Определение по дело №781/2020 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№869

Гр. Пловдив, 16.06.2020  г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VII въззивен състав, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                 

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                     ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в.ч.гр.дело №781  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.130  от   ГПК.

           Делото  е  образувано по частна жалба  на  Агенция за събиране на вземания ЕАД,  чрез  пълномощника  си  по  делото  юрк.  И.Н.,  против Определение  №2009/13.02.2020г., постановено по  гр. д. №9523/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  5  гр.с., в частта, в която е върната исковата молба и се прекратява производството по делото.

            В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и връщане  на  делото  на първоинстанционния  съд  за  продължаване  на съдопроизводствените  действия.

          Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

         Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  основателна.

         Първоинстанционният  съд  е  бил  сезиран с иск по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от  ЗЗД. Агенция за събиране на вземания ЕАД депозирала заявление по реда на чл.410 от ГПК, с което образувала   ч.гр.д. №17416/2018 г. на  Районен  съд-  Пловдив,   по което била издадена заповед за изпълнение срещу Г. Х. П. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, което довело до предявяване на установителния иск по реда на чл.422 от ГПК.

Първоинстанционният  съд  е  приел,  че  извършеното връчване на съдебните книжа по  реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,  налага назначаване на особен представител на ответника по делото, като с  Определение от 24.01.2020 г. е дал указания на ищеца  да представи доказателства за внасянето на сумата от 300 лева- възнаграждение за особен представител в едноседмичен срок. Препис от  горепосоченото  определение е връчено на ищеца на 05.02.2020 г. С молба от 12.02.2020г. ищецът Агенция за събиране на вземания ЕАД е посикал прекратяване на производството по гр.д. № 9523/2019 г. по описа на ПРС поради недопустимост на исковете по чл. 422 ГПК  като е изложил аргументи, че липсва правен интерес, тъй като от доказателствата по делото и закона се установявало, че процесната заповед за изпълнение е  влязла в сила. В тази връзка моли съда да прекрати производството по делото и да разпореди издаването на изпълнителен лист на заявителя по заповедното производство. При условията на евентуалност е претендирал за продължаване на срока за отстраняване на нередовности. Обосновал е евентуалното искане с нуждата от време, изискващо произнасянето на съда по главното искане. С обжалваното определение от 13.02.2020 съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството на основание, че посочените нередовности не са отстранени предвид липсата на внесен депозит за особен предствител и е оставил без уважение искането на Агенция за събиране на вземания ЕАД за продължаване на срока за отстраняване на нередовности. От платежно нареждане с дата 25.02.2020г се установява, че ищецът е депозирал сумата от 300 лева, необходима за възнаграждението за особен предствител, по смета на ПдРС.

    В случая преждевренно първоинстанционнят съдът е приел,че дадените от него указания не са били изпълнени. С направените искания в молбата от 12.02.2020г. ищецът Агенция за събиране на вземания ЕАД въвежда претенции, по които РС- Пловдив следва да бъде се произнесе,   което изисква техническо време. Тези обективни съображения  характеризира периода като латентен, през който ищецът не следва да търпи неблагоприятни последици поради проявена пасивност.

     Целта на даването на срок за отстраняване на нередовностите е дисциплиниране на страните в процеса, но най-вече осигуряването на възможност производството да приключи в разумен срок. От процесуалното поведение на Агенция за събиране на вземания ЕАД не може да се направи извод за опит за забавяне на производството, както и за злоупотреба с право. Още повече, че депозита за особен представител е внесен в срок, който отговаря на критериите за разумност предвид конкретиката на случая с оглед депозираната молба от 12.02.2020г. Обжалваното определение, с което едновременно се връща исковата молба и се оствавя без уважение евентуалното искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите/в частност внясяне на възнаграждение за особен представител/ поставя ищцовата страна в обективна невъзможност да търси защита за претендираните субективни права. 

      По  изложените  съображения,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

      ОТМЕНЯ Определение  №2009/13.02.2020г., постановено по  гр. д. №9523/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  5  гр.с., в частта, в която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

       ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

      

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: