Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
6.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно
заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 10334 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането КЗ) отм.
във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Е.Ю.Б.
твърди, че на 07.09.2013 г. е пострадал от ПТП, настъпило в района на с.
Колари, километър 254+60. Твърди се вина за ПТП да има водача на л.а.
„Фолгсваген“ с рег. № *****, който в нарушение на правилата за движение е
управлявал автомобила като отклонил същия наляво към разделителната мантинела,
последвало рязко свиване на волана вдясно, занасяне и преобръщане на колата –
нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗДвП. С присъда от 27.04.2015 г. по
НОХД 16/2015 на ОС гр. Габрово А.А.е признат за виновен да е причинил на ищеца
осакатяване на долен десен крайник – тежко открито счупване на костите на
подбедрицата и бедро с травматично размачкване на меките тъкани, нерви и
кръвопреносни съдове, довели до ампутация на десен крак до нивото на
тазобедрената става. Отговорността на виновния водач на л.а. „Фолксваген“ била застрахована от ответното
дружество. В резултат на ампутацията Е.Б. не може да се придвижва самостоятелно
и разчита на помощта на своята майка при придвижване и самообслужване.
Необходимо е протезиране със специална протеза, която не се покрива от НЗОК и
чиято стойност възлиза на 29800 лв.,
видно от фактура № 10003091/18.06.2018 г. Претендира заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в резултат на деликта в размер на 29800 лв. – стойност на
протеза (отразена във фактура № 10003091/18.06.2018 г.), както и заплащане на
тази сума периодично през три години, считано от 30.07.2018 г. до настъпване на
причини, водещи до изменение на размера или отпадане на задължението за
изплащане на присъденото обезщетение, ведно със законната лихва от датата, на която
съответното плащане е дължимо до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че е
застраховател на отговорността на водача на л.а. „Фолксваген“, чието виновно противоправно поведение е причинило
твърдяните от ищеца травматични увреждания. Твърди експлоатационният срок на
протезата да е по-дълъг от три години, а отразената във фактурата сума да не
отговаря на действителната стойност на протезата. Посочва, че от обезщетението
следва да се приспадне предвидената държавна субсидия за протезиране. Оспорва
ищецът да е извършил плащане по представената проформа фактура.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда № 14
от 27.04.2015 г. по НОХД № 16/2015 г. по описа на ОС Габрово
водачът на лек автомобил Фолксваген Каравел с рег.№ К ****АХ-А.П.П.е бил
признат за виновен в това, че на 08.09.2013 година, около 07,25 часа, на
автомагистрала „ДП 1 А-1" Белград - Ниш, Република Сърбия, в района на с.
Колари, при км. стълб 254+60, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Каравел" с peг. № К ****АХ, преотстъпен му за
управление от А.Р.И.от с. Седлари, общ. Момчилград, нарушил правилата за
движение по пътищата - разпоредби от ЗДвП чл. 20, ал. 1, чл.5, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Е.Ю.Б. от гр. Кърджали - осакатяване на
долен десен крайник тежко, открито счупване на костите на подбедрица и бедро с
травматично размачкване на меките тъкани, нерви и кръвопреносни съдове, които
травми са довели до ампутация на десен крак до нивото на тазобедрената става,
които са непосредствена последица от настъпилото ПТП. С решение №
146/17.07.2015 г. по ВНОХД № 160/2015 г. присъдата е изменена във връзка с
приложение на чл. 66 НК и е отменена в частта за допуснато нарушение на чл. 5,
ал. 1 ЗДвП. В частта относно изтърпяването на наказанието присъдата е изменена
с решение № 383/18.11.2015 г. по КНОХД 1370/2015 г. на ВКС.
С експертно
решение от 17.12.2013 г. на ТЕЛК на Е.Б.
е определена 95% неработоспособност с водеща диагноза: травматична ампутация на
ниво тазобедрена става. Посочено е, че детето се нуждае от чужда помощ за
обслужване в бита.
С решение № 5308/17.07.2017 г. по
гр. дело № 14913/2015 г. на СГС, І-4 с-в, е осъдена Застрахователна компания „Л.И."
АД да заплати на Е.Ю.Б. на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата 350 000.00
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания: „конквасация (размачкване на тъканите,
нервите и кръвоносните съдове) на дясното бедро, ампутация на десния долен крайник на нивото
под дясната тазобедрена става, счупване на дясната бедрена кост на две нива,
счупване на дясната голямопищялна кост в горната и част. екстериорация
(разкъсване и израждане ) на десния тестис“ и свързаната с тях
„тревожно-депресивна реакция при разстройство в адаптацията“, всичките
причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие станало на
08.09.2013 г. около 07.25 часа на автомагистрала „ДП 1 А-1" Белград - Ниш,
Република Сърбия, в района на с. Колари, при км. стълб 254+60, при управление
на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Каравел" с peг. № *****
от А.П.П.в нарушение правилата за движение по пътищата - разпоредби от ЗДвП чл.
20, ал. 1, чл.5, ал. 1, установено с влязла в сила присъда № 14/27.04.2015
г. по НОХД № 16/2015 г. по описа на ОС
Габрово, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ К ****АХ е била застрахована
при ответника по полица № 22112002163180/17.09.2012 г. със срок на покритие от
17.09.2012 г. до 16.09.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 08.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 350000.00
лв. до пълния предявен размер от 500 000.00 лв., като неоснователен. Осъден е
ответникът да заплати на ищеца на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата 4268.24 лв. – застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляваща направени разходи за лечение и възстановяване във връзка с травмите от ПТП
както следва: фактура от 06.02.2014г. за 15,40 турски лири за извършени 2 бр.
рентгенографии; фактура от 25.04.2014г. за 1375 турски лири за „озоново лечение
на ампутационния чукан; фактура от 15.07.2014 г. за 4 528 турски лири за
бедрена протеза на десен долен крайник; фактура от 12.09.2014 г. за 150 турски
лири - за медицински процедури; фактура 10.10.2014 г. за 65 турски лири -
разход за извършени медицински процедури, на обща стойност 6 329, 40 турски
лири или 4268.24 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2014 г.
/дата на извършване на разходите/ до окончателното изплащане на сумата.
Решението е влязло в сила на 16.08.2017 г.
В Социален
доклад от 28.02.2019 г. на ДСП Кърджали се сочи, че Ерин е ученик в 6 клас на
СУ „П.Р.Славейков“ гр. Кърджали. До училище го води майка му и стои там, за да
му помага при нужда и заедно да се прибират вкъщи. Детето се отглежда в семейна
среда.
Изслушан по
реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето Е.Б. споделя, че след
катастрофата му е поставена протеза и се придвижва с патерици. Обича да играе
футбол и народна топка, не му е трудно да го прави с помощни средства. Когато
времето е много студено или много топло стои в стаята и не играе. В училище се
справя сам, няма нужда от помощ на трето лице.
В справка от
АСП от 22.02.2019 г. се сочи, че след 07.09.2013 г. ищецът е получил целева
помощ за покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински
изделия по реда на чл. 39 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на
хората с увреждания: 1. бедрена модулна протеза с движение и динамично стъпало
с експлоатационен срок 02.06.2017 г. – 02.06.2018 г. за сумата от 3580 лв. и 2.
бедрена модулна протеза с експлоатационен срок от 09.01.2015 г. – 09.01.2016 г.
В проформа
фактура от 18.06.2018 г., изготвена от „Медико-техническа лаборатория – Център
за протезиране“ ООД е отразено, че стойността на: изработка на модулна протеза
за тазобедрена дезартикулация с тазобедрена става, полицентрично коляно,
карбоново стъпало и приемна карбонова гилза тип кош е 29800 лв. без ДДС.
По делото е
приета Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице К.А.С., както и
Комплексна съдебномедицинска експертиза - основна и допълнителна, изготвени от
вещите лица д-р К.С. и оценител А.Б.. В
експертизата се сочи, че протезирането на десен долен крайник на ищеца е
единствената възможност за възстановяване на самостоятелното му придвижване. При извършен личен преглед
вещото лице С. констатира високо ниво на ампутация, като приемната гилза е тип
кош с поясно закрепване, а не бедрена протеза със стандартна гилза и бедрено
прикрепване. При прегледа ищецът е споделил, че сменя протезата всяка година, а
на всеки 4 месеца - козметичната част. Правили били една протеза в България, но
не била сполучлива - във фирма “ВИП”. Сега прави протезите в гр. Истанбул,
Турция. Протезата струва около 10000 лв., като на всеки 4 месеца сменя
козметичната част, която струва 2000 лв. Не са представили пред вещите лица
документи за извършени плащания. При направена справка вещите лица констатират,
че протези се изработват в “А.” ООД гр. София и “Хабитус-протези и ортези” ООД
гр. Варна. Средната цена за изработка на бедрена модулна протеза с базови
компоненти и включени чорапи е 9238 лв., без чорапи средната цена за бедрена
модулна протеза с базови компоненти е в размер на 8972 лева. Това са цени за
базови модели при бедрена протеза със стандартна гилза и бедрено прикрепване.
При ищеца обаче вещото лице констатира употреба за протеза с приемна гилза тип
кош с поясно закрепване, а не бедрена протеза със стандартна гилза и бедрено
прикрепване. Представената по делото проформа фактура включва тази приемна
гилза тип кош с поясно закрепване от карбон, тазобедрена става, полицентрично
коляно, карбоново стъпало и приемна карбонова гилза тип кош. В първоначолно
депозираното заключение експертът посочва, че до навършване на 18-годишна
възраст протезата следва да се подменя всяка година с право на един ремонт, ако
е учащ - на две години с право на два ремонта, а след това - на всеки четири
години с право на четири ремонта.
Вещите лица посочват, че
протезите се обособяват в 4 групи според нивата на мобилност: 1-ва и 2-ра група
- за трудноподвижни или подвижни пациенти и ограничени ползватели, а 3-та и
4-та група - за работещи пациенти, хора в активна възраст, като 4-та група е за
спортисти и спортни дейности. За първите две групи се изработват предимно
базови модели протези, а за вторите две групи изискванията към материалите и
модулите са по-големи и съществено оскъпяват производството. Според експертите
базовата цена на ползваната от ищеца протеза е 16000 лв. и кореспондира с
посочената от ищеца цена като платена в Турция. В заключение се посочва, че
цената на протеза, съответстваща на нуждите на ищеца, е в размер на 19520 лв. В
съдебно заседание експертите допълват, че в посочената цена не са заложени
козметичните поправки. За година пациентът има право на 1 протеза и 4 поправки,
като те са в зависимост от нуждата. През годината може да не се наложи нито
една поправка, е здрава протезата и няма
износване, могат да са и повече от 4.
При така приетите за
установени факти, съдът намира следното от правна
страна:
Ответникът е застраховател
по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
водача на лек автомобил “Фолксваген“ с рег. *****. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при
ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане
със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания,
причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите.
С влязло в сила решение по
гр. дело №14913/2015 г. на СГС, І-4 е формирана сила на пресъдено нещо между
страните по отношение посочените елементи на деликта, обуславящи отговорността
на ответното застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или
периодически.
В конкретния случай
събраните по делото доказателства установяват трайност на получената от ищеца
травматична увреда – ампутация на десен крак до нивото на тазобедрената става.
Увреждането изисква периодични разходи за закупуване на протеза, което не се
оспорва от ответната страна. Основен спорен момент е каква е протезата, от
която ищеца се нуждае и на каква стойност е същата, респ. каква следва да е
честота на подмяната й и какви биха били разходите за ремонт.
Съдът основава изводите си
на приетата по делото основна медицинска експертиза, както и комплексна
съдебномедицинска и оценителна експертиза. Установява се, че при отчитане на
индивидуалните потребности на ищеца той се нуждае, поради високото ниво на
ампутация, не от бедрена протеза със стандартна гилза и бедрено прикрепване,
каквато е базовата модулна протеза, а от приемна гилза тип кош с поясно
закрепване. Вещите лица определят стойността на тази протеза да е 19250 лв. без
включена цена на текущите козметичните ремонти. Съдът намира, че това е и
сумата, съответна на необходимите разходи, за която отговорността на
застрахователя следва да бъде ангажирана. Доколкото вещите лица не се ангажират
с предвидимост и сигурност на бъдещи разходи за козметични ремонти на
съответната протеза, те не следва да се вземат предвид при определяне на
обезщетението.
Същевременно събраните по
делото доказателства установяват преди предявяване на иска – до 02.06.2018 г., ищецът
да е ползвал целева помощ за покупка на помощни средства, приспособления и съображения
за медицински изделия по реда на чл. 39 ППЗХИХУ. При настоящата нормативна
уредба е отменен чл. 75, ал. 4 ПП ЗХУ и регламентацията е според Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда,
механизма и критериите за заплащане от националната здравноосигурителна каса на
лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални
медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия за хората с увреждания, изм. ДВ. бр. 26 от 01.04.2022 г. Не се
установява обаче тази целева помощ, отпускана след представяне на
разходнооправдателни документи към определени по списък лица, изработващи
медицинските изделия, да е съответна на нуждите именно на ищеца. Ето защо съдът
не я взема предвид.
По така изложените
съображения искът следва да бъде уважен за размер от 19250 лв. Същевременно
съдът отчита, че отговорът на вещото лице С. относно необходимостта от
периодична подмяна на медицинското изделие е чрез препратка към ПП ЗИХУ. В тази
част следва да се отчете, че възприетият подход за отпускане на целева помощ е
в зависимост от статус на учащ или не на лицето с увреждан и е свързан с
ангажимента на държавата да подпомогне учащите в по-кратък, 2-годишен период.
Съдът не споделя изложените в писмената защита на ищеца аргументи, че следва да
се възприеме осреднен подход между така посочените 2 и 4 години и искът да се
уважи чрез ангажиране отговорността на застрахователя за период през 3 години.
Неговата отговорност е свързана с необходимостта от подмяна на необходимо
медицинско изделие и продължаващото обучение на пострадалия следва да е без
значение. Ето защо искът се явява основателен за 4-годишен период.
По разноските.
Ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК.
На основание
чл. 38 ЗАДВ на адв. Р.М. ответникът следва да заплати възнаграждение в размер
на 2 505,36 лв. с ДДС.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 1 501,50 лв., както и разноски за вещи лица в размер 637 лв.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника разноски в общ размер 140
лв., в това число депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *****, да
заплаща на Е.Ю.Б., ЕГН **********,
IBAN ***, пожизнено, на основание чл.
226 КЗ (отм.) КЗ вр. чл. 51, ал. 1, изр. второ ЗЗД периодично обезщетение за имуществени вреди от ПТП, реализирано на
07.09.2013 г. в Република Сърбия по вина на водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. №
*****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от
ответното дружество, което обезщетение касае периодичното закупуване на протеза
поради ампутация на десен крак на пострадалия, считано от 30.07.2018 г. до
настъпване на обстоятелства за изменение или погасяване на присъденото
обезщетение, както следва:
-
до навършване
на 18-годишна възраст на ищеца – ежегодно сума в размер на 19250
лв., ведно със законната лихва, считано от датата, на която следва да се
извърши плащането до окончателното изплащане на дължимата сума като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 29800 лв. и в частта обезщетението да се присъжда ежегодно над 18 години до
навършване на 20-годишна възраст;
-
след навършване
на 18-годишна възраст на ищеца – на всеки 4 (четири) години сума в размер на 19250 лв. ведно със законната лихва,
считано от датата, на която следва да се извърши плащането до окончателното изплащане
на дължимата сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
29800 лв. и в частта, с която се иска периодичното плащане да е на всеки 3
години.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *****, да
заплати на адв. Р.И.М. от САК
на основание чл. 38 ЗАДв. сумата от 2 505,36
лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *****, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 2 138,50 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 ГПК Е.Ю.Б., ЕГН ********** да
заплати на Застрахователна компания „Л.И.“
АД, ЕИК ***** сумата от 140
лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
СЪДИЯ: