Р Е Ш
Е Н И Е №172
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 18.07.2019 г.
Шуменски окръжен съд, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара И.
2. Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в. гр. д. № 183 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288и сл. от ГПК
С Решение №288от 29.03.2019г. по гр. д. 2398/2018г. по описа на РС Шумен „Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД, е осъдено да заплати на С.В.И. и П.С.И. следните суми: сумата от 597,61 швейцарски франка, платена без правно основание по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 2665 от 01.10.2007г., изменен с Допълнително споразумение от 20.12.2010г., представляваща разлика, формирана за периода от 01.04.2017г. до датата на предявяване на иска- 16.08.2018г., между размера на договорената погасителна вноска и реално заплатената такава в частта на първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 16.08.2018г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер; сумата от 1 281,70 лева, представляваща платена без правно основание по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 2665 от 01.10.2007г., изменен с Допълнително споразумение от 20.12.2010г., за периода м. 01.08.2013г. - м.01.10.2014г.- в резултат на прилагания курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 16.08.2018г. до окончателното плащане.
Решението на РС Шумен е обжалвано от ответната страна „Юробанк България“ АД в частта, с която предявените искове са уважени. В жалбата се излага становище, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно в обжалваните части. В тази насока излага съображения, поради които счита, че съдът необосновано е приел, че клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.12 от договора не са индивидуално уговорени. Счита, че в мотивите на решението съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС, в която практиката на СЕС е тълкувана превратно и която е постановена при друга фактическа обстановка. Претенцията на ищците за заплащане на сумата от 1281,70 лева би била основателна, ако кредитът е усвоен в лева и банката е претендирала изплащането му в шв. франкове, а от доказателствата по делото се установява, че кредитът е усвоен в швейцарски франкове. Сочи, че изводът на районния съд относно неравноправния характер на клаузите от договора за кредит, касаещи неговата валута, противоречи на практиката на СЕС, тъй като клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, попада в обхвата на понятието основен предмет на договора и не може да се счита за неравноправна, след като е изразена на ясен и разбираем език. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че ищците били получили реално сумата по кредита в лева, а не в швейцарски франкове, тъй като за вида на валутата, в която е усвоен кредитът, е ирелевантно последващото превалутиране. Изводът на съда, че банката не е изпълнила задължението си да уведоми по- слабата по договора страна за валутния риск не съответства на доказателствата по делото. Неправилно първоинстанционният съд приел, че с клаузите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора за кредит ищците са поели риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува или продава на швейцарския франк спрямо българския лев. Рискът от такава промяна се поема и от двете страни поради обстоятелството, че договорът за кредит е валутен кредит, уговорен в швейцарски франкове. Същевременно клаузите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора са написани на ясен и разбираем език. Не е обсъдено обстоятелството, че съгласно заключението на ССЕ актуализациите на БЛП за кредити в швейцарски франкове през исковия период са правени в съответствие с измененията във факторите, които го определят, както и че методологията за определяне на БЛП включва само обективни компоненти. Като е присъдил на ищците едновременно сумата от 597,61 шв. франка за надплатени лихви и сумата от 1281,70 лв. за курсови разлики, ищците ще получат плащане два пъти на една и съща сума, тъй като сумата от 597,61 шв. франка за надвнесена лихва е част от присъдената сума от 1281,70 лева за курсови разлики. В подкрепа на доводите си излага подробни съображения. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите С.В.И. и П.С.И. чрез процесуалния им представител- адв. С.И. ***. Изложено е становище по направените с въззивната жалба оплаквания, както и подробни съображения, поради които счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Решението не е обжалвано
в частта, с която предявеният от ищците иск за осъждане ответника да заплати
платената от ищците без правно основание сума, представляваща разлика, формирана
за периода от 01.04.2017г. до датата на предявяване на иска- 16.08.2018г.,
между размера на договорената погасителна вноска и реално заплатената такава в
частта на първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, е отхвърлен за разликата над 597, 61 шв. франка, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира
за установено следното:
РС Шумен е бил сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният от ищците иск за сумата от 598, 56 шв. франка е основан на твърдения за извършено от ответника в изпълнение на неравноправни клаузи по договор за кредит едностранно увеличаване на размера лихвата като част от дължимите месечни анюитетни вноски за периода от 01.04.2017 г. до датата на предявяване на иска, което е породило вземане в полза на ищците на извъндоговорно основание. Ищците са се позовавали на нищжността на клаузите на чл.3, ал.1, чл.3 ал.5 и чл.12, ал. 1 от договора за кредит в частта, в която се предвижда правото на банката едностранно да променя лихвата по кредита чрез промяна на БЛП. По отношение на другия осъдителен иск за заплащане на сумата от 1 215, 52 лева, платена без правно основание за периода м.01.08.2013 г. - м.01.10.2014 г. - в резултат на прилагания курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита, ищците се позовават на нищожността на клаузите чл.1, ал.1 и ал.4, чл.2, чл.6.2, чл.20, и чл.22 от договора. В хода на делото, с определение от 06.03.2г. е допуснато изменение на иска за заплащане на сума от 1 215, 52 лева, като размерът на този иск е увеличен и същият се счита предявен за сума от 1 281, 70 лева.
Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен
акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Решението е и правилно,
като на основание
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите, изложени от РС Шумен. Независимо
от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
По отношение
на фактическата обстановка:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства, се установява, че на 01.10.2007г. между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ в качеството му на кредитор, от една страна и С.В.И. и П.С.И., в качеството им на кредитополучатели, от друга страна, e сключен Договор за потребителски кредит HL 26665 от 01.10.2007г., по силата на който на кредитополучателите е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описания в договора недвижим имот. Кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на сключения договор. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.3 и ал.4, а съгласно ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. От кредитополучателя С.И. е отправено искане за усвояване на суми по кредит с вх. № 534-1536/18.10.2007г., с което е поискано със средствата от кредита в размер на 30 155 швейцарски франка да бъде заверена нейната блокирана сметка, а с друга представена по делото молба, е поискала банката да откупи тази сума, като левовата ѝ равностойност да постъпи по отделна левова сметка.
Съгласно чл.1, ал.4 от договора страните са се задължили в деня на усвояване на кредита да подпишат приложение №1, представляващо неразделна част от него, в което да посочат приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита. В представеното приложение е посочена като дата на усвояване на кредита по договора 19.10.2007г., а към тази дата курсът „купува“ за швейцарски франк на банката към лева е 1,16070 като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит е 30 155 швейцарски франка.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита- чл. 5, ал.1 от договора. Кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, определени в погасителен план (Приложение № 2), неразделна част от договора.
Съгласно чл. 13, ал.1 от договора, кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателите договорна ипотека върху недвижим имот. От Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № *8, том , peг. № , дело № *от 2007 г. на нотариус А.А. с рег. №, с район на действие РС Шумен, се установява, че съобразно условията по договора за обезпечение задълженията си по сключения договор за кредит кредитополучателите учредили в полза на банката договорна ипотека върху описания в НА недвижим имот.
Дължимата от кредитополучателите годишна лихва за предоставения кредит е в размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фракове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,45 пункта. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 4,5% - чл. 3, ал.1 от договора. В ал. 5 на същата клауза е уговорено, че действащият базов лихвен процент на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Посочено е, че банката уведомява кредитополучателя за новия базов лихвен процент за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. На 20.12.2010г. е сключено Допълнително споразумение, с което са предоговорени задълженията на кредитополучателите по договора. Предвиден е дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от месец януари 2011г.. През периода на облекчено погасяване върху дълга следвало да бъде начислявана фиксирана годишна лихва в размер на 4, 44 % като в този интервал от време анюитетните вноски били фиксирани- 105 швейцарски франка. Според чл.5 от допълнителното споразумение след изтичане на облекчения период, върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, а съгласно чл.6 от споразумението след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата съгл. чл.5, се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата базов лихвен процент /БЛП/ на кредитора за жилищни кредити в съответната валута, намален с 0, 50 пункта, като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, дългът се погасява на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от допълнителното споразумение. В последното е посочено, че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в договора за кредит надбавки не се променят.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума във швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
С клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора банката запазила правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20, като измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила в деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Кредитополучателите декларирали, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит - чл. 22, ал. 1. Съобразно чл.22, ал. 2 от договора са декларирали, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2, чл. 20 - 22 от договора, както и че са съгласни с настъпването им.
По делото са представени доказателства за водена от страна на кредитополучателите и представители на ответното дружество кореспонденция по повод искания на кредитополучателите за предоговаряне на кредита.
В заключението на изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема за компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че първоначално договорената лихва към датата на сключване на договора е общо в размер на 22 466, 74 шв. франка, а размерът на реално изплатените от ищците месечни вноски, в частта за договорената лихва, за процесния период е 2 063, 39 шв. франка. Разликата между договорените към датата на сключване на договора и реално заплатените вноски за лихва по договора за кредит за процесния период е в размер на 597, 61 шв. франка.
Вещото лице е посочило, че към датата на сключване на договора съществува методология за формиране на БЛП на банката, съгласно която БЛП е определен като сбор от следните компоненти: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните лихвени мерители- Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс, както и директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс - минималните задължителни резерви, фонд за гарантиране на вноските в банките и др. Буферната надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива до 0.50 % (на годишна база). При промяна на един или повече от посочените компоненти е налице основание за промяна на БЛП. Механизмът отразен в Методологията на банката е методът, който следва органът на банката КУАП при определяне и последващи изменения на БЛП. Към момента на сключване на договора не се е изисквало лихвата да се изчислява по строго изразена математическа формула. Методологията за определяне на базовия лихвен процент е била достъпна във всеки офис на банката и е била публикувана на сайта на банката от 2010г.
Вещото лице в отговор на поставените от ответната страна задачи е констатирало, че актуализациите на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове са приети в съответствие с измененията, които са настъпили през процесния период във факторите, които го определят. Разяснено е какво представлява компонента трансферна цена на ресурса, респ. рисковата премия като част от съдържанието на компонента „трансферна цена на ресурса”, както и факторите, които влияят върху рисковата премия.
По отношение на банковите операции в деня на усвояване на кредита вещото лице е установило, че след подписването на договора при усвояване на кредита в сметка на името на кредитополучателя С.И. в шв. франкове са преведени 30 155 шв. франка като след това е извършена продажбата им за левове и в разплащателна сметка на името на кредитополучателя в лева са преведени 35 000 лв. Кредитната сметка на кредитополучателя, посочена в искането за усвояване на кредит е в шв. франкове като в деня на усвояване на кредита в нея е постъпила сумата от 30 155, 00 шв. франка. При отпускане и усвояване на кредита банката е използвала ресурс в шв. франкове. Паричните суми, които са внасяни в полза на банката за погасяване на месечните анюитетни вноски по договора са в шв. франкове. В заключението вещото лице е посочило, че процентното изменение спрямо предходния месец на шв. франк на международните пазари спрямо еврото и лева за месец октомври 2007г. е поевтиняване с приблизително 1%, а спрямо предходната година на годишна база е поевтиняване с 5,21 % спрямо еврото и 5,50 % спрямо лева. Динамиката на курса на швейцарския франк на международните пазари се обуславя от настъпването на световната финансова криза. След месец октомври 2007г. промяната в курса на швейцарския франк на международните пазари спрямо еврото и лева е в посока покачване, тъй като инвеститорите припознават шв. франк като „сигурно инвестиционно убежище“. Дало е заключение, че на база динамиката на курса на шв. франк за изминал период /2005г., 2006г. до м. октомври 2007г./ не е било възможно да се направи прогноза за бъдещето му изменение.
Съгласно заключението на вещото лице по извършената допълнителна ССЕ, неоспорено от страните, размерът на надвнесената сума от курсовите разлики за периода от 01.08.2013г. до 01.10.2014г. е с обща сума от 1 936, 23 лева. В тази сума е включена и присъдената по гр.д.№ 906/2017 г. по описа на ШРС неправомерно събрана от банката лихва в размер на 654, 53 лева, поради което разликата на надвнесената сума от курсовите разлики по договора възлиза на 1281, 70 лева.
В хода на първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитан В.Н.Д., който към момента на сключване на договора е бил служител в банката на позиция „експерт жилищно кредитиране“. Свидетелят разяснява, че банката е имала рекламна кампания за кредитиране с швейцарски франкове като служителите на банката били обучавани във връзка с предоставяне на кредити в посочената валута. Акцентирало се върху обстоятелството, че този продукт е най- евтин кредит, с най- ниска лихва към момента. На клиентите се предлагали кредити в три валута като се изчислявало по погасителен план колко ще е месечната вноска в съответната валута и въз основа на това клиентът избирал най- изгодното за момента. Сред рекламните материали на брошура била изобразена графика, която показвала швейцарският франк като стабилна валута. След като клиентът избере съответната оферта, договорът се предоставял готов от Централното управление на банката като в повечето случаи отделните му клаузи не се обсъждат с клиента. В предварително изготвения договор данните на клиента също са записани. Не е имало практика в жилищното кредитиране да се променят клаузи в предварително изготвения договор. Клиентът получавал договора, когато го изпратят от Централното управление с вече уточнени параметри като вариантите му се свеждат до това да подпише договора или да се откаже от него. Конкретно по сключването на процесния договор не е работил. При интерес на клиент да се обсъди промяна в някоя от клаузите по договора, е следвало да се изпрати запитване до Централата, но такъв случай не е имало. По отношение риска от промяната на курса на франка са водени разговори с някои от клиентите. Свидетелства, че не е предлагал на клиенти извършването на промени по текстове на договорите.
В качеството на свидетел е разпитан служител в банката М.С.А., с който ищците договаряли относно процесния договор. Свидетелят разяснява различните етапи от процеса по сключване на договор. На ищците били предложени три оферти в различни валути, като те си избрали кредит в швейцарски франкове, при който лихвата била най- изгодна. Конкретно с ищците не си спомня дали са искали да се извършват корекции по текстове от договора, но ако са искали, това се прави чрез Централното управление на банката, тъй като служителите не разполагат с такива правомощия. Договорите се пращат готови като след като ги прочетат клиентите се разписват. По отношение на това дали банката има практика да разяснява на клиентите възможността за извършване на промяна по текстове на договора, свидетелят заявява, че няма такива правомощия. Свидетелят е коментирал с ищцата С.И., че курсът на швейцарския франк е плаващ като може да се повиши или да спадне.
С Решение №701/02.10.2017г., постановено по гр.д. №906/2017г. по описа на РС Шумен, ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 2 427, 24 швейцарски франка, платена без правно основание по същия договор, представляваща разлика, формирана в периода от 01.04.2012г. до 30.03.2017г. между размера на договорената между страните погасителна вноска и реално платената в частта над договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2017г.
По отношение на правните изводи:
Претенциите на ищците се основават на начална
липса на основание на банката да получи описаните суми, която е специфичен
белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още
при самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго, какъвто случай е получаването на нещо въз
основа на нищожен акт. Освен това основанието трябва да липсва не само при
получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за
реституция на даденото.
В разглеждания случай е установено по делото,
а и не се спори, че между страните е бил сключен договор за банков кредит,
чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 - чл. 432 ТЗ. Същият е
формален- в закона е предвидена писмена форма за действителност - чл. 430, ал.
3 ТЗ, която в случая е спазена. За банката кредитор няма друго задължение освен
да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение
кредитополучателите имат няколко насрещни задължения, а именно: да върнат
главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използват кредита по
предназначение; да дадат на банката необходимите сведения във връзка със
сключването и изпълнението на договора и да дадат обезпечение.
Доказано е също така, че надплатената от ищците възнаградителна лихва през процесния период от увеличението на годишния лихвен процент възлиза на 597, 61 швейцарски франка, а размерът на надвнесената сума от курсовите разлики за периода м. 01.08.2013г. - м.01.10.2014г е в размер на 1 936, 23 лева като в тази сума е включена присъдената по гр.д.№ 906/2017г. по описа на ШРС неправомерно събрана от банката лихва, равняваща се на сума от 654, 53 лева, т.е. след приспадането й разликата на надвнесената сума от курсовите разлики по договора е в размер на 1 281, 70 лева. Фактът на плащането на тези суми от ищците не е оспорен от ответната страна в процеса.
Основният спор между страните във въззивното
производство е свързан с валидността на оспорените клаузи от сключения договор
за кредит, т.е. дали за „Юробанк
България” АД съществува правно основание да получи тези парични суми. Ето защо
и с оглед твърденията на ответника относно фактите, от които са възникнали
задълженията на ищците да платят процесните суми,
съдът следва да разгледа, на първо място, дали в тежест на кредитополучателите
е валидно възникнало договорно задължение за плащането им.
В тази връзка, съдът приема, че
кредитополучателите са физически лица, на които по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което същите имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд относно приложението на Закона за
защита на потребителите. С оглед на това спорното правоотношение се регулира от
ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г., който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
изключва защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител,
когато неговите клаузи са индивидуално уговорени. От посочените от законодателя
в ал. 2 критерии се извежда, че индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.
146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание,
доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. Ответникът поддържа, че оспорените клаузи са индивидуално
уговорени. Нормата на чл.146, ал.4 ЗЗП регламентира, че когато търговецът или
доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено,
тежестта за доказване пада върху него. В настоящия случай от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че процесният
договор е бил стандартен, изготвен предварително и типов за съответния вид кредит.
Еднопосочни в този смисъл са показанията на свидетелите, че практиката на
банката е договорът да се предоставя готов от Централното управление на банката
като в предварително изготвения договор са записани и данните на клиента.
Свидетелстват, че при интерес на клиент да се обсъди промяна в някой от
текстовете по договора, е следвало да се изпрати запитване до Централното
управление, но такъв случай не е имало. Напротив, установено е, че ищцата е
преговаряла за сключването на договора с кредитен инспектор, който не е бил
упълномощен да променя съдържанието на отделните клаузи, както и не е имал
правомощия да разяснява на клиентите евентуално възможността за извършване на
промяна в текстове на договора. Клиентът получавал договора с вече уточнени
параметри като съгласно заявеното от свидетеля В.Д. вариантите на клиента се
свеждат до това да подпише договора или да се откаже от него. Същевременно от
показанията на свидетеля М.А.- служителят, който работил по сключването на процесния договор, не се доказа, че при сключването на процесния договор банката е процедирала като изключение от
установената практика. Законодателят, отчитайки обстоятелството, че търговецът
като по- силната икономически страна може в разрез с добросъвестността да
наложи на потребителя неизгодни и ощетяващи го условия, е създал презумпция, че
не е налице индивидуално договаряне на клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност в преговорния
процес да участва в изготвянето на съответните текстове, като е възложил върху
кредитора доказателствената тежест да обори тази
презумпция. В конкретния случай тази презумпция не е оборена от ответника с
ангажираните от последния гласни доказателствени
средства. По тези съображения, въззивният съд намира,
че ответникът не е доказал твърдението си, че оспорените клаузи от процесния договор са били уговорени индивидуално.
В производството се установи, че между ищците като кредитополучатели, и ответното дружество са възникнали облигационни отношения по договор за кредит, сключен на 01.10.2007г. Доказа се и това, че с клаузата на чл.3, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателите наред с главницата, следва да заплащат на банката и годишна лихва. Доколкото банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна престация за това от кредитополучателите, а именно възнаграждение за времето, през което последните ползват предоставените парични средства, какъвто характер има лихвата, чиято дължимост е уговорена между страните с посочената договорна клауза. В чл.3, ал.1 от договора за кредит са посочени ясно и двата компонента, които участват при формиране на размера на възнаградителната лихва, дължима от кредитополучателите. Първият от тях е надбавка, която е фиксирана като размер за целия лихвен период, а именно 0, 45 пункта. Другият компонент, който участва във формирането на годишния лихвен процент, е базовият лихвен процент, който към момента на сключване на процесния договор също е ясно определен по размер в неговото съдържание - 4,5 %. На следващо място, доколкото не се спори, че през процесния период кредиторът „Юробанк България” АД е изменил едностранно размера на дължимата от кредитополучателите възнаградителна лихва, се поставя въпросът дали такава възможност е уговорена в полза на банката с валидна клауза в сключената между страните сделка. Видно от съдържанието на процесния договор за кредит такова право на банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателите, да промени размера на базовия лихвен процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и размера на дължимата от тях възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна вноска, е предвидено в клаузите на чл.3, ал.5 и чл.12 от договора за кредит, които клаузи са оспорени от ищците като неравноправни по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
Законът за кредитните институции
/ЗКИ/, при действието на който е сключен процесният
договор, въвежда редица задължения на кредитните институции в процеса на
отпускане на банкови кредити с оглед защита правата и задълженията на длъжниците. Съгласно нормата на чл. 58, ал.1 от ЗКИ, при
отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно и в писмена
форма на клиентите си своите условия по кредите, които съдържат най-малко данни
за общите разходи по кредита /такси, комисионни и други разходи, пряко свързани
с договора за кредит/ и за обективните критерии, въз основа на които тези
разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;
условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Освен че при осъществяване на банкова дейност
ответникът трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
надеждна и сигурна банкова система и защита на интересите на клиентите си, по
силата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при
неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение императивната
норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла
на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
В частност в процесния
договор за кредит не се съдържат условията на кредита, регламентиращи
методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата до пълното
погасяване на задължението, т.е. не са инкорпорирани условията - вътрешните
правила на банката, изисквани от чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ. Следователно клаузите
на договора, които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера
на възнаградителната лихва, т.е. цената на кредита,
която е съществен елемент от договора, чрез изменение на единия от компонентите
й - БЛП, са неравноправни. В договора не е посочен алгоритъм и правила, по
които БЛП ще бъде променян, съответно няма и правило за обвързаност на
изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на
факторите, които принципно биха били основание за промяната- в този смисъл
Решение № 205 от 07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., ТК. В
хода на делото се установи, че Методология за определяне на базисен лихвен
процент е оповестена на сайта на банката след 2010г. Не са ангажирани други
доказателства, че към датата на сключване на процесния
договор кредитополучателите са били запознати с методологията, на която се
позовава ответника, както и че са изразили съгласие условията, предвидени в
нея, да станат част от съдържанието на възникналите между страните облигационни
отношения.
В клаузите от договора не се съдържат
установени обективни критерии, механизъм и методология за промяна на базовия
лихвен процент, който да е уговорен от страните, респективно страните да са
постигнали предварително съгласие относно компонентите, които влияят върху
неговото формиране. Липсата на уговорка в този смисъл не може да бъде
преодоляна в хода на съдебното производство чрез ангажиране на доказателства, в
случая съдебно- счетоводна експертиза, за да се установи кои фактори са
повлияли върху базовия лихвен процент. Това е така, защото правно релевантно е
дали страните са уговорили по ясен и недвусмислен начин при наличие на промяна
на някой от изрично уговорени обективни фактори, че за банката е налице
възможност да измени променливия компонент от уговорената лихва.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обявява, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването
да е изчерпателно. Според т. 10 от цитираната норма неравноправна е тази клауза
в потребителски договор, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Приложението на тази норма е изключено в случаите, установени в чл. 144, ал. 2
и ал. 3 ЗЗП.
Настоящият състав приема, че в случая не е
налице фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП-
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги /въздействие на свободния пазар
и/или държавен регулатор/. Основният критерий за приложението на посоченото
изключение е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията
не зависи от неговата воля. Наличието на добросъвестност е предпоставка за
приложното поле на изключващата неравнопоставеността норма на чл. 144, ал. 3,
т. 1 ЗЗП. Съгласно разясненията, дадени с решение № 205/07.11.2016 г. по т. д.
№ 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО, уговорената неиндивидуално в договора за кредит
възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално
съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и
невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и
методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на
кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение
на тази клауза изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗПП е неприложимо. В тази
връзка с оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в
договора метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“ на
търговеца не е налице и същият не може да се ползва от коментираното
изключение.
В разглеждания случай не е налице и фактическият
състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1/ доставчикът на
финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за
извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен
срок и 2/ другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати. Това
е така, доколкото втората от посочените предпоставки не е уговорена- в процесния договор липсва клауза, която предоставя такава
възможност на потребителя. Извод в друг смисъл не произтича и от клаузите на
чл. 8 и 9 от договора. Последните не установяват правото на потребителя да
прекрати договора в хипотеза на едностранно увеличение на възнаградителната
лихва. Същите предвиждат единствено възможност за кредитополучателите да изплатят
предсрочно дълга по кредита- изцяло или частично. На следващо място, правото на
потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП
налага прекратяването на договорната връзка да може да се упражни свободно,
т.е. без за потребителя да се пораждат насрещни неблагоприятни последици, като
заплащане на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н., каквато именно такса
е предвидена в чл. 8, ал. 2 от договора- 4 % върху размера на предсрочно
погасената главница.
Изложените съображения намират приложение и
за клаузата на чл.12, ал.1 от договора, в която е предвидено, че банката си
запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните. С тази клауза е предвидена едностранна възможност за промяна от
страна на банката на размерите на договорените такси за управление въз основа
на непредвидено в самия договор основание, с оглед на което е неравноправна по
смисъла на общата дефиниция в чл.143 ЗЗП и като такава, без да е сключена
индивидуално, подобна уговорка е нищожна, съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.
Следователно обезпечаването на възможността
банката едностранно да измени размера на възнаградителната
лихва- цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, при неустановени
в договора за кредит конкретни обективни показатели, както и на възможността по
всяко време на действието на договора едностранно да определи по свое усмотрение
размера на различните такси, заплащани за използване на предоставения финансов
ресурс, при положение, че потребителят на тази банкова услуга няма възможност
да се откаже безусловно от договора без да дължи т. нар. такса, поставя ищците
в неравноправно положение по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, поради което следва
да се приеме, че клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от процесния
договор са неравноправни, поради което и нищожни - чл. 146, ал. 1 ЗЗП, до
какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 1 281, 70 лева, платена без правно основание за периода м.01.08.2013г. - м.01.10.2014г. в резултат на прилагания курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита, настоящият състав намира следното:
За да се установи дали клаузите на чл.1, ал.1 и ал.4, чл. 2, чл. 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от договора за кредит от 01.10.2007г. са неравноправни е необходимо последните да бъдат тълкувани граматически и систематически ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването му.
Съгласно клаузата чл. 1, ал.1 от договора
на ищците е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове, чиито размер е
равностойността им на 35 000 лева. Съгласно чл. 2, ал.1 от договора разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя в банката и се ползва от него при условията на ал.3, според
която усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира
служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в
деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в лева.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора
за кредит погасяването на последния се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен- швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2,
ал.1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на
дължимите швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева, за
което кредитополучателите с подписването на договора дават своето неотменимо съгласие и оправомощават
банката.
Съгласно чл. 20, ал.1 и ал.2 от договора,
кредитополучателите
имат право да поискат от банката да превалутира
предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в лева, като за услугата
се съгласяват да
заплатят съответната комисионна,
съгласно действащата към датата на превалутирането
Тарифа на банката, като се съгласяват в тези случаи банката да превалутира кредита
в лева по обявения курс "купува" на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, както и да прилага
по отношение на превалутирания кредит лихвените
проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и
вид на кредита. Дефиниция на понятието "превалутиране"
е дадено в чл. 21 от
договора, като то се определя като промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
Кредотополучателите са декларирали, че са запознати и
съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че са съгласни да
поемат всички вреди
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната във валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит, както и че са изцяло запознати и
разбират
икономическия смисъл и правните последици на чл. 6, ал.2 и чл. 20-22 от договора – чл. 22, ал. 1 и ал.2 от договора
Въззивният съд споделя изводите на РС Шумен, че процесните клаузи от договора не са индивидуално уговорени като в тази насока е изложил своите съображения.
На следващо място по
отношение преценката за неравноправност на оспорените клаузите за превалутиране настоящият състав съобрази задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС от 20 септември 2017 г., постановено по преюдициално запитване по дело С-186/16, в което е прието,
че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4,
параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, обхваща договорна
клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е
била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява
в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, след като посочената
клауза определя основна, характеризираща този договор престация.
Поради това такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че
е изразена на ясен и разбираем език. Изискване за "ясен и разбираем
език" се прилага и когато дадена клауза попада в обхвата на понятието
"основен предмет на договора" като такава клауза няма да подлежи на преценка за неравноправния й характер
единствено в случай, че тя е била съставена по ясен и разбираем начин /
т.23 от определение по дело С-119/22.02.2018год./.
Преценката на ясен и
разбираем език при договори за кредит, включва предоставяне от страна на
финансовите институции на кредитополучателите на достатъчно информация, която да
им позволява да вземат решения основани на добра информираност и благоразумие.
Клаузата за отпускане на кредита в чужда валута и поемане на задължение за
връщане в чужда валута, включва не само яснота и разбираемост на клаузите от
формална и граматическа гледна точка, както в конкретния случай, но следва да е
ясно дали потребителят разбира обхвата на клаузата, в смисъл, че среден
потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждата валута, в която кредитът е договорен, но и да прецени потенциално
значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му
задължения- т. 51 от Решение на СЕС по дело С-186/16год. Финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация,
която да позволява на кредитополучателите да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху
вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата
членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя,
както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент- т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год., както и
за възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута - т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год.
В конкретния случай, в чл.
22 от договора се посочва по най- обобщен начин неблагоприятните последици от
увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо българския лев. По делото не
са ангажирани доказателства на потребителите да е била предоставена достатъчна
информация за рисковете от сключване на договор за кредит във валута, различна
от тази, в която получават доходите си, как биха се отразили възможните промени
във валутните курсове и тяхното конкретно количествено отражение върху вноските
по договора, която да им даде възможност да преценят потенциално значимите
икономически последици, както и обосновано да се предположи, че биха сключили
договора в чужда валута, респективно със задължение за връщането на
задълженията в същата валута. Същевременно в клаузата на чл.22 от договора е посочено,
че потребителят се съгласява с промените във вноските в резултат на промяна
обменния курс купува/продава, без да е посочен механизъм на промяна на обменния
курс, от какви фактори се влияе и как би се отразила промяната в крайната цена
на кредита, т. е. обстоятелствата, за които потребителят декларира
информираност и съгласие, не следват от ясно и прозрачно формулирани условия на
договора. Макар клаузата на чл. 22 от процесния
договор да е разбираема от формална и граматическа гледна точка, тя представлява
единствено формална декларация на кредитополучателите, че са запознати с
възможността промяната в курсовете на швейцарски франк към лева и превалутирането да доведат до повишаване на размера на
погасителните вноски по кредита, и съгласието да понесат риска от колебанията
на валутния пазар и всички вреди, но не съдържа предварително оповестяване на
валутния риск, породен от възможността за значително повишаване на разходите по
обслужване на кредита, поради курсови разлики.
В случая чрез проведената
рекламна кампания посочената чуждестранна валута е представена в светлината на
нейната устойчивост назад във времето. По време на водене на преговорите за
сключване на договора кредитният експерт не е обсъдил с ищците възможността от
настъпване на промени в курса при сътресения и инфлации, както и последиците от
това. Банката е уведомила потребителя, че избраната чуждестранна валута не е с
фиксиран курс. Предоставената от служителите на банката информация, че е
възможно промяна на обявения курс от банката купува и/или продава на
швейцарския франк и че това би рефлектирало върху размера на дълга, изразен в
лева в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна
информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. В резултат кредитополучателите
са поели съществен икономически риск, без банката да им е предоставила
достатъчно информация за всички обстоятелства, които са могли да дадат
отражение върху обхвата на нейното задължение.
Сключване на договор за
кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в стойността на чуждестранната
валута, кредитополучателите ще понесат вреди, изразяващи се в увеличаване на
стойността в местната валута, нужна за снабдяване с швейцарски франкове, с
които да бъдат погасявани вноските по кредита. Действително,
на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика- в случая банката - ответник, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката, предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по- силно
изразено като се вземе предвид непредоставянето от страна на търговеца на
потребителя на очертаната по- горе в мотивите информация за възможните сериозни
неблагоприятни последици за последния при промяна на стойността на валутата, в
която е уговорен кредитът. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че не
може да се приеме, че ако кредитополучателите са били информирани за
възможността за широкото вариране на стойността на швейцарския франк и за
вредите, които биха могли да понесат вследствие на това, че биха се съгласили с
процесната клауза /в тази насока т. 57 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на Решение на СЕС по дело С-415/11/.
Дори да се приеме банката да е спазила принципа за добросъвестност при
сключване на договора в чужда валута и след като е предоставила цялата
необходима информация за последиците от промяна на валутните курсове, то тази
клауза предвид установените рискове и съществените неблагоприятни последици за
потребителя от промяната на валутните курсове, съдът намира, че съставлява
клауза уговорена във вреда на ищците и създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като
прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ищците. Този извод не се променя от предоставената
в договора възможност потребителят да набави необходимото количество
чуждестранна валута за погасяване на вноските, както от доставчика на
кредитната услуга- банката, така и от трето лице- друга банка или обменно бюро.
По изложените съображения въззивният съд приема, че клаузите за превалутиране,
в т. ч. клаузите на чл.6, ал.2 и чл. 22 от процесния
договор, с която във вреда на потребителя е прехвърлен валутният риск, водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитната
сделка по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, поради което се
явяват нищожни - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка събраната
от банката сума в резултат на курсовата разлика на швейцарски франк към лева са
недължимо платени и подлежат на възстановяване. Когато курсът се покачва за
една и съща като размер във швейцарски франкове вноска кредитополучателите
внасят различна, по- голяма сума в лева. Разликата в курса на швейцарския франк
към лева към момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на
вноските по него, представлява положителна величина, формирана след служебно превалутиране от банката към всеки от двата момента, която
се явява недължимо платена на банката, наред с договорената възнаградителна
лихва. Установи се по делото, че валутата на швейцарския франк реално не е
предоставена на кредитополучателите, същата е усвоена по блокирана сметка и
едва след превалутирането й реално им е предоставена. От друга страна съгласно чл. 6, ал. 2 от
договора анюитетните вноски се дължат във валута
швейцарски франк като при внасяне на погасителните вноски във валута, различна
от швейцарски франкове, също се извършва служебно превалутиране
по курс продава швейцарски франк към лева. Клаузата,
включена в договора за кредит в чуждестранна валута, която изисква месечните
вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на
обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута поставя
курсовия риск в тежест на потребителя. При сключване на договора клаузите не съдържат
механизъм, при запознаване с който да се предположи, че кредитополучателите биха
сключил договора в чуждестранна валута.
С оглед гореизложеното, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорените клаузи в процесния договор са нищожни и не пораждат правни последици. При това положение основателни се явяват и предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, доколкото заплатените от ищците суми, въз основа на нищожните клаузи от договора, са получени от ответника при начална липса на основание. С оглед претендираните размери и предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза въззивната инстанция намира, че разликата между първоначално уговорения размер на месечните погасителни анюитетни вноски и заплатените месечни вноски за лихва за периода от 01.04.2017г. до предявяване на иска е в размер на 597, 61 швейцарски франка, а размерът на разликата между курса на швейцарския франк, определен от банката в деня на отпускане на кредита, и курса му към датите на всяка от заплатените в швейцарски франкове анюитетни вноски за периода от 01.08.2013г. до 01.10.2014г. възлиза на 1936, 23 лева като след приспадане на сумата от 654, 53 лева, присъдената по гр.д.№ 906/2017г. по описа на ШРС, възлиза на 1281, 70 лв. Следователно първоинстанционният съд правилно е уважил осъдителните претенции в посочените размери, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Неоснователно е направеното с въззивната жалба оплакване, че на ищците е присъдена два пъти една и съща сума, доколкото претенциите касаят различни периоди като същевременно от дължимата сума в размер на 1936, 23 лева за курсови разлики е приспадната присъдената по гр.д.№ 906/2017г. по описа на РС Шумен за процесния период неправомерно събрана от банката лихва, равняваща се на сума от 654, 53 лева
С оглед изложеното, подадената въззивна
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното
решение в частта, с която са уважени предявените искове, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. В останала част решението не е
обжалвано, поради което и влязло в сила.
При този
изход на спора въззивникът- ответник няма право на
разноски за въззивната инстанция. Въззиваемите
страни- ищци са направили искане за присъждане на разноски в размер на 900 лв.
за адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно удостовереното в договора
за правна помощ, което следва да бъде присъдено в претендирания
размер.
Водим от
горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №288 от
29.03.2019 г. по гр. д. 2398/2018 г. по описа на Районен съд Шумен в частта, с която „Юробанк
България“ АД,
ЕИК, със седалище и адрес на управление
гp. С…, представлявано от П.Н.Д., Д. Б. Ш. и А. В.
Я., с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, е осъдено да заплати на С.В.И. и П. С. И., и двамата
с адрес гр. Ш…,
сумата от 597,61 швейцарски франка, платена без правно основание по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 26665 от 01.10.2007г., изменен с
Допълнително споразумение от 20.12.2010г., представляваща разлика, формирана за
периода от 01.04.2017г. до датата на предявяване на иска- 16.08.2018г., между
размера на договорената погасителна вноска и реално заплатената такава в частта
на първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата предявяване на иска- 16.08.2018г. до
окончателното плащане, както и в частта, с която „Юробанк
България“ АД е осъдено да заплати на С.В.И. и П. С. И. сумата от 1 281,70 лева,
представляваща платена без правно основание по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 26665 от 01.10.2007г., изменен с Допълнително споразумение
от 20.12.2010г., за периода м. 01.08.2013г. - м.01.10.2014г.- в резултат на
прилагания курс при превалутирането /курсовата
разлика/ на вноските по кредита, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска 16.08.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гp. С…, представлявано от П.Н.Д., Д. Б. Ш. и А. В.
Я., с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, да заплати на
С.В.И., ЕГН и
П.С.И., ЕГН,
и двамата с адрес гр. Ш…, сумата от 900 /деветстотин/
лева разноски за въззивното производство.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.