№ 235
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110141094 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от Н. Е. П. срещу (фирма)
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността
на клаузите „Фаст“ и „Флекси“ от Договор за паричен заем № ********** от
28.03.2023 г., сключен между страните, поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност на
клаузите.
В исковата молба се твърди че между страните на 28.03.2023 г. е сключен
договор за паричен заем № ********** за сумата от 3 500 лева. Сочи се, че в
договора било посочено, че ищецът ще ползва две допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, за които следвало да заплати допълнителна такса,
равняваща се на над 100 % от отпуснатата главница, за първата услуга – 1 400
лв., а за втората 2 800 лв. или общо 4 200 лв. Излага, че договорът е нищожен
поради неспазена форма, както и поради непредоставени ОУ и СЕФ. Сочи се,
че договорът не е написан по ясен и разбираем начин, че не е подписан от
кредитополучателя на всяка страница и че размерът на шрифта е под 12.
Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Счита, че
действителният размер на ГПР е над максимално допустимия такъв.
Аргументира, че клаузите предвиждащи заплащане на допълнителни услуги
1
заобикалят закона, като сочи и още, че същите са нищожни поради
противоречие със закона, добрите нрави, както и поради неравноправност.
Твърди, че услугите не са предоставени. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца
съдържание. Развива подробни съображения в насока, че сключеният между
страните договор е действителен, в това число и оспорваните от ищеца
клаузи, както и че са спазени всички законови изисквания. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните е сключен Договор за
паричен заем № ********** от 28.03.2023 г., част от съдържанието на който
са оспорваните клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са
налице визираните пороци.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: че страните са сключили договор за
паричен заем № ********** от 28.03.2023 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца заем за сумата от 3 500 лева и страните са се
споразумели, че ищецът ще ползва две допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, за които следвало да заплати допълнителна такса, равняваща се на
сумата от 1400 лв. за първата услуга и сумата в размер на 2 800 лв. за втората
услуга.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
2
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява ищецът
реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че ищецът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им
в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
3
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотити съдът намира предявения иск за
основателен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 119 лв. за заплатена държавна такса.
Ответникът следва да заплати на адв. М. сумата в размер на 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, предявен от Н. Е. П., ЕГН
********** срещу (фирма), ЕИК ********* нищожността на клаузите „Фаст“
и „Флекси“ от Договор за паричен заем № ********** от 28.03.2023 г.,
сключен между страните.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (фирма), ЕИК ********* да
заплати на Н. Е. П., ЕГН ********** сумата в размер на 119 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.
(фирма), ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. М. сумата в размер на 480
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4