№ 592
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно
гражданско дело № 20221100500570 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ДЗИ-О.з.“ ЕАД срещу постановление за
разноски от 21.12.2021 г., с което частен съдебен изпълнител В.М., рег. №860
по изп. д. №20218600401693 отказва да редуцира приетите по делото
разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя
и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Посочва, че приетият от съдебния изпълнител хонорар е
прекомерен, несъответстващ на критериите за справедливост и обоснованост
по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдВ. Твърди, че по изпълнителното дело е
извършено единствено подаване на молба за образуване на изпълнително
дело, което обстоятелство не обосновава приемането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 656 лева. Сочи, че длъжник е застрахователно
дружество, което обстоятелство предполага лесното събиране на вземането.
Твърди, че не са извършвани процесуални действия от страна на взискателя.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Счита, че в случая
дължим е минимума на адвокатското възнаграждение определено съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 година. Моли, приетото от съдебния
изпълнител адвокатско възнаграждение да бъде намалено.
Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен, не подава
становище.
Съдебният изпълнител по изп. д. №20218600401693 е изложил
подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на
чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че поисканото
адвокатско възнаграждение е минимално, съобразено с Наредбата за
адвокатските възнаграждения. Твърди, че липсват основания за намаляване
на адвокатското възнаграждение.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
На 14.12.2021 г. по молба с вх.№71831 на взискателя Н.Б.М. чрез адв.
П.К. е образувано изп. д. №20218600401693 срещу „ДЗИ-О.з.“ ЕАД въз
основа на изпълнителен лист издаден от Апелативен съд-Варна, с което
длъжникът е осъден да заплати на Н.Б.М. сумата от 50 000.00 лева.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят възлага
на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ извършването на всички
действия за събиране на вземанията, включително и определяне начина на
изпълнение. Претендирани са разноските в производството, включително и
заплатения адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 1 656.00
лева с ДДС.
Въз основа на приложени по делото адвокатско пълномощно и договор
за правни услуги от 14.12.2021 г., съдебният изпълнител е приел адвокатско
възнаграждение в размер на 1 656 лева.
По делото е приложена сметка за дълга, от която се установява, че са
начислени общо 67 488.61 лева, от които 1 656.00 лева- адвокатско
възнаграждение и 4 478.84 лева- такси по ТТРЗЧСИ.
На 14.12.2021 г. ЧСИ връчва на длъжника „ДЗИ-О.з.“ ЕАД на основание
чл. 428 ГПК покана за доброволно изпълнение.
На 05.01.2022 г., съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение
до „ОББ“ АД, с което е наложил запор върху вземанията и банковите касети
на длъжника „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, като е отправил изрична покана на основание
чл. 508, ал. 1 и ал. 3 ГПК да бъдат внесени дължимите суми по сметката му.
На 11.01.2022 г., „ОББ“ АД уведомява съдебния изпълнител, че
дължимите суми по запора са платени изцяло на 07.01.2022 година.
На 21.12.2021 г. длъжникът е депозирал възражение по изпълнителното
дело, с което е оспорен размерът на дължимия адвокатски хонорар, като
прекомерно завишен. Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до размер от 200 лева. Наведени са доводи, че
пропорционалната такса следва да бъде намалена.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да редуцира приетите по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител
на взискателя и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство,
както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част
І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му
етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК.
Видно от договора за правна помощ, приложен към молбата за
образуване на изпълнителното дело, между взискателя и пълномощника е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 656 лева, което е
минималното определеното по начина посочен в чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 2004 година. От представеното в цялост копие на изпълнителното дело
е видно, че извършените от адвоката действия по делото се изчерпват с
представянето на молба за образуване на изпълнителното дело и възлагане на
основание чл. 18 ЗЧСИ извършването на всички действия за събиране на
2
вземанията.
Настоящият състав на съда счита, че действително присъдената с
изпълнителния лист главница е в голям размер, но следва да се посочи, че
длъжникът е застрахователно дружество, което има известни банкови сметки
с налични средства и наложения запор осигурява вземането, което е видно от
върнатото съобщение от страна на банката, поради което не може да се
приеме, че биха се следвали последващи процесуални искания от страна на
пълномощника на взискателя.
Възнаграждението за процесуално представителство има предвид
продължително изпълнение с множество изпълнителни действия,
предполагащи прилагане различни способи за събиране на вземането, с
активното участие на процесуалния представител на взискателя. Конкретния
случай не е такъв. Вземането се реализира с едно процесуално действие по
налагане на запор, направено като избор от страна на ЧСИ, без участие на
представителя на взискателя, поради което съдът намира, че се следва
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело.
Поради изложеното следва да се приеме, че единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие по изпълнителното дело е
това по подаване на молба за образуването му, поради което взискателят има
право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което съгласно посочената разпоредба е в
размер на 200 лева и не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение над този размер. По тези съображения се налага извод, че
претендираното от взискателя и определено от съдебния изпълнител
адвокатско възнаграждение в размер се явява прекомерно, поради което и при
съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размер от 200 лева.
В случая, основателна се явява и жалбата срещу постановлението за
разноски по изпълнителното дело в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса съдът
намира, че следва да се определи върху общо събраната сума без
адв.възнаграждение и разноски на ЧСИ. В този случай при общ събираем
интерес от 61 153,17 лева, пропорционалната такса е в размер на 3 666.12 лева
без ДДС.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 21.12.2021 г., постановено от ЧСИ
В.М., рег. №860 по изп. д. №20218600401693, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника „ДЗИ-О.з.“ ЕАД за намаляване на приетите по
делото разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определените и приети от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 200 лева/ двеста/ без ДДС и за
пропорционална такса по т. 26 от Тарифата на ЧСИ за разликата над сумата
от 3 666.12 лева / три хиляди шест стотин шестдесет и шест лева и 12
стотинки/.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4