РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№2577/10.12.2019г.
гр. Пловдив,10.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ
състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2980 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от ОО „Автомобилна администрация“ –гр. Пловдив против Решение № 1500 от
09.08.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД 3977 по описа на
същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление №
36-0000257/31.05.2019г. на А.В.Г.-Главен инспектор към „Областен отдел
Автомобилна администрация“-Пловдив, с което на „АРЕС 08“ ЕООД, представлявано
от М.И.К., е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер
на 3000лв. на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози,
за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от същия закон.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен и
иска да бъде отменен изцяло.
Претендира се отмяна на
решението на районния съд, респективно потвърждаване на НП.
Ответникът
по касационната жалба намира касационните оплаквания за неоснователни. Излага
подробни възражения, обосноваващи правилност на съдебния акт на
първоинстанционния съд.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа
обстановка:
Дружеството „Арес 08” ЕООД има сключен
трудов договор с Й.Г.К., като същият е нает на длъжност шофьор в дружеството. Със Заповед от
03.01.2019 г. на Й.Г.К. е разпоредено да извърши
превоз за собствена сметка от името на дружеството с товарен автомобил „Мерцедес”
с рег. № *** по маршрут от гр.Раковски до с.Стряма. Превозът започнал около
14.15 часа на същата дата /видно от тахографски лист
от 03.01.2019 г./.
При извършена комплексна проверка на
дружеството е установено, че към датата на извършване на превоза за собствена
сметка водачът Й.Г.К. не отговаря на изискванията за психологическа годност. Констатирано е нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3
от ЗАвП. На дружеството, на 24.04.2019 г. е съставен
АУАН с бл. №260273.
В законоустановения
срок е издадено НП № 36-0000257/31.05.2019г. от А.В.Г.-Главен инспектор към
„Областен отдел Автомобилна администрация“-Пловдив, с което на „АРЕС 08“ ЕООД,
представлявано от М.И.К., е наложено административно наказание –имуществена
санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от същия закон
ПРС е
обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и
логическа последователност и е приел, че при издаването на АУАН и на НП са
допуснати съществени нарушения на изискванията на ЗАНН, което е основание за
отмяна на НП.
Изводите
на районния съд са правилни и законосъобразни:
Съгласно
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
В НП е посочено, че дружеството „Арес 08” ЕООД е започнало извършването на
превоз за собствена сметка с товарен автомобил с водач Й.Г.К., който към датата
03.01.2019 г. не е отговаря на изискването за психологическа годност, видно от
справка в база данни Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София.
Действително не са изпълнени изискванията по чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва конкретно описание на нарушението. Дължимото описание
на факти и състав на административно нарушение, под който се подвеждат, произтича
от нормата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, според която наказващият орган проверява АУАН
с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. Проверката за
обоснованост на акта цели гарантиране законосъобразността на административно
наказателното производство. Липсата на надлежно описание на нарушението е
лишило адресатът на НП да оспори конкретен факт, приет за установен от
наказващия орган, тъй като не е посочено кое точно изискване не е изпълнено,
както правилно е приел ПРС.
Остава неясно дали е издадено или не удостоверение за психологическа годност валидно към датата на превоза
за собствена сметка, не е конкретизирана правната норма, която изисква
издаването на удостоверение за психологическа годност. Отбелязано
е в АУАН и в НП, че е извършена справка в регистър за психологическите
изследвания на водачите, но не е описано какво точно е установено с тази справака.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е допуснато съществено
нарушение, ограничаващо правото на защита на административнонаказаното
лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере какво точно е
пропуснал да изпълни.
Цитираната
норма в НП на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП препраща към наредбите
по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата.
Изисквания за психологическа годност на
водачите са регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), издадена от Министерството на транспорта (обн. ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г.,
изм.). Административнонаказващият орган е следвало да
посочи за нарушена конкретна норма от съответния подзаконов акт.
Действително дадената квалификация на
административното нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е
нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както правилно е приел
районният съд, което е основание за отмяната на НП.
Ето защо, като е отменил наказателното постановление,
районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което
следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на
чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1500 от
09.08.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД 3977 по описа на
същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.