РЕШЕНИЕ№ 260056
гр.Добрич,29.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и девети октомври през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря
………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното
от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №789 по описа за 2020г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано
е по жалба вх.№2586/02.07.2020г./по регистър на ЧСИ с рег.№:739 Сл.Сербезов, с
район на действие Окръжен съд-Добрич/ на И.С.В. с ЕГН ********** ***, взискател по изп.д.№20137390400185 по описа на
ЧСИ Сл.Сербезов с рег. №739 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд -Добрич
районен съд, срещу постановление от 21.05.2020г. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Настоява се за
отмяна на прекратяването като неправилно и незаконосъобразно, по съображения,
че с възражение вх.№3112/17.05.20217г. е поискала изпълнителното производство
да бъде временно спряно поради висящо обжалване на действие на ЧСИ, предмет на
гр.д.№2979/2017г.на ВОС; че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като е налице висящо производство по гр.д.№2853/2018г. на ДРС; че с
молба от 20.05.2020г. е поискала извършването на цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжниците, която била показателна за волята и да
бъде възобновено и продължено производството.
Длъжниците В.С.Д. и
С.В.Д. не е изразяват становище.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител
излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Изпълнително дело №20137390400185
по описа на ЧСИ Сл.Сербезов, с рег. №739 в КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд -Добрич районен съд, е образувано по възлагане от И.С.В.-взискател по
изп.д.№20117130400226 по описа на ЧСИ Л.Тодорова, с рег.№713 в КЧСИ, образувано
за принудителното събиране на паричното и вземане от 4 822лева ведно със
законната лихва от 11.07.2011г., 96.40лева държавна такса и 30лева адвокатско
възнаграждение, срещу солидарните длъжници В.С.Д. и С.В.Д. по изпълнителен лист
от 20.07.2011г., издаден по реда на чл.418 от ГПК въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№10578/2011г. на ВРС.
В последствие, с молба вх. №1743/20.03./2016г. е присъединен втори изпълнителен
лист от 21.03.2016г., издаден за изпълнение на влязлото в сила решение по
гр.д.№471/2015г. на ДОС и по в.гр.д.№54/2016г.на ВАС в частта за присъдените в
полза на И.С.В. срещу В.С.Д. и С.В.Д. разноски в производство по обжалване
действията на ЧСИ.
В първоначалната молба
по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнителното производство е направено искане
от взискателя И.В. за проучване на имотното състояние на длъжниците без да е посочен
начин/способ/ на изпълнение. Въпреки липсата на такъв, при извършена проверка
за имотно състояние от съдебния изпълнител са констатирани права на длъжника С.В.Д.
***, извършен е опис и продажба на тези права чрез публична продан с
продължителност 29.04.2014г.-29.05.2014г., както и разпределение на постъпилата
сума с решение №358/19.11.2015г. по гр.д.№471/2015г.на ДОС и решение
№25/25.02.2016г. по в.гр.д.№54/2016г.на ВАС.
Искане да бъде
приложен определен изпълнителен способ и след реализиране на проданта на имота
в гр.Шабла и разпределяне на сумата взискателят не е заявявал. Няма заявено
такова искане включително по повод представения с молба вх.№1743/29.03.2016г.
втори изпълнителен лист срещу същите длъжници. Със същата молба е поискано
разпределение на постъпили суми и на лихви върху суми, постъпили по специалната
сметка на ЧСИ. Предприети са на 12.05.2016г. действия по разпределяне на суми
постъпила в следствие на доброволно плащане от длъжника В.С.Д. и лихви върху
същата.
В молба- възражение вх.№3112/17.05.2017г.
срещу действията на ЧСИ във връзка разпределението на постъпилите по сметка на
ЧСИ суми и искане за разяснения във връзка с тях, е обективирано и искане за
спиране на производството, мотивирано с връзката между предприетото от ЧСИ
разпределение на постъпилите по неговата сметка суми с образуван по инициатива
на взискателката срещу ЧСИ като ответник граждански процес, предмет на
гр.д.№2979/2017г.на ВОС. По повод указания на ЧСИ за изясняване на искането за спиране, с
молба вх.№3641/26.05.2017г. взискателят В. е оттеглила искането си за спиране. Липсват
и данни за спиране на производството от този момент занапред в която и да е
хипотеза на чл.432 от ГПК, като пречка за предприемане на нови изпълнителни
действия. Такива не са и искани от взискателя далеч преди това, т.е. за времето
след реализиране на публичната продан на имота в гр.Шабла. С молба вх.№4656/26.06.2017г.
взискателят В. е изразила становище във връзка с разпределянето на суми,
постъпили по сметката на ЧСИ в резултат на доброволно плащане от длъжника В.Д..
Последващото сезиране на ЧСИ е с молба вх.№1906/20.05.2020г., с която
взискателят В. е поискал отново проучване на имотно състояние на длъжниците.
При така установено, считано дори
най-късно от датата на молба вх.№4656/26.06.2017г. с която е оттеглила искането
си за спиране/друг е въпроса, че спиране за обезпечаване изхода от граждански
спор не е в копетентността на съдебния изпълнител/, в период от две години,
т.е. до 26.06.2019г., както и до настоящото произнасяне на ЧСИ, взискателят В. не е поискала извършването на
ново изпълнително действие. Исканията за извършване на проучване наличието на
имуществени права на длъжниците към датата 29.03.2016г./когато е представен
втория изпълнителен лист/ и към датата 20.05.2020г., не са искания са
изпълнителни действия. Липсват данни за спиране на изпълнителното производство
в коя да е от хипотезите по чл. 432, ал. 1 от ГПК, в т. ч. и по т. 2 – по
искане на взискателя, в който период
спира да тече и срока за перемиране/прекратяване на изпълнителното производство
поради бездействие на взискателя. С изтичане на горния преклузивен, а не давностен, срок от две години, правото на принудително
изпълнение на взискателя в рамките на конкретното изпълнително производство престава
да съществува. Изпълнителното производство се счита прекратено въпреки липсата на
изрично постановление в този смисъл на ЧСИ към края на този двегодишен срок. Нещо повече, с изтичане на двегодишния
преклузивен срок, в който взискателя не е поискал извършването на изпълнителни
действия, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, поради
което и нарочния акт на съдебния
изпълнител само
констатира този факт. С изтичането на двегодишния срок се прекратява процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но материалното право на
взискателя продължава да съществува, както и предявеният за изпълнение
изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително основание. Взискателят
може да иска да се образува ново изпълнително дело въз основа на съществуващия
изпълнителен лист,
който по негово искане подлежи на връщане, но искането на изпълнителни действия
и извършването на изпълнителни действия по вече прекратеното изпълнително
производство е недопустимо.
По тия съображения
настоящата инстанция приема, че изводът на ЧСИ за осъществяване на
предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е законосъобразен. Обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата
от обжалването на жалбоподателят не се дължат разноски.
Воден
от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 21.05.2020г. по
изп.д.№20137390400185 по описа на ЧСИ Сл.Сербезов с рег. №739 в КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд -Добрич районен съд, за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
2.