Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                          

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1435 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „МКЕ.-И.” ЕООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че има публични задължения към НАП за данъци и осигуровки в размер на 14056.47 г., които не е в състояние да погаси. Почти пълната липса на активи и наличието на тези задължения прави  практически невъзможно продължаването на дейността на търговеца. Поради липса на извършвана търговска дейност няма и очаквани приходи, с които тези задължения да се погасят. Последното направено плащане е от 02.09.2019 г. и е за погасяване на задължения за заплащане на заплати за м. август 2019 г.   Ето защо моли Съда да обяви неплатежоспособността му, алтернативно свръхзадължеността му /в зависимост от по-ранната дата, на която е настъпило някое от тези състояния/  и открие производство по несъстоятелността му с решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството „МКЕ.-И.” ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 17.08.2016 г., като му е предоставен ЕИК *******.  Пследният обявен ГФО на дружеството в Търговския регистър е за 2018 г., като по електронното дело на длъжника са обявени и ГФО за 2016 г. и 2017 г.  

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до  02.10.2019 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 07.10.2019 г. няма  данни  за регистрирани  ППС на името на длъжника.

Длъжникът е представил по делото ГФО за периода от 2016 г. до 2018 г. вкл., ведно с техните съставни части.

От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са приложени  заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за 2016 и 2018 г., като е посочено, че  няма данни за подадена ГДД за 2017 г.  В информационната система на ТД на НАП няма данни за издадени ревизионни актове, съставени при възложени данъчни ревизии и проверки по отношение на дружеството за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. Има данни за започнато принудително изпълнение срещу длъжника, като има наложени обезпечителни мерки към 14.10.2019 г., изразяващи се в налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

Представените от длъжника и изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза В.П., чието заключение, като неоспорено от молителя,  съдът намира за  компетентно и безпристрастно дадено. От заключението  на вещото лице  П. се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период  2016 –2018 г. вкл, вещото лице посочва, че за периода 2016 г. – 2017 г. дружеството не е извършвало дейност и не е реализирало приходи и разходи, като няма осчетоводени активи и пасиви, поради което стойностите в счетоводния му баланс за тези години са нули. За периода  2018 г. преобладаващ дял -  85.71 % имат текущите /краткотрайни/ активи, които се състоят единствено от вземания. От началото на 2019 г. до подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ има изравняване на дела на текущите и нетекущите активи, като същите са по 50%. Дружеството няма отчетени разходи за бъдещи периоди за периода от 2018 г. до м. юли 2019 г. Вещото лице изчислява коефициентите за ликвидност на дружеството за изследвания период. Към 31.12.2018 г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0.5, а към 15.07.2019 г. е с нулева стойност. Същите показатели има и коефициентът на бърза ликвидност, а стойностите на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност за тези периоди са с нулева стойност. От изчислените коефициенти на ликвидност вещото лице прави извод, че за периода дружеството не е било в състояние да уреди веднага задълженията си. За периода 2018г. – 15.07.2019 г.  съществуващите задължения на ответника  не са обезпечени с достатъчно имущество и това имущество не е било достатъчно, за да покрие изискуемите му задължения. Стойностите са отрицателни и длъжникът е в пълна зависимост от кредиторите си   което го поставя в състояние на дългосрочна неплатежоспособност.  За този период длъжникът е в състояние и на свръхзадлъжнялост, като едновременно с това преминава и в състояние на декапитализация на собствения капитал, като причина за това е генерирането на финансови загуби, респективно отрицателната стойност на собствения капитал. Към края на 2018 г. длъжникът има осчетоводени изискуеми данъчни задължения, както и задължения към персонала и осигурителни такива, но не и такива към доставчици и по търговски сделки. Към 14.10.2019 г. изискуемите му данъчни задължения възлизат на 23768.86 лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея  дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ.  Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение  всички коефициенти на ликвидност са извън границите на референтните си стойности към 31.12.2018 г. и след този момент продължават да намаляват. Ето защо  Съдът намира, че влошаването на коефициентите от този момент е трайно състояние. Направените от длъжника частични плащания и погасяване на задължения за заплащане на заплати, направени след 31.12.2018 г. не оборват наличието на презумцията, установена в чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ – арг. от чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2018 г., като към тази дата длъжникът е имал изискуеми парични задължения по  чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Ето защо съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника  следва да се приеме датата 31.12.2018 г.

Видно от заключението на вещото лице към тази дата – 31.12.2018 г., длъжникът е изпаднал и в състояние на свръхзадълженост. Предвид съвпадението на датата, в която длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост и заявеното при условията на алтернативност искане от длъжника да се открие производство по несъстоятелност в зависимост от по-ранната дата, на която е настъпило някое от тези състояния, то Съдът приема, че следва да открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.

Не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „МКЕ.-И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „МКЕ.-И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „МКЕ.-И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА „МКЕ.-И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „МКЕ.-И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1435/2019 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

                                                      Съдия: