Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/25.03.2019 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две
хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 3878
по описа за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединение искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
- „Б.б.з.р.” АД (ББР),
твърди, че на 29.02.2012 г. сключил
с ответника „Б.” АД (Б.) договор
за кредит, съгласно който е предоставил
на ответника револвираща кредитна линия в размер на до 500 000 евро, в това
число до 190 000 евро – за рефинансиране на кредит и до 310 000 евро – за
оборотни средства за дейността. Крайният срок за издължаване на кредита бил
уговорен на 27.02.2015 г., като с два анекса са променени сроковете за
усвояване и издължаване на кредита. На 29.02.2012 г. се сключва и договор за
поръчителство между ищеца и Д.И.Р., с който вторият ответник се задължава да
отговаря пред ББР солидарно с кредитополучателя Б.. На 19.06.2013 г. бил
сключен и анекс към договора за кредит, в който са отразени променените условия
с анекс 2 към договора за кредит. Твърди се, че поради неплащане на дължими
вноски по договора за кредит, с нотариална покана до двамата ответници ББР е
обявила целия размер на договора за предсрочно изискуем.
Ищецът сочи, че към 27.02.2015 г. е изтекъл срокът за
погасяване на кредита, а едва на 23.04.2015 г. е подадено заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
срещу двамата ответници. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, с който ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ББР сумата от 500
000 евро – главница, 42 650,25 евро – лихва по чл. 16 от договора за периода
30.05.2014 г. – 22.04.2015 г. вкл., 13 900 евро – лихва по чл. 21 от договора
за банков кредит за периода 29.08.2014 г. – 22.04.2015 г., 2 798,37 евро –
неустойка по чл.16, ал.4 от договора за периода 03.10.2014 г. -22.04.2015
година, 21 879,82 лева – държавна такса и 16 939,86 лева – възнаграждение за
юрисконсулт. Във връзка с подадено възражение по чл. 414 от ГПК от двамата
ответници срещу заповедта по чл. 417 от ГПК по гр. дело 22276/2015 г. по описа
на СРС, 119 състав, е образуваното и настоящото производство, с което се иска да бъде признато за
установено, че ответницте солидарно дължат на ищеца посочените суми.
С влязло в сила определение 6610/14.12.2018 г. производството по делото в частта относно
предявените срещу „Б.“ АД искове е прекратено на основание чл. 637, ал.2 от ТЗ,
във връзка с откритото производство по несъстоятелност срещу Б. АД и приемане
на вземането на ББР в пълен обем.
В представен отговор на исковата молба и двамата
ответници, включително и ответника Д.И.Р., оспорват исковете. Посочват, че
неизпълнението на задълженията по договора за кредит е в резултат от действия
на ищеца, който от началото на 2014 г. не е оказвал необходимото съдействие на
кредитополучателя „Б.” АД, за да може нормално да извършва своята търговска дейност,
като не е предоставял навреме необходимите документи за извършване на сделки за
разпореждане с имоти, не е заличавал своевременно учредени ипотеки и по този
начин се е стигнало до осуетяване сключването на тези сделки, съответно до
получаване на приходи от ответното дружество, с които да бъде обслужван
кредита. Ответниците твърдят, че неизпълнението е в резултат и на настъпилата
криза в строителния сектор. Посочват, че след като в края на 2013 г. по
отношение на „Б.” АД е заведено дело за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на него, банките са отказвали да отпускат кредит
на негови клиенти за покупка на имотите, което е препятствало извършването на
търговската дейност. Заявяват възражение за нищожност на клаузата на чл. 16 ал. 4 от договора за кредит, тъй като надхвърляла предвидената обезщетителна и
обезпечителна функция, с оглед предвиденото повторно начисляване на лихвата,
освен и наказателната надбавка. Поради изложеното молят
предявените искове да се отхвърлят.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията в
отговора. Оспорва се твърдението, че ББР не е оказвала необходимото съдействие на
длъжника за оформяне на сделките с недвижимите имоти, които биха послужили за
погасяване на кредитите. Представят се доказателсва за издаване на необходимите
удостоверения. Оспорва твърденията за значително влошаване на икономическата
обстановка, вкл. и в строителния бранш, което да обуслови извода за стопанска непоносимост. Във връзка с твърденията, че
кредитополучателя е изпаднал в забава поради неизпълнение от страна на негови
длъжници на парични задължения, ББР се позовава на чл. 81, ал.2 от ЗЗД.
В допълнителен отговор на допълнителна искова молба
ответниците поддържат възраженията си.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.02.2012
г. е сключен договор за банков кредит, с който „Б.б.з.р.” АД предоставя на „Б.”
АД, като кредитополучател, револвираща
кредитна линия в размер на 500 000
евро, от които до 190 000 евро – за рефинансиране на кредит от
Райфайзенбанк РАД и до 310 000 евро – за оборотни средства. Кредитополучателят
се задължава да върне при уговорените условия и срокове посочените суми. Страните се съгласили кредитът да се усвоява по
разплащателна сметка на кредитополучателя, въз основа на дадени платежни
нареждания от него. Уговорен е срок за усвояване на кредита – до 31.07.2013 г.
и краен срок за издължаване на кредита – до 31.08.2013 г., чрез намаляване на
дълга по заемната сметка, на 6 стъпки (чл. 12 от договора).
Уговорената лихва е
3-месечния EURIBOR плюс 7 пункта надбавка, но не по-малко от 8,75 %. Лихвите
се начисляват ежедневно, върху усвоените от кредитополучателя суми и се
издължават в последния работен ден на всеки месец, като според чл. 18 от
договора определеният съгласно чл. 16, ал.1 от договора лихвен процент се
начислява от датата на фактическото позлване на кредита и върху реално
усвоената и дължима част от главницата. Съгласно чл. 16, ал.4 от договора при
забава плащането на лихвите се дължи неустойка в размер на договорения по чл.
16, ал.1 от договора лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на 6
пункта годишно върху размера на просрочената сума до окончателното й изплащане,
а според чл. 21 от договора при
нарушаване на сроковете за издължаване на кредита, кредиторът събира
наказателна надбавка, над договорения съгласно чл. 16, ал.1 лихвен процент, в
размер на 6 пункта.
На 17.04.2013
г. и на 19.06.2013 г. са сключени два анекса към договора
за кредит от 29.02.2012 г., с които са предоговорени условията по усвояване и
погасяване на кредита и срокът за погасяване на същия, като според анекса от
19.06.2013 г. срокът за погасяване на кредита е 27.02.2015 г., чрез постепенно
намаляване на дълга по заемната сметка на шест стъпки. Анексите са подписани
както от кредитополучателя „Б.“ АД, така и от поръчителя Д.Р..
На 29.02.2012
г. между „Б.б.з.р.” АД и Д.И.Р. е подписан договор, с който физическото лице е
поело задължение да отговаря като поръчител пред банката солидарно с „Б.” АД за
пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения за плащане към банката
по договор за банков кредит № 671/29.02.2012
година. В чл. 2 от договора е предвидено, че
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за целия срок на действие на
договора за кредит, включително такси,
лихви и разноски.
Според чл. 2, ал.3
от договора за поръчителство, поръчителят не отговаря за увеличения размер на
главното задължение, когато увеличаването се дължи на допълнително договаряне
между кредитора и главния длъжник.
Във връзка с
уговорната на чл. 2, ал.3 от договора за поръчителство, на 28.06.2013 г. е
сключен анекс 1 към договора за поръчителство във връзка с договор за кредит
671/29.02.2012 г., като страните са се споразумели, че поръчителят отговаря
пред кредитора солидарно по реда на чл. 122 от ЗЗД за сумата от 500 000 евро,
както и за новия срок за погасяване – 27.02.2015
година, т.е съгласно завишения кредитен лимит и за новия срок на погасяване на
задължението.
На 23.04.2015 г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от ББР срещу „Б.“ АД като кредитополучател
и Д.Р. като поръчител, за солидарното им осъждане да заплатят дължимите суми по
договора за кредит и договора за поръчителство.
На 28.04.2015 г. по
ч. гр. дело 22276/2015 г. по описа на СРС, 119 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с
което „Б.“ АД и Д.И.Р. да осъдени да заплатят на ББР сумата от 500 000 евро –
задължение по договор за банков кредит 671/29.02.2012 г. и анекс 1/17.04.2013
г., и анекс 2/19.06.2013 г., заедно със законната лихва от 23.04.2015 г.,
договорна лихва в размер на 42 650,25 евро за периода 30.05.2014 г. –
22.04.2015 г., договорна лихва в размер на 13900 евро за периода 29.08.2014 г.
-22.04.2015 г., неустойка в размер на 2 798,37 евро за периода 03.10.2014 г. –
22.04.2015 г., 38 819,68 лева – разноски по делото.
По делото е
изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло.
Според вещото лице
непогасеният остатък от главницата по процесния договор за кредит възлиза на 500 000 евро, като последното
плащане на това задължение е извършено на 31.05.2013
година. За периода 30.03.2012 г. до 28.02.2014 г. платената
редовна лихва от кредитополучателя възлиза на 49 171,25 евро, а начислената
просрочена лихва към 28.02.2014 г. възлиза на 35 510,91 евро. Дължими са и
лихви по чл. 16, ал.1 от договора в размер на 42 650,25 евро и лихва по чл. 21
от договора в размер на 13 900,05 евро. Към 23.04.2015 г. дължимата неустойка
възлиза на 2 798,37 евро.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е специален установителен иск, чийто
срок за предявяване, предмет и страни са определени от закона. Заявителят в
заповедното производство има правен интерес от предявяване на иск за
установяване по основание и размер на вземанията му, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 или 417 от ГПК, при условие, че длъжниците са
подали в срока по чл. 414 от ГПК възражение.
Настоящото производство е образувано по искове, предявени от ББР–
заявител в заповедното производство, за установяване съществуването на
вземането й срещу солидарния длъжник Д. П., за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Исковете са предявени в изпълнение
указанията на съда по реда на чл. 415 от ГПК, след депозиране на възражения в
срока по чл. 414 ГПК, поради което настоящият съдебен
състав намира, че са ДОПУСТИМИ.
В конкретния случай са предявени обективно кумулативно
съединени искове срещу Д. П. по чл. 422 от ГПК вр.чл. 138 от ЗЗД вр чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.
430,ал.2 от ТЗ, вр. чл. 92 от ЗЗД и вр.
чл. 79 от ЗЗД.
По иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 138 от ЗЗД вр чл. 79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ в
тежест на ищеца е да установи:
1)
валидно
сключен договор за банков кредит;
2)
валидно
сключен договор за поръчителство;
3)
изпълнението
на задължението на кредитора да предостави
определения заем на заемателя;
4)
настъпване
на посочените в договора за банков кредит условия за предсрочна изискуемост
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение;
По
иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ в тежест на ищеца е да установи допълнително,
към посочените по-горе предпоставки:
5)
наличие
на валидна уговорка за заплащане на договорна лихва и размерът на дължимата
договорна лихва;
По
исковете по чл. 92 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи допълнително, към посочените по-горе предпоставки:
6)
наличие
на валидна уговорка за заплащане на неустойка (наказателна лихва) при
неизпълнение в срок на задължение за заплащане на договорна лихва и на главница;
В тежест на ответника като поръчител е да докаже при условията на пълно,
главно доказване, че дължимите суми по договора за кредит са били заплатени от
някой от солидарните длъжници.
Към дататa на подаване нa заявлението
по чл. 417 от ГПК, е настъпил крайният срок з.погасяване нa глaвното
задължение. Поради това и e
ирелевантно дали преди подаване ан възражението кредитът
е бил направен предсрочно изискуем.
По
исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 138
от ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ:
Не се спори по делото, а същото се
установява и от приетите писмени доказателства, че между „Б.б.за р.” АД, от
една страна, и „Б.” АД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения
по договор за банков кредит от 29.02.2012 година. Това е видно от
представения по делото писмен договор от 29.02.2012
г., както и от подписаните към него анекси, които
обективират насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение
на всички основни елементи от съдържанието на сделката за банков кредит. По
силата на този договор кредитополучателят „Б.” АД е поел задължение да върне
предоставената му в заем сума от 500
000 евро,
с уговорен режим на погасяване чрез намаляване на средствата по заемната
сметка.
С чл. 16 от договора за кредит
кредитополучателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на банката
и годишна лихва, чийто размер се определя на базата на два компонента ясно
посочени в клаузата - 3-месечния Юрибор и надбавка от 7 пункта. Доколкото
банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и юридически
лица по занятие, същата следва да получава насрещна престация за това от
кредитополучателя съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ, а именно възнаграждение за
времето, през което последният ползва предоставените му парични средства,
какъвто характер има лихвата, чиято дължимост е уговорена с чл. 16 от договора з.кредит.
С договор, сключен на 29.02.2012 г., между кредитора по
описаната банкова сделка „Б.б.за р.” АД и ответника Д.И.Р., е постигнато
съглашение за поръчителство, с което последният се е задължил да отговаря за
изпълнение на задълженията на „Б.” АД, възникнали по процесния договор за
банков кредит за връщане на получения кредит, за заплащане на уговорената възнаградителна
лихва, както и за заплащане на неустойка за забава върху неплатените в срок
задължения (чл.
1 от договора за поръчителство).
Този договор е сключен в изискуемата съгласно чл. 138 ЗЗД форма за неговата
валидност – писмена, поради което е породил действие. Ето защо, следва да се
заключи, че Д.И.Р., в качеството му на поръчител, отговаря солидарно с
кредитополучателя „Б.” АД за поетите от последния задължения към банката –ищец
за връщане на предоставената за ползване сума и за заплащане на възнаградителна
лихва.
Задълженията на кредитополучателя
за заплащане на начислената възнаградителна лихва по договора за кредит от 29.02.2012 г. са срочни съгласно чл. 16 от договора за кредит.
От заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на възникналото в
тежест на кредитополучателя и поръчителя
и непогасено задължение за заплащане на цялата
главница по кредита възлиза на 500 000
евро, а този на неплатеното задължение за
възнаградителна лихва, начислена за периода от 30.05.2014 г. – 22.04.2015 г. – 42 650,25 евро.
Ответникът Д.Р. не твърди и не доказва да е изпълнил тези свои
задължения към настоящия момент.
Това прави предявените установителни искове
за дължимост на главница изцяло основателни.
По исковете
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
С
чл.16, ал.4 от договора за кредит и чл. 21 от договора за
кредит, страните са уговорили неустойка, която се дължи от кредитополучателя при
забава в плащането на дължимата главница и възнаградителна лихва по договора за
кредит, която е в размер на договорения лихвен процент по чл. 16, ал.1 от
договора от 29.02.2012 г. плюс 6 пункта годишно върху просрочената сума за времето на
забавата до окончателното погасяване на всички дължими плащания по главницата и
лихвата.
Цитираната договорна клауза, доколкото представлява
отнапред уговорено от страните обезщетение при неточно във времево отношение
изпълнение на задълженията на кредитополучателя, има характер на уговорка за
дължимост на мораторна неустойка. При тълкуване на волята на страните, изразена
в съдържанието на чл. 16, ал.4 и чл. 21 от договора, следва да се приеме, че предвидената с нея неустойка има за
цел да обезпечи точното изпълнение както на задължението за погасяване в срок
на дължимата
главница, така и на
това за заплащане на възнаградителна лихва, чиято дължимост е уговорена в чл.16, ал.1 от договора.
Този извод се налага при съобразяване на това, че в
текста на клаузата е посочено, че неустойката се начислява в случай на
неплащане на главницата и/или лихвата, и за времето от падежа на задължението
за главница и/ или на задължението за лихва и се дължи до тяхното окончателно
погасяване, т.е. обезпечава вредите от забавата при изпълнението от
кредитополучателя на конкретно предвидените в тази клауза задължения, които са
тези за заплащане на главницата на месечни вноски, и за заплащане на
възнаградителна лихва.
Относно възражението на
ответника Д.Р. за нищожност на клаузите за неустойка
Твърдението на ответникът Д.Р., че така
уговорения размер на неустойката прави клаузата за неустойка неустойката
нищожна като
противоречаща на добрите нрави, според съда са неоснователни.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
тогава, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и
към момента на сключване на договора. Само по себе си уговарянето на размера на
неустойката като база, която се променя (3-месечния
Юрибор), и определена надбавка (в
конкретния случай 13 пункта (7 пункта + 6 пункта)), според съда не води извод
за противоречие с добрите нрави. Обстоятелството, че е предвидена и неустойка
върху просрочените задължения за договорна лихва, също не сочат на извод за
нищожност. Именно в това се разкрива типичната санционна страна на уговорката
за неустойка. Реално се касае за около 15 % годишна неустойка. Абсолютният размер на неустойката за забава би могъл да нарасне
във времето, но това не би било в резултат на завишена база при формирането й,
а единствено поради продължителното неизпълнение от страна на кредитополучателя
да върне получената в заем сума и да заплати възнаградителна лихва, както и
когато размерът на неизпълнената в срок част от задълженията е много голям. А и в конкретния случай, претендираният
размер на неустойката не надхвърля и 3 % от целия размер на просрочения дълг.
Следователно начинът, по който е уговорена
неустойката в чл. 16, ал.4 и чл. 21 от от договора за кредит отговаря на обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция, която тя има, което прави тези клаузи действителни.
Солидарните
длъжници (кредитопполучател и поръчител)
са изпаднали в забава, считано
от 29.08.2014 г. по отношение на
задължението си за заплащане на неплатената вноска от главницата и на 30.05.2014 г. за задълженията за договорна лихва,
видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а и не оспорват
този факт.
С
оглед на така посочения период на забава, и при съобразяване на изчисленията,
направени от вещото лице по изготвената съдебно-счетводна експертиза, размерът
на дължимата неустойка по чл. 16, ал.4 върху
задължението за договорна лихва възлиза на 2 798, 37 евро, а размерът
на дължимата неустойка по чл. 21 от договора
възлиза на 13 900, 05 евро.
Относно възражението на ответника за липса на съдейстие
Относно
възражението на ответника, че не следва да отговаря за допуснатата забава в
изпълнението на задълженията з.заплащане на главница и договорна лихва, тъй
като то е в резултат от действия на „Б.б.за р.” АД по неоказване на необходимото
съдействие на кредитополучателя „Б.” АД, за да може той нормално да извършва
своята търговска дейност, изразяващи се в непредоставяне навреме на
необходимите документи за извършване на сделки за разпореждане с имоти, в
несвоевременно заличаване на учредени ипотеки, които са довели до осуетяване
сключването на тези сделки и получаване на приходи от ответното дружество, Съдът го намира за неоснователно. Ответникът не е
посочил конкретни задължения по договора за кредит, които да твърди, че ББР не
е изпълнила. Видно и от самия договор от 29.02.2012 г. изпълнението на
паричните задължения от
кредитополучателя и поръчителя не са поставени в зависимост от изпълнението от
страна на банката на каквито и да е действия, включително на такива по заличаване на учредени в нейна полза
договорни ипотеки или по издаване на други документи на главния длъжник по
сделката за банков кредит. Не се установяват конкретни уговорки, с която изискуемостта
на задълженията за заплащане на главница и възнаградителна лихва да са
поставени в зависимост от някакво конкретно поведение на банката, а още по-малко
пък посочените
от ответниците действия. Не се установява и
изобщо по конкретния договор връщането на кредита, съотв. заплащането на
договорна лихва, да е обвързано с насрещно задължение на кредитора за конкретно
действия, които да обезпечат изпълнението на задължението на кредитоплучателя.
За да се освободи от
отговорност за своята забава в хипотезата на чл. 95, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът
следва да установи, че точното изпълнение на неговото задължение е било
обусловено от определено съдействие от страна на кредитора, което не му е било
оказано или изпълнението не е било прието от кредитора (в този смисъл и решение
№ 164 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г., т. к., І ТО на ВКС).
Ето
защо и не може да се приеме, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл.
95 ЗЗД, на каквато се позовават ответниците в подадения писмен отговор, при
която да се считат отпаднали последиците от тяхната забава, включително и
дължимостта на уговорената в договора мораторна неустойка.
Позоваването на образуваното производство по чл. 625 от ТЗ срещу кредитополучателя,
кризата в строителния бранш и пр. също
и не могат да се приемат за основателен довод кредитополучателят
и поръчителят да се освободят от задълженията си за връщане на заетата сума,
със съответната надбавка (отново аргумент от чл. 81 от ЗЗД).
Кредитополучателят, съответно поръчителят са разполагали с възможността да
поискат изменение на договорните клаузи, ако се твърдят например значителни
промени в стопанските условия, които да са повлияли на възможността да
изпълняват задълженията си по договора за кредит, но няма данни и твърдения, че
са упражнили тези си потестативни права.
По изложените съображения, съдът намира исковете за
установяване дължимостта на главницата,
договорната лихва и неустойката за забавено плащане на
главницата са основателни за исковия период
и исковите суми.
По
присъждане на направените по делото разноски:
С
оглед изхода на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват.
По делото се доказаха реално заплатени разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство, които съдът разглежда също в настоящия процес
съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Във
връзка с възражението на ответника Д.Р., че присъденото възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство е прекомерно, както и че няма доказателства
за неговото заплащане, съдът намира същото за частично основателно.
Според
настоящата съдебна инстанция разноските за юрисконсулт в заповедното
производство следва да се определеят съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК (редакцията ДВ, бр.59/2007 г.), която е действала към момента на издаване на
заповедта за незабавно изпълнение (така и съгласно определение № 25 от 27.01.2017
Г. по ч. т. д. № 39/2016 г., ТК, І TO на ВКС), доколкото се касае за материално
правна норма, съгласно която се определя размерът на вземането за разноски и то
към момента на неговото възникване – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Последваща
законодателна промяна в начина на определяне на възнаграждението за
юрисконсулт, според Съда не може да се отнесе към вече възникнали и упражнени
права. Доколкото
не са налице основания за промяна на отговорността за разноски (предявените
установителни искове са уважени изцяло), то и разноските следва да се присъдят
в целия дължим размер.
Исковият
съд намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство за юрисконсултско
възнаграждение в размера, определен
съгласно чл. 7, ал.7 вр чл. ал.2, т.6 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 12 469,91 лева. За разликата до
16 939,86 лева – разноски, присъдени от заповедния съд за възнаграждение
за юрисконсулт, възражението за прекомерност е основателно. Неоснователно е
възражението, че не се доказва извършването на разноските за заплащане на
юрисконсултското възнаграждение. Видно от даннните по делото, заявлението за
издаване на заповед з.незабавно изпълнение е подадено от юрисконсулт. З.заповедното
производство се дължат и разноски в размер на 21 879,82 лева – платена държавна такса за разглеждане на
заявлението по чл. 417
ГПК.
За исковото производство се дължат разноски в размер на
22 779,82 лева, от които 21 879,82
лева , 600 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300 лева – депозит за
вещо лице.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в диспозитива на
решението следва да се отбележи изрично, че отговорността на ответника Д.Р. е
солидарна с отговорността на ответника Б. АД (н), независимо, че по отношение
на Б. АД (н) производството е прекратено на основание чл. 637, ал.2 от ТЗ.
Водим от гормното и
на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по искове с
правно основание чл. 422 ГПК, предявени
от „Б.б.за р.” АД,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.И.Р.,
ЕГН **********, съдебен адрес:г***, че Д.И.Р. дължи (солидарно с „Б.” АД (н.), ЕИК ******)
на „Б.б.за р.” АД следните суми на основание чл. 430,
ал. 1 ТЗ по договор за банков кредит
671/29.02.2012 г., анекс 1 от 17.04.2013 г., анекс 2/19.06.2013 г., договор за
поръчителство от 29.02.2012 г. към договор за банков кредит 671/29.02.2012 г. и анекс 1 от 28.06.2013
г. към договора за поръчителство от
28.06.2013 г. сумата от 500 000 евро – главница, 42 650,25 евро – лихва по чл. 16, ал.1 з.периода
30.05.2014 г. – 22.04.2015 г. вкл., сумата от 13 900 евро – неустойка по чл. 21
от договора за банков кредит за периода 29.08.2014 г. – 22.04.2015 г., сумата
от 2 798,37 евро – неустойка по чл.16, ал.4 от договора за периода 03.10.2014
г. -22.04.2015 година, както и законната лихва върхуи главницата от 23.04.2015
г. до окончателното заплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.04.2015
г. по ч. гр. дело 22276/2015 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.И.Р., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** да заплати „Б.б.за р.” АД,ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** (солидарно с „Б.” АД (н.), ЕИК ******) разноски в размер на 12 469,91 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 21 879,82
лева – платена държавна такса за
разглеждане на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело
22276/2015 г. по
описа на СРС, 119 състав, както и разноски в
размер на 22 779,82 лева, от които 21 879,82 лева – държавна такса, 600 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 300 лева – депозит за вещо
лице по по т. дело 3878/2016 г. по описа на СГС, VI – 10 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: