РЕШЕНИЕ
№ 1385
гр. Велико Търново, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ И.А
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №
20224110101055 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е постъпило възражение от длъжника.
Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.06.2017г. между „*****като
правоприемник на **** и „**** е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който „*****“ е прехвърлила свое вземане по договор за банков кредит №****г. в полза на
„****, като се сочи, че до ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия.
Излагат се твърдения, че между ****АД в качеството кредитор и *****в качеството
кредитополучател е сключен договор за банков кредит №*****, по силата на който
кредитополучателят усвоил банков кредит в размер на 20 000лв. за посрещане на бизнес
нужди. Сочи се, че съгласно чл.4 от договора годишната лихва за предоставения кредит
включва сбора от действащия базов лихвен процент, обявен от Банката и договорна
надбавка в размер на 4,5 пункта, като към датата на подписване на договора БЛПМФ е в
размер на 10%. Излагат се твърдения, че при просрочие, както и при предсрочна
изискуемост дължимата лихва по чл.4.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка за
просрочие на главницата в размер на 10 пункта. Ищецът заявява, че с анекс №1/01.08.2007г.
страните договарят да бъде увеличен кредитния лимит до размер на 30 000лв., като се
намалява лихвата по кредита, включваща БЛПМФ надбавка от 3,5%. С анекс
№2/25.01.2010г. страните договарят да се прекрати усвояването на средствата по кредита,
1
като погасяването ще се извърши на равни месечни вноски по главницата, съгласно
погасителен план, като променят крайния срок на договора-25.01.2019г. Сочи се, че с анекс
№3/11.06.2010г. физическото лице Г А Г на основание чл.101 от ЗЗД 1 встъпва в дълга на
кредитополучателя, като се задължава да отговаря за всички дължими суми до
окончателното изплащане. Със същият анекс просрочените суми се преоформят като същите
натрупват дължимата до момента главница в размер на 29 516,01лв.,като банката предоставя
на кредитополучателя гратисен период от 12 месеца ,като се дължи фиксирана годишна
лихва от 14,6%. След изтичане на този период се дължи лихва в размер на БЛПМФ с
надбавка от 4,2 пункта. С анекс №4/22.07.2011г. е договорено дължимите просрочени
главница и лихви да се преоформят като се натрупат към дължимата до момента главница.
Предоставен е гратисен период от 12 месеца, като се дължи фиксирана лихва в размер на
15,12% и след изтичане на този период се дължи лихва в размер на БЛПМФ с надбавка от
4,75 пункта. Сочи се, че длъжникът не е обслужвал кредита в срок и е в просрочие към
03.08.2017г. Ищецът заявява, че е настъпил падежа на договора на 25.01.2019г. Отправя
искане съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 13 002,09лв.,
представляваща 24 вноски за главница, дължими за периода 21.02.2017г.-25.01.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по частно гр.дело 402/2022г по описа на ВТРС. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който
иска се оспорва като неоснователен, по съображения изложени в отговора. Ответникът
счита, че не се доказва, че цедента е предоставил кредита на ответника-кредитополучател,
не се доказва, че кредитът е бил просрочие към 03.08.2017г., както и начина на изчисляване
на претендираното вземане от 13 002,09лв. Ответникът оспорва и извършване на валидно
прехвърляне на вземането по договора за цесия. Отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции. В условие на евентуалност прави възражение за погасяване по давност.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 25.01.2007г. между „**** и ответника ***е сключен договор за банков кредит
№******., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в
размер на 20 000лв. за бизнес нужди, за срок 120 месеца. В чл.2 от договора е посочено, че
кредитът се усвоява в брой ли чрез превод през разплащателна сметка на кредитополучателя
в банката.
Видно от Приложение към договор за банков кредит“Бизнес револвираща линия“ от
**** ,на същата дата е открита заемна сметка по договора.
С анекс **** страните по договора се договарят да бъде увеличен кредитния лимит
на 30 00лв., като се намалява лихвата по кредита.
С анекс ****. страните се договарят да се прекрати понататъшното усвояване на
средствата по кредита, като погасяването да се извърши на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план и променят крайния срок на договора-25.01.2019г.
2
С анекс *** в дълга на кредитополучателя встъпва физическото лице Г А Г и
страните се договарят просрочените главници и лихви да се преформят в обща главница,
включваща сумата 29 516,01лв., представляваща усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит плюс сумата 2 082,48лв.-представляваща всички
просрочени главници и лихва по кредита и сумата 6,70лв., представляваща дължими такси,
комисионни, застрахователни премии и др.разноски.
По делото е представен погасителен план по кредита за периода 21.02.2007г. до
25.01.2019г. , в който са посочени размер на месечна вноска, включваща вноска за главница
и вноска за лихва. Общият размер на задължението за главница, съгласно погасителен план
е 43 317,74лв., а за лихва-45 989,01лв.
Видно от справка от 03.08.2017г. задълженията по процесния договор за кредит
възлизат на сумата 35 081,03лв.-непогасени вземания за главница, сумата 17 405,81лв.-
непогасени вземания за лихва, сумата 597,36лв.-непогасени вземания за разноски и законна
лихва в размер на 4844,09лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява ,че дължимите и
непогасени вноски за главница, за периода 21.02.2017г. до 25.01.2019г. са в общ размер
12 762,83лв.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017г. между „****
АД, от една страна като цедент и „****” ЕАД, от друга страна като цесионер, е постигнато
съгласие за сключване на договор, по силата на който се прехвърлят вземания на цедента
към длъжниците, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в Приложение
№1, неразделна част от договора за цесия. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми
длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е
пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне
на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
„**** подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
против ответника ****Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.гр.д.***на Великотърновски районен съд
против длъжника **** за заплащане на сумата от 13 002,09 лв. (тринадесет хиляди и два
лева и девет стотинки)- главница, представляваща 24 /двадесет и четири/ вноски за
главница, дължими за периода от 21.02.2017 г. до 25.01.2019 г., съгласно погасителен план
по Договор за банков кредит № **************** към него, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението (16.02.2022 г.) до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 360,04 лв. (триста и шестдесет
лева и четири стотинки), представляваща направени по делото разноски, от които 260,04 лв.
платена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника и след дадени
3
от съда указания, заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК е допустим- предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е депозирано възражение по чл.414 от
ГПК.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск са вземания, произтичащи от сключен договор
за банков кредит, „бизнес револвираща линия“.
По делото се установи, че между „****/предишно наименование ****/ и ответника е
възникнало твърдяното договорно отношение- договор за кредит под формата на
револвираща кредитна линия, по силата на който банката предоставя на ответника
револвиращ кредит в размер на 20 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди,
като от своя страна кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне заедно с
дължимите лихви. С анекс от **** страните са договорили да бъде увеличен размера на
кредитния лимит на 30 000лв. Възникването на договорното правоотношение се установява
от представения по делото писмен договор от ****., подписан от страните по делото.
Съдът намира, че възражението на ответника относно недоказаност на усвояване на
кредита е неоснователно. Представените писмени доказателства, договор и анекси към него,
подписани от кредитор и кредитополучател сочат на извода, че кредита е бил усвоен,
впоследствие договорено преоформяне на дължимите главници и лихви и предоставяне на
гратисен период за връщането му. Тези изменения в договорното правоотношение,
оформени в анекси, подписани от ответника в качеството на кредитополучател
представляват признание на факта на усвояване на кредита, респ. съществуване към
момента на сключване на анекса на непогасена част от кредита.
Видно от представения по делото анекс от ***** страните по договора се договорили
прекратяване на понататъшното усвояване на средства по кредита, като са променили и
крайния срок на договора- 25.01.2019г.
Видно от представения по делото анекс от ***** към посочения момент усвоената и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит възлиза на 29
516,01лв. Видно от анекс от 22.07.2011г, в чл.2 страните се съгласяват, че усвоената и
непогасена част от главница е в размер на 31 282,47лв., като в анекса е посочен ред за
4
погасяване на дълга, с 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга. В чл.5 от анекса
е посочено ,че дългът, включително и лихвата се погасяват съгласно погасителен план,
неразделна част от анекса, на анюитетни вноски, за срок до 25.01.2019г.
Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК срокът на договора е
изтекъл, като от ответната страна не са наведени възражения за погасяване на кредита.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимите и непогасени
вноски за главница, за периода 21.02.2017г. до 25.01.2019г. възлизат на сумата 12 762,83лв.
Неоснователно е възражението на ответната страна досежно действието на цесията и
уведомяване на длъжника за цесията. От представените по делото писмени доказателства се
установява извършена цесия на вземанията по процесния договор за кредит, като ищецът в
качеството цесионер е придобил от цедента **** вземанията на цедента по процесния
договор за кредит, сключен с ответника. Съдът намира ,че ответника е надлежно уведомен
за извършената цесия, като съобщението е изпратено на адреса на ответника и получено от
лице, което е приело съобщението.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност, направено в отговора на
исковата молба. Предмет на исковата претенция са погасителни вноски за главница по
договора за кредит, дължими за периода 21.02.2017г.-25.01.2019г. Приложение намира
общата пет годишна давност, поради което съдът намира, че към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/16.02.2022г./ не е била изтекла давността за претендираните
вземания за главница по договора за кредит и същите са дължими в установения от
експертизата размер от 12 762,83лв., до който размер исковата претенция е основателна и
доказана, а за разликата над 12 762,83лв. до пълния претендиран размер 13002,09лв. иска
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
лихва за забава върху главницата от 12 762,83лв. , считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /16.02.2022г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 360,04лв., от които 260,04лв.-
държавна такса и 100лв.-юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство
ищецът е направил следните разноски: 260,04 лв. за държавна такса, 250лв. за
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза. По отношение
претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът
намира, че предвид на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност,
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в размер от 100лв. Общият размер на сторените от ищеца разноски за
заповедното и исковото производство възлиза на 970,08 лв., като с оглед уважаване на част
5
от исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата общо 952,23 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че **********,
ЕИК ****, с адрес: **** представляван от Г А Г ДЪЛЖИ на „М**********“ ЕАД , ЕИК
*****, с адрес: **********, сумата от 12 762,83 лв. (дванадесет хиляди седемстотин
шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки)- главница, представляваща 24 /двадесет и
четири/ вноски за главница, дължими за периода от 21.02.2017 г. до 25.01.2019 г., съгласно
погасителен план по Договор за банков кредит **************************, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
(16.02.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №141 от 17.02.2022 по частно гр.дело ****по описа
на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ал.1 от ГПК в частта за разликата над
12 762,83лв. до пълния претендиран размер от 13002,09лв., като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА ****** ЕИК *****, с адрес: *******, представляван от Г А Г ДА
ЗАПЛАТИ на „М*******“ ЕАД , ЕИК *********, с адрес: ********** сумата общо 952,23
лв./ деветстотин петдесет и два лева и двадесет и три стотинки/ за разноски за заповедното
производство по частно гр.дело №**** по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№***** на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6