Решение по дело №4503/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	208
Дата:	10 март 2022 г. (в сила от 26 март 2022 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20212120204503
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Бургас, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К. Владимирова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120204503 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Д. П. с ЕГН: **********, роден на 20.05.1983 г. в
гр. Бургас, българин, българско гражданство, женен, неосъждан, средно образование,
адрес: ***, ЗА ВИНОВЕН в това, че:
на 30.06.2019 г. в гр. Бургас, на бул. ***, на около 50 м. преди светофара на
кръстовището с ул. ***, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка ***, с peг. № ***, нарушавайки правилата за движение, визирани в
ЗДвП, а именно:
чл. 20 , ал. 2 , изречение II-ро ЗДвП: „.. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“
чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора“
допуснал пътно транспортно произшествие с пешеходката Т. ИВ. Б., родена на
*** като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура в дисталната част на дясна лъчева кост и стилоидния процесус /шиловидния
1

израстък/ на дясна лакътна кост, като травмата е довела до трайно затрудняване на
движението на десен горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 НК, вр. с чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 ( хиляда) лева.
НЕ НАЛАГА на П. Д. П. с ЕГН: ********** кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК П. Д. П. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сторените в досъдебната фаза разноски в размер
на 622,20 лв. /шестстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки/, а по сметка на
РС-Бургас за заплати сумата от 520 лв. /петстотин и двадесет/ лева, представляваща
сторени в съдебното производство разноски, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК
да заплати по сметка на Районен съд Бургас и сумата от 5,00 (пет) лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се
пристъпи към издаването на такъв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано
от днес пред БОС.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: Д.М.
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 208/10.03.2022 г. по НOХД № 4503/2021 г. по
описа на БРС

Съдебното производство по НOХД № 4503/2021 г. по описа на БРС е
образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с
който подсъдимият П. Д. П. е предаден на съд за това, че:
На 30.06.2019 г. в гр. Бургас, на бул. „Захари Стоянов“, на около 50 м.
преди светофара на кръстовището с ул. „Въстаническа“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“,
с peг. № ***, нарушавайки правилата за движение, визирани в ЗДвП, а
именно:
чл. 20 , ал. 2 , изречение II-ро ЗДвП:.. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението
чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора,
допуснал пътно транспортно произшествие с пешеходката Т. ИВ. Б.,
родена на *** като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура в дисталната част на дясна лъчева кост и
стилоидния процесус /шиловидния израстък/ на дясна лакътна кост, като
травмата е довела до трайно затрудняване на движението на десен горен
крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В проведеното на 02.12.2021 г. разпоредително заседание съдебният
състав е констатирал, че неправилно РП-Бургас е внесла обвинителен акт
срещу подсъдимия, въпреки че са налице предпоставките за разглеждане на
делото по реда на Глава 28 НПК, поради което и с оглед предоставената от
закона възможност – съдът е преминал в производство по реда на Глава 28
НПК, отказвайки да конституира соченото за пострадало лице като частен
обвинител. Определението на съда е било обжалвано пред въззивния съд, като
с Определение № 32/11.01.2022 г. по ВЧНД № 5/2022 г. ОС-Бургас е
потвърдил акта на първоинстанционния съд и също е указал делото да се
разгледа по реда на Глава 28 НПК. Именно ръководейки се от
специалните правила на тази глава първоинстанционният съд е разгледал
делото и е постановил своя краен съдебен акт (в случая решение, а не
присъда, доколкото именно с решение съдът се произнася в производството
по Глава 28 НПК). Възползвайки се от възможността по чл. чл. 378, ал. 2 НПК
страните изразиха съгласието си да не се провежда непосредствен разпит на
всички свидетели и вещото лице М., а при постановяване на съдебния акт да
се ценят показанията и заключението, обективирани в съответните протоколи
за разпит и експертиза, проведени в хода на досъдебното производство.
1

Непосредствено от съда бяха събрани доказателства посредством изслушване
на вещото лице Е., както и назначаване на допълнителна АвтЕ на вещото лице
Т..
Съдът изрично разясни на пострадалата и възможността по чл. 343, ал.
2, т. 2 НК, а именно да поиска наказателното производство спрямо
обвиняемия да се прекрати, като тя не се възползва от тази възможност.
Обвиняемият се явява в съдебно заседание, като дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Заявява, че в действителност е допуснал ПТП с
пострадалата, но посочва, че основната вината за инцидента има
пешеходката.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на
делото, РП-Бургас не изпраща представител, възползвайки се от
възможността по чл. 378, ал. 1 НПК.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. С.К. – БАК изразява
позиция за недоказаност на обвинението от субективна страна, базирайки се
на поведението на пешеходката, поради което и пледира за признаване на
подзащитния му за невиновен. Под евентуалност и в случай, че съдът не
сподели неговата теза, защитникът счита, че при определяне на наказанието
следва да се вземат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства,
както и съпричиняването от страна на пострадалата, поради което и на П.
следва да се определи минимално административно наказание, без „Лишаване
от право“.
Обвиняемият П. заявява, че се придържа към заявеното от неговия
защитник, като в представената от съда възможност за последна дума моли
съда да не му налага наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
Бургаският районен съд, като съобрази становището на страните и
прецени събраните в наказателното производство доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, намира следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият П. Д. П. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас.
Той е българин, с българско гражданство, женен, със средно образование и
адрес: гр. Бургас, * Към 30.06.2019 г. , както и към настоящия момент, П. е
бил правоспособен водач категория „Д+Е” и работи като шофьор на автобус.
Бил е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП.
Обвиняемият е неосъждан. Той е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК с Решение по НАХД № 3314/2010 г. на РС-Бургас, в сила от
23.12.2010 г., като глобата е била заплатена изцяло на 03.05.2017 г.
На 30.06.2019 г., около 11:30 ч., обвиняемият П. Д. П. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с
2

peг. № *** по път, отворен за обществено ползване - бул. „Захари Стоянов“ в
гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“. Обвиняемият бил сам в превозното
средство. Пътят се състоял от две пътни платна, по едно във всяка посока,
разделени с непрекъсната линия. Всяко пътно платно се състояло от две
пътни ленти. Автомобилът на обвиняемия се движил в лявата лента в посока
на движение към центъра на гр. Бургас. Времето било сухо, ясно, с добра
видимост. Движението било регулирано с пътни знаци, хоризонтална пътна
маркировка, а на кръстовището със светофари. Пътната настилка била
асфалтобетон, без неравности, суха. Лекият автомобил се движел по лявата
пътна лента. По нея се движела колона от пет автомобили. Процесният
автомобил бил последен в колоната. Автомобилите приближили
кръстовището. Светофарите на кръстовището превключили на червен сигнал
и автомобилите започнали да намаляват скоростта. Скоростта на автомобила
на П. в този момент била около 10,80 км/ч.
На около 50 метра преди кръстовището на десния тротоар престоявала
пешеходката Т.Б.. Намерението й било да пресече пътното платно на това
място. На другата страна на улицата се намирал дома й. Тя е решила да не
ползва пешеходната пътека на кръстовището, за да спести пътя си. На това
място не било разрешено на пешеходците да се движат по платното за
движение, което било известно на пешеходката, но въпреки това тя решила да
пресече именно там. Пешеходката престояла около 5 секунди на тротоара и
наблюдавала автомобилното движение. Автомобилният трафик по бул.
„Захари Стоянов” бил интензивен и в двете посоки. Пешеходката стъпила на
пътното платно, когато по втората лента преминавал четвъртия в колоната
автомобил, като решила да премине между него и петият автомобил (този на
обвиняемия). Разстоянието до този автомобил в този момент е било 9 метра,
като П. имал обективна възможност да забележи пешеходката, но не го
направил, защото отклонил краткотрайно вниманието. Пешеходката също не
възприела автомобила, движила се уверена в безопасността си, без да се
оглежда. В момент преминавал автомобила на П., който вече започнал да
намалява скоростта си, заради червения светофар. Тези действия той
предприел, когато бил на 3,6 м от мястото на удара, а пешеходката е била на
1,7 от това място. Опасната зона за спиране на автомобила била 4,2 м. Пред
пешеходката преминала предната част на автомобила до челното стъкло, но
пешеходката не спряла. Тя продължила да се движи. Траекториите на
движение на автомобила и пешеходката се пресекли на разстояние 0,85 м. в
ляво от прекъснатата разделителна линия между първата и втора пътни ленти.
Ударът бил между дясната странична част на автомобила в зоната на предната
дясна колонка на челното стъкло и тялото на пешеходката обърнато с лице
към автомобила. С дясната длан пешеходката се подпряла на предния капак
на автомобила. Тялото й се завъртяло по посока на часовниковата стрелка и
паднало на терена в дясно от автомобила. Едва като чул удара подсъдимият
разбрал, че е възникнал инцидент и спрял окончателно автомобила. В този
момент пострадалата се изправила и започнала разговор с П. през отворения
3

прозорец на предната дясна врата, след което си тръгнала, без да изчака
идването на КАТ.
П. сигнализирал контролните органи и на място пристигнал екип на
полицията, който не констатирал пешеходката и поради това не предприел
други действия.
Вследствие на удара пешеходката изпитвала болки, но не потърсила
веднага медицинска помощ. Едва в последствие тя посетила лекар, като се
установило, че има фрактура в дисталната част на дясна лъчева кости и
стилоидния процесус (шиловидния израстък) на дясна лакътна кост, като
травмата е довела до трайно затрудняване на движението на десен горен
крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес
По повод случилото в Четвърто РУ МВР-Бургас се било образувано
настоящето досъдебно производство, в хода на което били разпитани
свидетели и били приобщени СТЕ и СМЕ, а П. бил привлечен като обвиняем.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на производството доказателствен материал, част от който приобщен и
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: *
(л. 37 от ДП); * (л. 38 от ДП); частично от показанията на Т.Б. (л. 39-40 и л.
121 от ДП) и частично от обясненията на обвиняемия П.П. (л. 74 гръб от
съдебното производство).
От писмените доказателства: справка съдимост (л. 27 от съдебното
производство); писмо от ТД на НАП (л. 18 от съдебното производство);
справка за нарушител/водач (л. 35-40 от съдебното производство);
амбулаторен лист (л. 31 от ДП) и медицински документи (л. 71-96 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 42-48 от ДП).
От експертизите: частично от съдебно авто-техническа експертиза (л.
49-61 от ДП), включително и от отговорите на вещото лице Е. при разпита й
от съда (л. 50 гръб – 51 от съдебното производство); от повторната съдебно
авто-техническа експертиза (л. 58-71 от съдебното производство),
включително и от отговорите на вещото лице Т. при разпита му от съда (л. 74
гръб от съдебното производство) и от съдебно медицинската експертиза (л.
65-68 от ДП).
От веществените доказателствени средства: три броя дискове,
съдържащи записи от видеокамери, приложени на л. 34 от ДП.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на
4

основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като
достигна до следните изводи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители * и
*, като ги намира за логични, последователни и правдиви. Двамата описват
поведението си във връзка с получения сигнал, както и констатираните от тях
обстоятелства, като заявеното кореспондира с останалия доказателствен
материал, поради което и съдът няма причина да не им се довери.
Съдът кредитира в преимуществената им част показанията на
пострадалата Б., като също ги намира за логични и последователни. Съдът не
кредитира единствено заявеното от тази свидетелка, досежно това, че след
инцидента обвиняемият е потеглил с автомобила си. В действителност, видно
и от приобщените видеозаписи – пострадалата е тази, която напуска
местопроизшествието, докато П. остава на място до идване на екип на КАТ.
Поради това съдът не дава вяра на изложеното от нея в обсъдената част. По
отношение на показанията й в останалата им част – съдът не намира причина
да не ги кредитира, поради което ги взима предвид при формиране на
вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира в основната им част и обясненията на обвиняемия П.,
който потвърждава, че на процесната дата действително е допуснал ПТП с
пострадалата на посоченото място. Съдът не взима под внимание само
изложеното от него, че е забелязал пешеходката, но е преценил, че тя ще спре
и поради това не е преустановил движението си. Видно от приложените
видеозаписи – обвиняемият не демонстрира никакво поведение, което да води
до извод, че е забелязал пострадалата, поради което и в тази им част
обясненията се оценят от съда като опит за изграждане на защитна позиция.
Съдът кредитира приложената по делото СМЕ, като я намира за
правилна, задълбочена и научнообоснована.
Настоящият състав кредитира и двете АвтЕ, които достигат до един и
същи крайни изводи относно механизма на настъпване на ПТП. Все пак
приоритет съдът отдава на повторната АвтЕ, поради обстоятелството, че
вещото лице по нея е изследвало задълбочено приложените видеозаписи, за
разлика от в.л. Е., която е градила заключението си на база другите
материали, поради което и логично заключението на в.л. Т. е по-пълно и по-
точно.
Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства и доказателствени
средства, доколкото същите са достоверни и изготвени по реда на НПК (за
доказателствените средства), като напълно кореспондират с останалата
доказателствена маса.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или
неговия защитник, които не оспорват фактическите констатации, изложени в
обвинителния акт, а излагат доводи за несъставомерност от субективна страна
и за наличие на съпричиняване, поради което и настоящият състав намира за
5

излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

На база на така установените факти, настоящият състав счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
правилата за движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от
водачите на МПС.
В конкретния случай от обективна страна безспорно на
инкриминираната дата и място обвиняемият е управлявал МПС. Съдът счита,
че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник” -
представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка
съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС №
1/1983 г., според които понятието „управление”, включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с peг. № ***, който обвиняемият
е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на
Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за
придвижване и не е релсово превозно средство.
Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС-то
обвиняемият е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в
следствие, на което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат.
Съгласно чл. 20 , ал. 2 , изречение II-ро ЗДвП: „.. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“, а съгласно чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора“.
В конкретния случай, видно и от заключението на повторната САвтЕ –
водачът е имал обективна възможност да възприеме стоящата на тротоара
възрастна жена (около 73 годишна към дата на инцидента), която се е
оглеждала с намерение да пресече пътното платно (макар и там да няма
пешеходна пътека)– т.е. същият е следвало да предположи, че най-вероятно
ще последва опасност за движението - пресичане от страна на пешеходката,
която на всичко отгоре е била и в напреднала възраст (допълнително
обвиняемият е следвало да предположи, че вероятно с оглед възрастта й
същата е с намалена подвижност, слух, зрение и т.н., поради което и е
6

напълно възможно да не успее да възприеме навреме лекия автомобил), и да
избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре, ако тази
опасност се реализира. Неизпълнението на това му задължение е в причинно-
следствена връзка с настъпилия резултат, поради което правилно и нормата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е била посочена от БРП като нарушена.
Тук е мястото да се подчертае, че практиката на ВС и ВКС (примерно
Решение № 1432/23.12.1974г. по н.д. № 1233/74г. на III н.о.) неотклонно
приема, че водачите на МПС са длъжни да предприемат незабавни мерки за
безопасното движение от момента на възникване на опасност за движението.
Този момент се преценява фактически от водача, но той всякога представлява
един обективен елемент от конкретната пътна обстановка, който трябва да
бъде възприет и на който трябва незабавно да се реагира с намаляване на
скоростта или спиране на ППС-то. Както се приема в Решение № 819/
19.08.1980 г. по н.д. № 722/80г. на III н.о. пък – в един случай опасността от
движение на пешеходец възниква, когато той се намира още на тротоара,
банкета или тревната площ, а в други, когато той навлезе в платното с
първата си крачка, или в някой по-късен момент. Според настоящия състав, в
конкретния случай, оценявайки всички изброено по-горе компоненти –
възрастната пешеходка е следвало да се окачестви като „опасност” още от
момента на оглеждането й на тротоара с всички произтичащи от това
задължения за водача, включително и избор на скорост, която да му позволи
да спре при нужда. Не случайно нормата на чл. 116 ЗДвП предписва, че
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите
хора.
В конкретния случай водачът не е възприел пешеходката, поради което
и не я е преценил, като опасност, но реално е имал обективната възможност и
задължение да го стори. Към момента на възникване на опасността
автомобилът на П. е отстоял на разстояние по-голямо от опасната зона за
спиране, поради което и ако той беше възприел опасността – е разполагал с
обективната възможност да спре, преди реализирането й – т.е. ПТП-то е било
предотвратимо. Причината за невъзприемане на опасността е изцяло
субективна и се дължи на моментното разсейване на водача, което обаче не е
извинително, поради което и възраженията за липса на съставомерност от
субективна страна – не се възприемат от настоящия състав.
На последно място от обективна страна, съдът счита, че е налице и
последното съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на
горепосочените нарушения да е настъпила „средна телесна повреда”.
Безспорно всички изброени нарушения са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото съприкосновение между лекия автомобил и
пешеходката, което съприкосновение от своя страна е причина за травмите.
Съгласно задължителните указания на ВС в ППВС 3/1979 г. въпросните
7

травми са реализирали медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движението на крайник” по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, доколкото
са довели до невъзможност крайникът да осъществява нормалната си
функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за 2-3 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес), т.е. – налице е „средна телесна повреда” по
смисъла на НК.
От субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от
двете форми на непредпазливостта – небрежност (несъзнавана
непредпазливост), доколкото обв. П. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
частност обв. П. не е възприел опасността и това е довело до неправилното му
поведение, но от конкретиката на обстоятелствата (ясно време, добра
видимост, дългогодишен шофьорски стаж и др.) е бил длъжен да възприеме
пешеходката, да я оцени като опасност и да предприеме всички
законововменени му и обективно възможни действия, за да я избегне.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1
НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години
или пробация. В същото време по отношение на обвиняемия П. са налице
законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
пет години, когато е непредпазливо;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият Георгиев е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК. Относно това обстоятелство съдът вече е изложил мотиви в
определението си от разпоредителното заседание, където е пристъпил
към разглеждане на делото по реда на Глава 28 НПК, поради което и е не
намира за нужно пак да ги преповтаря.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена
тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, нито са налице
множество престъпления;
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Съдът следва да отбележи, че безспорно в следствие на инцидента
8

пострадалата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение. Доколкото обаче въпросните имуществени вреди не са съставомерни
(не са част от състава на престъплението), то и съгласно т. 3 от
Тълкувателно Решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС не са пречка за
прилагането на диференцираната процедура по Глава 28 от НПК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че същият е оказал пълно съдействие на разследващите, останал
е на място и още от първия момент е разказал правдиво какво се е случило. На следващо
място обв. П. изразява съжаление за постъпката си. Всичко това кара съдът да приеме, че
обвиняемият е лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето деяние е
инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното. Не следва да се
пренебрегва обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко укоримата форма на
непредпазливост – небрежност, както и че до голяма степен самата пострадалата е
допринесла за настъпване на ПТП-то, като е предприела пресичане на неразрешено място,
въпреки че в близост е имало пешеходна пътека и също не е възприела автомобила на
обвиняемия, въпреки че е имала възможност да го направи. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се констатират от съда, с изключение на налаганите в миналото наказания
на П. за нарушения по ЗДвП, които обаче в конкретния случай не са с голяма относителна
тежест. Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на подсъдимия, съдът
счита, че спрямо обв. П. следва да се наложи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а
именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343, ал.1, б. „б" предл. второ,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК – когато признае
обвиняемия/подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и
наказание „Лишаване от право”. Такава възможност е предвидена и в разпоредбата на чл.
78а, ал.4 НК, която предписва, че дори когато освобождава дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, съдът може да му наложи и
административно наказание „Лишаване от право”. Съдът счита, че в случая целите на
наказанието могат да се постигнат и без на обвиняемия да се налага наказание „Лишаване от
право“. Както е прието в мотивите на Решение №169/03.04.2009 г. по дело № 88/2009 г. на
ВКС, НК, II н.о. налагането на въпросното наказание е въпрос на преценка, в
компетентностите на решаващия съд. В конкретния случай с оглед множеството
смекчаващи отговорността обстоятелства; факта, че се касае за резултат, настъпил до голяма
степен по вина на пешеходката, както и поведението на водача след инцидента –
сигнализиране на контролните органи и оказване на пълно съдействие, както и факта, че
обвиняемият е баща на две малки деца и ги издържа именно работейки като шофьор, съдът
намира, че не следва да налага на подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”.

9

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в
размер на 622,20 лв., представляваща заплатени в хода на досъдебното производство
възнаграждения на вещи лица, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги
заплати в полза на ОДМВР-гр.Бургас. В хода на съдебното производство има сторени
разноски в размер на 520,00 лева, отново за възнаграждения на вещите лица, които
обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бургас. Същият следва да
бъде осъден и да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 5 лева - държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването му.

По веществените доказателства:

По делото няма приложение веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10