Решение по дело №879/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №1736

 

Гр. Пловдив, 14 август 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XVIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Русев адм.дело № 879 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Савас 2017” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Съединение“ № 55, представлявано от управителя Б.Н.С., против Решение № 134 от 05.03.2019 г. на директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което е потвърден Ревизионен акт /РА/ № 16001618004029-091-001/20.12.2018 г., издаден на осно­вание чл.119 ал.2 от ДОПК от екип в състав: - Н.Ж.К.– началник сектор “Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив, в качеството му на орган възложил ре­визията, и С.Д.Й. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, в качеството му на ръководител ревизията, с който на оспорващия са вменени публични задължения за внасяне, както следва: - ДДС в размер на 37 337.37 лв. и лихви в размер на 5 163.84 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6 694.91 лв., ведно с начислените лихви в размер на 491.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора, който се е задоволил да възприеме изцяло доводите на ревизиращия екип, без да са отчетени твърденията в жалбата. Твърди се, че е неправилен подходът на данъчната администрация, тъй като е приложен метод за сравнителен анализ, базиран на коефициент, който е определен произволно, а този начин създава модел за данъчно облагане, който се опира в голяма степен на прогнозни или вероятни резултати. Това от своя страна е довело да неправилно определяне размера на установените приходи. Твърди се също така, че директорът на Д „ОДОП“ – Пловдив е определил по-голям размер на дължимия данък, с което е нарушил разпоредбата на чл.155 от ДОПК. Иска се отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – директор дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрск. Рашева, е на становище, че жалбата е неоснователна, и моли съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобраз­но с разпоредбата на чл.160 от ДОПК, прие за установено следното:

Няма спор, че на обжалване пред съда подлежи не решението на контролния административен орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ревизионният акт, съгласно разпоредбите на чл.156 ал.1 и ал.2 от ДОПК, още повече, че в самото решение е посочено, че: „Ревизионният акт може да се обжалва пред Административен съд – гр. Пловдив в…“. Решението на решаващия орган е само абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на ревизионния акт. Независимо, че в титулната част и петитума на жалбата е посочено, че се обжалва решение № 134/05.03.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, формулираните в жалбата оплаквания касаят ясно констатациите на ревизионния акт. В административния процес служебното начало е засилено в сравнение с общия граждански процес по аргумент от разпоредбите на чл.9 ал.4, чл.154 ал.1 и чл.171 ал.4 от АПК. След като съдът не е обвързан от посочените от страните правни квалификации на исканията им то на по-силно основание, не следва да се счита обвързан от поредността на посочения за оспорен индивидуален административен акт - решение № 134 от 05.03.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП” - Пловдив, с което е потвърден РА № Р-16001618004029-091-001 от 20.12.2018 г. на ТД на НАП - Пловдив. В жалбата е посочено, че: С този ревизионен акт в тежест на дружеството са възложени публични задължения …“, т. е.  формулирани са оплаквания срещу констатациите на РА относно допълнително установени задължения за ДДС и КД, поради което следва да се приеме, че се обжалва посоченият по-горе РА (Определение № 925/23.01.2018 г. по адм. д. № 423/2018 г. по описа на ВАК; Определение № 4281/20.04.2016 г. по адм. д. № 4295/2016 г. по описа на ВАС).

Началото на ревизионното производство е сложено в ход с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618004029-020-001/11.07.2018 г. (л.213), издадена от Йорданка Трифонова Мочева – началник сектор „Ревизии“, в качеството й на заместник на Николай Жеков, съгласно Заповед № А – 6251/06.07.2018 г. (л.9) с която се определя обхватът на ревизията, а именно: задължения за корпоративен данък за периода  10.04.2017 г. – 31.12.2017 г. и за данък върху добавената стойност за периода 20.04.2017 г. – 31.12.2017 г. Определен е срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 13.07.2018 г. лично на представляващия дружеството. Със ЗВР № Р-16001618004-29-020-002/15.10.2018 г. (л.211) срокът на ревизията е продължен до 15.11.2018 г., като и тази заповед е надлежно връчена на представляващия дружеството на 22.10.2018 г. 

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г., издадена от директора на ТД на НАП Пловдив.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен Ревизионен доклад № Р-16001618004029-092-001/27.11.2018 г. (л.35). По така съставения РД, няма данни, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, да е постъпило възражение срещу него. Въз основа на РД е съставен и РА № Р-16001618004029-091-001/20.12.2018 г. (л.29), с който на ревизираното дружество са определени задължения, посочени подробно по-горе.

Така издаденият ревизионен акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл.152 ал.1 ДОПК пред дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, като с Решение № 134 от 05.03.2019 г. директорът на дирекцията го е потвърдил в частта, с която на оспорващия са вменени публични задължения за внасяне за ДДС в размер на 37 337.37 лв. и лихви в размер на 5 163.84 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6 694.91 лв., ведно с начислените лихви в размер на 491.00 лв.

След обжалването по административен ред, процесният ревизионен акт е обжалван на основание и срока по чл.156 ал.1 от ДОПК пред Административен съд – гр.Пловдив, което е и предметът, по повод на който е образувано производството по настоящото  дело. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвиденият за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Следва да се посочи също така, че РА е издаден в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нару­шения на административно производствените правила за това, което становище на съда се налага след извършената служебна проверка.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Констатации относно компютърна проверка на счетоводни данни.

Установява се, че ревизията спрямо дружеството–жалбоподател и по ЗКПО и по ЗДДС обхва­ща периода 10.04.2017 г. - 31.12.2017 г., е из­вършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради констатирани от органите по при­хо­дите обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно наличие на данни за ук­рити приходи или доходи. Поради неотчитане на всички приходи от осъществените от дружеството продажби е прието и наличие на т.4 от същия текст – счетоводната отчетност не отразява вярно и честно финансовото и имущественото състояние на дружеството.

Този извод органите по приходите са направили на база следните събрани доказателства и направените въз основа на тях фактически установявания, които се свеждат до следното:

За ревизирания период дейността на дружеството се е осъществявала в два наети обекта:

-          Ресторант „Орфей“ в гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“ до бл. 183, разполагащ общо с около 200 места за консумация, от които около 100 – на открито, с въведено в експлоатация и работещо ФУ за регистриране и отчитане на оборотите от продажби тип Датекс DP – 25 КL с ИН на ФУ ДТ 507394 и ИН на ФП 02695319, с изградена постоянна дистанционна връзка за предаване на данни към системата на НАП с потвърждение № 3810311 от 21.04.2017 г.;

-          Ресторант „Мистрал“, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“ срещу бл. 148, разполагащ общо с около 150 места за консумация, от които около 50 – на открито, с въведено в експлоатация и работещо ФУ за регистриране и отчитане на оборотите от продажби тип Датекс FP - 550 KL с ИН на ФУ ДТ 353946 и ИН на ФП 02593555 с изградена постоянна дистанционна връзка за предаване на данни към системата на НАП с потвърждение № 3810340 от 21.04.2017 г.

      Програмният продукт /ПП/, който обслужва дейността и на двата обекта е тип „Мистрал пост“ версия 2.2147.175.

      При извършено посещение на обект –ресторант „Орфей“, от органите по приходите е извършена контролна покупка, за която е издаден фискален бон.  От ФУ в обекта са изведени дневен финансов отчет Х с отчет Д№ на последен документ 0003313 от 12.10.2017 г. с оборот в размер на 99.69 лв. Установено е, че устройството притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“, както и периодичен отчет от 01.01.2017 г. /21.04.2017 г. до 11.10.2017 г. с оборот в размер на 38 047.59 лв. При проверката е съставен опис на наличните средства в обекта в размер на 84.10 лв., при което е установена разлика в размер на 15.59 лв., дължаща се на отразяването на сумата като „служебно изведени“.

      Аналогична проверка е извършена и в обект – ресторант „Мистрал“ на 24.10.2017 г. От ФУ в обекта са изведени дневен финансов отчет Х отчет с № на последен документ 5570/24.10.2017 г. с оборот в размер на 145.69 лв., видно от който, устройството притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“, както и периодичен отчет от 01.01.2017 г./24.10.2017 г. до 24.10.2017 г. с оборот в размер на 52 317.45 лв. При проверката е съставен опис на наличните средства в обекта, които са в размер на 145.69 лв., при което не е установена разлика.

      На 12.10.2017 г. в ресторант „Орфей“, а на 24.10.2017 г. в ресторант „Мистрал“, в присъствието на служители на РЛ е извършено обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от използвания в обектите ПП за отчитане на продажбите (л.133 и л.139). Локализирана е информация от ПП, като за гарантиране на нейната автентичност, съгласно чл.40 ал.1 от ДОПК на компютъра в съответния ресторант са формирани контролни суми на MD 5, SHА 1 и SHA 256 за файловете, подлежащи на копиране. Това е извършено посредством инсталиране на програма на устройството с преносима памет – Протокол от 20.03.2019 г. за копиране на информация (л.154). Извършено е копиране на файловете с данни и файла с контролните уми на устройството с преносима флаш памет, след което, същите са записани на три броя финализирани оптични носители CDR. Върху оптичните носители, с перманентен маркер, е изписан номерът и датата на протокола, имената на присъстващите на проверката лица и подписите им. Едно от копията е предоставено на дружеството, а другите – за органите по приходите. За всички свои действия органите по приходите са съставили протоколи (посочените по-горе), както и Протокол № П-16001617224748-П73-002/06.06.2018 г. за присъединяване техническо описание на база данни на ПП „Мистрал“, предоставено от „Мистрал софтуер“ ООД (л.103); Протокол – П-16001617224748-073-001/14.06.2018 г. за проверка на данни в електронен формат, присъединени по надлежния ред с Протокол № 1429113/14.11.2018 г., Протокол № П-16001617224748-П73-001/04.06.2018 г., както и е извършена проверка в ИС на НАП, обективирана в Протокол № Р-16001618004029-П-73/14.11.2018 г.

      С връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, от РЛ са изискани счетоводни регистри на сметки от гр. 30, гр. 70, гр. 61, всички касови документи, касови книги, отчети от ЕКАФП, кочани с приходни фактури, издадени актове за брак, оборотни ведомости, ползван от дружеството ПП, документи за закупуването на същия, справки за налични недвижими имоти, МПС, машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вземания от трети лица.

      Изискано е копие на файл с база данни на ПП „Мистрал“, отчитащи продажбите в обектите – ресторант „Мистрал“ и ресторант „Орфей“, съдържащ информация за всички регистрирани продажби за периода 24.04.2017 г. – 31.12.2017 г., включително всички издадени сторно бележки за периода на проверката и справка за извършените продажби за всеки обект поотделно по месеци, която да съдържа данни за извършените плащания в брой, тези по банков път, издадени фактури и плащания по тях.       

        Документите са представени в срок. Представени са оборотни ведомости, справки за формирания оборот по ФУ, справки за наличните недвижими имоти, МПС, машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вземания от трети лица, декларации за вида на осъществяваната дейност, притежавани търговски обекти, притежавани касови апарати, банкови сметки, лицензи и разрешителни, свързани с дейността на дружеството, документи за закупените програмни продукти. Приложени са и съкратени отчети на фискална памет и декларация-писмени обяснения от управителя – (л.163), че файл с базата данни на ПП „Мистрал“ не могат да се предоставят, тъй като през м.04.2018 г. са въведени нови менюта на ресторантите и базата е обновена.

        Извършеният анализ на копираната информация от ПП в двата ресторанта на дружеството е подробно описан в РД, като е обхванал различни таблици и полета от тях, с посочени команди, от които е изведена съответната информация:

-          За ресторант „Мистрал“ са установени реални данни за извършените продажби чрез ПП за периода 28.04.2017, 31.07.2017 г., 18.10.2017 г. и 24.10.2017 г. – датата, на която са обезпечени в електронен вид данните.

      При анализа е посочено, че в таблица SMETKI се съхранява информация за извършените продажби (приключени сметки). От наличната информация в таблицата са установени данни за извършени продажби за посочените четири дати. Всеки запис съответства на една извършена продажба.

        В таблица SMETKISDR се съхранява информация за позициите по всеки бон за извършена продажба, като от нея също е извлечена информация, която съдържа данни за извършените продажби за същите четири дати.

        При анализа на данните от таблици SMETKI и SMETKISDR е установено, че общо сумата на отчетените продажби по сметки е в размера на 203.83 лв.

        Полето (КАСА) - Флаг за сигнализация показва режима на приключване на продажбата – тип „1“ – със запис във фискалната памет на свързаното с компютъра фискално устройство, тип „0“ – без запис във фискалната памет на свързаното с компютъра фискално устройство. Констатирано е, че в контролните ленти на фискалните устройства и дневните финансови отчети са намерили отражение само продажбите от тип „1“, а тези от тип „0“ не са отразявани във фискалната памет.

При анализа на данните от таблици SMETKI и SMETKISDR е установено, че сумата на отчетените фискализирани продажби по сметки е в размер на 152.333 лв., а тази от нефискализираните – 51.500 лв.

      Таблицата MONEYOPER се съдържат записи на паричните средства, влезли по каса на оператора при продажба и други таблици. При анализа на данните от тази таблица чрез задаване на посочените команди е установено, че общо сумата на отчетените продажби по сметки е в размер на 203.84 лв., която съответства на продажбите в таблици SMETKI и SMETKISDR.

        В базата данни на ресторант „Мистрал“ се съдържа архив от 12.07.2017 г., като при анализа на данните от таблица SMETKISDR общо сумата на отчетените продажби по сметки е в размер на 25 738.740 лв. за периода 23.06.2017 г. – 12.07.2017 г. – сумата на отчетените фискализирани продажби по сметки е в размер на 5 774.69 лв., а нефискализирани продажби по сметки  е в размер на 19 964.05 лв. Т. е. констатиран е процент на нефискализираните продажби – 345.72%.

В същата таблица MONEYOPER от архива данни от 12.07.2017 г. е направен анализ на информацията за извършените продажби за периода 04.05.2017 г. – 12.07.2017 г., при което е установено, че общо те са в размер на 93 212.60 лв., фискализинарите са за 21 854.15 лв., а нефискализираните – 71 358.45 лв. или нефискализираните продажби са 326.52%.

Анализът е извършен и на копираната информация от ПП за отчитане на продажбите в ресторант „Орфей“.

Изброени са анализираните полета на таблици SMETKI, където се съхранява информация за извършените продажби (приключени сметки). Поле (КАСА) – Флаг за фискализация, показва режима на приключване на продажбата – тип „1“ – със запис във фискалната памет на свързаното с компютъра фискално устройство; тип „0“ – без запис във фискалната памет на свързаното с компютъра фискално устройство. В контролните ленти на фискалните устройства и дневните финансови отчети намират отражение само продажбите тип „1“.

 От наличната информация в таблицата са установени данни за извършени продажби за целия период 30.03.2017 г.; 12.07.2017 г. – данните са непълни и от 04.10.2017 г. до 12.10.2017 г. (за 04.10. и 12.-10. няма информация дали са всички записи). Всеки запис съответства на една извършена продажба. При анализа на информацията са игнорирани данните от 30.03.2017 г. Всеки запис съответства на една извършена продажба.

        При анализа на данни от таблици SMETKI и SMETKISDR е установено, че общо сумата на отчетените продажби по сметки е в размер на 3 309.08 лв.

        КАСА – Флаг за фискализация показва режима на приключване на продажбата – тип „1“ – със запис във фискалната памет на свързаното с компютъра фискално устройство. Тип „0“ – без запис във фискалната памет на свързаното с компютъра фискално устройство. В контролните ленти на фискалните устройства и дневните финансови отчети намират отражение само продажбите от тип „1“.

        При анализа на данните от таблици SMETKI и SMETKISDR не са установени данни за нефискализирани продажби. Поради това, че архивните данни не са пълни, е направена съпоставка с декларираните по ФУ продажби за дни, в които има пълни данни от ПП, при което е установено, че не всички продажби са отчетени по ФУ.

        При анализа на данните от таблици SMETKI и SMETKISDR за периода 05.10.2017 г. – 11.10.2017 г. е установено, че продажбите по ПП „Мистрал“ са общо 2 931.51 лв., изчислени след задаване на посочена команда. Същевременно по ФУ за същия период 05.10.2017 г. – 11.10.2017 г.са регистрирани продажби за 796.66 лв. или 280.88% от общите продажби са неотчетени.

        При анализа на таблица MONEYOPER, която служи за записване на паричните средства, влезли по каса на оператора при продажба, и други таблици, е установено, че общо сумата на отчетените продажби по сметки е в размер на 3 309.08 лв. и съответства на продажбите в таблици SMETKI и SMETKISDR.

        Предвид установеното от анализа на копираната информация е прието от органите по приходите, че за ресторант „Орфей“ нефискализираните приходи са 280.88% от фискализираните приходи, а за ресторант „Мистрал“ – те са 326.52% от фискализираните приходи.

        Предвид горното е прието, наличието на данни за укрити приходи от двата обекта.

        На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на РЛ е връчено Уведомление № Р-16001618004029-113-001/31.08.2018 г. (л.209), с което е уведомено, че основата за облагане с ДДС за периода 20.04.2017 г. – 31.12.2017 г. и основата за облагане с корпоративен данък за периода 10.04.2017 – 31.12.2017 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК след задължителен анализ на всяко от относимите обстоятелства.

        На основание чл.17 ал.1 .т2 от ДОПК на ЗЛ е връчено Уведомление по същия текст № Р-16001618004029-139-001/31.08.2017 г. (л.206).

        От страна на „Савас 2017“ ЕООД не е представена изисканата по чл.124 ал.3 от ДОПК декларация за 2017 г.

        В анализа на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК са изготвени табли.ци за начина на установяване на данъчната основа за облагане с КД и ДДС за ревизирания период.

        Относно ресторант „Мистрал“, за периода 04.05.2017 г. – 12.07.2017 г., като са съпоставени наличните реални данни на отчетените по ФУ продажби, с неотчетените такива, са изчислени коефициенти, както следва: - 04.05.2017 г. – 3.8287; м.06.2017 г. – 2.4243 и м.07.2017 г. – 3.2652, или общо за периода – 3.2652.

        Поради това, че базите данни на ПП, отчитащ продажбите в ресторант „Мистрал“ не е съхранена изцяло, а за периода 04.05.2017 г. – 12.07.2017 г. тези данни са съхранени и показват реалните продажби, прието е, че декларираният оборот от РЛ следва да се коригира с установения среден коефициент за корекция за периода 04.07.2017. – 12.07.2017 г., който е, каза се по-горе 3.2652, като за периода, за който има данни, се вземат реалните такива от ПП.

        Недекларираният оборот от извършените продажби за период 01.05.2017 г. – 12.07.2017 г. е определен в общ размер за м.07.2017 г. – 22 857.98 г.

        Аналогично е подходено и при определяне размерът на неотчетените приходи от продажби в ресторант „Орфей“. Тъй като не е съхранена цялата база данни за изследвания период, а за периода 05.10.2017 г. – 11.10.2017 г.данните са изцяло съхранени, прието е, че декларираният оборот следва да се коригира със среден коефициент за корекция 3.8088, изчислен като съотношение между неотразените във ФУ продажби на обща стойност 2 931.51 лв. за посочения период и отразените във ФУ обороти от извършени продажби в размер на 769.66 лв.

I.           По Закона за корпоративно подоходно облагане.

За финансовата 2017 г. от дружеството-жалбоподател е подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ с вх. № 1600И0579738/24.03.2018 г. със счетоводен финансов резултат – загуба 13 984.58 лв. и формиран данъчен финансов резултат загуба в размер на 13 113.76 лв. Деклариран е КД 0.00 лв. Авансови вноски внесени – 0.00 лв. КД за внасяне – 0.00 лв.

Предвид изложеното по-горе и на основание чл.122 ал.2 от ДОПК е направен анализ за определяне на ДО за облагане с КД, върху който се прилага, на основание чл.122 ал.1 от ДОПК установения от ЗКПО размер на данъка – 10%, тъй като са установени данни за укрити приходи. За периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. са установени неотчетени от дружеството приходи в размер на 186 686.90 лв. (сума без ДДС). В РД е посочено, че всички установени недекларирани приходи от дейността на дружеството подлежат на облагане с КД за всеки данъчен период, в който са установени неотчетени приходи. В резултат на гореизложеното, посочено от органите на приходната администрация, при определяне на основата за облагане с данък за 2017 г. следва да се има предвид сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година и не са отчетени от ДЗЛ. Посочено е механизмът на определяне на данъчната основа, като за периода 2017 г. в случая е определена като сбор от декларираните от „Савас 2017“ ЕООД приходи и установените недекларирани приходи за съответната година. Установените разходи за 2017 г. са определени като сбор от декларираните от „Савас 2017“ ЕООД разходи и установените разходи, съответстващи на недекларираните приходи за съответната година. В таблица на стр. 38-39 от РД са посочени декларираните приходи от дружеството, които са констатирани в размер на 172 356.65 лв.; недекларираните приходи – 166 786.63 лв.;  разходи, съответстващи на недекларираните приходи – 85 853.00 лв. и декларирани разходи 186 341.23 лв., като е установен финансов резултат 66 949.05 лв.

Съгласно чл.122 ал.1 от ДОПК се прилага установения от съответния закон размер на данъка по чл.20 от ЗКПО, който определяна данъчната ставка на КД в размер на 10%, при което е установена разлика за внасяне в размер на 6 694.91 лв.   

II.        По Закона за данък върху добавената стойност.

„Савас 2017“ ЕООД е регистрирана по ЗДДС, считано от 20.04.2017 г. В РД е посочено, че неотразените приходи представляват продажби на дребно в стопанисваните от дружеството обекти – два ресторанта в гр. Пловдив. Тези продажби представляват доставки по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, които са облагаеми съгласно чл.12 ал.1 от с. з., поради това, че са с място на изпълнение – територията на страната.  Посочено е също така, че на основание чл.25 ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността  върху стоката е прехвърлена. Съгласно ал.6 на чл.25 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Посочено е и, че съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, а чл.86 ал.1 и ал.2 от с. з. изисква регистрираното лице да начисли ДДС, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период; посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период , като данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период , през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато такъв не е издаден или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

        Предвид посоченото по-горе в частта за компютърната проверка на счетоводните данни, всички установени недекларирани приходи от дейността на дружеството подлежат на облагане с данък върху добавената стойност за всеки данъчен период, като данъкът се счита за включен в установените недекларирани приходи.

        Видно от изготвените в РД таблици данъчната основа на неотчетените приходи от продажби в двата обекта на дружеството, формирана по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК възлиза общо в размер на 186 686.90 лв. без ДДС. Върху нея е начислен дължим ДДС общо в размер на 37 337.38 лв., посочен подробно по данъчни периоди в РД.

За да потвърди РА, решаващият орган е приел, че в резултат на извършената съпоставка на декларираните от РЛ приходи и установените при проверката на програмен продукт „Мистрал“, отчитащ продажбите в обекти на дружеството – ресторант„ Орфей“ и ресторант „Мистрал“ е установено, че приходите са в много по-малък размер от декларираните от РЛ. По силата на установеното обстоятелство, че фирмата е реализирала приходи в размери, които обаче не са отразени от нея в счетоводните регистри или осчетоводени по счетоводните сметки, решаващият орган е установил, че правилно органът по приходите е приел, че получените приходи са укрити. Според директора, дружеството, в хода на административното обжалване не е оборило констатациите на ревизиращия екип, поради което и е приел, че на основание чл.124 ал.2 от ДОПК, оспореният РА се ползва с презумпцията за вярност.

Що се отнася до РА в частта за допълнително определен КД за 2017 г., решаващият орган е посочил, че предвид констатациите от ревизията, проведена по реда на чл.122 от ДОПК, правилно органът по приходите е приел наличие на укрити приходи/доходи, поради което за дружеството, на основание чл.20 от ЗКПО възниква задължение за КД в размер на 10%. В решението е посочено, че от страна на органа по приходите е констатирана техническа грешка при изчисляване  размера на недекларираните приходи, който реално е 186 686.90 лв., правилно посочен в текстовата част на РД и РА, но таблица е посочен по малък размер - 166 786.63 лв., поради което и е определен КД в размер на 6 694.91 лв. В тази връзка е посочено, че предвид разпоредбата на чл.155 ал.8 от ДОПК, с решението, ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което  и е потвърден РА в частта за така определения допълнителен корпоративен данък в размер на 6 694.91 лв. 

По отношение констатациите на ревизиращия екип в частта по ЗДДС решаващият орган изцяло е възприел мотивите на органа по приходите, поради което и е потвърдил РА и в тази част.

 В хода на съдебното производство не се представят други доказателства и не са направени доказателствени искания.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

По основателността на жалбата в частта за компютърна проверка на счетоводните данни..

Разрешаването на административноправния спор по същество, в случая, на първо място, налага да се съобразят разпоредбите на чл.122-124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.н. ревизии при особени случай. Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно разпо­редбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи.

На следващо място, и относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, и с оглед направените възражения от жалбоподателя в тази насока, е необходимо да се отбележи още следното:

С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, ор­ганите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити /в смисъл на неотчетени/ приходи, реализирани от стопанската дейност на ревизираното лице „Савас 2017” ЕООД за процесните отчетни периоди в съот­ветните размери. 

В тази насока данните, съдържащи се в приобщените в хода на ревизион­ното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т.ч и данните относно свалените /снетите/ ин­формационни файлове от база данни на програмните продукти в проверените тър­говски обекти:  ресторант „Орфей“ и ресторант „Мистрал“ в гр. Пловдив, според съда, налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди на 2017 г. жал­боподателят „Савас 2017” ЕООД е реализирал приходи от продажби в посочените обекти, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в Отчета за прихо­ди и разходи и Справки – декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, съгласно определения в съответните нор­мативни актове ред.

Установява се по безпротиворечив начин от приобщените в хода на реви­зионното производство писмени доказателства, в т.ч и протокола, обективира­щ действията на органите по приходите по сваляне /снемане/ на информационни файлове от база данни на програмния продукт в проверените търговски обекти, със­тавени по установения ред и форма, съгласно чл.50 от ДОПК и чл.54 ал.4 от ДОПК, че жалбоподателят е реализирал приходи от продажби на стоки в търгов­ските си обекти: ресторант “Орфей” и ресторант „Мистрал“ в гр. Пловдив, които не са наме­рили съответното счетоводно отражение в Отчетите за приходи и разходи и в Справки - декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, нито в отчетите на наличните в обекта фис­кални устройства.

Както е констатирано от органите по приходите, при проверката в търговските обект, обективирана в съставените протоколи, в случая е устано­вено, че в архивни­те данни на съответните програмни файлове на информацион­ния продукт, съще­ствуват данни за ежедневните продажби и за издадените фис­кални бонове. В та­зи насока е констатирано, че във въпросната програма съ­ществува възможност за отнасяне на продажбите към фискален принтер или не, като част от извършените продажби са отнасяни към съответния фискален прин­тер и са издавани фискални бонове за тях, а друга част, не са отнасяни към фис­кално устройство и съответно не са отчитани посредством ЕКАФП. Действията на органите по приходите в об­съжданата насока, обективирани в съответно съставе­ни протоколи, са имали за цел да установят всички продажби в търговските обекти на ревизираното дру­жество - тези които са били насочвани към фискалния принтер, и тези които не са били насочвани към съответното фискално устрой­ство, и съответно не са наме­рили отражение в отчетите от фискалните устрой­ства и в Справки – дек­ларации по ЗДДС за съответ­ните ревизирани периоди.

Все в този смисъл, следва да се посочи и това, че констатациите на органите по приходите в обсъжданата насока са обосновани с годни доказателст­вени средства – протокол, съставен при условията и реда на чл.50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите по сваляне /снемане/ на дан­ни от информационните файлове на програмния продукт “Мистрал“ в проверения търговки обект, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протокол за извършена проверка серия АА № 0301241/24.10.2017 г. (л.143) и Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0010424 от 21.10.2017 г. (л.139) са съставени в присъствието на  управителя на дружеството – Божидар Савов, а Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0010423 от 12.10.2017 г. (л.133) е съставен в присъствието на Василка Георгиева – барман, които са присъствали през цялото време на съответно извършва­ната проверка, като протоколите са подписан от посочените лица, без заявени резерви и възражения, и към тях е приложен и електронният носител, съдържащ информацията, свалена от базата данни на програмния продукт, копие от който, също е предос­тавен  на управителя на дружеството и на бармана на един от обектите. В случая протоколите за извършена проверка на органите по приходите в проверявания търговски обект са офи­циални документи, съставе­ни по установения ред и форма от органите по прихо­дите в кръга на правомощия­та им, измежду които е бил и служител от отдел „Ин­формационни технологии“ в ТД на НАП, притежаващ необходимата квалификация във връзка с информацион­ните технологии и системи, възражения по която ком­петентност не е и заявена, нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на процеса, и които протоколи, доколкото не са ос­порени и опровергани по съ­ответния ред, съставляват пълно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и об­стоятелства, съгласно чл.50 ал.1 от ДОПК.

В случая, събраните при проверките данни от технически носители, съдър­жащи се в програмния продукт, наличен в компютъра, намиращ се в търговските обекти, където ревизираното лице упражнява дейността си – ресторант „Орфей“ и ресторант „Мистрал“ в гр. Пловдив, се обхващат от хипотезата на чл.54 от ДОПК. В случая без всякакво съмнение се касае за данни, получени на технически носители по електронен път по установения нормативен ред за събиране на информация от ревизирания субект, съгласно чл.54 ал.5 от ДОПК, които като такива, съставляват годно доказателствено средство. В тази на­сока е необходимо да се посочи още, че в разпоредбите на ДОПК се съдържат специални правила относно доказателствената стойност на данните от техничес­ки и електронни носители на информация и компютърни данни за ревизираните субекти или техни съконтрагенти, които в случая са спазени, поради което, и със­тавените протоколи и получените данни от технически и електронни носители на информация, съставляват годни доказателствени средства, обосноваващи конс­татациите в процесния ревизионен акт.

Оплакванията на жалбоподателя, че органът по приходите не е бил в състояние да анализира всички данни конкретно, а е приложил методи за сравнителен математически анализ, базиран на коефициент, който е определен произволно, са неосно­вателни и не се споделят от съда. В обсъжданата насока, в случая следва да се посочи още и това, че проверката в процесните търговски обекти на ревизираното дружество е извършена в присъствие на представляващ оспорващия, който е запознат на място с всяко едно процесуално действие на проверяващите органи, като при приключване на съответната проверка му е бил връчен екземпляр от съответния протокол с приложенията, в т. ч и форматирания диск, съдържащ ин­формацията от базата данни на програмния продукт, и които протоколи лицето е подписало без заявени възражения и резерви. Тези данни са несъмнени и са обек­тивирани, като фактически констатации в протокола от извършени провер­ки в тър­говските обекти на ревизираното дружество, които и доколкото не са оспорени и оп­ровергани по надлежния ред, съставляват пълно доказателство за извърше­ните от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелст­ва. Това, от една страна. От друга страна, посочи се по-горе, че така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, като в случая е установено, че декларираните продажби от ревизираното дружество за периода 20.04.2017 г. – 31.12.2017 г. са в много по-малък размер от тези, установени в хода на извършената проверка и направен анализ.

На следващо място, липсват възражения от страна на ос­порващия, че не е изследван механизмът на работа на програмата, не са посочени никакви спецификации и особености на тази програма, не е изяснена функционалността на същата, за да може програмният продукт на приходната администрация за извличане и анализ на процесната информация да може да предостави коректни резултати. Следва да се посочи също така, че за гарантиране автентичността на информацията по посочените по-горе протоколи: серия АА № 0010423/12.10.2017 г. и серия АА № 0010424/24.10.2017 г., компютри във всеки един от двата обекта са формирани контролни суми MD5, SHA1 и SHA256 за файловете, подлежащи на копиране, а изчисляването на контролните суми се е извършвало посредством инсталирана програма на устройство с преносима памет, прехвърлени са на оптичен носител, на който с перманентен маркер са били изписани номерата и датата на протокола, имената на присъствалите на проверката лица и подписите им. Наред с това, следва да се посочи, че именно в изследваните таблици се съдържат данни за покупки и продажби.

В този смисъл, правилно и законосъобразно, органите по приходите за ус­тановяване на обема от реализираните продажби в проверяваните обекти са изхо­дили именно от данните, съхраните в базата данни на същия този програмен про­дукт.

Що се касае до заложените в ПП „Мистрал“ параметри, възможности и функционалност и отговарят ли те на изискванията за НСС, от писмо – към вх. № 26-М-123#1/11.12.2013 г. до изпълнителния директор на НАП  от представляващия „Мистрал софтуер“ ООД – Любомир Ковачки (л.105), се установява, че ПП „Мистрал“ е предназначен за управление на търговската дейност на магазини, ресторанти и хотели. В същото подробно са посочени всички видове таблици и тяхното съдържание по графи и колони съдържащи информация относно номер на обекта, номер на сметка, дата на продажба и пр. подробно описани в писмото, като същите служат, както за записване на продажбите, записване на артикулите от продажбите, записване на поръчките, записване на артикулите при поръчките, така и за записване на изтритите редове от сметки или цели изтрити сметки от оператора, така и за записване на паричните средства влезли по каса на оператора при продажба и други таблици. Посочено е също така, че в таблиците се съхраняват временни записи, подготвени за изпращане към отдалечена база, представляваща огледално копие на текущата и след успешно прехвърляне и обмен на записите с отдалечената база, същите се изтриват автоматично, както и, че някои таблици се съдържа информация за извършена продажба, която е анулирана. В писмото се указва, че програмата е в състояние и да редактира и анулира сметки.   

При констатираните от органите по прихо­дите налични данни за извършени продажби в ресторант „Орфей“ и ресторант „Мистрал“ по таблица SMETKI и  SMETKIDR, съответно за периоди: 01.01.2017/21.04.2017 г. – 11.10.2017 г. и 01.01.2017 /21.04.2017 г. – 24.10.2017 г., са установени 280.88% нефискализирани приходи от фискализираните такивма на ресторант „Орфей“ и 326.52% нефискализирани приходи от фискализираните такива на ресторант „Мистрал“, установено при съпоставка между декларираните от „Савас 2017“ ЕООД продажби от двата ресторанта по месеци да периода на анализа, и тези, установени на база на извършен анализ от базата данни в ПП „Мистрал“, използван за отчитане на продажбите в обектите, като, каза се по-горе, е установено, че декларираните продажби от ревизираното дружество за периоди: м.04. м.05., м.06., м.07., м.08. м.09., м.10., м.11 и м.12.2017 г. са в много по-малък размер от установените в хода на извършената проверка и анализ. 

На следващо място, в таблица MONEYОPER, каза се, съдържа се информация за типа на операцията, с която са записани паричните средства, съдържаща информация за имената на операциите, а при извършване на продажби, стойността на съответното поле е равна на „1“ при приключване на операцията, като в случая е установено, че в поле KASA, където се  показва дали продажбата е била с или без фискален бон, като при приключване на продажбата с издаване на касов бон, полето получава стойност „1“, при приключване на продажбата без издаване на фискален бон, полето получава стойност „0“.  В случая е установено, че и за двата обекта в контролните ленти на фискалните устройства и дневните финансови отчети са намерили отражение само продажбите от тип „1“, а тези от тип „0“ не са отразявани във фискалната памет.

Изложеното по-горе, налага единствено извод, че в таблица SMETKI липсват за­писи за приключени сметки, съответно в MONEYОPER, в която се съдържат запи­сите на постъпилите в касата на обекта плащания в брой от клиентите на сметки­те им, които са отчитани чрез фискалните устройст­ва въведени в експ­лоатация в обекта, липсват записи, които касаят постъпили плащания в същия то­зи обект за заплатени сметки от клиенти, които не са реги­стрирани чрез същите тези фискал­ни устройства.

Действително, справките от процес­ните таблици в ПП “Мистрал” не съставляват счетоводен документ, но в съ­щите се съдържат подробни данни за продадени стоки по доставки и продажни цени, полу­чени плащания и т.н., поради което от съдържанието им обосновано могат да се направят изво­ди, че са на­лице укрити приходи, върху които не са на­числени съот­ветния пряк и косвен данък. При това положение е вън от всякакво съмнение, че данните в таблица MONEYОPER, включително и липсващите записи, данните, сочат по­лучени от клиенти на ресторанти „Орфей“ и „Мистрал“ плащания срещу продаде­ни стоки за ревизирания период. Оттук следва, че са осъществени об­лагаеми дос­тавки, нев­ключени в отчета за приходите и разходите към подадените ГДД и ме­сечните справки-декларации по ЗДДС.

Следователно, правният извод, който се налага е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, което предопре­деля определяне на основата за облагане с процесните преки и косвени да­нъци по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. Именно, наличието на несъмнени данни за реализирани приходи от продажби в търговските обекти, стопанисвани от жалбопода­теля – ресторант “Орфей” и ресторант „Мистрал“ в гр. Пловдив през процесния ревизиран период – 2017 г., установени по надлежния ред в хода на проведеното ревизионно производство, които не са отчетени в Отчета за приходи и разходи, в подадените Годишни данъчни декларации за облагане по ЗКПО и Справки – дек­ларации по ЗДДС, и за тях не са начислени следващите се преки и косвени данъ­ци, е наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във все­ки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съ­ответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в нормата на чл.122 ал.1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоя­телства /критерии/, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се до­ближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нор­мално развитие на правоотношението.Това разбира се, в никакъв случай не озна­чава, че следва да бъдат напълно игнорирани и основните принципи на обла­гане, възведени в съответния материален закон.

В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ревизията е проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК.

По основателността на жалбата в частта по ЗКПО.

Въз основа на констатираните при ревизията укрити обороти и недекларираните от тях приходи от продажби, реализирани в два обекта на „Савас 2017“ ЕООД – ресторант „Орфей“ и ресторант „Мистрал“ в гр. Пловдив, ревизионният екип е изменил (увеличил) финансовия резултат на „Савас 2017“ ЕООД за данъчен период 2017 г. Така за тази процесна година, след определяне размера на укритите обороти по реда на чл.122 ал.2 във връзка ал.1 отДОПК и приспадане на съответстващите им разходи, данъчната ставка по чл. 20 от ЗКПО е приложена към определената за годината данъчна основа, която е разликата между установения размер на приходите и разходите, като за определяне на надценката са взети предвид данните от програмния продукт „Мистрал“, посредством който е установено недекларирането на приходи от 186 686.90 лв. С оглед установените неотчетени приходи са определени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6 694.91 лв. Върху определения корпоративен данък е начислена и съответна лихва, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

РА е законосъобразен в частта по ЗКПО. Нормата на чл.78 от ЗКПО постановява, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо, бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Съгласно §1 т.16 от ДР на ЗКПО, "счетоводен финансов резултат" е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. Приходите, получени от „Савас 2017“ ЕООД от продажбите в двата обекта – ресторант „Орфей“ и ресторант „Мистрал“ в гр. Пловдив, е следвало да бъдат надлежно осчетоводени от дружеството. Приходите е следвало да бъдат отчетени (и декларирани) през периода, в който са направени разходите по получаването им, за да е спазен основният счетоводен принцип за съпоставимост между приходите и разходите. Доколкото това не е сторено, ревизионният екип законосъобразно е увеличил финансовия резултат на „Савас 2017“ ЕООД с размера на средствата, които са установени като недекларирани през 2017 г.

Поради изложеното, жалбата на „Савас 2017“ ЕООД срещу РА следва да бъде отхвърлена като неоснователна и в частта по ЗКПО.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока, че решаващият орган не е отчел техническата грешка при изчисляване на данъка по ЗКПО. Напротив, именно в този смисъл, директорът на Д „ОДОП“ е потвърдил акта в тази частта, така както е изчислен КД. Това е така, тъй като крайният размер на данъка е определен според таблицата на стр. 38 – 39 от РД, където като недекларирани приходи е посочена сумата от 166 786.63 лв., а всъщност по данни от електронния носител за търговските обекти на „Савас 2017„ ЕООД - ПП „Мистрал“  са установени недекларирани приходи в размер на 186 686.90 лв. Така във варианта на таблицата от стр.38-39 от РД, при установени общи приходи в размер на 339 143.28 лв. и общи разходи в размер на 272 194.23 лв., се получава финансов резултат в размер на 66 949.05 лв. 10% КД върху тази сума, съгласно чл.20 от ЗКПО, е точно сумата от 6 694.91 лв. При вариант сумата на недекларираните приходи от данните от електронния носител и посочени в текстовата част на РД, а именно: - 186 686.90 лв., общият размер на приходите (декларирани и недекларирани става 359 043.55 лв. при общо разходи – 272 194.23 лв., при което финансовият резултат става 86 849.32 лв. 10% КД върху тази сума, е сумата от 8 684.93 лв., т.е. при всички случаи е по-голяма от така определената с РД и РА, поради което, съдът намира изводите на решаващия орган в тази насока за правилни и законосъобразни.   

По основателността на жалбата в частта по ЗДДС.

В конкретният казус, се констатира, че органите на приходната администра­ция са съобразили основните правила за облагане по ЗДДС и при нали­чието на предпоставките, предвидени в нормата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.122 ал.2 т.1-16 от ДОПК, и по този начин са определили основата за облагане с преки и косвени данъци за всеки един от казаните отчетни периоди.

Каза се, че съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната ос­нова, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпател­но в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК, като органът по приходите следва да ана­лизира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал.2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за обла­гане по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение на конкрет­ния ревизиран субект. В случая органите по приходите са сторили именно това, като са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал.2, и са опреде­лили данъчната основа по възможно най - достоверния начин спрямо ревизира­ния су­бект, съобразявайки относимите  критерий, съгласно т.1 - т.16  по отноше­ние на конкретния ревизиран субект, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.5., т.8., т.9., т.10, т.15 и т.16. Механизмът за определяне на облагаемата основа, от страна на ревизи­ращите органи, е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, които са способствали за определяне на облагаемата основа по начин, до­ближаващ се в максимална степен до обективно осъществения фактически със­тав. В случая подходът, възприет от ревизиращите органи при определяне на об­лагаемата основа, несъмнено е максимално обективен и способства за форми­ране на облагаемата основа по чл.122 ал.2 от ДОПК по възможно най- достовер­ният начин спрямо ревизирания субект.

Неминуемо, така определената облагаема основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, ще се различава в една или друга степен от обективно осъществения да­нъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на за­дълженото лице, независимо, че в разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК са рег­ламентирани критериите за определяне на облагаемата основа, като по - този на­чин различието се свежда до минимум. Задълженото лице обаче разполага с про­цесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес, която се предопреде­ля с оглед правилото на чл.154 чл.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК. В спорното съдебно производство, двете страни – данъч­ният субект и административният орган са равнопоставени и имат еднакви възмож­ности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с по­мощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица стра­ната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест.

В случая без всякакво съмнение е приложимо и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на реви­зионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия ко­декс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на против­ното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събра­ните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказа­телствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъоб­разността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдър­жащите се в ревизионния акт фактически констатации, когато те са надлежно обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства.          

Или съгласно презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по прави­лата на чл.122 от ДОПК, данъчният субект е този, който е следвало да обори същите в хода на процеса.

Съобразно изложеното по-горе, следва да се приеме, че данните от приоб­щените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, в т.ч и дан­ните относно свалените /снетите/ информационни файлове от базата данни на програмния продукт в проверените търговски обекти, налагат несъмнения извод, че за процесния ревизиран период на 2017 г. жалбоподателят е реали­зирал приходи от продажби в посочените обекти, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в Отчета за приходи и разходи, и в подадените Годишни данъчни декларации по ЗКПО и Справки - декларации по ЗДДС за съответните от­четни периоди, нито дори в отчетите на наличните в обектите фискални устрой­ства.          

Каквито и да е доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито дори в хода на настоящото съдебно производство, като ревизираното лице не е опровергало истинността на фактическите констатации, посредством ангажираните от него доказателства. 

Следва в случая да се посочи и това, че по отношение на останалите факти, които са от значение за формиране на облагаемия оборот, съответно оп­ре­деляне на данъчната основа за облагане по чл.122 ал.2 от ДОПК, спор не се формира между страните. Няма причина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от органите на приходната администрация. С ог­лед точното определяне на конкретния размер на данъчните основи за облага­не за обсъжданите периоди и съответното изчисление на размера на дължимите преки и косвени данъци, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ре­визиращите органи също не са допуснати нарушения на закона. Конкретният раз­мер на облгаемия оборот, облагаемата основа и дължимите данъци, и съответно прилежащите лихви за забава, са определени в ревизионния акт, и срещу тези из­числения в тази част на РА, няма конкретно заявени възражения. Не са налице  доказателства, кои­то да подлагат на съмнение така възприетите изводи на ревизиращите органи.

В заключение, и с оглед коментирания по-горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не ангажира в настоящото производство не­обходимата пълнота от доказателства, с които успешно да опровергае, посред­ством проведено пълно насрещно доказване нормативно установената материал­на доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК.

Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по  безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснованият и логичен извод за на­личие на неотчетени приходи от продажби от страна на ревизираното дружество, при което законосъобразно органите по приходите са определили облагаемата основа по реда на чл.122 от ДОПК, и съответно са начислили следващите се от това преки и косвени данъци.

Крайният извод на този състав на съда е, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена, а РА като правилен и законосъобразен – потвърден.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 2 020.61 (две хиляди и двадесет и 0.61) лв., съобразно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Савас 2017” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Съединение“ № 55, представлявано от управителя Б.Н.С., против Ревизионен акт /РА/ № 16001618004029-091-001/20.12.2018 г., издаден на осно­вание чл.119 ал.2 от ДОПК от екип в състав: - Н.Ж.К.– началник сектор “Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив, в качеството му на орган възложил ре­визията, и С.Д.Й. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, в качеството му на ръководител ревизията, с който на оспорващия са вменени публични задължения за внасяне, както следва: - ДДС в размер на 37 337.37 лв. и лихви в размер на 5 163.84 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2017 г. в размер на 6 694.91 лв., ведно с начислените лихви в размер на 491.00 лв., потвърден с Решение № 134 от 05.03.2019 г. на директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите.

      ОСЪЖДА “Савас 2017” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Съединение“ № 55, представлявано от управителя Б.Н.С., да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 2 020.61 (две хиляди и двадесет и 0.61) лв., юрисконсултско възнаграждение.

      Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/