Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /17.07.
2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На шести юли 2020 година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар: Станка
Желева
като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д. №122 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на
въззивника-ищец „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ШУМЕН"- ЕАД (в несъстоятелност),
ЕИК: *********, със седалище и с адрес на управление ***, чрез законния си
представител Димитър Стоянов Димитров (с прекратени правомощия) ПРОТИВ РЕШЕНИЕ
№ 1229/18.12.2019год., произнесено от състав на Шуменски районен съд, по гр.д.№1219/2019год.,
с което са били отхвърлени изцяло
предявените в условия на субективно съединяване установителни искове, с правно
основание чл.270, ал.2 от ГПК, от „Енергоснабдяване”- ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и с адрес на управление:*** и „Топлофикация Шумен”- ЕАД (в
несъстоятелност) с ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление:***,
срещу синдика на „Топлофикация Шумен”- ЕАД (в несъстоятелност) с ЕИК:*********,
със седалище и с адрес на управление:***, за прогласяване нищожността на
Решение № 92/24.07.2015г., по ТД № 586/2011г., по описа на ШОС, поради
извършване разпределение на делото в нарушение на принципа за „случаен подбор
чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването“, въведен с
разпоредба на чл.9 от ЗСВ; поради нарушение при електронното разпределение на
делото на „Вътрешни правила за организацията и реда за използване на програмни
продукти за разпределение на делата в ШОС на случаен принцип“, утвърдени от
административен ръководител на ШОС, както и поради неприлагане на общностното
право и нарушение на Конституцията на Република България при определяне на
съдия Станчев, като докладчик по ТД № 586/2011 г., по описа на ШОС, като
неоснователни.
Считайки
постановения съдебен акт за недопустим, произнесен при допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
молят съда да произнесе решение, с което да ОБЕЗСИЛИ решение № 1229/18.12.2019год.,
произнесено от състав на Шуменски районен съд, по гр.д.№1219/2019год. като
недопустимо, със следващите се процесуални последици ИЛИ в условията на
евентуалност да го ОТМЕНИ като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и
по същество на спора да уважи предявените субективно съединени установи-телни
искове.
Молят,
с оглед изхода на делото, да им бъдат присъдени и всички сторени разноски, след
представяне на списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно
заседание за въззивника се явява адв.М.К., която поддържа жалбата.
За „Енергоснабдяване”- ООД, с ЕИК:*********, редовно
призовано, не се явява представител.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор
от адв.Е.Г.Т.- синдик на „Топлофикация Шумен”- ЕАД (в несъстоятелност) с
ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление:***, с който счита, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. В съдебно
заседание не се явява, депозирала е писмена молба, с която поддържа изложеното
в представения писмен отговор.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се
произнесе по спора, въззивния съд, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, както
и в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
констатира следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и
чл.270 от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоин-станционния
съд съответства на заявената за разглеждане претенция и решението е постановено
от родово компетентен съд, поради което е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ищците обосновават исковата си претенция, твърдейки в
исковата молба, че Решение № 92/24.07.2015г., по ТД №586/2011г., по описа на
ШОС, не е постановено от законен и надлежен състав и от там е нищожно, като в
хода на производството конкретизират, че намират процесния съдебен акт, за
произнесен от незаконен съдебен състав. Доводите на ищците са три. На първо
място считат, че съдията по делото Свилен Станчев, бил определен като докладчик
в нарушение на императивни разпоредби на закона, предвид обстоятелството, че
„Инструкция за организацията и реда на използване на програмните продукти за
разпределение на делата в съдилищата на случаен принцип”, приета от Комисията
„Професионална квалификация и информационни технологии“ към Пленума на ВСС, не
е акт на ВСС, не е нормативен акт и не е задължителен, поради което издадените
в нейно изпълнение актове от административните ръководители в съдебната
система, в това число и Заповед № РД-07-136/14.04.2009г. на Административния
ръководител ШОС, се явяват незаконосъобразни, поради противоречие на закона.
Правейки съпоставка с принципа на „случайния подбор при разпределение на
делата“, считат, че изначално в системата за разпределение на делата в ШОС,
действала преди и към 2015г., когато по делото е встъпил като докладчик съдия
Станчев, са налице значителни несъответствия със законовите разпоредби относно
правомощията на административния ръководител, заместник-административните
ръководители и общото събрание на съдиите, които от своя страна са довели до
нарушаване на действалата към 17.02.2015г. редакция на разпоредба на чл.9 от ЗСВ,
с която в органите на съдебната власт се въвежда принципа на „случайния подбор,
чрез електронно разпределение на делата, съобразно поредността на постъпването
им“. В тази връзка намират, че правомощията на административния ръководител на Окръжен
съд, изчерпателно изброени в чл. 86 ЗСВ, не могат да се разширяват, освен ако в
друг закон не е предвидено друго, поради което административният ръководител на
ШОС не е имал право както да прави, така и да възлага на други лица,
извършването на електронно разпределение на делата. Считат, че поради липсата
на материална компетентност на административния ръководител да възлага
извършване на електронно разпределение на делата, както Заповед №
РД-07-136/14.04.2009г. така и Заповед № РД-07-363/27.09.2013г., с която,
считано от 01.11.2013г. в ШОС в гражданско отделение, се определят два състава,
а считано от 30.09.2013г. се сформира „търговско отделение”, са нищожни, поради
което и делегираните с тях правомощия също са нищожни, както и нищожно се явява
самото извършено от съдия Моллов на 17.02.2015г. електронно разпределение на ГД
№ 586/2011г., поради обстоятелството, че не е бил надлежно оправомощен да
извършва тези действия. От там и определянето на съдия Станчев като
съдия-докладчик по делото ищците намират за незаконно, а постановеното от него
решение за нищожно, като постановено от незаконен състав. Изводът, който правят
ищците е, че правилата въведени от Комисията „Професионална квалификация и
информационни технологии“ към ВСС, във връзка с прилагане „принципа на
случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на
постъпването им“ не са съобразени със закона и има законова празнина, която не
може да се попълни по пътя на тълкуването, нито чрез аналогово правоприлагане,
защото нямало аналогова норма, която да се синхронизира с на принципа на чл.9 от ЗСВ, както и че тази празнина може да бъде преодоляна единствено по
законодателен път, което в случая било извън компетенциите на страните и съда.
На второ място ищците намират, че за електронното разпределение на ТД №
586/2011г., по описа на ШОС, от съдия Константин Моллов, не бил съставен
Протокол, а принтираният от ищците „Протокол за избор на докладчик от
17.02.2015г./12.56:56“ от сайта на ВСС /линка за случайно разпределение на
дела/, не носел никакви подписи, поради което считат, че не съставлява годно
доказателство за извършено надлежно разпределение. На трето място ищците
считат, че при определяне на съдия Станчев, като докладчик по ТД № 586/2011г.,
по описа на ШОС, е налице неприлагане на общностното право на ЕС и нарушение на
Конституцията на Република България, което само по себе си било основание за
нищожност на постановеното Решение №92/24.07.2015г., по ТД № 586/2011г., по
описа на ШРС. Не претендират разноски.
В предоставения по реда на чл.131 от ГПК срок,
ответникът намира иска за допустим, но неоснователен. Счита, че при
преразпределяне делото на друг докладчик евентуалното неспазване на вътрешните
правила за случайно разпределение на делата не прави състава на съда незаконен
и не се отразява на валидността на постановения съдебен акт. Не претендира
разноски.
Формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспон-дираща с доказателствения материал по делото, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към нея.
Въззивният състав споделя и правните изводи на ШРС,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са:
Недопустимост на съдебното Решение №
1229/18.12.2019год. на ШРС- произнасяне по незаявен петитум, тъй като „Ние сме
поискали от съда прогласяване на нищожност на Решение № 92/24.07.2015г., по ТД
№586/2011 г., по описа на ШОС, поради произнасянето му от НЕЗАКОНЕН СЪСТАВ, т.е.
петитумът на исковете е различен от този, който е материализиран като съдебен
диспозитив. Това, което ШРС е посочил, са основанията, обуславящи твърденията
ни за незаконността на състава на Шуменски окръжен съд, в резултат на която незаконност
твърдим и нищожност на процесния съдебен акт. Производството по делото е
образувано по предявен от нас иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за
прогласяване на нищожността на РЕШЕНИЕ № 92 от 24.07.2015год. по т.д. №
586/2011год. по описа на Шуменски окръжен съд. Единственото твърдение за
нищожност на процесния съдебен акт, което сме изтъкнали, и което в хода на
процеса доказвахме е, че той е произнесен от незаконен състав- от съдебен
състав, който е конституиран в нарушение на разпоредбата на чл.9 от Закона за
съдебната власт.“
Оплакването е неоснователно. Видно от диспозитива на
съдебното решение, съдът е отхвърлил изцяло предявените „в условие на
субективно съединяване установителни искове, с правно основание чл.270, ал.2 ГПК… за прогласяване нищожността на съдебно Решение № 92/24.07.2015г., по ТД №
586/2011г., по описа на ШОС“, т.е. съдът се е произнесъл по заявения петитум в
исковата молба. Описаните в диспозитива основания, посочени от ищците като
основание за нищожност, не са произнасяне по незаявен петитум.
Легално законово определение
за нищожност на съдебното решение липсва,
както в отменения Гражданско-процесуалния кодекс- чл.209 от ГПК (отм.), така и в новия ГПК- чл.270, ал.1 от ГПК, поради което
съдържанието на понятието следва да се извлече по пътя на тълкуването,
основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава
правният спор. В правната теория и в съдебната практика се приема, че нищожно е всяко решение на съда, което не
дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е
постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на
волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи
на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият
смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нищожният съдебен акт е
засегнат от най-тежката форма на порочност, поради което заинтересованата
страна може да релевира нищожността на съдебното решение и чрез възражение, а
при обжалване съдът следи служебно за валидността на акта.
Това разбиране е залегнало и в Решение №7 от 30 юни 2020г. по конституционно дело №11
от 2019г., а именно: „В гражданския процес нищожността, схващана най-общо
като липса именно на валидност (на основания, които поради липса на изрична законова
уредба са изведени от съдебната практика по тълкувателен път- например
некомпетентност на органа, нарушаване на изискването за форма или пълна
неразбираемост на властническата воля) е предвидена изрично като най-тежкия
порок на първоинстанционните (чл.270, ал.1 и 2 ГПК) и въззивните решения
(чл.281, т.1 и чл.293, ал.4 ГПК), и този порок може да се предяви не само по
пътя на обжалването, но и безсрочно чрез иск или възражение.“
Напълно правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че в случая не е налице никоя от посочените хипотези. Решението е
постановено от законен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, в писмена форма и е подписано. Самото решение не страда от неяснота-
то е разбираемо и ясно.
Както посочихме по-горе, въззивникът заявява, че „Единственото
твърдение за нищожност на процесния съдебен акт, което сме изтъкнали, и което в
хода на процеса доказвахме е, че той е произнесен
от незаконен състав - от съдебен състав, който е конституиран в нарушение на разпоредбата на чл.9 от
Закона за съдебната власт.“
Ето защо и въззивният съд дължи произнасяне по
въпроса, дали нарушението на чл.9 от ЗСВ при разпределяне на делата води до
нищожност на постановеното решение от определения съдия. Безспорно е в теорията
и съдебната практика, че нищожността на решението не е обвързана от начина на
разпределение на делата, а от липсата на валиден съдебен акт. Нарушаването на
принципите на случайно разпределение на делата може да бъде основание за
обжалване на постановения съдебен акт, но това не води до нищожност на съдебния
акт. В конкретния случай по делото са представени доказателства за извършено
разпределение при спазване на принципите за случайно разпределение.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение е постановено в съответствие със закона и не са налице
основания за неговата отмяна, или изменение. Позовавайки се на съдебната
практика, районният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят и от
настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
Разноски
не се претендират от въззиваемата страна, поради което и не следва да се
присъждат такива.
Въз
основа на изложените съображения и
мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав
на Окръжен съд- Търговище
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1229 от 18.12.2019 г., постано-вено по гр.д.№1219
от 2019г. на Районен съд- Шумен, като правилно и
законосъобразно, на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС при наличие на основанията по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.