Присъда по дело №113/2014 на Районен съд - Дупница

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 113/ 2014г ПО ОПИСА НА ДРС

                        Районна  прокуратура   гр.Дупница е предявила обвинения срещу  В.Д.К.  и Ц.Й.Н. ***, за престъпления по чл.212,ал.4 във вр. с ал.2  за К. и по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1 за Н..

            В обвинителния акт се сочи,че на 18.10.2007 г. в гр. Дупница, в офис на „Банка ДСК” ЕАД, клон Дупница, находящ се на пл. „Свобода” № 1, подсъдимият К.,  чрез съставяне на преправен документ - Удостоверение за доход на поръчител (физическо лице) по кредит на микропредприятие с изх. № 39/03.10.2007 г., издадено от фирма „Искабул" АД на А.Й.П., ЕГН-**********, като в графата „Получава нетен месечен доход” е заличил оригиналния текст и е написал ръкописния текст „428,56 (четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки”) съзнателно е дал възможност на ЕТ „Ц.Й.”, със седалище и адрес на управление с. Яхиново, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „9-ти септември” № 9, с БУЛСТАТ *********, представляван от Ц.Й.Н., ЕГН-**********, да получи без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 15 840 (петнадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева), собственост на „Банка ДСК” ЕАД, с намерение противозаконно да го присвои, като имуществото е в големи размери (над 70 пъти минималната работна заплата за страната, която към 18.10.2007 г. е в размер на 180 лв. съгласно ПМС № 324/06.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.).

Освен това, на 18.10.2007 г. в гр. Дупница, обл. Кюстендил, в офис на „Банка ДСК” ЕАД, клон Дупница, находящ се на пл. „Свобода” № 1, подсъдимата Н., чрез използване на неистински документи (Договор за кредит № 388/18.10.2007 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ЕТ „Ц.Й.”, с БУЛСТАТ *********, представляван от Ц.Й.Н., ЕГН-**********, Запис на заповед, издаден на 18.10.2007 г. от ЕТ „Ц.Й.” за сумата от 16 476 лв. за срок на предявяване 25.10.2014 г. и авалирана от Ц.Й.Н., Ж.Н.Е. и А.Й.П., и Удостоверение за доход на поръчител (физическо лице) по кредит на микропредприятие с изх. № 6/04.10.2007 г., издадено от името на фирма „А1” ООД на Ж.Н.Е.) и на преправен документ (Удостоверение за доход на поръчител (физическо лице) по кредит на микропредприятие с изх. № 39/03.10.2007 г., издадено от фирма „Искабул" АД на А.Й.П.) е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 15 840 (петнадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева), собственост на „Банка ДСК” ЕАД, с намерение противозаконно да го присвои, като имуществото е в големи размери (над 70 пъти минималната работна заплата за страната, която към 18.10.2007 г. е в размер на 180 лева съгласно ПМС 324/06.12.2006 г. в сила от 01.01.2007 г.).

По искане на подсъдимите и техните защитници, съдът е разпоредил предварително изслушване на страните, по реда на чл.371т.1 НПК и с протоколно определение е одобрил съгласието на подсъдимите да не се провежда разпит на свидетелите.

            Представителят на прокуратурата поддържа обвиненията в съдебно заседание и предлага на двамата подсъдими да се наложат наказания, „лишаване от свобода“, като се съобрази чистото им съдебно минало.

            Подсъдимите не се признават за виновни.Същите не дават обяснения. Защитниците  и на двамата подсъдими твърдят,че обвинението не е доказано и предлагат подсъдимите да бъдат оправдани.

                        Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели, писмените такива и графическата експертиза, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна

                        През 2007г. подсъдимият К. заемал длъжността „кредитен инспектор“ в „Банка ДСК“АД клон Дупница . Задълженията на “кредитен инспектор“,съобразно утвърдената длъжностна характеристика,включвали консултиране и обслужване на клиенти, изготвяне на договори, становища и анализи и предлагане и продажба на банкови продукти и услуги-кредитни продукти, разплащания, влогове.

                        През 2007г. свид.К. помолил свид.Е. и П. да му станат поръчители по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД .Двамата се съгласили и предоставили на същия личните си карти, както и удостоверение за доход на поръчител/физическо лице/, представляващо бланка по образец от банката,като Е. представила удостоверението попълнено от нея,без да се сочи какъв доход получава-, а П. ,надлежно попълнено и подписано от гл.счетоводител и управителя на фирмата ,в която работел-„Искабул“ АД. В последното било удостоверено,че П. получава месечно  трудово възнаграждение в размер на 289,14лв.

                        На следващия ден, К. върнал личните карти на свидетелите като им обяснил,че не могат да му бъдат поръчители, тъй като имат нисък месечен доход.

                        След като не успял да изтегли кредит, свид.К. помолил свид.Н.-негов братовчед и съпруг на подсъдимата Н.,  последната да изтегли кредит, който да му предостави, поемайки ангажимента,че ще го погаси, изплащайки дължимите вноски. Същият и обяснил,че ще няма да има проблеми с оформянето на документите по кредита, както и че той ще се заеме с процедурата по отпускане на кредита,тъй като се познава с кредитните инспектори.  Подсъдимата се съгласила  и се регистрирала като едноличен търговец, за да изтегли кредита в качеството на търговец.

 В началото на м.октомври  К. дал на подсъдимата Н. копия от личните карти на Е. и П. и удостоверенията за дохода им, като това за доходите на Е. било попълнено,с подписи и печат .

            На 18.10.2007г. подсъдимата отишла в „Банка ДСК“,където подсъдимия К. в качеството му на кредитен инспектор подготвил необходимите документи за сключване на договора за кредит. Н. му предоставила и копията от личните карти и удостоверения за доходи на Е. и П., които били вписани като поръчители. К. установил, че месечния доход на последния е недостатъчен за поръчител и собственоръчно заличил посочената сума 289,14лв. и написал сумата 428,56лв. Същият вписал в удостоверението ,попълнено от свид.Е. ,че получава месечен доход от 550лв.След това, подсъдимата подписала  договор за кредит №388/18.10.2007 г за сумата от 16 476лв. и запис на заповед ,като обезпечение от ЕТ“Ц.Й.“ за същата сума със срок на предявяване 25.10.2014г.  Договора за кредит, както и записа на заповед съдържал и подписи на поръчителите и съответно авалисти по последната. Подсъдимият К. удостоверил с подписа си,че Н. като кредитополучател и поръчителите са положили подписите си пред него,  и договора бил подписан от мениджъра на банковия клон.   След подписването на договора,Н. получила сумата по кредита   и я предоставила на свид.К..

            През 2009г, кредита бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като  К. не го погасявал и банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  по реда на чл.417 ГПК срещу подсъдимата Н. и свид.П. и Е..

            След като започнала процедурата по принудителното изпълнение, двамата свидетели разбрали,че са осъдени като поръчители по договора за кредит, изтеглен от Н., за който изобщо не знаели, а още по малко   подписвали . Двамата поискали обяснение от нея, като Н. им обяснила,че кредита е изтеглен от нея за свид.К. и той  е подготвил изцяло документите ,включително и тези, от името на свидетелите. Е. отишла в „Банка ДСК“ и   там и предоставили копие от договора за кредит и записа на заповед. След като се уверила,че съдържат подписи от нейно име, които не е полагала, сигнализирала Районна прокуратура гр.Дупница.

            От изготвената на досъдебното производство графическа експертиза, прието от съда като обективна и компетентна се установи,че подписите върху договора за кредит  за поръчители, както и върху записа на заповед като авалисти  не са положени от свид.П. и Е..  Цифрите и текста, удостоверяващи доходите на П. и Е. в удостоверенията за доходи на физически лица, са изпълнени от подсъдимия В.К..

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, като даде вяра на показанията на свид.Е., Е., П., Н., М., Д., Х.,Динева , и З..Същите не са заинтересовани от изхода на делото, не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства и графическата експертиза. Е. и П. установяват ,че са дали личните си карти и удостоверения за доходи на свид.К. по негово искане да му станат поръчители. Същите установиха,че копия от тези документи са ползвани за кредит, изтеглен от Н.,без да са били уведомени за това и без да са  се подписвали като поръчители. Свид.М. и Д. установиха,че като счетоводител и управител на дружеството, в което е работел П. са удостоверили получавания от него трудов доход в размер на 289,14лв. Свид.Е. и Динева  установиха ,че не са  подписвали удостоверение за доход на Е..Свид.З.  и Х./ първият заемал  мениджърска длъжност в „Банка ДСК“ АД, а втората касиер/, установиха реда и начина на отпускане на кредити от банката, начина на подписване от страните и поръчителя, както и задълженията на съответния кредитен инспектор , мениджъра на банката,както и начина на превеждане на сумата от кредита.

Съдът не даде вяра на показанията на свид. К. в частта, в която твърди,че Н. е предоставила всички необходими документи за тегленето на кредита, тъй като противоречат на показанията на Е. и П. и графическата експертиза.

                        С оглед на така установеното, съдът прие,че двамата подсъдими не са осъществили състава на престъплението по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1 НК за Н. и във вр. с ал.2 за К., по следните съображения:

                        Обект на престъплението са обществени отношения, свързани с посегателствата върху собствеността.Последната се засяга,когато чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен/инкриминиран/,дееца непосредствено да получи  чуждо имущество. За да се ангажира отговорността   по чл.212,ал.1 НК,следва да са не лице трите обективни елемента от състава на това престъпление-да е използван инкриминиран документ/ с невярно съдържание, неистински или преправен/, да е получено имущество без правно основание и деецът да има намерение да присвои това имущество. Доказателствата по делото,безспорно установиха,че в случая не са налице нито една от трите предпоставки.На първо място, Н. е получила сумата от 15 840лв. от“ Банка ДСК“на правно основание- договор за кредит,сключен между страните.Факта,че подписите на поръчителите не са положени от лицата, посочени като такива, по никакъв начин не го прави неистински.Същия отразява волята на кредитора и кредитополучателя, правата и задълженията на всяка от страните,както и последиците от неизпълнението му. Не се спори,че същия е подписан от оправомощено лице- мениджър на банков клон и подсъдимата. Действително, в частта, касаеща обезпечението на кредита, посредством поръчителство, този договор е нищожен,доколкото липсва съгласие от поръчителите, но  това не влече нищожност на договора за кредит,сключен между кредитора  и кредитополучателя, а още по-малко го прави неистински.В случая не е налице и противоправния резултат- причиняване вреда на банката в размера на получения кредит. Неизпълнението на задълженията по договора е породило съответните правни последици за страните- банката е осъдила последната и съответно предприела принудително изпълнение на дължимите суми.

            Горните мотиви в пълна степен касаят и обвинението повдигнато на К. по чл.212,ал.4 във вр. с ал.2 НК- че чрез преправяне  на документ, съзнателно е дал възможност на Н. да получи без правно основание чуждо имущество. Както бе посочено по-горе,парите са получени на правно основание- договор за кредит, подписан от страните, отразяващ изцяло волята им. Действително, установи се,че К. е преправил удостоверение за доход на физическо лице,като е заличил отразеното трудово възнаграждение, получавано от П. и е вписал сумата от 428лв., но това деяние осъществява състав на друго престъпление, чийто обект са различни обществени отношения.

                С оглед липсата на обективна страна, в случая не е налице и субективната такава, доколкото действията на двамата подсъдими не могат да обективират умисъл да извършване на горните  престъпления.

            Доказателствата по делото установиха,че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.309, ал.1 НК, а Н. по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 НК от обективна и субективна страна.

Обект на престъпленията , са обществени отношения, които са свързани със съставянето, използването и съхранението на документи.Засягането на тези обществени отношения, накърняват реда и правната сигурност на документирането. Предмет на тези престъпления са документи- в случая – удостоверение за доход на физическо лице. Макар и да е удостоверителен документ, предвид начина на съставяне- бланка по образец от банката, попълнена от счетоводител и  подписан от него и представител на дружество работодател, съдът прие,че същото представлява частен документ ,тъй като не съответства на дефиницията на официален документ, визирана в чл.93т.5 НК.

            Доказателствата по делото установиха,че подсъдимият К. е преправил съдържанието на частен документ- удостоверение за доход изх.№39/03.10.2007г., издаден от „Искабул АД“ на А.П., като е заличил вписаната сума като месечен доход-289,14лв. и е вписал сумата от 428,59лв. и го е употребил,за да докаже пред „Банка ДСК“АД,че същия получава доход в по-висок размер. Деянието е извършено умишлено- подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Подсъдимата Н. от своя страна съзнателно се е ползвала от  същия документ, за да бъде одобрена като кредитополучател, с което е осъществила обективната страна на престъплението по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК.Деянието е извършено умишлено- същата е съзнавала общественоопасния му характер и е искала настъпването на общественоопасните последици.

Относно удостоверението за доход на Е.,  макар и неистинско/ същото не е подписано от управителя  и счетоводителя на дружеството/, не се установи,че подсъдимите К. и Н. са го съставили.. Вписването на сумата, получавана от Е. като доход от страна на К. също се явява несъставомерно, доколкото не се касае за преправяне съдържанието на документ, тъй като това обстоятелство не е фигурирало в съдържанието на документа и съответно не би могло да бъде преправено.

С оглед изложеното съдът прие,че подсъдимите К. и н. не са осъществили съставите на престъпленията по чл.212,ал.4 във вр. с ал.2 НК за първия и чл.212,ал.4 във вр. с ал.2 за втората, нито от обективна,нито от субективна страна, призна ги за невиновни и на осн. Чл.304 НПК ги оправда по  тези обвинения.

Съдът призна за виновеи подсъдимия К. за престъпление по чл.309, ал.1 НК, а подсъдимата Н. за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309,ал.1 НК и на осн.чл.24,ал.1,т.3 във вр. с чл.81,ал.3 във вр. с чл.80,ал.1т.4 НК прекрати наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност.

Документните престъпления са извършени от двамата подсъдими в периода 03.10.-18.10.2007г.И за двете законодателят е предвидил наказания до две години лишаване от свобода ,за който давностния срок за реализиране на наказателната отговорност е 5 години. Първоначално наказателното производство е било образувано само срещу К. за престъпление по чл.310 във вр. с чл.309,ал.1 Нк и чл.26,ал. НК с постановление от 17.08.2012г., с което е прекъснат давностния срок по чл.80,ал.1,т.4 НК и започнал да тече нов такъв.Подсъдимата Н. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.2012,ал.4 във вр. с ал.1 НК/ което поглъща състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.30 НК/ .Независимо ,че давностния срок е бил прекъснат с действията на обвинението по реализиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими, до изтичане срока на обжалване на настоящата присъда/ постановена на 09.04.2015г./, е изтекъл и срока,предвиден в чл.81,ал.3 във вр. с чл.80,ал.1,т.4, който е седем години и половина.

                        ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

                        Доводите на защитниците на двамата подсъдими, по отношение обвинението по чл.212 НК бяха обсъдени по-горе в мотивите, поради което съдът не следва да ги повтаря. Относно възражението на защитата на К., че не са събрани доказателства, че той е преправил инкриминираното удостоверение, тъй като  обект на графическата експертиза е било копие, а не оригиналното удостоверение ,е неоснователно. Оригинала на удостоверението не се съдържа в документацията предоставена от банката и от изисканата справка се установи,че в кредитното досие е приложено копие, на което е правено изследването. Същото обаче, както е посочено от експерта е с добро качество  и е възможно да бъде направено графическо изследване, тъй като графическите признаци,обосноваващи заключението могат да бъдат установени- съвпадения по форма на движение на изписване, форма на свързване ,вид на свързване,посока и количество на движенията при изписване и др.съвпаденията са характерни и образуват идентификационна съвкупност, което и обосновава извода на експерта, че подсъдимия К. е изписал цифром и словом 428,56лв. в инкриминираното удостоверение. Действително, натиска при изписване не би могъл да се установи при изследване на ксерокопие, но това е само едни от графическите признаци и неустановяването му не опровергава горния извод, обоснован на съвкупност от идентификационни съвпадения.

                                    По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: