Р Е Ш Е Н И Е №215
гр.Габрово, 20.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на
двадесет и първи юли през двехиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
:ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
При
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д.№220 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по жалба на В.И.М. против Решение №87/12.03.2020г. по гр.д.№1387/2019г. по
описа на РС Габрово, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи
на ЕТ"К. – Л. Л." сумата от 720евро, представляваща главница за
умишлено причинена на ищеца-работодател вреда, в следствие на наложена му
имуществена санкция за преминаване на 09.09.2017г., 21.09.2017г. и 23.09.2017г.
на управлявания от него товарен автомобил с рег.№ ***по пътната мрежа на А. с
неработещо бордово устройства за електронно плащане на пътни такси, ведно със
законната лихва от 14.02.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1007 от 18.02.2019т.
по ч.гр.д.№288/2019г. на РС Габрово и жалбоподателят е осъден да заплати на
ищеца сумата от 959лв.разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
В
жалбата се твърди, че неправилно съдът бил приел за доказано, че на процесните дати жалбоподателя бил управлявал товарен
автомобил в А., като в доклада по делото бил указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже това обстоятелство, а по делото не били представени
доказателства за това. Въз основа на длъжностната характеристика на работника
съдът бил приел, че задължение на жалбоподателя да следи за правилното функциониране
на бордовите устройва за заплащане на пътни такси. Устройството имало
специфичен режим на работа и не било доказано от работодателят дали е дал
указания на работника и дали на работника било предоставено упътването за
ползване на устройството. Неправилно спорът бил квалифициран като спор за
умишлено причинена от работника вреда на работодателя. Дори и да се докажело,
че жалбоподателя е управлявал товарния автомобил по пътната мрежа на А. на процесните дати, то вредите били причинени поради
незнанието му как да борави с бордовото устройство, поради което вредата била в
следствие на небрежност, а не на умисъл, което изключвало приложението на
чл.203 КТ. Постановеното решение била несправедливо и водело до неоснователно
обогатяване на ищеца. Сумата от 720евро включвала в себе си както таксата,
която работодателят следвало да заплати за ползване от превозното средство на
пътната мрежа в Австрия, но и допълнително начислена сума поради
несвоевременното заплащане на пътна такса, това били три броя заместващи такси,
всяка в размер на 240евро, като размера на вредата се състоял в разликата между
дължимите такси и увеличения в следствие по-късното плащане размер. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като и да присъди
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В
депозирания по делото отговор на исковата молба ответника по жалбата я оспорва
и моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото
разноски. Твърди, че неправилни били твърденията на жалбоподателя, че не било
доказано, че същият на процесните дати е управлявал
товарен автомобил по пътната мрежа на А.. В отговора на исковата молба жалбоподателят
бил признал, че е бил командирован в А. и освен автомобила му била предоставена
и карта Shell,
която да използва за зареждане на гориво. По делото били приложени
товарителници с подписа на жалбоподателя, които доказвали, че същият е
осъществил транспорт с поверения му товарен автомобил на посочените дати.
Установено било и че управляваното от ответника МПС било ползвало пътната мрежа
на А., като камионът бил снабден д бордово устройство,у но същото не било
поставено на правилното място;(залепено на предното стъкло), което било и
вината на работника. Липсата(непоставянето) на устройство било нарушение на
законите действащи в А.. Възраженията, че работодателят не бил дал указания на
работника как да борави с бордовото устройство били заявени за първи път във
въззивната жалба, като не са правени в процеса, поради което не са ангажирани и
доказателства в тази насока. Съгласно установената практика когато вредата е
причинена умишлено работникът носи отговорност по чл.203 КТ, като вината се
предполага и в тежест на ответника е да докаже, че деянието е извършено при
форма на вината небрежност. Неоснователно било и възражението, че не е доказан размера
на вредата. Тол таксите и заместващите такси имат
различни основания, поради което между тях не може да се извърши приспадане.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна
жалба, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че ответникът по делото е управлявал товарен автомобил с рег.№ ***
в А., който бил с монтирано Go-box устройство, посредством което се осъществявало
събирането на тол такси за изминато разстояние по
националните магистрали и скоростни пътища на А.. Част от задълженията на
работника като водач на тежкотоварен автомобил били да следи за правилното
функциониране на бордовите устройства за заплащане на пътни такси, в държавите,
в които са изискуеми такива. През м.април 2018г. от Службата за събиране на
пътни такси в А. били издадени две фактури за наложени на ищеца имуществени
санкции за нарушения, извършени на 09.09.2017г., 21.09.2017г. и 23.09.2017г.,
които били наложени за това, че поверения на жалбоподателя товарен автомобил е
ползвал пътна мрежа, върху която се събират такси, като към момента на
автоматичния контрол бордовото устройство не било монтирано. Първоинстанционният
бил установил, че за всяко от нарушенията била начислена заместваща такса в
размер на 240евро Районният съд приел, че тъй като дължимите такси и размера на
наложените имуществени санкции имали различни основания не можело да се приеме,
че вредата е разликата между дължимите такси и наложените имуществени санкции.
Тъй като задълженията на работника включвали да следи за правилното
функциониране на бордните устройства, тъй като е управлявал поверения му
товарен автомобил по пътната мрежа на А. без да се увери, че монтираното на
автомобила устройство функционира правилно е действал в нарушение на задълженията
си и правните норми на А., като в резултат на това негово противоправно
поведение била настъпила вреди в размера посочен в исковата молба. Вината на
работника се предполагала, освен това самият жалбоподател бил признал в отговора
на исковата молба, че устройството било монтирано преди заминаването му за А..
Въззивният съд намира следното :
Не е
спорно, че през периода 02.05.2017г.-14.11.2017г. страните по делото са били в
трудово правоотношение, като жалбоподателят изпълнявал длъжността шофьор на
товарен автомобил.
Съдът
намира възражението на жалбоподателя, че не е доказано, че на процесните дати е управлявал товарен автомобил по пътната
мрежа на А. за неоснователно. Видно от депозирания от него отговор на исковата
молба самият работник не оспорва, че е бил командирован в А., с товарен
автомобил с рег.№*** и карта Shell. Този факт се потвърждава и от приложените по
делото товарителници.
Жалбоподателят
не оспорва и че в автомобила било монтирано устройство Go-box, чрез което се
извършвало таксуване чрез електронна система на дължимите тол
такси. В отговора си жалбоподателят твърди, че при всяко преминаване през пункт
са чувал звуков сигнал. Съдът приема за доказани фактите признати от ответника
по делото - жалбоподател в отговора на исковата молба, тъй като същите са
неизгодни за него.
Въззивният
съд счита, че не следва да се обсъжда възражението на жалбоподателят, че
монтираното устройство за плащане на тол такси било
специфично и работодателят не му бил дал указания как да работи с него. Това
възражение е направено за първи път с въззивната жалба, поради което същото е
несвоевременно.
Съдът
намира, че вина за неотчитане на дължимите пътни такси има работника. На същият
в длъжностната характеристика е вменено задължение да следи за правилното
функциониране на бордовите устройства за заплащане на пътни такси в държавите,
за които са изискуеми такива. Освен това видно от приложената по делото
инструкция за работа с устройството излъчваните от същото звукови сигнали са
различни в зависимост от това дали е заплатена пътната такса, дали устройството
се нуждае от сервизно обслужване, дали пътната такса не е платена и пр. Поради
изложеното въззивният съд приема, че чувайки звуковия
сигнал жалбоподателят е следвало да установи, че пътната такса не е платена и
да предприеме съответните действия. Тъй като същият не е сторил това съдът
приема, че поведението му е виновно, по смисъла на чл.203, ал.2 КТ.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че обжалваното решение е несправедливо, тъй
като води до неоснователно обогатяване на ищеца, като съдът следвало да присъди
разликата между дължимата пътна такса и наложената допълнителна такса от 240
евро за всеки от трите дни.
Съгласно
действащите в Република А. закони за ползване на част от пътната мрежа се дължи
заплащане на такса на база изминато разстояние. Незаплащането на такава е
административно нарушение и същото се наказва с глоба. Съгласно чл.20 от
Наредба за пътните такси за магистрали и скоростни пътища на А. е възможно
глобата за неплащане на пътни такси да бъде заменена със заместваща пътна
такса, която в случая е в размер на 240 евро
за всяко нарушение. Основанията за заплащане на заместващата такса и на
пътните такси и глобите за неплащането им са различни, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че може да се извърши
приспадане между тях.
Видно
от представените документи, издадени от А. служа за събиране на пътни такси
жалбоподателят е извършил три нарушения, на посочените в исковата молба дати,
за всяко от които от работодателят му е заплатена заместваща такса от по 240
евро., общо 720евро.
По
изложените по-горе съображения, съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съобразно
направеното от ответника по жалбата искане и оставянето без уважение на
подадената жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца по
делото сумата от 400лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№87/12.03.2020г. по гр.д.№1387/2019г. по описа на РС Габрово.
ОСЪЖДА В.И.М., с ЕГН **********,*** да заплати на ЕТ"К.- Л.
Л.“, с ЕИК *********, със седалище гр.Габрово и адрес
на управление бул.Столетов №127, ап.15 сумата от 400лв
(четиристотин лева)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: