Мотиви към Присъда №2/23.01.2019г.
по НОХД № 410/2016г. на РС-Свищов
Производството
по делото е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от прокурор при Р.п.-
С. против Х.М.Х., ЕГН **********. Същият е обвинен в това, че: на 07.06.2016 година в с. Караманово, област Русе
противозаконно отнел оставения без постоянен надзор л. а. Форд Ескорт ДКН ******от
владението и без съгласието на собственика М.Б.П. с намерение да го ползва,
като на същата дата в гр. Свищов, последвала повреда на превозното средство,
изразено в следното: унищожена предна джанта на стойност 21,66 лева, повреди
(протривания) по предна броня на стойност 80,00 лева, унищожен преден калник на
стойност 102,50 лева, повреди (побитости, протривания
и деформация) по предна дясна врата на стойност 80,00 лева, унищожено предно
дясно външно огледало на стойност 33,25 лева или всичко на обща стойност 397,41
лева, като деянието е извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в
кръвта на обвиняемия Х. в размер над 1,94 на хиляда), поради което и на
основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во, т. 2, пр. 1-во, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл.
346, ал. 1 от НК.
Производството
по делото е по реда на глава ХХVІІ от НПК -
„Съкратено съдебно следствие”.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява, че от
събраните в хода на досъсебното производство
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че подс. Х. е извършил деянието, така като му е повдигнато с
обвинението, както и фактическата обстановка била такава, каквато е възприета в
обвинителния акт. От субективна страна деянието е извършено под форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното
и е можел да ръководи постъпките си. Моли съда подсъдимият да бъде признат за
виновен. При определяне размера на наказанието съдът следва да отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство множеството квалифицирани обстоятелства
– три за престъпния състав, а именно: отнетото МПС е било оставено без
надзор, че след отнемането е настъпила
щета, както и че деянието е извършено в пияно състояние. Като отегечаващо обстоятелство следвало да се вземе предвид и
високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, както и извършването
на деянието в изпитателния срок на предишно осъждане. В същото време следва да
се отчете, че става въпрос за млад човек, който има проблеми, видно от заключението
на изготвените по делото съдебно-психиатрични експертизи. Пледира за наказание към минимално
предвидения от закона размер, което следва да бъде редуцирано съгласно
правилата на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед правилата на процедурата, по която се
провежда производството. На основание чл.68 от НК следва да се приведе и
наказанието по НОХД №409/2013г. на РС Бяла в размер на 5 месеца лишаване от
свобода. Следвало на подсъдимия да бъдат присъдени и направените по делото
разноски за две експертизи.
Частният обвинител пледира за минимално
наказание по отношение на подсъдимия Х..
Подсъдимият
Х. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и не желае събирането на доказателства за тези факти. Признава вината си и
изразява съжаление за стореното, както и дава кратко обяснение. Моли съда за
минимално наказание.
Служебният защитник пледира
при определяне размера на наказанието на подсъдимия Х. съдът да вземе в предвид
причините за извършване на деянието – липса на користни цели, като вземе
предвид лабилното психично състояние на подзащитния
му. Предлага размера на наказанието да бъде определен към минимума. Поради
това, че подзащитният му е наркозависим
предлага, че наред с определеното наказание съдът следва да наложи и
принудително лечение.
Съдът, след като
обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
Подсъдимия Х.М.Х. е роден на *** година в гр.
Търговище, постоянен адрес ***, живущ ***, български гражданин, с начално
образование, не работи, разведен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан както следва:
Със споразумение по НОХД №409/2013г. на Районен съд
Бяла, в сила от 27.12.2013г. за
извършено престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4 вр. чл. 194, ал.1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Със споразумение по НОХД №283/2016г. на Районен съд
Бяла, в сила от 02.11.2016г. за
извършено престъпление по чл. 206, ал.6,
т.1 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със пробационни мерки
–задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, изразяваща
се в явяване и подписване пред пробационен служител
два пъти седмично и задължителни проационни срещи за
срок от осем месеца и включване в програма за обществено въздействие за срок от
осем месеца.
Св. М.Б.П. ***. Свидетелят бил собственик на л.а.
„Форд екскорт“ . На 07.06.2016
около 17,30 ч. св. М.П. паркирал
своята кола в близост до детската градина в с. Караманово. Оставил автомобила
отключен, с конктактен ключ поставен в стартера,
защото възнамерявал да ползва отново колата и не очаквал, че ще се забави. По
същото време подс. Х.М.Х. се намирал на автобусната
спирка в селото. Подсъдимият забелязал паркирания от св. П. автомобил. След
като се приближил към колата установил, че е оставена отключена и видял
контактния ключ. Като се възползвал, че
автомобила е оставен без надзор обвиняемият се качил в колата и потеглил за гр.
Свищов, въпреки, че бил неправоспособен водач на МПС.
Междувременно
св. М.П. установил липсата на автомобила и подал сигнал за случая в РУ на МВР –
Бяла. Наред с това свидетелят
телефонирал на своя зет – св. Д.М. ***, на когото споделил за случилото
се. Св. П. изразил предположение, че е възможно
колата да се появи в гр. Свищов. Помолил св. Д. ***, в района на пътя,
който е от към гр. Русе. Св. Д. и неговия син – св. Ю.Д.М. потеглили с лек автомобил.
В района на кръстовището, образувано от улиците „П. Евтимий“ и
„Студентска“ двамата свидетели
забелязали л.а. „Форд екскорт“, който
бил спрял на знак „Стоп“. Свидетелите разпознали автомобила на св. М.П.. Св. Юлиан М. веднага
преградил с управлявания от него автомобил пътя на л.а. „Форд ексорт“, слязъл от колата си и отишъл до предната лява
врата, чийто прозорец бил полусмъкнат. Свидетелят
наредил на подс. Х. да изключи двигателя, но
обвиняемият включил на първа предавка скоростния лост и потеглил напред. Св. М.
отворил предната дясна врата. Подсъдимият спрял автомобила, пресегнал се и
ударил М., който отстъпил назад. Подс. Х. излязъл от автомобила и се опитал да избяга, но
бил застигнат от св. М.. Пред св. М. подсъдимият признал, че бил взел колата от
с. Караманово, защото искал да посети приятелката си в гр. Свищов.
Пристигналите на място полицейски служители установили самоличността на
обвиняемия. При извършената проверка от св.И.А. – мл. автоконтрольор
в РУ на МВР Свищов за наличие на алкохол в кръвта се установило, че подс. Х. е управлявал лекия автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта, 1,9 промила, установена с
техническо средство – „Дрегер“. По автомобила по време на управлението му подс. Х. причинил повреди по МПС, а именно на: предна дясна
джанта, преден десен калник, предно дясно външно огледало. С повреди в
следствие от побитости, протривания и деформация били
предната броня и предна дясна врата.
На мястото бил извършен оглед, при който били
установени посочените по-горе повреди на МПС.
Според заключението на назначената оценъчно –
икономическа експертиза стойността на предната дясна джанта възлиза на 21,66
лева, щетите по предната броня – на 80 лв., на преден десен калник – на ст-ст 102,50 лева, предна дясна врата на ст-ст 80лв., задна дясна врата – на ст-ст
80 лв., на дясно огледало 33,25 лева,
общо 397,41лв.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза, Х.Х. не страда от
психично заболяване или умствена недоразвитост. Към времето на извършване на
деянието и към момента нафизготвяне на експертизата
не е бил лишен от психични годности правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и дава достоверни обяснения за тях.
В състояние е да разбира свойството и значението на извършените спрямо него
следствени действия. Към времето на инкриминираното деяние се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиянение в средна степен, което не може да
се отнесе към нито един от медицинските критерии за невменяемост, т.е. същият е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Бил
е вменяем. Към момента на изготвяне на експертизата
също е вменяем.
По делото в съдебно заседание са изготвени още две
съдебно психиатрични експертизи. Според първата Х. към момента на изготвяне на
експертизата страда **************************************************************************************************
********************************************************************************************************************************Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от
подсъдимия самопризнание в съдебно
заседание, подкрепено от събраните по досъдебното производство доказателства: обяснения
на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, показанията на
свидетелите М.П., И.А., Д.Д. и Ю.М., копие от АУАН № 455710/2016 г. (л. 7), копие от талон
за медицинско изследване (л. 8), копие от протокол за медицинско изследване (л.
9), справка за преминало последваща проверка на
техническо средство за измерване на алкохол в дъха (л. 10) справка за нарушител
(л. 12), протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми (л. 13 – 28),
протоколи за разпит на свидетели (л. 29 – 33), разписка за върнати вещи (л. 35
– 36), справка за съдимост (л. 60), протокол за разпит на свидетел (л. 68),
протокол за разпит на обвиняем (л. 91), заповед за задържане на лице,
декларация (л. 95 – 97), протокол за личен обиск (л. 98), както и
доказателствата представени в ход на съдебното производство – справка от РП
Бяла за изтърпяно наказание пробация, свидетелство за
съдимост. Доколкото самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя изцяло от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, съдът ползва това самопризнание
при постановяване на присъдата си.
При така установената фактическа обстановка
съдът признава подсъдимия Х.М.Х., за виновен в това, че на
07.06.2016 година в с. Караманово, област Русе противозаконно отнел оставения
без постоянен надзор л. а. Форд Ескорт ДКН ******от владението и без съгласието
на собственика М.Б.П. с намерение да го ползва, като на същата дата в гр.
Свищов, последвала повреда на превозното средство, изразено в следното:
унищожена предна джанта на стойност 21,66 лева, повреди (протривания) по предна
броня на стойност 80,00 лева, унищожен преден калник на стойност 102,50 лева,
повреди (побитости, протривания и деформация) по предна
дясна врата на стойност 80,00 лева, унищожено предно дясно външно огледало на
стойност 33,25 лева или всичко на обща стойност 397,41 лева, като деянието е
извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия Х.
в размер над 1,94 на хиляда), поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1,
пр. 1-во, т. 2, пр. 1-во, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т.
2 вр. чл. 346, ал. 1 от НК. Подсъдимият
Х. е осъществил изпълнителното деяние по чл.346 ал.1 от НК, тъй като отнел процесното моторното превозно средство от владението на св.М.Б.,
при което прекъснал неговото владение и установил свое такова. Законът изисква
да е налице не какво да е отнемане, а противозаконно отнемане, без съгласието
на владелеца и с намерение да го ползва, а не да го присвоява. Отнемането на
превозното средство от владението на св.Б. е осъществено чрез включване на
двигателя, привеждане на мотора в движение и отпътуване за гр.Свищов. Безспорно
е, че подсъдимият не е имал съгласието и разрешението на собственика св.Б. да
ползва МПС.
От обективна страна подсъдимият е извършил деянието
противозаконно отнемане на МПС с цел да го ползва, като от него е последвала
повреда на превозното средство -квалифициращо обстоятелство по чл. 346, ал.2,
т.1, пр. 1-во от НК, тъй като при извършване му е последвала повреда на
превозното средство, което се установява от протокола за оглед на
местопроизшествието и заключението на оценъчно икономическата експертиза.
От обективна страна деянието е извършено в пияно състояние
- квалифициращо обстоятелство по чл. 346, ал.2, т.2, пр.1-во от НК, с концентрация
на алкохол в кръвта 1,94 промила, измерена чрез количество издишан въздух в
техническо средство Дрегер Алкотест
******************.
От обективна страна отнемането е
извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК - квалифициращо обстоятелство
по чл. 346, ал.2, т.3 от НК, тъй като процесния
автомобил е бил оставен без постоянен надзор. В случая процесният
лек автомобил е бил паркиран на улицата пред жилището на собственика му и е
оставен отключен, а ключът за него оставен на контакт.
От субективна страна деянието
е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че отнема противозаконно
чуждо моторно превозно средство с намерение да го ползва без изричното или
мълчаливо съгласие на собственика му. Съзнавал е и квалифициращите признаци на
деянието.
Съдът намира, че подс. Х.Х. е накозателноотговорен.
Видно от заключенията на съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена по
досъдебното производство към момента на извършване на деянието подсъдимият не е
страдал от психично заболяване, а към момента на осъществяването му не е имало
пречки от медицински характер, които да са го лишавали от способността да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е. бил е вменяем и отговаря на изискванията на чл. 31 от НК. След
извършване на деянието той е изпаднал в депресивен
епизод – тежък с психотични симтоми,
което състояние обаче не изпълва критериите на чл. 33,ал.2 от НК - Не се налага
наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на
присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да
разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи, тъй
като видно от заключението на втората назначена от съда експертиза подс.Х. няма разстройство на съзнанието, което да му пречи правилно да възпроизвежда фактите имащи
значение по делото, както и да разбира свойството и значението на извършваните
спрямо него следствени действия. Налице е психична годност за участие в съдебно
производство.
За
извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, подбудите за
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът намира, че конкретно извършеното престъпление
сочи висока степен на обществената опасност с оглед наличието на три квалифициращи
признака на престъплението противозаконно отнемане на МПС, осъществено чрез
повреда на МПС на стойност 397,41лв., в пияно състояние на подсъдимия и
оставено без постоянен надзор на обществено доверие.
Съдът отчита данните за личността на подсъдимия,
които не са добри, както и подбудите за извършване на деянието - незачитане на
чуждата собственост, ниско правно и морално съзнание, лекомислие, алкохолно
опиване.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства- дадените обяснения в хода на
досъдебното производство, с които е допринесъл за разкриване на обстоятелствата
по делото и изразеното пред съда и пострадалия съжаление за извършеното. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да вземе предвид и данните за влошено психично
състояние на подсъдимия. Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства
наличието на минало осъждане, както и обстоятелството, че е управлявал с висока
концентрация на измерения алкохол в кръвта – 1,94 промила.
На подсъдимия Х.Х.
следва да се определи наказание при превес на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК. Този
превес обуславя определяне на наказание лишаване от свобода в размер на 1
година и три месеца. При определяне размера на наказанието съдът е обвързан от императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. С
оглед императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намалява така определеното
наказание с една трета, при което окончателното наказание, което следва да
изтърпи подсъдимия Х.Х. е в размер на десет месеца
лишаване от свобода. Не са налице кумулативните предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът определи на основание чл.57 от ЗИНЗС наказанието да се
изтърпи при първоначален общ режим.
На основание
чл.59,ал.2 от НК, при изпълнение на наказанието следва да бъде приспаднато времето
през което подсъдимия е бил задържан за срок
от 24 часа по ЗМВР на 25.09.2016г.
Налице са предпоставките на чл.68, ал.1
от НК за привеждане в изпълнение наказанието по присъда по НОХД № 409/2013г. на
РС-Свищов, в сила от 27.12.2013 г., в размер на пет месеца лишаване от свобода,
тъй като настоящото престъпление подсъдимия е извършил в изпитателния срок на горецитираната присъда. Това наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно също при първоначален общ режим, тъй като сборът от двете
наказания не надвишава две години лишаване от свобода.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът го осъди да
заплати по сметка на ОДМВР Велико Търново направените по делото разноски в
размер на 250,02 лева за експертизи в досъдебното производство, както и в
размер на 400, 00 лв. за експертизи в съдебното производство, както и по пет
лева такса за издаване на изпълнителен лист.
По отношение на
веществените доказателства по делото, а именно: люспи зелена боя, проба от
зацапване червеникаво на цвят, червеникаво-кафяво зацапване, иззето върху марлен тампон с физиологичен разтвор,люспи зелена боя от
стълб за осветление, съдът постанови след влизане в сила на присъдата да се
унищожат като вещи без стойност.
По тези съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: