Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград, 15.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 08.06.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 107/ 2020г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Б.Б.Ю. с ЕГН- **********, против ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К № 3215122
на ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от жалбоподателят се изразява недоволството от процесният електронен фиш, с който му е била наложена
горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Не
били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице
условията по процесуалният закон и по чл.189 ал.4 от ЗДвП, и това било така
защото при заснемането на управляваният л.а. е била използвана автоматизирана
мобилна система, но не били спазени правилата за ползването на същата. Иска
отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в
жалбата.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, не се представлява и е депозирано писмено становище по жалбата,
в което същата се приема за неоснователна, а издаденият ел.фиш- за
законосъобразно издаден.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К № 3215122-
Кърджали, и на осн.чл.189 ал.4 вр.182
ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 100 лева,
за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП- за това, че на 15.11.2019г. в 15,36ч. в Община Джебел,
на 3-то класен път № 508, км 6+800м, в посока на движение гр.Джебел- спирка
„Джебел“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В 26“ /40 км.ч/, с МПС- л.а. „****“ с рег.№ ****, е извършено нарушение за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR 1- M 616. В ел.фиш е
посочено, че разрешената скорост е 40 км/ч, установената скорост е била 68 км/ч, а превишението е било с 28 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочено е отчетен толеранс от 3 км/ч.
В
ел.фиш е записано, че автомобилът е собственост на жалбоподателят по настоящото
производство- НО НЕ Е ПРЕДСТАВЕНА стравка за
собственост.
Като доказателство по делото АНО е
приложил 1/ 2 бр.клип с посочени номера от 15.11.2019г.- съдържащ
снимки на; - на път с част от МПС; - и клип с 4 бр. снимки на МПС- в една от
тях якно се вижда рег.номер на автомобила- процесният, в който са отразени и координатите на
местоположението АТСС и посоката на движение, като измерената скорост е 71 км/ч., при ограничение от 40км/ч., и превишение на скоростта с 31 км/ час, и е прието като ст-ст
на наказуемата скорост 68 км/час, като наказуемо превишение на скоростта е от 28 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият толеранс
от минус 3 км/ч. Към този клип е
приложена и снимка на географска карта за месторазположението на самото АТСС. В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с
координати. Посочен е
също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения
номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.
По делото е представено протокол на РУ- Джебел към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното
техническо средство /упоменато по-горе/ на 15.11.2019г.
за времето от 15,10 до 16,10 часа е било разположено на територията на
Община Джебел, на 3-то класен път № 508, км 6+800м, в посока на движение
гр.Джебел- спирка „Джебел“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак /40 км.ч/, като разстоянието от
автоматизираното техн.средство /мобилно/ до пътният
знак е възлизало на 200 метра. От този протокол е видно, че за това време са
били направени 7 клипа /с нарушения/ с описаните номера, в това число и процесният, упоменат по-горе в клип. В Протокол № 4-18-19 и Протокол за използване
на АТСС/, приложени по делото, е
записано, че използваната по време на установяване на процесното
нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е
преминало проверка и е било годно за експлоатация /но не е посочено до кога/.
По делото съдът е дал указания за
прилагане като доказателство на цялата преписка по издаването на електронният
фиш, в т.ч.и справка за собственост на МПС, но въпреки дадените указания няма представена Справка от „Автоматизираната
информационна система“ на КАТ за собствеността на МПС, предмет на ел.фиш. Не са представени доказателства и за
въведено ограничение на движението в споменатият пътен участък.
При така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът
съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването, като се приема, че
същата е подадена в срок- поради неангажиране на доказателства от страна на АНО
за датата на връчването. Жалбата, разгледана по същество, се явява основателна.
Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и
това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че и няма законово изискване да се посочва конкретно
кой е неговия издател, а така също и по какъв
ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата
на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да
се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане
не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден
образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което
е установено нарушението, което е задължителен реквизит
на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно
с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване
на нарушението. От приложените веществени
доказателствени средства също се установява
точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение,
а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити
на акта.
При така посоченото място– на територията на посочената Община, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да
се произнесе по спора.
В същото време
следва да се съдът намира, че самото нарушение не е описано по начин, което да
позволи на жалбоподателят да разбере в какво точно се изразява същото, поради
обстоятелството, че самият обжалван ел.фиш се съдържа твърдения за наличие на
въведено ограничение на скоростта на движението с съответен пътен знак, а не са
представени доказателства за наличие на такъв знак.
На следващо
място няма категорично доказателства за авторството на административното
деяние, т.к. не са представени доказателства за собствеността на посоченото в
ел.фиш МПС.
С други думи
казано, в ел.фиш е записано, че в този пътен участък е действащо ограничение на
скоростта е 40 км/ч, като не е посочено как и по какъв начин е въведено същото-
липсват доказателства в тази насока. А трябва да има сигнализиране по някакъв
начин съгласно изискването на чл.21 ал.2 ЗДвП, където е посочено, че при различни
стойности на движение на МПС от категориите, посочени в чл.21 ал.1 от ЗДвП места
/населени и извъннеселени/ следва да се сигнализира с
пътен знак /и да са ангажирани доказателства за това- напр. видеоклип от същата
дата и част с снимки на пътният знак, или пък писмени доказателства от
съответната институция, въвела това
ограничение на скоростта извън населеното място/.
Сичер, от събраните по делото
доказателства не се установява безспорно, до степен на несъмненост,
жалбоподателят да е осъществил състав на нарушение по чл.21
ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за
водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да
превишават въведената скорост в определените участъци, и в извъннаселените
места е 90км/ч. Не са приложени и
доказателства, които да водят до извода, че автомобилът е собственост именно на
жалбоподателят.
Всичко това е
достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ- като посочването на съществени елементи
от нарушението /описани по-горе/ е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателят по настоящото производство.
Съобразно и
това съдът намира, че обжалваният ел.фиш е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
По делото не са
направени искания за присъждане на направените по делото разноски, поради и
което съдът не са произнася за такива.
Воден от горното
и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 3215122 на
ОДМВР- Кърджали, с който на Б.Б.Ю. с ЕГН- **********, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: