№ 621
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501017 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗД“Бул инс“АД-гр.София ,
подадена чрез адвокат Мариан Гочев срещу разпореждане № 680 от
05.05.2021 г. по гр. д. № 2069/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е
прекратено производството по делото и върната исковата молба на частния
жалбоподател на осн.чл. 129 ал. 3 ГПК.
Поддържа се, че определението е неправилно и незаконосъобразно .
Указанията за индивидуализиране на щетите по основание и размер било в
противоречие с процесуалния закон ,доколкото доказването на конкретни
вреди и тяхната стойност било въпрос по основателността на иска , а не по
допустимостта му .Ищецът следвало да посочи обстоятествата ,на които
основана иска си ,а тези обстоятелства били посочени в исковата молба ,но
конкретните вреди не били част от фактите ,на които се основава искът
Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в срока
по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна .
В практиката си ВКС константно е приемал, че задължение на сезирания
1
съд е да следи за надлежното извършване на процесуалните действия от
страните в гражданския процес, както и да им съдейства при упражняване на
процесуалните им права, като това задължение намира обща уредба в
основополагащите съдопроизводствени правила, установени с разпоредбите
на чл. 6, чл. 7, чл. 100 и чл. 129 от ГПК. В тази връзка, районният съд е дал
конкретни указания на ищеца-частен жалбоподател , касаещи редовността на
производството, които той не е изпълнил и не е формулирал точно и ясно
какво твърди (какви са обстоятелствата, на които основава исканията си) и
какво е конкретното му искане към съда (какъв петитум предявява за
разглеждане и каква защита търси). Такова отправено до съда искане не може
да бъде изведено и при тълкуване на изложените фактически твърдения,
доколкото същите са останали непълни и неясни по отношение на
конкретните вреди ,за обезщетяването на които е било изплатено
застрахователното обезщетение. В този смисъл, въззивното определение не
противоречи, а съответства практиката на ВКС, в която е прието, че съдът е
длъжен въз основа на фактическите твърдения и петитума (искането) в
исковата молба служебно да издири приложимата материалноправна норма.
За да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, което съдът
сам следва да квалифицира, с обжалваното определение е констатирана
неяснота и непълнота в петитума на заявената претенция, който следва да
очертае точно и ясно предмета на спора. В случая, въпреки дадените ясни
указания, исковата молба е останала нередовна. Както се посочи, съдът е
длъжен при спазване на чл. 2 и чл. 7 ГПК, да разгледа и осигури движението
на постъпилата до него молба, но само ако последната е редовна, а когато
бъде констатирана нередовност, се дават указания, целящи привеждането й с
изискванията, предвидени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Администриращият съд не
може да отстрани служебно тези нередовности, тъй като това е в пряко
противоречие с принципа на диспозитивно начало, регламентиран в чл. 2
ГПК. Неизпълнението на тези указания е основание за връщане на молбата,
иначе постановеният съдебен акт ще се окаже недопустим.Изложените в
обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически
свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от
изложените фактически твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и
конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона. Така ответната
страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и
2
основателността му. Когато нередовността се изразява в несъответствие
между основание и петитум, възниква невъзможност да се индивидуализира
спорният предмет по делото. При наличие на такова несъответствие съдът е
длъжен, на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 127, т. 4 и т. 5 ГПК, да
предостави възможност на ищеца да отстрани тази нередовност. В противен
случай той не би могъл да определи предмета на делото и границите на
решаващата си дейност.
Изложеното в частната жалба , че доказването на конкретните вреди и
тяхната стойност следвало да бъдат установявани в хода производството по
делото, е в противоречие с установената съдебна практика по приложението
на нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК, съгласно която точната индивидуализация
на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на
исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127 ГПК
изисквания – да е налице конкретно посочване на страните /с име, адрес/,
ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, когато се
касае до недвижими имоти, същите следва да бъдат посочени с вид,
местоположение, статут по действащия план /кадастрален, регулационен или
друг вид/, респ. идентификатор при наличие на кадастрална карта, площ,
граници, когато се оспорва действителността на сделка, то следва да е
конкретно – с посочване на вид на сделката, страни, акт с който е извършена и
назоваване на твърдяния порок на сделката. За редовността на исковата молба
съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за
допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно
решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на
исковата молба и изискванията на чл. 127 ГПК, съдът е длъжен да процедира
по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като еднократно предостави
възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и
точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне
исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Нередовна е исковата молба,
която не отговаря на изискването за изложение на обстоятелствата, на които
се основава иска. Съдът не може да образува производство по нередовна
искова молба, защото произнесеното му по такава ще бъде недопустимо, а и
ще е в ущърб на насрещната страна, която ще бъде възпрепятствана да
организира защитата си. Съдът изпълнява задължението си по чл. 7 ГПК /за
3
съдействие на страните/ в съответствие и при съобразяване на другите общи
принципи, каквито са принципа на равенство на страните по чл. 9 ГПК, на
диспозитивно и на състезателно начало /съответно по чл. 8 и чл. 6 ГПК/.
В случая посочването на конкретните вреди върху увредения автомобил
и тяхната стойност са от значение и за защитата на противната страна ,както
и за определяне на законовото основание ,на което се претендират ,доколкото
съдът не е длъжен да се съобразява с дадената от ищеца правна квалификация
на иска.
Ето защо и след като ищецът не е отстранил в законния срок
нередовностите на исковата си молба ,за което е получил указания от съда
,правилно с оглед разпоредбата на чл. 129 ал. 3 ГПК производството по
делото е било прекратено и исковата молба-върната на ищеца.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 680/05.05.2021 г. по гр. д. №
20212120102069 на Бургаския районен съд по описа за 2021 година , с което е
прекратено производството по делото на осн.чрл.129 ал. 3 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.
274 ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4