№ 76544
гр. София, 22.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110128533 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма] против ЕВГ. СТ. К. с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
200 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
*********** от 11.03.2019 г., 17,23 лв., представляваща договорно възнаграждение за
периода от 01.04.2019 г. до 30.07.2019 г., 165,83 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 30 лв., представляваща такса за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.04.2019 г. до 30.07.2019 г., сумата от
11,94 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2019 г. до 29.07.2019 г. и 97,12
лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2019 г. до 30.05.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г. до
окончателното плащане.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице предпоставките за
частично уважаване на искането /предвид това, че в тази част заявлението обективира
подлежащи на изпълнение (предвид изложените твърдения за изискуемостта) парични
вземания на заявителя срещу длъжника и за отхвърлянето му в частта относно вземането в
размер на сумата 165,83 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и за вземането в размер на сумата от 30 лв., представляваща такса за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.04.2019 г. до 30.07.2019 г., като
съображенията за това са следните:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 11.03.2019 г., като
възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните
правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В т. 12 от заявлението е посочено, че длъжникът е закупил пакет от допълнителни
услуги, по силата на който е получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане
1
на потребителски кредит и му е предоставено правото да променя едностранно
погасителния план, да променя падежа на вноските, да отлага плащането им. С оглед
описанието, направено от заявителя, съдът приема, че посочената услуга е свързана с
усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такса за същите е забранено
по силата на сочената разпоредба на ЗПК. В допълнение следва да се има предвид, че тази
такса е дължима дори и когато кредитополучателят не се е възползвал нито веднъж от тази
услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на
кредитора за негова сметка, както и води до значително неравноправие между тях. Ето защо,
налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на
договора за заем в частта относно таксата в размер на сумата от 165,83 лв. за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита и за едностранна промяна на погасителния план по
инициатива на клиента, поради противоречието й с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде
отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на
сумата от 30 лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода
от 16.04.2019 г. до 30.07.2019 г. Съгласно посочения законов текст при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. В случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея
претендира и вземането в размер от 30 лв. Съдът намира за недопустимо под формата на
такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва,
което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № *** от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъдат присъдени сторените от заявителя разноски в размер на сумата от 25
лв. за държавна такса и в размер от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Конкретният
размер на последното съдът определи съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ
бр. 8 от 2017г./ по реда на чл. 37 от ЗПрП, във вр. с чл. 26 от НЗПрП, при извършване на
преценка относно фактическата и правната му сложност и конкретно осъществената в
заповедното производство защита в полза на заявителя, изразяваща се в изготвянето и
депозирането на заявление.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя [фирма]
против длъжника ЕВГ. СТ. К. за сумите по заявлението – за главница, договорна лихва,
лихва за забава и законна лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното
плащане, както и за разноските в заповедното производство в размер на сумата от 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в останалата му част – за
вземането в размер на сумата от 165,83 лв., представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и за вземането в размер на сумата от 30 лв., представляваща
такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.04.2019 г. до 30.07.2019 г.
ПРЕПИС от заповедта да се връчи на длъжника, а на заявителя препис от
2
разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна
жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА незабавно при постъпване на възражение по чл. 414
ГПК или след изтичане на двуседмичния срок от връчване на длъжника на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. при влизане в сила на разпореждането в обжалваемата му
част.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3