Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27
гр. Ботевград, 03.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1120 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „Х. К.“ АД срещу
А.Х.Р. е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК
за сумата от 1484,16 лв., представляваща парично вземане по Запис на заповед,
издаден на 09.09.2016 г. в гр. С., с падеж на плащане 07.09.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението. По същество искането към съда е да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горната сума, предмет на Заповед
№ */*.*.20** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № */20** г. по описа на РС – Ботевград. Ищецът
твърди, че е поемател по запис на заповед, издаден от ответника на 09.09.2016
г. Задължението по записа на заповед възлизало в размер на 1484,16 лв. и
следвало да се заплати на 07.09.2018 г. Ответникът не погасил задължението си.
Преди завеждане на настоящото производство ищецът предложил на ответника
доброволно и извънсъдебно уреждане на спора. В отговор ответникът признал
вземането, но не поставил ясни условия, при които поема ангажимент да погаси
вземането си.
Ответникът е получил препис от
исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа доводите
и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно Запис на заповед от 09.09.2016 г.,
ответницата А.Х.Р. безусловно и без протест се е задължила да изплати сумата от
1484,16 лв. на поемателя „Х. К.“ АД. Като падеж на плащане е посечена датата
07.09.2018 г., като място на плащане – конкретни банкови сметки на ищеца. Посочено
е място на издаване, изписани са трите имена на издателя и същият е положил
подпис.
Въз основа на коментирания запис на заповед е издадена
Заповед № *за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 06.03.2019 г. по ч. гр. д. № */20** г. по описа на РС –
Ботевград.
Не следва да се обсъждат представените разпечатки от
електронни пощи (л. 9 и 10), тъй като не може да се установи със сигурност, че
разменената кореспонденция изхожда от страните по делото.
Не се взема предвид и приложеното по ч. гр. д. №
*/20** г. по описа на РС – Ботевград становище с вх. № */*.*.20** г. от ищеца,
тъй като същото не е в цялост и не носи подпис.
Представеният документ Рекапитулация по договор (л.
30-32) не е относим към предмета на доказване, поради което също не следва да
се обсъжда.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) издаден в негова полза запис на заповед от ответника;
2.) редовност от външна страна на записа на заповед (наличие на всички
изискуеми по закон реквизити); 3.) настъпила изискуемост на процесното вземане.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил задълженията
си, в случай че направи такова оспорване.
В т. 17 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разрешен въпросът относно предмета на делото по иск с правно
основание чл. 422 ГПК при позоваване на запис на заповед, респ. разрешен е въпросът
относно разпределянето на доказателствената тежест. В последния абзац на
мотивите по т. 17 се сочи, че при въведено твърдение на ищеца с исковата молба,
че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения
запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор доказва
вземането си, основано само на менителничния ефект. Само при заявени релативни
възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при които ищецът следва да установи и конкретното
основание по каузалната сделка. В процесния случай ищецът не е разкрил каузата
в исковата си молба. В кориците на делото се съдържат индиции, че се касае за договор
за кредит, но такова изрично твърдение, наведено в исковата молба, не се
съдържа. Индиции за разкриване на каузата са поместени и в становище с вх. №
*/*.*.20** г. от ищеца, което обаче не следва да се обсъжда, тъй като не е
представено в цялост и не е подписано. Отделно от това ответникът не е навел никакви
възражения, включително релативни възражения относно каузата. Ето защо,
достатъчно за уважаване на иска е да се докаже редовен от външна менителничен
ефект.
Разгледаният по – горе въпрос е
третиран и в актуалната практика на ВКС (напр. Определние № 181/10.04.2018 г.
по д. № 2896/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о.) В цитираното определение се възприема
следното: „Не би могло да се вмени в
тежест на кредитора – поемател по записа на заповед, установяването на
обстоятелство, за позоваване на което няма изначален правен интерес в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно
преждепосоченото в мотивите на Тълкувателното решение: че не следва да сочи и
доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение. Твърдението
му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на
ответника – длъжник по записа. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване
биха подлежащи само релативните му възражения за несъществуване или погасяване
на вземането. Ако би твърдял различна кауза, съгласно Тълкувателното решение, всяка
от страните доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на каузата на ищеца в
този случай обаче в съответствие с мотивите на т.17 в цялост, се обуславя не от
основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори
доказвана от ответника, различна от действителната каузална причина за
издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание, предвид
правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения. Както е
обобщено в решение по т.д.№ 3437/2013 год. на настоящия състав: Ищецът носи
тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес,
но не и задължение от установяване на каузална причина за издаване записа на
заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника.“
Процесният запис на
заповед съдържа всички изискуеми съгл. чл. 535 от ТЗ реквизити - наименованието "запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на
издаването; подпис на издателя. Ето защо записът на заповед е редовен от външна
страна. Изискуемостта на процесното задължение е настъпила на посочения в
записа на заповед падеж – 07.09.2018 г.
Поради всичко гореизложено,
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По
разноските
С оглед изхода на спора, право на разноски в исковото
и в заповедното производство има ищецът.
В полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените в исковото и в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно: сумата от общо 329,70 лв. – разноски в исковото производство, от които 29,70 лв. –
държавна такса, 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата
от общо 329,68 лв. - разноски в
заповедното производство, от които 29,68 лв. – държавна такса и 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК от „Х. К.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., УЛ. „П. с.“ № *, срещу А.Х.Р. с ЕГН: **********,***,
че А.Х.Р. дължи на „Х. К.“ АД сумата от 1484,16
лв. (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки),
представляваща парично вземане по Запис на заповед, издаден на 09.09.2016 г. в
гр. С., с падеж на плащане 07.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед № */*.*.20** г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № */20** г. по описа на РС –
Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.Х.Р. с ЕГН: **********,***
да заплати на „Х. К.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., УЛ. „П. с.“ № *, сумата от 329,70
лв. (триста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки), представляваща
разноски в исковото производство, от които 29,70 лв. – държавна такса, 300 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 329,68 лв. (триста двадесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство, от които 29,68 лв. –
държавна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :