№ 3622
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205957 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
ЕТ., ж.к. „***“, представлявано от управителя ИВ. Д. ИВ., чрез адв. С. С., срещу
наказателно постановление № 42-0000683/11.03.2022 г., издадено от Директора на РД „АА”
гр. София за нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари. За същото на основание чл. 104а
ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
В жалбата се твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Като такива са посочени неправилно определяне на
датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелството, че лицето, в
присъствието на което е съставен АУАН, респективно на което е вречено наказателното
постановление, не разполага с представителна власт по отношение на дружеството досежно
тези действия. Обръща се внимание и че наименованието на твърдения да е нарушен
нормативен акт не е посочено в АУАН и НП, при което за дружеството не става ясно кой
именно е той. По изложените съображения се прави искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 19.09.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Директорът на РД „АА“ гр. София не се явява и не изпраща представител. „***“
ЕООД се представлява от адв. С., който в дадения ход по същество пледира атакуваното НП
да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата. Претендира присъждане в полза
на доверителя му на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по
1
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
„***“ ЕООД притежава лиценз № 22907, издаден на 27.01.2021 г. и валиден до
26.01.2031 г., за извършване на товарни превози в Общността.
На 03.02.2022 г. около 16:00 ч. в административната сграда на РД „АА“ гр. София,
находяща се на ул. „Витиня“ № 1, се явил упълномощен представител на „***“ ЕООД -
Б.Р.Б., който желаел да заяви от името на дружеството съответна административна услуга.
Същата обаче му била отказана, и бил препратен към свидетелите Д. Б. и И. С., инспектори
при РД „АА“ гр. София, които извършили служебна проверка и констатирали, че в срок до
18.01.2022 г. дружеството не било подало заявление за промени в обстоятелствата,
настъпили на 17.12.2021 г., и именно промяна на управителя - от М.Н.Н. на ИВ. Д. ИВ.. При
това в присъствието на упълномощения представител свид. Б. съставил срещу дружеството
АУАН № 317320/03.02.2022 г. за нарушение по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2022 г.
на МТС / Наредба № 11 от 31.10.2022 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари/. АУАН бил предявен и връчен на упълномощеното лице.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2022 г. на МТС, било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 104а ЗАвтПр Директорът
на РД „АА“ гр. София наложил на „***“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1 000
/хиляда/ лв. Наказателното постановление било връчено на пълномощника на 12.04.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Д. Б. и И. С., и писмени - пълномощно; справка
от ИС на отдел „Лицензи“ при ИА „АА“; извлечение от ТР; заповед № РД-08-30/24.02.2020
г.; заповед № 589/31.01.2020 г.
Съдебният състав кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни,
достоверни и вярно отразяващи възприятията им относно извършената проверка.
Въз основа справката-извлечение от информационната система на отдел „Лицензи“ при
ИА „АА“ е видно, че като компетентно лице по отношение на „***“ ЕООД е вписана С.П.Д.,
а от извлечението от ТР се установява, че на 17.12.2021 в 11:05:12 ч. е извършена промяна
на подлежащите на вписване обстоятелства, като М.Н.Н. е заличена като управител на
дружеството, а на нейно място е вписан ИВ. Д. ИВ..
От приложеното като доказателство пълномощно на Б.Р.Б. е видно, че е упълномощен
да представлява „***“ ООД пред ИА „АА“ с правомощията от името и за сметка на
дружеството да извършва всички фактически и правни действия на управление и
представителство, включително да подава и получава документи в ИА „АА“, които са
необходими за осъществяване търговската дейност и защита правните и търговски интереси
на дружеството, без ограничение в предмета им.
Материалната компетентност на административнонаказващия орган се изяснява от
представените заповеди, а компетентността на свид. Б. по съставяне на АУАН следва по
силата на закона, предвид качеството му на длъжностно лице - контролен орган по смисъла
на чл. 91 вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвтПр.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН, и отговарят на законоустановените изисквания относно съдържание и
форма съгласно чл. 42 и 57, ал. 1 ЗАНН. Противно на оплакванията в жалбата, датата на
твърдяното да е извършено нарушение е правилно посочена - 18.01.2022 г., доколкото
изпълнителното му деяние по дефиниция се изразява в бездействие в рамките на
2
законоустановения тридесетдневен срок, в случая считано от 17.12.2021 г. Следователно,
съгласно правилата за изчисляване на сроковете, регламентирани в разпоредбата на чл. 183
НПК, която е субсидиарно приложима, срокът е започнал да тече от 18.12.2021 г., и е
следвало да изтича на 16.01.2022 г. Последният обаче е неприсъствен ден - неделя, поради
което съгласно правилото на чл. 183, ал. 3 НПК, срокът е изтекъл в края на първия следващ
присъствен ден, или 17.01.2022 г. При това следва да се приеме, че твърдяното нарушение
следва да е извършено на 18.01.2022 г., както е посочено в съставените АУАН и НП.
Мястото на извършване на твърдяното нарушение също е правилно определено от
актосъставителя и наказващия орган, а именно гр. София, сградата на РД „АА“, доколкото
ИА „АА“ е компетентният орган, пред който заявлението следва да бъде подадено,
независимо дали подаването ще стане на място, в териториално звено или по електронен
път.
Неоснователно е и възражението в насока липса на представителна власт на лицето, в
присъствието на което е съставен АУАН, респективно на което е връчено наказателното
постановление, доколкото от текста на приложеното пълномощно е видно, че
предоставените му от управителя на „***“ ЕООД пълномощия предвиждат да получава
документи в ИА „АА“, необходими за защита правните интереси на дружеството.
Наред с това, от съдържанието на АУАН и НП се установява недвусмислено кой е
нарушеният нормативен акт, предвид което и това оплакване не може да бъде споделено.
Независимо от изложеното дотук обаче, съдът констатира основания за отмяната на
НП, както следва:
Съгласно инкриминираната разпоредба на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, при настъпване на промени в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 30-дневен срок да подаде
заявление /приложение № 11б/ по образец /приложение № 11б/. Безспорно по делото е че
жалбоподателят притежава лиценз № 22907 на Общността, валиден до 26.01.2031 г. за
международен превоз на товари. Разпоредбата на чл. 104а от ЗАвтПр предвижда
имуществена санкция в размер 1 000 /хиляда/ лв. за превозвач, който не подаде заявление в
30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за
извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в
лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2 ЗАвтПр.
Видно от нормативните текстове на глава втора „Лицензиране и регистриране“ на
Закона за автомобилните превози, лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска
регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на
определени изисквания - чл. 7, ал. 2 ЗАвтПр, като чл. 7, ал. 3 ЗАвтПр указва, че условията и
редът за установяване на тези изисквания и за издаване на лиценз се определят с наредба,
издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Такава
досежно международния автомобилен превоз на пътници и товари се явява именно Наредба
№ 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
В чл. 8, ал. 1 от процесната Наредба изчерпателно са изброени обстоятелствата, които
кандидатът за получаване на лиценз на Общността е длъжен да заяви /заявление по образец-
приложение № 6/. Същите са, както следва: 1. документи за финансова стабилност по чл. 6,
ал. 8; 2. свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност; 3. копие на
удостоверението за професионална компетентност на ръководителя на транспортната
дейност; 4. свидетелство за регистрация за моторните превозни средства, с които
превозвачът ще извършва дейността, а когато те не са негова собственост - и договор за наем
или лизинг за тях; 5. списък с данни за моторните превозни средства на разположение на
превозвача по образец /приложение № 6а/ на електронен носител.
3
Видно от законовия текст, промяната на управителя на дружеството не е сред
изчерпателно предвидените обстоятелства, чието заявяване е изискуемо в определения
съгласно разпоредбата на чл. 104а ЗАвтПр срок, предвид което се налага изводът, че
нарушение от страна на „***“ ЕООД изобщо не е извършено.
Релевантни в случая евентуално биха били свидетелството за съдимост и
удостоверението за професионална компетентност на лицето, което ръководи транспортната
дейност, доколкото смисълът на уведомяването е свързан с условията за издаване на лиценза
по чл. 3, т. 4 от Наредбата - за установяване на територията на Република България и
съответстващ на възприетите правила в европейското законодателство досежно
изискванията за установяване на територията на Р България по чл. 5 от Регламент (ЕО) №
1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. за установяване на общи
правила, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен
превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета.
Следователно въведеното от законодателя изискване е насочено към заявяване на
обстоятелствата, които биха довели до иницииране на процедура по чл. 14 от Наредбата, при
положение, че е налице отпадане на изискването по чл. 3, т. 4 от същата. Смяната на
управителя на дружеството в случая не е такова обстоятелство, доколкото от приложената
справка от отдел „Лицензи“ е видно, че лицето, което ръководи транспортната дейност на
дружеството, е С.П.Д., като нито старият управител, нито новият, имат качеството
ръководител на транспортната дейност. Поради това, неизпълнението на задължението за
уведомяване за този вид промяна, не подлежи на санкциониране съгласно разпоредбата на
чл. 104а ЗАвтПр.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прие, че описаното в АУАН и в НП
деяние не реализира признаците на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 9, ал. 4
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, поради което обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Депозираната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН.
Предвид факта, че претендираните разноски в размер на 380 /триста и осемдесет/ лв. не са
оспорени, и същевременно, макар да надвишават минималния размер, определен съгласно
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се явяват в корелация с фактическата и правна сложност на казуса,
искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0000683/11.03.2022 г., издадено от
Директора на РД „АА” гр. София срещу „***“ ЕООД за нарушение на разпоредбата на чл. 9,
ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2022 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, за което на основание чл. 104а ЗАвтПр му е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД, ЕИК
*** седалище и адрес на управление гр. ЕТ., ж.к. „***“, представлявано от управителя ИВ.
Д. ИВ., сума в размер на 380 /триста и осемдесет/ лв., представляваща направени разноски за
процесуално представителство по делото.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5