Р Е Ш
Е Н И Е
№_______
гр.Добрич,
05 април
2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№4659 по описа на ДРС за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С.Р.С., ЕГН **********
*** срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.„Трети март” №59 иск за отмяна на дисциплинално наказание „забележка”, наложено му със заповед
№4943#2
от 31.10.2018г.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът С. работи по трудов договор във
„Водоснабдяване и канализация Добрич" АД на длъжност инспектор услуги. На
31.10.2018г. работодателят е издал заповед № 4943#2, като е наказал С. със
,„забележка". Заповедта е връчена на лицето на 1.11.2018г. Наложеното
наказание е незаконно. От съставената заповед не е ясно какво е нарушението на С.
и кога е извършено. В заповедта е цитирана докладна записка вх. № ВиК-4863 от 08.10.2018г. Тази
докладна записка не е връчена за запознаване на ищеца. Той няма представа на
кого и какви нареждания е давал, за какви водомери става въпрос. С.С. от дълги
години работи във „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД именно поради
причина, че спазва трудовата дисциплина и е добър професионалист. Същият не е
извършил нарушението, което му се вменява.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се
становище за неоснователност на предявения иск.
Излагат се съображения, че с оглед разпоредбата на чл.186 КТ, основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност е всяко виновно неизпълнение на
трудовите задължения, като нарушителят се наказва с предвидените в КТ
дисциплинарни наказания независимо от имуществената,
административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава
отговорност се предвижда. В разпоредбата на чл.187 КТ са изброени примерно
видове нарушения на трудовата дисциплина в това число и неизпълнение на
възложената работа. В конкретния случай доколкото с исковата молба се оспорва
законността на извършеното наказание по съображения за допуснати нарушения на
процесуални правила по издаването на същата и по точно относно спазване
разпоредбата на чл.193 КТ при издаването и по съображения за материалноправна
незаконосъбразност на същата се твърди, че работодателят е слазил всички
законови изисквания преди да наложи дсциплинарното наказание. Заповедта е
издадена от субекта на дисциплинарна власт -по смисъла на чл.192, ал.1 КТ, като
при издаването на атакуваната заповед за дисциплинарно наказание е спазено
законовото изискване преди налагане на дисциплинарното уволнение т.е. преди
връчване на посочената заповед да са взети обяснення от ищеца, като при това е
необходимо да бъде установено, че са дадени обяснения от ищеца пред субекта на
дисициплинарна власт, че обясненията са дадени по повод решаване на въпроса за
дисциплинарното наказание т.е. във връзка с изясняване на обстоятелствата
извършено ли е конкретното нарушение на трудовата дисциплина, за което е
наложено дисциплинарното наказание, да предхождат налагането на дисциплинарното
наказание т.е да са дадени преди връчването на заповедта за наказание. В тази
връзка не предоставени доказателства за твърдяното от ищеца, че не е запознат с
докладната записка, както и незнанието му на кого какви нареждания е давал.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание с правно
основание чл.357, ал.1 в.вр. чл.188, т.1 КТ.
На основание чл.154 ГПК, при оспорване на наложеното дисциплинарно
наказание в тежест на ищеца е да установи, че е работил по
трудово правоотношение в
ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно
наказание “забележка”. Съответно в
тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е
законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на
работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че
ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта
на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
спазена /включително изпълнението на
задължението си да поиска обяснения, писмени или устни, за конкретното деяние,
за което смята да наложи дисциплинарно наказание, да събере и оцени
доказателствата във връзка с тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя/ и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове.
Страните не спорят, че между тях съществува трудово
правоотношение, като ищецът заема длъжността „Инспектор услуги” в ответното
дружество.
Със заповед №4943#2 от 31.10.2018г.
на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД на ищеца
С.С. е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.188, т.1 и
чл.187, т.1 от КТ за „превишаване на основни служебни правомощия“.
Представена е
по делото докладна записка с вх.№ВиК-4863/08.10.2018г., изготвена от Р.Г. –
началник-отдел „Приходи“, адресирана до изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД. В
същата се сочи, че ищецът „нарежда да се сменят водомери“.
С писмено искане изх.№ВиК-4943/10.10.2018г.
изпълнителният директор на ответното дружество е изискал писмени обяснения ищеца С.С. за следното: „В качеството си на
какъв нареждате да се сменят водомери?“.
С вх.рег.№ВиК-4943-1/22.10.2018г. ищецът С.С. е дал
писмени обяснения.
Ответникът е ангажирал по делото и гласни
доказателства с показанията на св.Р.Г. – служител в ответното дружество и
съставител на горепосочената докладна записка. Свидетелят излага, че заема
длъжността „Началник отдел Приходи“. Докладната записка съставил след като
получил информация за извършеното от ищеца от изпълнителния директор на ответното
дружество инж.Тодор Гигински. Всички данни които бил получил от изпълнителния
директор били отразени в доклада – наредено било от ищеца на „някой
водомайстор“. Свидетелят излага, че
инспектор услуги не е задължен да подменя водомери, но някои от служителите го
правят доброволно, в зависимост от уговорката, която имат с водомайсторите.
Преди да разгледа спора с оглед разпоредбата на чл.
193, ал. 1 от КТ и по същество, съдът следва да изясни спазването на императивната
разпоредба на чл.195 от КТ. Съгласно нормата на чл.195, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който
и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на
работника или служителя, а от друга страна, прави невъзможна проверката на
законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът.
Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно
определен предмета на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за
наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 от КТ на заповедта за
дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно
от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му,
както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно
спазване на предвидените в закона защитни норми /вж. в т. см. и решениe
№1506/10.12.1999г. на ВКС по гр. д. № 408/1999г., III г. о./. Мотивирането на
заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на чл.
193, ал. 1 от КТ – преди налагането на наказанието работодателят да изслуша
работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, така и към
предвидените в чл. 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните
наказания.
В атакуваната заповед не е
посочено мястото на извършване на
нарушението и последното не е
уточнено с
индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци от обективна и
субективна страна. Работодателят
не е изложил ясно фактическите обстоятелства, аргументирали за него извода, че
е налице нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано от него като
„превишаване на основни служебни правомощия – издаване на заповед за смяна на
водомери, без на служителя да са вменени такива качества ”. В атакуваната
заповед не е конкретизирано кога ищецът е издал заповед за смяна на водомери и
към кои служители/ работници е адресирана същата. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неспазването й е
достатъчно основание за незаконността на наложеното наказание.
Съгласно задължителната практика на ВКС по
приложението на чл.195, ал.1 от КТ, обосновката на работодателя за конкретни
факти, поради които е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, може да бъде формулирана и в друг документ, към който заповедта
препраща, щом то е станал достояние на служителя. В случая обаче и в докладната
записка, визирана в оспорената заповед не се съдържат данни за извършеното
нарушение, съгласно изискването на чл.195, ал.1 от КТ, а отделно от това не се
доказва ищецът да е запознат с докладната записка.
Посочената
в титулната част на заповедта правна квалификация на нарушението на трудовата
дисциплина – чл.187, т.1 от КТ /“ закъснение,
преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на
работното време”/, не съответства на
посоченото фактическо основание. Това несъответствие обаче не опорочава
наложеното наказение. От значение за неговата законосъобразност е излагането на
фактическото основание съобразно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ и в
сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ. В
настоящия случай обаче, както бе посочено по-горе, фактическото основание на наложеното
наказание не е изложено съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Следователно,
атакуваната в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно
наказание не отговаря на изискванията за мотивиране на същата. След като
работодателят е допуснал нарушения на
императивна правна норма - чл.195 ГПК, съдът следва на това формално основание да признае
незаконността на оспорваната заповед и да отмени наложеното с нея
дисциплинарно наказание.
Следва
единствено за пълнота на мотивите да бъде
отбелязано, че ответникът не ангажира в настоящото производство доказателства,
от които да се установи извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина.
С
оглед изхода на спора на ищеца се следват сторените по делото разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
настоящия състав намира за основателно. На основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая е 200 лв. Съдът
намира, че платеното адвокатско възнаграждение от
ищеца /600
лв./ следва
да бъде намалено до сумата от 400 лв., като
прекомерно, тъй като не отговаря на правната и фактическа сложност на делото.
Правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в
спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения. В случая, нито
въведените в спора факти, нито подлежащите на разрешаване правни въпроси
разкриват правна и фактическа сложност на производството.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на С.Р.С.,
ЕГН ********** *** със заповед №4943#2 от 31.10.2018г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.„Трети март” №59, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.„Трети март” №59 да заплати на С.Р.С., ЕГН **********
*** сторените по делото
разноски в размер на 400 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: