Решение по дело №12159/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260072
Дата: 4 януари 2022 г.
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20201100512159
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,04.01.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести декември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12159 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 14.08.2020 г. по гр.д. №50506/15 г., СРС, ГО, 175 с-в  ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:***, установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Разпореждане по ч.гр.д. № 12308/2011г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, за допускане на незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение от 30.03.2011г. и издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.Д.А. да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца  ,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния  закон и необосновано.Жалбоподателят сочи, че СРС не анализирал процесната заповед за изпълнение на парично задължение от 30.03.2011 г.,издадена по ч.гр.д.12308/11 г.на СРС-45 състав.В нея нямало волеизявление за допускане на предварително изпълнение,неправилно било прието,че в заповедта за изпълнение било инкорпорирано изявление за допускане на предварително изпълнение,липсвала форма,номер,дата,мотиви,подлежи ли на обжалване,подпис на съдия.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението  и да се уважи иска .Претендират се разноски.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

                    Ищецът  иска прогласяване нищожност на Разпореждане по ч.гр.д. № 12308/2011г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, за допускане на незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение от 30.03.2011г. и издаване на изпълнителен лист.

                        Съгласно Определение № 64 от 23.01.2015г., постановено по ч.гр.д. № 141/2015г. на ВКС, IV г.о., ГК, исковият ред за прогласяване нищожността на съдебни решения по чл. 270, ал. 2 ГПК се прилага по аналогия и за останалите съдебни актове /разпореждания, заповеди и пр./. Несвоевременното обжалване на разпореждането по реда на чл. 419 ГПК, както и упражненото право на иск по чл. 424 ГПК , не препятстват възможността за безсрочно установяване нищожност на съдебния акт по исков ред.

                       Според установената правна теория и съдебната практика нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. Според съдебната практика тези изисквания не са спазени, когато е постановено: от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице което не е взело участие при разглеждането на спора; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт тъй като е постановено срещу лице което не е подчинено на властта на българския съд; когато решението е устно или неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост; когато съдържанието на решението противоречи на българския правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна (в същия смисъл и Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК).  Доколкото в конкретния случай нито един от сочените пороци не се твърди да е осъществен, съдът приема извод, че не са налице основания за обявяване нищожност на Разпореждане по ч.гр.д. № 12308/2011г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав.

                   Текстът на чл. 418, ал. 2 ГПК сочи представянето на редовен от външна страна дългов документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, като предпоставка за издаване на изпълнителен лист, тези обстоятелства са предпоставка  за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Производството е сходно с това на чл. 242 и сл. ГПК, и предхожда издаването на изпълнителен лист, тъй като в чл. 405, ал. 1, вр. чл. 404, т. 1 ГПК е посочено, че изпълнителният лист се издава въз основа на заповед за изпълнение, по която е допуснато незабавно изпълнение.

                 Издаването на изпълнителен лист е правна последица от допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, поради което неговото постановяване е неразривно свързано с издаването на разпореждане за незабавно изпълнение, а последното - с издаването на исканата от заявителя заповед за изпълнение. Поради тази причина липсва пречка тези актове да бъдат постановени в един писмен документ, включително в самата заповед за изпълнение.От съдържанието на издадената на 30.03.2011г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК , се установява, че в мотивната част на заповедта съдът е изложил съображения за наличие на предпоставките за уважаване на искането за допускане на незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК, посочил, че вземането се основава на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, което удостоверява описаните от съда подлежащи на изпълнение вземания. С оглед на това съдът в диспозитива на заповедта за изпълнение е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на издадената заповед, като се извърши отбелязване върху представения документ и върху заповедта за изпълнение /чл. 418, ал. 2 ГПК/. Също така в заповедта за изпълнение е посочена изрично обжалваемостта на разпореждането за незабавно изпълнение, срокът за обжалване, редът за подаване на частната жалба, както и възраженията, на които може да се основава жалбата.

 Предписаната в чл. 235, ал. 4 ГПК писмена форма на съдебните актове е нарушена тогава, когато липсва каквато и да било изразена писмено правосъдна воля на съда. В случая дори да се приеме, че в заповедта за изпълнение липсва изричен диспозитив, съгласно който съдът допуска предварително изпълнение на така издадената заповед, тази липса няма за последица нищожност на разпореждането, а несъответствие между изразената от съда правосъдна воля в мотивите на акта и постановения диспозитив,т.е. е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.

   Заповедта за изпълнение, заедно със съдържащите се в нея съдебни актове, е издадена в писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на съда, подписана е от издалия я съдия, изразената с нея правосъдна воля е ясна и недвусмислена, и не се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо или противоречи на установения в държавата правов ред.

Правилно е прието от СРС,че същото се отнася и до атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което е обективирано в същата заповед за изпълнение и по него е постановен изричен диспозитив.

         Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

         Въззиваемата страна е защитавана от юрисконсулт и с оглед изхода на спора съдът й присъжда 100 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение,платими от въззивника.

         Водим от гореизложеното, съдът

                                                                   Р   Е   Ш   И :

           

             ПОТВЪРЖДАВА  решение от 14.08.2020 г. по гр.д. №50506/15 г., СРС, ГО, 175 с-в  

   ОСЪЖДА Д.Д.А. ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

              РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

                                           2.