Р Е Ш Е Н И Е
Номер
240 от 24.02.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на трети февруари две хиляди двадесет и втора
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.Галя Русева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното
от
съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 2909 по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано по касационна жалба,
подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от
председателя д-р И. И., против решение № 723/29.10.2021г., постановено по НАХД
№3486/2021г. по описа на Районен съд-
Бургас. Съдебното решение се обжалва като
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Изложени са аргументи, че
неправилно съдът е приел, че акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) е съставен след изтичане на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок, като
са изложени доводи, че срокът е спазен. Иска се отменя на обжалваното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., поддържа касационната жалба. Прави
искане жалбата да бъде уважена, както и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Г.Й.Т.
с ЕГН: *********,***, редовно уведомен, представя писмен отговор по
касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуални си представител –адв.Ц.,
оспорва жалбата и прави искане решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната жалба и
отмяна на първоинстанционното съдебно решение, като неправилно и
незаконосъобразно.
Административен съд - Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил
наказателно постановление № НП-12/01.03.2021 г., издадено от председателя на
КЕВР, с което за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и на основание чл.36, ал.2
от ЗРВКУ, на Г.Т. е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. Прието е, че в хода
на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като е било образувано в нарушение на чл.34, ал.1
от ЗАНН, като АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок от откриване на
нарушителя. За да достигне до този извод, съдът е приел, че считано от
16.06.2020г. контролните органи са разполагали с абсолютно всички данни, които
да им позволят да изградят извод относно съставомерните признаци на нарушението
и неговия автор, т.е на тази дата нарушителят е бил установен по смисъла на
ЗАНН и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране на
неговата отговорност.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно допуснатото в
хода на административно -наказателното производство съществено процесуално
нарушение, а от там и неправомерното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което и
на основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК, препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че отговорността на Г.Т. е ангажирана в
противоречие с нормата на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според
която не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
Идеята на законодателя с въвеждането на давностни
срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се
стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно
нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му
срок. В цитираната норма са предвидени два срока, тъй като установяването на
нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ
момент. След като нарушителят бъде открит, ако не е изтекла една година от
извършване на нарушението, административнонаказателното производство следва да
бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение в тримесечен срок. Изтичането на който и да е от тези два срока е
пречка за съставянето на АУАН, а в случай, че бъде съставен такъв, то
издавеното въз основа на него наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
4/29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., „откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“.
В случая, нарушението е извършено на 23.03.2020г., като
към момента на съставяне на АУАН - 01.10.2020г., не е изтекъл едногодишния
давностен срок. Същевременно, всички обстоятелства, от значение за ангажиране
отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган от деня, в
който в КЕВР е постъпило писмото с вх. № В17-14-10/16.06.2020г., като след тази
дата не са извършвани никакви процесуални действия и не са събирани други
доказателства. Ето защо, тримесечния срок за съставяне на АУАН започва да тече
на 16.06.2020 г. и изтича на 16.09.2020г., като АУАН е съставен на
01.10.2020г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Бездействие
на органа повече от три месеца от откриването на нарушителя изключва
отговорността на последния и е пречка за съставяне на акт.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за
нужно да отбележи, че в ЗРВКУ не е предвиден специален ред за установяване на
административните нарушения, като липсва и препращане към Закона за
енергетиката. Цитираната от касатора норма на чл.5, ал.2 от ЗРВКУ се отнася
единствено до структурата и правомощията на комисията, но не и до процесуалния
ред за установяване на нарушенията и налагане на наказанията за тях, поради
което в административнонаказателното производство намират приложение общите
правила на ЗАНН. В този смисъл и нормата на чл.38, ал.3 от ЗРВКУ изрично сочи,
че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват при условията и по реда на ЗАНН. Ето
защо, датата на съставяне на констативния протокол е ирелевантна при определяне
на момента, от който започва да тече давностния срок, доколкото този протокол,
съгласно ЗАНН, не представлява необходима предпоставка за изясняване на
въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява
ли деянието нарушение и правната му квалификация.
В случая актът за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление, е съставен на 01.10.2020г. при наличие на абсолютна пречка за
образуване и провеждане на административнонаказателното производство – изтичане
на установения в чл.34 от ЗАНН 3-месечен срок, поради което е по отношение на
обжалваното решение не са налице отменителни основания.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд Бургас, ХV-ти състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 723/29.10.2021г.
постановено по НАХД № 3486/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.