№ 1434
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502856 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Юробанк България” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от П.Д. –изпълнителен директор и М.В. – прокурист, чрез адв. И., със
съдебен адрес гр. .............................“ № 2а, ет. 8, срещу Разпореждане № 12287 от 09.07.2021
г., постановено по ч. гр. д. № 11357 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., с което се
отхвърля изцяло заявление вх. № 37318 от 07.07.2021г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, подадено от „Юробанк България” АД срещу длъжника Н. СТ. З..
В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно, като се търси неговата отмяна и постановяване на съдебен
акт, с който да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, с допускане на незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника Н. СТ. З., ЕГН: **********, с адрес гр. Пловдив, ж.к. .................5, вх. В, ет. 1, ап.
2, да заплати удостовереното в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните
книги на банката парично вземане в размер на общо 7123,11 лв., представляващо сбор от
сумата от 5347,58 лв. главница по Договор за потребителски кредит № FL951681 от
23.01.2019 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021 г., до изплащане на вземането, сумата
от 327,99 лв. възнаградителна лихва за периода от 12.01.2020 г. до 19.10.2020 г., сумата от
39,39 лв. мораторна лихва от 12.12.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от 932,15 лв. мораторна
лихва от 14.05.2020 г. до 28.06.2021 г., сумата от 101,00 лв. такси от 13.12.2019 г. до
28.06.2021 г. и сумата от 330,00 лв. обезщетение за уведомяване от 16.09.2020 г. до
22.01.2021 г., както и сторените в производството разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Излагат се съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
1
разпореждане, на първо място поради това, че след като е констатирал непълнота на
приложените доказателства, тъй като към нотариалната покана липсвали представени копия
от уведомления, залепени на адреса на длъжника, следвало съдът да даде указания за
отстраняване на тази нередовност. В условията на евентуалност, при преценка, че
постановеното разпореждане е допустимо, твърди, че са налице всички посочени в закона
условия за приемане наличие на фингирано връчване, тъй като адресата не е бил намерен на
адреса, посочен в договора, на който е и адресната му регистрация. Счита, че протоколът на
нотариуса е с удостоверителна сила, с която е недопустимо да не се съобрази съда.
Представя и копие на уведомлението, което е било залепено на адреса, като счита, че
представените доказателства обосновават надлежно уведомяване на длъжника за
упражненото право на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, с правен интерес, при спазване на срока
по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 37318 от
07.07.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Юробанк
България” АД срещу длъжника Н. СТ. З.. В обстоятелствената част на заявлението е
уточнено, че банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита, без да прекратява
действието на договора, след писмено уведомяване на длъжника, с нотариална покана,
приложена към заявлението. Към същата не е приложено уведомление, залепено на адреса
на длъжника.
С обжалваното разпореждане РС Пловдив е приел, че не е удостоверено упражненото
право от заявителя да направи кредита предсрочно изискуем, за доказване на което следва
да се представи по делото съответен документ, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 418,
ал. 3 от ГПК и ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
т. 18. Счел е, че от приложената към заявлението нотариална покана не може да се
удостовери спазването на правилата за връчване чрез залепване на уведомление, тъй като
липсват представени доказателства за съдържанието на залепеното уведомление, посочено в
чл. 47, ал. 2 от ГПК, като отбелязването, че е залепено уведомление, не доказва нито
съдържанието на подаденото уведомление, нито датата, на която е било поставено.
Удостоверяването на нотариуса не е достатъчно, за да се приеме за редовна процедурата, в
какъвто смисъл е и цитирана съдебна практика на ВКС, според която нотариусът
удостоверява фактите във връзка с връчването, а съдът дължи проверка и извод, дали
законовите изисквания за съответната процедура са спазени. Поради изложеното
заповедният съд е приел, че не може да бъде приложена фикцията на чл. 45, ал. 5 от ГПК, за
да се приеме, че волеизявлението на банката за превръщане на кредита в предсрочно
изискуем е достигнало до длъжника и да бъде прието паричното вземане за изискуемо, а по
отношение на падежиралите вноски по кредита към момента на подаване на заявлението
няма информация в приложеното извлечение от счетоводни книги на банката.
2
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
На първо място съдът няма задължение, нито правомощие, да дава указания на страна
по отношение на непълнота на представени от нея доказателства, като горното би
противоречало на основните принципи в гражданския процес, прокламирани в чл. 6 и чл. 7
от ГПК. Съдът дължи указания на заявителя само в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК,
когато заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, който препраща към чл.
127, ал. 1 и 3 от ГПК, указващ съдържание и подписване на исковата молба, респективно
заявлението и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, указващ необходимите приложения – пълномощно и
доказателства за платени такси, които не са относими в конкретната хипотеза.
За да приеме съдът за изискуемо паричното вземане по договора за кредит, следва
заявителят да представи доказателства, че е осъществил правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита, като това негово изявление да е достигнало до длъжника, както е
разяснено в ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
цитирано в обжалваното разпореждане. Заявителят е избрал да съобщи на длъжника
изявлението си посредством изпращане на нотариална покана. Съгласно чл. 540 от ГПК за
охранителните производства се прилагат общите правила на ГПК. В част І – Общи правила е
включена глава 6-съобщения и призовки. Според препращащата норма на чл. 50 от ЗННД за
връчването на съобщения и книжа от служител в нотариална кантора се прилагат правилата
на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Чл. 47 ал.1 ГПК не предвижда различен начин на връчване в
зависимост от вида на съобщението, нито в зависимост от това кой осъществява връчването.
Съдът е длъжен да прецени дали изявлението на банката е достигнало до знанието на
длъжника, включително, когато се твърди наличие на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК, дали
са били налице всички предпоставки на закона за приемане на редовно проведена процедура
по реда на чл. 47 от ГПК. В конкретния случай това се удостоверява по предвидения в
закона ред – чрез прилагане към изявлението на уведомление, в което длъжностното лице
при нотариалната кантора, отговорно за връчването, да удостовери лично извършените от
него действия, начина на залепване на уведомлението, датата, както и да е видно
съдържанието на самото уведомление. Налице е константна практика на ВКС по отношение
на задължението на съда за преценка за това дали са осъществени изискванията на закона за
редовно връчване чрез залепване на уведомление, в какъвто смисъл е и цитираната от
заповедния съд (относима и при връчване от нотариус, с оглед приложимите правила). В
конкретния случай не е надлежно удостоверено залепване на уведомление по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК. Протоколът на нотариуса има удостоверителна сила, съгласно чл. 179 от ГПК,
по отношение на извършените от него и пред него действия, с които няма данни съдът да не
се е съобразил. За установяване обаче на залепване на уведомлението от връчителя при
нотариалната кантора има друг ред за удостоверяване на съдържание и обстоятелства при
извършване на действието, както и одобрен образец. Редовно извършване на връчване чрез
3
залепване на уведомление не се установява и от представения към частната жалба документ
– уведомление, в което е посочено, че в двуседмичен срок от 02.10.2020 г. получателят
следва да се яви за получаване на нотариалната покана. Извън формата на утвърдения
образец, в същото това уведомление, са удостоверени действия, извършени след посочената
дата – на 09.12.2020 г., на 22.12.2020 г., на 06.01.2021 г., което изключва така представеното
копие от уведомление, с така посоченото съдържание да е било залепено на адреса на
длъжника на посочената дата – 02.10.2020 г.
Не може да бъде издадена и заповед за изпълнение частично, по отношение на
вноските с настъпил падеж, чиято изискуемост е била настъпила към датата на подаване на
заявлението, тъй като в приложеното към същото извлечение от счетоводните книги на
„Юробанк България” АД, ЕИК: *********, в нарушение на изискването на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ, не са посочени броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени към датата на подаване на заявлението, както и общия
размер на просрочената сума и размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания.
Предвид гореизложеното Разпореждане № 13387 от 09.07.2021 г. по частно
гражданско дело № 11357 по описа за 2021 г. на РС Пловдив, XIV граждански състав е
правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13387 от 09.07.2021 г. постановено по ч. гр. д. №
11357 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 г., XIV гр. с., с което е отхвърлено изцяло
заявление вх. № 37318 от 07.07.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, подадено от „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д. –
изпълнителен директор и М.В. – прокурист, чрез адв. И., със съдебен адрес гр.
.............................“ № 2а, ет. 8, срещу длъжника Н. СТ. З., гр. Пловдив, жк .................5, вх. В,
ет. 1, ап. 2.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4