№ 14600
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20241110102245 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.04.2024 г., 12:30 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1782,24 лв.,
представляваща получена на отпаднало основание сума по изпълнителен лист от
16.03.2021 г. по гр.д. № 64321/2020 г. по описа на СРС, 62 състав, който е бил
обезсилен с влязло в сила определение от 01.03.2022 г.
Ищецът твърди, че не дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата в размер на 1782,24 лв.,
1
по изпълнителен лист от 16.03.2021 г. по гр.д. № 64321/2020 г. по описа на СРС, 62
състав. За принудително събиране на сумата е било образувано изпълнително дело №
20218580401084 по описа на ЧСИ У. Д., по което е събрана от ищцата чрез запор и
преведена на ответника сумата в размер на 1782,24 лв. Сочи, че с влязло в сила
съдебно определение на 16.03.2021 г. изпълнителният лист е бил обезсилен. Счита, че
посочената сума е получена от ответника на отпаднало основание, поради което
предявява посочения иск. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „ФИРМА” ЕАД, оспорва иска, като моли същият да бъде
отхвърлен. Счита, че сумите са били получени на годно правно основание –
изпълнителен лист и в рамките на принудително изпълнение. Твърди, че не се е
обогатил за сметка на ищеца. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени, като
претендира разноските по производството.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи
се от доказване са следните обстоятелства – че в полза на „ФИРМА“ ЕАД е бил
издаден изпълнителен лист от 16.03.2021 г. по гр.д. № 64321/2020 г. по описа на СРС,
62 състав, че за принудително събиране на сумите по изпълнителения лист е
образувано изпълнително дело № 20218580401084 по описа на ЧСИ У. Д..
С оглед отделените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, за
основателност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е
да докаже факта, че сумата в размер на 1782,24 лв., по изпълнителен лист от 16.03.2021
г. по гр.д. № 64321/2020 г. по описа на СРС, 62 състав, е събрана от нея принудително
по изпълнително дело № 20218580401084 по описа на ЧСИ У. Д., съответно изплатена
на „ФИРМА“ ЕАД, изпълнителният лист е бил обезсилен с влязло в сила съдебно
определение.
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите
възражения. При доказване на посочените обстоятелства от ищеца в тежест на
ответника е да докаже погасяването на дълга.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК страната която живее
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището
на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник
по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
2
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3