Номер 60204.09.2020 г.Град гр. София
Апелативен специализиран наказателен съдI-ви въззивен състав
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Л. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Л. Тонев Въззивно частно наказателно дело №
20201010600446 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е по частна жалба от подс. М. С., чрез защитника му адв.
П., срещу протоколно определение, от 25.08.2020г. по НОХД № 4015/2019г.
на СНС - 4 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия от „задържане под стража“ в по-
лека.
С жалбата се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с
което искането на защитата да бъде уважено и мярката за неотклонение на
подсъдимия да бъде изменена в по-лека. Излагат се съображения за влошено
здравословно състояние на подсъдимия и не полагане на адекватни грижи.
Твърди се нарушение на правото на свободен достъп на всеки здравно -
осигурен пациент и правото му на свободен избор на лечебно заведение,
лекарски екип и терапия. Акцентира се върху срока на задържане,
определен в жалбата като продължителен. Сочи се, че по делото вече са
разпитани голяма част от свидетелите, което разколебавало
предположението за опасност от неправомерното им повлияване.
АСНС намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество-
за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК дава право на подсъдимия да иска
изменение на мярката за неотклонение във всеки един етап от съдебното
следствие, като искането следва да се основава на промяна на
обстоятелствата, при които тази мярка е била постановена. В това отношение
въззивната инстанция се солидаризира със становището на
първоинстанционният съд, че продължават да съществуват изискуемите
предпоставки по НПК за изпълнението на най- тежкото процесуално
ограничение, като по делото не се установяват новонастъпили фактически
или правни данни, които да налагат изменение на мярката на подсъдимия и да
1
водят до незаконност на задържането му към настоящия процесуален момент
от развитие на делото.
С обвинителния акт са предявени обвинения срещу 14 лица, като подс.
М. С. е обвинен за престъпление по чл. 321 ал.6 от НК; за престъпление по
чл. 248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. с чл. 26 ал.1вр. с ал.3 от НК;
за престъпление по чл. 248а ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 от НК;
за престъпление по чл. 248а ал.2 от НК и за престъпление по чл. 248а ал.5 вр.
с ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с ал.3 от НК. Следователно е налице формалната
предпоставка за продължаване на действието на прилаганата мярка за
неотклонение - обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд, е за
престъпления от общ характер, за които се предвиждат наказания "лишаване
от свобода".
Съгласно националната практика и тази на ЕСПЧ наличието на
основателни причини да се подозира, че задържаното лице е извършило
престъпление, е задължително условие за законността на запазването на
мярката „задържане под стража“. В това отношение въззивната инстанция се
счита задължена да отбележи, че се солидаризира със становището на
първоинстанционният съд, че към настоящия процесуален етап е налице
нужната доказателствена обезпеченост на предположението за евентуална
съпричастност на подсъдимия към вменената му с обвинителния акт
престъпна деятелност.
Относно двете алтернативни опасности по чл. 63 ал.1 НПК настоящият
състав на въззивния съд прие, че все така съществува реален, а не
хипотетичен, риск от извършване на престъпление. Рискът от бъдещо
противоправно поведение на подсъдимия С. е изводим от броя, спецификата
и характера на разследваната негова вероятна престъпна деятелност.
Обвиненията му визират пет умишлени престъпления от общ характер, като
тези по чл. 248 а ал.5 НК и по чл. 321 ал.6 НК са „тежки“ съгласно легалната
дефиниция на това понятие в чл. 93 т.7 от НК. Не са за пренебрегване
данните за свидетели по делото, намиращи се в зависимости от подсъдимия.
В това отношение са налице индикации, че при изменение на мярката в по-
лека има вероятност подсъдимият да въздейства неправомерно върху
свидетели в процеса. За разлика от предходната инстанция според настоящия
съдебен състав не е налице реален риск от укриване на подсъдимия С.,
доколкото лицето е с установен адрес и самоличност и е трайно свързан
семейно и трудово с местожителството си.
Въззивният съд не споделя защитните доводи в насока прекомерно
продължителен срок на ареста на подсъдимия. Известно е, че за неразумен
срок на ареста може да се претендира, когато мярката не съответства на
фактическата и правна сложност на казуса и при липса на "особено усърдие"
при разглеждането и решаването на производството по същество. В това
отношение наказателно производство, намиращо в съдебната фаза на процеса,
се отличава със сериозна фактическа и правна сложност, при отчитане в тази
2
връзка на значителния брой подсъдими лица / 14/ и обвиненията срещу
същите. Делото насрочва действително интензивно и по същото са извършени
множество процесуални следствени действия, като първоинстанционният съд
не може да бъде упрекнат в неполагане на "особено усърдие" при
разглеждане на производството. В този смисъл освен факта на изтеклия
период от време, липсват останалите обективни предпоставки, за да се
приеме, че към момента е налице неразумен срок за действие на мярката за
неотклонение „ задържане под стража“.
Данните във връзка със здравословно състояние на подсъдимия и
твърденията с жалбата, за не осигуряване на адекватно лечение не могат да се
приемат като нови обстоятелства. В това отношение липсват нови
обстоятелства, като при множеството предходни производства по чл. 270 от
НПК на доводите относно здравословното състояние на подсъдимия е дават
адекватен отговор, че се осигурява лечение на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Настоящият състав на въззивният съд се счита задължен
да добави, че в закона са предвидени непълно адекватни механизми за
полагане на грижи за здравето на задържаните лица. В това отношение
разпоредбите на чл. 250 от ЗИНС повеляват, че когато в лечебните заведения
към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на
необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани
изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, обвиняемите и
подсъдимите се изпращат по в лечебни заведения извън местата за лишаване
от свобода. А необходимостта от изпращане на обвиняем или подсъдим в
лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за
активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център
или от медицинския специалист към ареста. От изисканата медицинска
справка е видно,че са използван механизмите на ЗИНЗС при възникналата
тогава необходимост като се описва хоспитализиране на С. в 5- та МБАЛ –
София за времето 13.02- 19.02.2020г. за лечение и изследвания.
В заключение, при продължаващото наличие на реален риск от
възможно противоправно поведение на подсъдимия и при липса на реални
други основания по смисъла на чл. 56, ал. 3 НПК за изменение на мярката му
за неотклонение, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК,
съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.08.2020г. по НОХД № 4015/2019г.
на СНС - 4 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия М. С. от „задържане под стража“ в
по- лека.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
3
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4