Р Е Ш Е Н И Е
№ 31/22.2.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 13.02.2019г.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1271 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно осн. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ***ЕООД, ЕИК ***против Н.И.Л.
за заплащане на сумата от 429,76 лв, от които 350 лв - неплатена главница по договор за кредит
№********** и сумата от 79,76 лв – наказателна лихва за периода 04.10.2015 –
03.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноските по настоящето дело, както и юрк.
възнаграждение.
В исковата молба
се излага, че между „*** „ ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „ *** „ и ответника е сключен договор за кредит
№********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Съгласно същия член договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на
„***” ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „***” на интернет страницата на кредитодателя-***. На посочената
страница „***” предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва
да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата пред договорна
информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се
предоставяло на кредитополучателя на интернет страницата на „***”.
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на бутона
„Подпиши” от кредитополучателя се считало, че са подписани всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка ***. В процесния
случай, на 04.10.2015 г. страните сключвали договор за кредит, фигуриращ в
системата на „***“ под № ********** и бил първи по ред договор за кредит между
тях. В заявката си Н.И.Л. посочил, че сумата, която желаел да му бъде отпусната
била в размер 350 лева. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 03.11.2015 г. Съгласно заявката
на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на 05.10.2015г. по
банкова сметка ***. С настъпване на падежа по договора – 03.11.2015 г.,
кредитополучателят не погасявал дължимите по договора суми и изпаднал в забава.
Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 04.11.2015 г., „***”
ЕООД (***) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен
процент – в конкретния случай – 0%, върху неизплатената сума за периода на
просрочието. До ответника били изпратени два броя напомнителни писма на адреса,
посочен от него в Договора за кредит. В тези писма се съдържала подробна
информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите
условия към Договор за кредит № ********** се таксували по 10 лева за всяко и
били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените
покани ответникът не погасявал гореописаните вземания. На 01.02.2018г. „***”
ЕООД в качеството си на цедент, сключил
с***” ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания с №
ВGF-2018- 005/01.02.2018 г. По силата на Договора цедентьт прехвърлял на
цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница – 350,00
лева наказателна лихва – 402, 29 лв за периода 04.11.2015 г. до 31.01.2018г.
; отписани такси за събиране (2 бр.
изпратени писма) - 20 лева. Структурата
на вземането била подробно описана в Приложение № 1, което била неразделна част
от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за
цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомявал длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД***” ЕООД изпращал до посочения в договора за кредит адрес уведомление за
цесия с препоръчана писмовна пратка чрез „Български пощи” ЕАД, която била
върната до подателя с отметка „Получателят се е преместил на друг адрес”. В
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „***”
ЕООД (***) предоставяли на***” ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018 г. От датата на цесията до момента на подаване на исковата молба
забавата на ответника продължавала.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът представя платежно за платена сума в размер, равен на
размера на гражданския иск, предявен от
ищеца.
С допълнителна
молба ищецът излага, че ответника е заплатил на 21.11.2018г. по сметка на ищеца претендираната с исковата молба сума в общ
размер от 429,76 лв и моли, ответникът
да бъде осъден, да заплати сторените в производството разноски
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ответникът по
иска е ангажирал писмени доказателства, удостоверяващи заплащането на дължимото
по сметка на ищеца след датата на исковата молба, като в тази връзка с молба от
20.12.2018г. проц. представител на ищеца признава,
че претендираната с исковата молба сума в
общ размер от 429,76 лв е заплатена изцяло в хода на производството, останали
незаплатени са разноските, сторени в гражданското производство. С оглед
изложеното, съдът като съобрази извършеното в хода на производството плащане,
намира, че предявените искове за главница и за лихви са доказани по основание и
размер. Извършеното плащане на дължимите суми съставлява факт, настъпил след
завеждане на делото, който е от значение за спорното право. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК доколкото
претенцията на ищеца е удовлетворена, чрез погасяване на претендираните суми за
главница и за лихва исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите
обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Тъй като ответникът Н.И.Л. е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и
че претендираната сума е погасена чрез плащане в хода на исковия
процес, формира извод за отхвърляне на исковете не като неоснователни, а за
отхвърлянето им като погасени чрез плащане.
С Тълкувателно
решение № 119 от 01.12.1956 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението
си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане
към датата на исковата молба. За казусът искът се отхвърля като погасен чрез
плащане след връчване на препис от исковата молба, поради което следва да се
приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото
по арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК, и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски. В случая
не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане
е едва след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава
ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. В този смисъл са
и дадените разрешения в практиката на ВКС – напр. определение № 511/ 29.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1499/2013 г., IV гр.
отд., определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г., I гр. отд,
определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV гр. отд. на ВКС и други.
С оглед изложеното,
в полза на ищеца***” ЕООД следва в настоящото производство да бъдат присъдени
сторените съдебно – деловодни разноски, от които: 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно разпоредбата на чл.25, ал1 от ЗПрП и 100 лв за държавна такса.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно осн. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ***ЕООД,
ЕИК ***, ***против Н.И.Л.,***, за заплащане на сумата от 429,76 лв, от които
350 лв / триста и петдесет лева/ -
неплатена главница по договор за кредит №********** и сумата от 79,76 лв
/ седемдесети девет лева и 76 стотинки /– наказателна лихва за периода 04.10.2015
– 03.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, поради
погасяване на вземанията, чрез плащане, извършено след завеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.Л.,***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ***ЕООД, ЕИК ***,
***сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща
сбор от сторени от ищеца по
настоящото дело съдебно-деловодни разноски, както следва: за юрисконсултско възнаграждение
100 лв. и за държавни такси - 100 лв
РЕШЕНИЕТО в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: