да се
приеме, че стоките по фактурите са били реализирани от ревизираното лице на
вътрешния пазар. По този начин реализираният приход от тези стоки е укрит, а
косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета. Удостоверяването на
горните факти е станало със съответните документи, представени от контрагентите
на субекта, както и с представяне на разпечатки, от които е видно
осчетоводяването на фактурите, свързани с първоначалното придобиване на стоките
от доставчиците и тяхното изписване от съответната материална сметка, както и
отчитането на прихода, реализиран от продажбите.Обстоятелството, че не всички
фактурите съдържат подпис на получателя, не води автоматично до извода, че
същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително
осъществени стопански операции. Фактурата като първичен счетоводен документ е
носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За
целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата
реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно
данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти
и съответно - начислен данък. Данъчната фактура представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен
данък. Безспорно е установено, че процесиите фактури са издадени от посочените
в тях доставчици, че са намерили отражение в тяхното счетоводство, че ДДС по
тях е начислен и внесен в бюджета, като са извършени разплащания по доставките.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004г. на ОСС на ВАС, във фактурите
е достатъчно е да са налице реквизитите, които носят информация за регистрирани
по ЗДДС лица, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък.В
настоящото производство по искане на жалбоподателя бяха допуснати СГЕ и ССЕ - основна и
допълнителна.От заключението СГЕ е
видно, че са налице фактури, издадени предимно от К.О.“ ООД, „М. 2“ ЕООД и „Т.
Л. Т.П.“ ООД, подписвани от самия С.П.. Полагането на подпис във фактурата от
ревизираното лице сочи, на още по-голямо основание, че предметът на тази
доставка е получен от едноличния търговец, а самата фактура може да се приеме
като приемо-предавателен протокол. Полагането на подпис означава и че
подписалите се лица са съгласни със съдържанието на документа, който подписват,
т.е. от получателя се признава получаването на стоката, описана във фактурата,
на датата, посочена пак в самата нея.По делото бе допусната и ССЕ. Съставът не същата кредитира заключението по ССЕ в
частта, в която се извършва изчисление на данъчната основа и дължимия ДДС във
връзка с чл. 67, ал.З от ЗДДС върху подписаните от жалбоподателя
фактури. ДДС не следва да се начислява върху данъчна основа,
представляваща надценката от процесиите сделки, т.к. това противоречи на
законовите разпоредби за изчисление на данък добавена стойност.Направените в
обжалвания РА не бяха опровергани и в настоящото производство .Налице са
предпоставките на чл. 122,ал.1,т.2,т.07 от ДОПК ,за определяне на данъчната
основа по реда на чл.122,ал..2 от ДОПК ,
съответно презумцията за вярност на фак.констатации на РА не беше оборена с
надлежни доказателства и в това производство.При постановяване на РА по реда на чл. 122 от ДОПК , важи правилото , посочено в
чл.124,ал.2 ДОПК,че фак.констатации на ревизионния акт /РА/ се смятат за верни до доказване на противното в
производство по обжалване на акта.Установената презумция е оборима ,но
оборването на констатациите на РА следва да бъде извършено ,чрез пълно насрещно
доказване.В случая жалбоподателят не е оборил фак.констатации в акта.В
настоящото производство не се събраха
доказателства ,които да наведат на друг
извод,различен от този направен от органа по приходите. Предвид горното следва жалбата на С.Х.П. с ЕТ „Н.-ХГ-С.П.”,
ЕИК *********, против РА № Р-21-1402336-091-01/18.12.2014 г., издаден от ТД на
НАП - Пловдив, в частта му за допълнително установен и начислен ДДС в размер на 69 777,58
лв. с прилежащи лихви 35 610,92 лв., определен допълнително данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 981,92 лв. и лихви 578,02 лв.; данък по чл.48 по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 012,84 лв. и лихви 481,69 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ от 2010 г. в размер на 934,56 лв. и лихви 348,00 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 492,05 лв. и лихви 132,24 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 187,55 лв. и лихви 31,17 лв.,като неоснователна да
бъде отхвърлена .Предвид изхода на делото
и искането на ответника за присъждане на разноски в изпълнение на
решението на ВАС на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за двете пъроинстанционни производства; 3622.86лв +
3622.86лв. ,както и за касационото,
провело се пред ВАС;1811.43лв. в общ размер на 9057.15/девет хиляди петдесет и
седем лева и петнадесет стотинки/лева. Мотивиран
от горното и на основание чл. 160 ДОПК Съдът,
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалба на С.Х.П. в качеството му на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“, ЕИК ***против
Ревизионен акт № Р-21-1402336-091-01 от 18.12.2014 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 177 от5.03.2015г.
на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.
Пловдив при ЦУ на НАП В ЧАСТТА относно
начислен ДДС в размер на 69777,58лв. и лихви 35610,92лв., данък по чл.
48 от ЗДДФЛ за 2008г.- 981,92лв. и лихви- 578,02лв., за 2009г.- 1012,84лв. и
лихва- 481,69лв., за 2010г.- 934,56лв. и лихва- 348лв., за 2011г.- 492,05лв. и
лихва- 132,24лв., и за 2012г.- 187,55лв. и лихва- 31,17лв., както и вноски за
здравно осигуряване за 2008г. в размер на 385,91лв. и лихви 227,17лв. за
2009г.- 387,81лв. и лихва- 184,44лв. и за 2010г.- 153,26лв. и лихва- 57,07лева
. Осъжда С.Х.П. в качеството
му на ЕТ „Н.-ХГ-С.П.“, ЕИК ***да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер
на 9057.15/девет хиляди петдесет и седем
лева и петнадесет стотинки/лева.Препис от акта да бъде изпратен на стараните. Решението може да бъде оспоР.пред Върховен административен съд на РЕПУЛБИКА
БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с
препис за страните.
Председател;