Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ............../17.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шести ноември през 2020
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
гражданско дело номер
11949 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 24.07.2019 г. постановено по
гр.д. № 65472/2017 г.
на СРС, 31 състав, са осъдени С.Б.Н. и В.Г.Н. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД всяка една
поотделно, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата от
679,25 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от 15.09.2014г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, абонатен № 144882, и сумата от 6.36 лева, представляваща стойност на услуга дялово разпределение за
периода от 15.09.2014г. до 31.05.2015г., ведно със законната лихва върху двете
суми, считано от 15.09.2017г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени
срещу всяка от тях иска за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от
679,25 лева до пълния предявен размер от 1416,06 лева и за периода от
01.05.2014г. до 14.09.2014г.; иска за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над сумата от 6,36 лева до пълния предявен размер от 14,64 лева и за
периода от 01.06.2014г. до 14.09.2014г.; иска за сумата от 347,12 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставената топлинна
енергия за периода от 15.08.2014г. до 11.09.2017г. и иска за сумата от 3,69
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.08.2014г. до 11.09.2017г.
С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и по разноските, като е
осъдил С.Б.Н. и В.Г.Н. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо 552,64 лева, и „Т.С.“ ЕАД да заплати в полза и по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 77 от ГПК сумата от 105 лева,
представляваща неплатен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Решението е постановено при участие на трето
лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.” ЕООД-София.
Това
решение е обжалвано в срок от ответниците С.Б.Н. и В.Г.Н. чрез особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК- адв. Л.С., в частите, в които исковете срещу вяка от
товтениците са били уважени, с оплаквания за недопустимост и евентуално
неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и на
процесуалния закон и необоснованост. Конкретно се правят оплаквания за недопустимост
поради нередовностн а исковата молба,
която не може да се отстрани по реда на чл.129 от ГПК, също и по аргумент от ТР
№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че исковете срещу ответниците не могат да
се считат предявени от исковата молба, а нямало последващо тяхно конституиране
в процеса. Оплакванията за неправилност са
поради липса на доказателства, че ответниците са съсобственици на процесния
имот по наследяване, и липсата на доказателства за наследственото
правоприемство, което намира че не се доказва с направената от съда служебна
справка за вписванията в книгата на съда за отказ/приемане на наследство.
Намира неправилен извода за погасените
по дваност вземания и датата на погасяването, като възразява, че не било
ясно кога е възникнало наследственото правоприемство, а исковете срещу
ответниците можело да се считат предявени от конституирането им в процеса,
каквото определение по делото липсвало. Моли да се уважи въззивната жалба, като
се отмени решението в обжалваните част, като исковете се отхвърлят изцяло.
Не са подадени отговори по въззивните жалби
от насрещната им страна в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба след този срок, подадена за
открито съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за
въззивната инстнация вкл. за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части, които само са предмет на въззивно
разглеждане, е и допустимо. Исковете са разгледани по приложимия съгласно ГПК
процесуален ред – общия исков ред по осъдителни искове за парични вземания.
Исковата молба е била подадена именно срещу наследниците на Г. А.Н. на
самостоятелно основание на наследниците като съсобственици на топлоснабден
жилищен имот , а не за задължения на наследодателя им, като нередовността на
исковата молба по чл.127, т.2 и т.5 от ГПК е била отстранена с молба от ищеца
от 16.10.2017 г., с която са посочени имена, адрес на двете ответници, и каква
сума/ в рамките на общата сума, заявена с исковата молба/ се иска от всяка от
ответниците, при което съгласно чл.129, ал.5 от ГПК, исковете срещу всяка от
двете ответници се считат предявени от
подаване на исковата молба в съда на 15.09.2017 г. неоснователно е
позоваването с въззивната жалба на ТР № 1 по т.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
което се отнася до друг случай- когато към датата на подаване на исковата молба
сочения в нея ответник е починал, в който случай не възниква валидно
процесуално правоотношение и исковото производство като недопустимо подлежи на
прекратяване без възможност да се отстранява нередовност на исковата молба по
отношение на ответника/евент. неговите наследници/. Настоящият случай не е
такъв- исковата молба начално е насочена не срещу починало лице-не срещу Г. Н.,
и не за негови задължения а именно
срещу неговите наследници за техни собствени задължения като съсобственици на
топлоснабден жилищен имот, като наличието на нередовност на исковата молба
поради непосочване на техните имена, адреси и размери на задължения, е
отстранена правилно по реда на чл.129 от ГПК. Не е налице хипотеза на чл.230 от ГПК и няма законово основание за конституиране на С.Б.Н. и В.Г.Н. като
ответници по време след подаване на исковата молба, доколкото същите се считат
надлежни страни- ответници, още към
подаване на исковата молба .
Оплакванията по жалбата в тази насока са неоснователни.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба на ответниците относно преценката на събраните по делото
доказателства и значението на липсващите такива, за установяване н афакт с
правно значение за делото, а именно дали ответниците са наследници на сочения в
исковата молба Г. Н. А.и дали са съсобственици на описания в исковата молба
жилищен имот. касаещи твърдението на
ищеца за съществуване на облигационна връзка между ищеца и ответницата относно
доставка и заплащане на ползвана топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото
доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответниците по силата настъпилото
наследствено правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН вкл.
и на правото на собственост върху процесния имот апартамент № 62, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, който е бил собственост на техния наследодател Г. А.Н.
/ придобит от последния с н.акт. № 174, том XXIII, дело № 3922/1987г./ , като
явяват двете ответници отговаряли за задълженията за потлребена ТЕ за това
жилище за исковия период, разделно - по
1/2 част за всяка от тях, такива са размера и цената на реално доставената ТЕ за
жилището им, установен от приетите по делото съдебно-техническа експертиза,
съдебно-счетоводна експертиза, и писмени доказателства за главен отчет и
изравнителни сметки, представени от третото лице-помагач, отнасящи се за
исковия период, и изводи за уваженото възражение за погасяване на част от
исковите претенции по давност. Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
По оплакванията за
неправилност с въззивната жалба се добавя и следното:
Наследственото
правоприемство се установява от направената от съда, по искане на ищеца още с
исковата молба, справка / на л.31 от делото на СРС / в регистъра на населението, която справка се
регламентира от Наредба № 14/18.11.2009
г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите
на съдебната власт до регистъра на населението-национална база данни
„Население“ , изд. от министъра на правосъдието и министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Тази справка – разпечатан на хартиен носител
електронен документ, има значението на документ по чл.186 от ГПК, вр. чл.184 от ГПК, и валидно замества издаден
официален документ от общината по постоянен адрес на починалия / издаващ се по
реда на ЗГР/ , съгласно Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Видно от справката по горепосочената Наредба, Г. А.Н. е починал на 12.01.2009 г. и е остави
за наследници по закон съпруга и дъщеря, съответно С.Б.Н. и В.Г.Н. – двете
ответници по настоящето дело. При липсата на други данни се приема, че двете
наследяват поравно притежаваното то наследодателя им право на собственост върху
описаното в исковата молба жилище, или по 1/ 2 ид.ч. съгласно чл.30, ал.2 от ЗС
и чл. 9, ал. 1 от ЗН, и така за исковия
период, който е след смъртта на наследодателя, двете ответници като
съсобственици, се явяват и потребители на ТЕ за битови нужди и отговарят
поравно за задълженията за заплащане на цената на потребената ТЕ за
съсобственото им жилище, по силата на създадената облигационна връзка между всяка
от тях и ищцовото другжество по силата на ЗЕнергетиката и при Общи условия.
Не се твърди, нито
има доказателства, наследодателя да е загубил правото на собственост върху
процесното жилище приживе, нито
ответниците да са загубили същото преди 01.05.2014 г. Не се установи по делото
ответниците да са направили и отказ от наследство. Ето защо отговарят поравно
за задължението за цената на ТЕ.
Събраните по делото писмени
доказателства и експертизи сочат размера на задълженията за цената на ТЕ за
исковия период за жилището, като правилно е преценен от първоинстанционния съд
периода, за който така установените задължения са били погасени по давност. По изложените по-горе в настоящето решение
съображения, погасени по давност се явяват вземанията, възникнали до 3 години
преди датата на подаване на исковата молба. Оплакването с жалбата в тази насока
също е неоснователно.
Поради липсата на оплаквания
относно размерите, за които са били частично уважени иск за дължимата главница
за цена на ТЕ и за услугата дялово разпределение , въззивният съд, в съответствие с ограниченията
по чл.269 от ГПК, приема, че те се дължат от всяка от ответниците в определения
с обжалваното решение размер за исковия период, и решението в обжалваните от
ответниците части се явява правилно.
С оглед на изложените
съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решение в обжалваните части, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваните части, както и относно
разноските, спрямо които и няма оплаквания..
По разноските за въззивната
инстанция : Съобразно изхода на спора, и
на основание чл.71 от ГПК, по аргумент от т.7 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, всяка от ответниците следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса за обжалване в размер на 50 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и изхода на
спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на разноски пред въззивната
инстанция, които се определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно
характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в
полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след сроковете
за отговор по въззивната жалба/частната жалба, с която претендира уважаване на
исковете и възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита
по делото, за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за
разноски на ищеца не може да се уважи за въззивната инстанция.
Решението няма да подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл. първо от ГПК, вр. чл.113 от ГПК/ ДВ, бр.100/2019
г./, тъй като цената на исковете е под 5000лв.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 24.07.2019 г. постановено по гр.д. № 65472/2017 г. на СРС, 31
състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които исковете са били уважени, както и в частта
относно отговорността за разноските.
ОСЪЖДА С.Б.Н., с ЕГН: **********, е адрес: *** и В.Г.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплатят всяка една по 50 лв. по сметка на Софийски градски съд за държавна
такса по въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.