Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова
и с участие на прокурор Я.Николова
от ШОП
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД №55 по описа за 2020г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1, предл. второ от Закона за административните нарушения
и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от Д.М.К.
с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 103/31.12.2019г., постановено по ВНАХД № 418/2018г.
по описа на Районен съд- гр.Велики Преслав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0323-000896 от 16.10.2018г. на Началник РУП към към ОД на
МВР- гр. Шумен, РУ Велики Преслав, с което на касатора е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на 20 лева и на 200лв. и
лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца, на основание, чл.183 ал. 4 т.7, чл.185 и чл.175 ал.3
предложение1 от ЗДвП, за нарушения на
чл.140 ал.1 пр.1 и чл.70
ал.3 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил
правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се
установявало безспорно, че жалбоподателя не е осъществил нарушенията, за които
е санкциониран. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени
потвърденото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание не
се явява представител.
Ответникът по касация- ОД на
МВР-гр.Шумен не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание и
не изразява становище.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № № 18-0869-002371
от 15.07.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“– Шумен към ОД на МВР- гр.
Шумен, с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” и
„лишаване от право на управление на МПС“ за нарушения на чл.70
ал.3, чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП и чл.140
ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 02.07.2018г., около 15,20 часа,
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Рено 19” с рег. № ***,
собственост на трето лице, по улица „Кирил и Методий“ в гр.Велики Преслав. В близост
до бензиностанция „Кастрол“, служители на РУ гр.В.Преслав осъществявали
задълженията си, свързани с контрол върху движението по пътищата и установили,
че превозното средство не било с включени къси светлини или светлини за движение през деня. Автомобилът
бил спрян за проверка, при която констатирали, че на задната седалка на същия
се намирал пътник без поставен обезопасителен колан, както и че регистрацията
на автомобила била прекратена поради неизпълнение на задълженията на
собственика да го регистрира в двумесечен срок след покупката му. За
установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 093299 от 02.07.2018 г., в който като нарушена била
посочена разпоредбата на чл.70 ал.3,
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП и чл.140 ал.1
пр.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил
подписан без възражение. Впоследствие е било депозирано писмено възражение в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Липсата на произнасяне на
административно-наказващия орган по възражението не представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, понеже не е ограничила правата на
жалбодателя. Всички негови възражения са съобразени при разглеждането на делото
от първа съдебна инстанция и в настоящото производство.
На
основание така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №
18-0869-002371 от 15.07.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“– Шумен към ОД
на МВР- гр. Шумен, с което на водача Д.М.К. са наложени административни
наказания: глоба в размер на 50 лв., на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр. 2 от ЗДвП,
глоба в размер на 20 лв., на осн. чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.
175 ал.3, пр. 1-во от ЗДвП, за това, че е нарушил чл. 70 ал.3, чл. 183 ал. 4 т.7 от ЗДвП и чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Въззивният съд е установил, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са
били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена
възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и да
организира пълноценно защитата си. Съдът е преценил правилно, че не са налице
условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, понеже процесното неизпълнение
на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.70 ал. 3 от ЗДвП, през деня, моторните
превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с
къси светлини. Съгласно чл.137а ал. от
ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории, сред които
и процесният автомобил, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл.183 ал.4
т.7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50лв. водач, който превозва пътник, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Видно от констатациите
в Акта за установяване на административно нарушение, които съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното и които се подкрепят от разпита на свидетелите и служители на ПП,
възприели непосредствено нарушението, и от приложените обяснения на свидетеля и
пътник в колата, автомобилът е бил без включени светлини и пътникът е бил без
поставен обезопасителен колан. В производството пред въззивна инстанция, както
и в настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи
тази презумпция.
Не се споделят от касационна
инстанция изложените възражения в жалбата, че на водачът е била прехвърлена
незаконосъобразно отговорността за липса на регистрация на автомобила, която
следвало да се носи от собственикът му.
В посочената в АУАН и в НП разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДвП е
предвидена административнонаказателна отговорност именно за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
като административно-наказващия орган е наложил минималния предвиден размер на
глоба от 200 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест
месеца.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Велики Преслав за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 31.12.2019г.,
постановено по ВНАХД № 418/2018г. по описа на Районен съд- гр.Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2. ....................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 13.03.2020г.