№ 889
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100506374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20071501 от 18.03.2021 г. по гр.д. № 73632/2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ гражданско отделение, 71 състав, са отхвърлени предявените
по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Сдружение „С.
на А.В Б.“, ЕИК *******, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните дължимостта на сумата от 264,22
лева - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.02.2016 г. до м.04.2016 г. до топлоснабден имот – апартамент на пети
надпартерен етаж, находящ се в гр. София, ул. „*******, с аб. № 14040, като
неоснователен за горницата над 51,33 лв. до заявените 264,22 лв., а за сумата
от 51,33 лв. като погасен чрез прихващане до размера на по-малкото със сума
в размер на 523,55 лв. /подлежаща на връщане след извършени корекции от
фирмата за дялово разпределение за периода от 01.10.2015г. до 31.03.2016г. –
разликата между КИ № **********/31.10.2016г. и ДИ № 00100022214, ведно
със законната лихва от 28.08.2018г. до окончателното плащане, сумата от
62,67 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода 31.03.2016 г. – 20.08.2018 г., сумата от 11,10 лева главница за
дялово разпределение за периода от м.02.2016 г. до м.04.2016 г. и сумата от
2,62 лева лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода, с
които суми ответникът неоснователно се е обогатил и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
57100/2018 г. по описа на СРС, 71 състав.
1
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице
подпомагаща страна, конституирано на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба е подадена от ищеца „Т.С.“
ЕАД. Излагат се съображения за неговата неправилност, като се сочи, че
неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответникът не може да
отговаря по иск за неоснователно обогатяване в качеството си на потребител
на топлинна енергия и в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот. Между ответника и ищеца не бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия, поради което същият неоснователно се
обогатил с доставената от дружеството топлинна енергия. Направено е искане
да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден
от ответника Сдружение „С. на А.В Б.“. Оспорват се твърденията и доводите
във въззивната жалба. Сочи се, че исковете били отхвърлени не защото
първоинстанционният съд е приел, че сдружението няма качеството
потребител или клиент на топлинна енергия, нито защото прави извод, че не
може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване, а защото е приел, че
извършените от ищеца едностранни прихващания, които не са били съобщени
на сдружението, не са годни да породят ефект. В производството по делото
въззивникът не бил установил, че паричните задължения, с които е извършил
съдебната компенсация, са били ликвидни.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.59,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Установява се, че Сдружение „С. на А.В Б.“ е собственик на процесния
топлоснабден имот – в тази връзка ищецът е представил нотариален акт за
продажба № 103, т. ІІІ, рег. № 503, дело № 389/1939 г., по описа на нотариус
А.Д., І нотариус при Софийския областен съд. Ответникът е признал с
писмения отговор на исковата молба, че не е в облигационни отношения с
ищеца, като е отказал да сключи договор с него, тъй като твърди, че ищецът
по един код платец № 003694 води четири абонатни номера, а именно 344756,
014038, 014039 и 014040, като първият абонатен номер се отнасял за
ведомствено жилище в ж.к. „О.“, вторият и третият – за апартаменти на
четвъртия етаж в процесната топлоснабдена сграда, а последният – за
2
апартамент на петия етаж, който никога не бил ползван от ответника. Твърди
се, че ищецът не само не се е обеднил, а се е обогатил неоснователно за
сметка на ответника, като се сочи, че за периода 1.10.2015 г. – 31.03.2016 г.
включително ищецът е начислил топлинна енергия със стойност 1365,47 лв., а
действително доставената енергия за периода е 842,03 лв., поради което
ответникът счита, че ищецът дължи връщане на сумата от 259,22 лв., след
като бъде приспадната исковата сума. В тази връзка е заявено и възражение за
прихващане от страна на ответника.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което въззивният съд кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се
установява, че претендираната от ищеца сума, с чиято стойност се твърди, че
ответникът се е обогатил неоснователно, е формирана след извършени от
дружеството ищец прихващания на стари задължения на ответника, за
периоди, които не са включени в предмета на делото, както и за други
абонатни номера, а не за процесния аб. № 014040. Конкретно със сумата,
представляваща разликата между кредитно известие №
**********/31.10.2016 г. и ДИ № **********/31.08.2016 г. от дружеството
ищец са били погасени суми извън процесния период, както и суми за други
абонатни номера на същия платец. В тази връзка първоинстанционният съд е
приел, че извършеното от дружеството ищец прихващане по чл. 104 ЗЗД е
незаконно – същото не било съобщено на потребителя ответник, фактът, че
претендираните суми са формирани въз основа на него не бил заявен в
исковата молба, а извършването му се установявало едва от заключението на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Този извод е
правилен. В исковата молба ищецът не твърди да е извършил прихващане на
суми за връщане със стари задължения на абоната, което да е участвало при
формиране на претендираната сума. Правилен е и изводът, че сумата за
връщане по изравнителната сметка в размер от 523,55 лв. не представлява
същинско вземане на потребителя срещу топлофикационното предприятие.
Доколкото няма плащания от потребителя, т.нар. сума за връщане
представлява стойност, с която следва да се намали задължението му през
определен период.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението
касаят единствено липсата на облигационни отношения между страните,
каквато липса безспорно се установява предвид признанието на ответника в
тази връзка, и наличието на неоснователно обогатяване от страна на
ответника за сметка на ищеца с процесните суми, представляващи стойност
на използвана, но незаплатена топлинна енергия. Не се установява
фактическият състав на неоснователното обогатяване, доколкото ищецът не е
доказал наличието на процесните вземания срещу ответника, който от своя
страна е възразил срещу начина на формиране на сумите и извършените от
ищеца едностранни прихващания и е направил изявление за прихващане с
посочените по-горе суми за връщане. Във въззивната жалба не са изложени
никакви твърдения за неправилност на решението в тази част и не са
оспорени изводите на първоинстанционния съд относно липсата на надлежно
прихващане от страна на ищеца с предходни задължения на ответника, и то за
други абонатни номера, като именно този извод на първоинстанционния съд е
обусловил и преценката му за неоснователност на исковете. На основание чл.
3
269 ГПК по отношение правилността на първоинстанционното решение,
въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба /при
съобразяване и с постановките на тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г.
по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При липса на оплаквания във
връзка с изводите на първоинстанционния съд относно извършените от
дружеството ищец прихващания с вземания срещу ответника за други
абонатни номера и за предходни периоди, които вземания не са предмет на
делото, въззивният съд не следва да излага допълнителни съображения
относно правилността на решението в тази част.
Предвид факта, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния по отношение неоснователността на исковете,
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивното производство се дължат на въззиваемия. Същите са в
размер от 200 лв., съгласно представения в открито съдебно заседание списък
по чл. 80 от ГПК, към който е приложен и договор за правна защита и
съдействие, съдържащ и разписка за платената сума.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20071501 от 18.03.2021 г. по гр.д. №
73632/2018 г. на Софийски районен съд, ІІ гражданско отделение, 71 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, да заплати на Сдружение „С. на А.В Б.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „*******, сумата
в размер от 200 лв., представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“
ЕООД, привлечено от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4